Не иска да яде

И моите деца са родени тук /uk/, но времето тази седмица беше с много големи амплитуди , моите деца се промениха като поведение , но добре си решила с плуването и т.н , холидейс клубове са и всички детски градини ако те затруднява да намериш на добри цени.

Ще ползвам темата (да ме извини авторката), за да потърся и аз мнения.

Моето дете също не яде. Не се е случвало да се задави и да се уплаши от това, нито да види как изглежда храносмилателната система и да се отврати. Просто не яде. Или не съвсем, подробности:

 - кърмена е изключително до 6ти месец, захранвана бавно и постепенно; по-големи количества твърда храна започна да изяжда след 1 г.
 - хранеше се с апетит; рядко отказваше храна; не е насилвана да яде, когато не е гладна или да яде нещо, което очевидно не ѝ харесва на вкус
 - допреди няколко месеца се хранеше без проблеми - домашно готвено, от детска кухня, понякога и бебешки пюрета и каши (обича(ше) ги и ѝ купувах понякога)

Изведнъж обаче нещо ѝ стана и започна да отказва. Тя се храни само от понеделник до петък - т.е., в яслата. Вечер вкъщи рядко хапва нещо, събота и неделя - също. Изпива по 500 мл мляко на ден (без захар и други добавки) - половината сутрин и другата половина вечер преди заспиване. Не е отслабнала на килограми, не е болна, жизнена и енергична е. Затова и няколко месеца стоя и чакам да ѝ мине и да прояде, обаче тц. Ако я питам какво иска да яде, вариантите са няколко: кашкавал, краставици, кренвирши, филия с масло и шарена сол, Барни, бисквити, шоколад. Това е. Кашкавал и краставици давам, филиите с шарена сол - също. Останалите неща ги избягвам и давам много рядко и по изключение. Ако не ѝ дам кренвирши и тя точно в този момент не иска нито едно от другите гореизброени неща, просто стои гладна. Забелязала съм, че заспива по-трудно, когато е гладна, но въпреки това отказва да изяде каквото и да било и така понякога купувам и давам кренвирши, за да не си ляга гладна. Опитвала съм да ѝ предлагам да избере между наличните неща за ядене - ако в избора не присъства някое от любимите ѝ, отказва да яде изобщо, без значение какво друго се предлага и дали ѝ предлагам да избере между 2, 3, 5 или повече неща.

Подчертавам, че не настоявам на всяка цена да изяде манджата Х, не я насилвам, не ѝ бутам в устата и прочее практики. Нищо стресиращо не се е случвало в живота ѝ, ежедневието ѝ си е същото, хората около нея - и те. Не се сещам за нищо, което може да е причина изведнъж да откаже да се храни при положение, че преди това го е правила с апетит. Единственото, което ми хрумва, е отбиването - тя сука доста дълго. До 2-годишна сучеше като новородено, после разредихме и остана само за приспиване, на 2 г. и 5 м. и тези кърмения започнаха лека-полека да отпадат и на 2 г. и 7 м. всичко окончателно приключи, оттогава не е сукала. Не знам обаче дали отбиването (което не беше рязко и насилствено, а плавно - всъщност тя сама се отказа) може да причини такова нещо.

Сега сте вие - мнения, въпроси, съвети... Може би ще видите нещо, което аз пропускам и/или игнорирам - на това се надявам, всъщност. И благодаря, че отделихте внимание на дългия ми пост.  

В яслата какво обича да яде? Там пъне ли се или си яде добре?

Каквото ѝ сервират, това яде. Говорила съм с лелите и сестрите - казват, че изяжда всичко без възражения и протести, не се налага да я подканват, да ѝ дават в устата или каквото и да било. Сервират, сяда, яде. Опитвала съм да ѝ приготвям и от техните манджи - не ги ще (е, сигурно не са съвсем същите на вкус, но едва ли това е причината).

За мен причина дете, което преди това се е хранило нормално, рязко да спре да яде изцяло, или почти изцяло, може да бъде само или физически дискомфорт или преживян стрес. Злоядство се формира бавно и постепенно, със системно допускани грешки, но рязко отказване на храна е нещо коренно различно.
Най-добре е първо да изключите някакво евентуално физическо неразположение и след това да търсите психологически причини за отказването на храната. Принципно при малките деца промяната в храненето е един от първите индикатори за появил се психологически проблем или преживян стрес. Отказването на храна може да е свързано с абсолютно всичко - уплаха от задавяне, протест (дори и при отбиване), местене, поява на ново дете в семейството и какво ли още не.
Най-добре е да не насилвате детето да яде, а ако няма подобрение и не можете да разберете причините за неяденето - консултация с детски психолог.
Лично на мен, щом в яслата детето яде, а вкъщи не, ми прилича на някаква форма на протест, защото ако беше на страхова основа, поведението на неядене щеше да се повтаря и в яслата.

Михи, благодаря за отговора. Физически проблем не открихме - водила съм я на лекар, споделих се педиатъра за отказа, изследвахме я - всичко изглежда наред.

Форма на протест...  възможно е, ама за какво пък да протестира...

За яденето в яслата си имам теория - моята дъщеря изглежда много държи на това да я харесват. Затова в яслата спи, яде, слуша, изпълнява. Ако се наложи някой друг да я гледа - същото - спи, яде каквото ѝ се сервира без протести, пазарлъци и панаири, слуша. Пррез юли тя няма да ходи на ясла (няма да работят) и ще я гледа майка ми - почти 100% съм сигурна, че каквото ѝ да ѝ сготви, ще го яде. Ако съм аз, ще прави фасони. Виж, ако ѝ дам шоколади и Барни-та, ще яде и ушите ще ѝ плющят.

Ще говоря и с психолог, наистина не намирам причини - местихме се, но преди 1 година, а неяденето започна доста след това; бебе нямаме; единствено приятелят ми се премести да живее при нас, но неяденето започна месеци по-късно и досега не съм го разглеждала като възможна причина (но може и да е).

Адинка, дъщеря ми прави така. Преди да тръгне на ясла нямаше проблеми с никаква храна. Откакто ходи на ясла ми прави бойкот на някои неща. Сигурна съм, че храната в яслата не й харесва, обаче не може да стои цял ден гладна и от зор яде всичко. В следствие на това, в къщи иска да яде само любими работи. Не налита на сладки неща, но в 70% от случаите вечерите са й супа, кебапчета, краставици, мляко с грис или пица. Джънка сме го свели до минимум, т.е. яде солети, барни 1 път на седмица най-много и май това е.
Има периоди, в които й се яде шоколад, него го разрешавам. Може би предпочитам да яде шоколад, отколкото чипс и други боклуци.
Единственото, което тотално отказва да яде е всякаква червена храна.

Моето отказа да се храни когато отидохме на гости на майка ми и баба ми и моята баба започна да му предлага постоянно храна. Все с нещо го гонеше, все му предлагаше, все обсъждаше, че нищо не яде. Детето усети, че така ядосва баба си и не искаше да яде. В моментите, в които баба ми я нямаше или ядяхме навън, детето си хапваше нормално. Като се прибрахме възвърна апетита си.
Вкъщи никой не му се връзва на капризите, а гладен не се стои и по някое време си наваксва.
След ясла не винаги яде нормално, защото е изморен. Днес вечеря половината на половината купичка супа и средата на 1 филия хляб.

Към авторката - защо не предлагаш на детето течни храни като крем супа, пюре и т.н? Те по-лесно се преглъщат.

Всяко дете си има някакъв характер,все пак си е личност и си има индивидуалност,моят син е на седем и половина и наскоро изхвърли едни разкошни шоколадови бонбони в кофата за боклук,само защото бяха с ядки,а той си е решил,че не обича ядки,не мога да го накарам да хапне ядка и се кося,защото са много полезни,също така не обича картофи,домати в ястие и грах,направо сме пощръклели с неговите предпочитания,има ли нещо от изброените в яденето просто не яде,трябва да се разбере самото дете какво обича и какво не,всеки си има вкус,дори и да е малък

Adinka, моят син е горе-долу същият с тази разлика, че моят и мляко не иска да пие - като види кутията от хладилника, започват неистови писъци. Докато проходи, което стана на година и три месеца почти, всичко се изяждаше за петнайсет минути - никакви кандърми, никакви обяснения, никакви театри. После нещата постепенно започнаха да се променят и в момента дори не мога да ти кажа какво обича и какво не - един ден яде кисело мляко, на следващия категорично го отказва и така е с всичко. Всяко ядене е един безкраен театър, разказване на приказки, гледане на книжки,... Когато е уморен, категорично отказва да яде. В яслата обаче си изяжда всичко, особено откакто са го сложили да яде с другите деца на маса - доскоро го хранеха отделно. Според учителките и психопедагожката (не знам дали така се казва на български) това било начин детето да изрази своята индивидуалност, да покаже, че е отделна личност, и не трябва да се насилва да яде. Моят обаче не е много напред с килограмите и всеки гастроентерит го връща месеци назад по отношение на теглото. Та все се опитвам  с добро да го накарам да хапне нещо, ама понякога  

Благодаря на всички включили се за мненията!

Ceca, предлагам ѝ и течна храна. Преди много обичаше пилешка супа, например, сега не ще да я погледне.

Nedinka, вашата хич не е лесна... При нас поне проблеми с храносмилателна система и загуба на тегло няма. Пожелавам успех и бързо справяне!

Аз се свързах снощи с детски психолог (посещавали сме същия преди по друг повод) и разказах какво се случва; мнението на психолога съвпада в голяма степен с това на Михи - това е протест, най-вероятно срещу отбиването. Имаме и друг, на пръв поглед несвързан с хранененто симптом - дъщеря ми никак не иска да е голяма, иска да е бебе. Изведнъж реши да смуче биберон (преди не ползваше); повтаря "Аз не съм голямо момиче, аз съм бебе" и т.н. Споделих и това с психолога, поради което мнението му е, че щом тя отказва храна само когато аз ѝ я предлагам, значи проблемът е само между мен и нея и изказа предположение, че причината е отбиването. Даде ми съвети за справяне, ще пробвам и ще видим кое ще проработи.

Благодаря още веднъж на всички отзовали се!   

Адинка, моят няма проблеми с храносмилателната система, ама нали ходи на ясла... Досега е имал два пъти гастроентерит - последния път от 11 килограма за два дни стана 10,400 и вече два месеца не може да навакса тези 600 грама. Ама като не яде и непрекъснато подскача, няма и как.

И забравих да напиша вчера, че според нашата педиатърка когато детето откаже да яде предложеното, не трябва да му се предлага нещо друго (което се предполага, че то обича повече и ще изяде). Аз си признавам обаче, че като откаже едно, му предлагам друго - особено сутрин (не мога да го пусна на ясла гладен) и вечер (току-виж взел да се събуди през нощта).

Докато нямах дете, все развивах теорията, че никой няма да се затрие доброволно от глад, ама като ми дойде на главата...

Адинка, успех!

Nedinka, лично на мен вашето ми прилича на злоядство. Ето тук има една много полезна статия за злоядството, която на мен ми беше много полезна с моето злоядо човече (за щастие вече си яде всичко).

*Адинка*, казваш, че с друг яде, а само при теб отказва, така ли?
Ако е така - вече писах за моята баба. На детето му беше нужна само 1 вечеря и започна да проявява злоядство. Баба ми не успя да разбере какво й говоря, изтаях 3 дена и на 4-тия си заведох детето на обяд в Хепи, ами то яде като изтървано, вечерта при баба ми - пак не иска.
Детето тръгне да яде, изяде едно нещо и баба ми идва с друго, което детето не иска да яде, след това с друго и така безкрай. Капака беше като един следобед с кеф яде козунак, но баба ми реши, че то ще яде пуешко филе, а детето не иска, как ли не му го предлага, накрая вече излизаме с детето и тя се носи с парче пилешко месо. Въпреки моите знаци, тя се опита да му го даде, последва истерия от страна на детето.

За предлагането на любимите неща на детето, аз съм ЗА. Случва се да не му хареса яденето и тогава винаги имам плодово пюре, салам или продукти за попара.

Ceca, баба ти си плаче да я строиш малко в две редици. И въобще не се притеснявай дали няма да се засегне. Аз на тази тема съм безкомпромисна. Не търпя някой да се опитва да я забаламосва, само и само да й натика нещо в устата - ама за мама, ама за тати, бля бля простотии. Каже ли не, значи не и точка.