Здравейте! 
Тази вечер не ни ядосваха с превода. Аз поне не забелязах нещо дразнещо.
Извинявам се, че последния път съм писала за една сцена, която мина едва днес. Но снощи гледах оригиналния епизод и съм пропуснала къде свърши показаното по нашата телевизия.
Едва сега започвам да чета какво сте написали. Не мога да повярвам колко страници са това!
Тази вечер:
Кузей – Гюлтен: Гюлтен е права. Това, което измъчва Джемре е, че тя непрекъснато има надежда за Кузей, подхранвана от неговото мълчание.
Кузей разбра, че Джемре прави нещо за него и че бракът и с Баръш продължава заради това.
Толкова е красива улицата, на която е снимана срещата!
Кузей – Баръш: Баръш го изигра. Кузей е много емоционален, постави въпроси, на които Баръш би трябвало да даде отговор. Но обаждането на Джемре даде възможност на Баръш за една ситуация, която не даде отговор на въпросите на Кузей, а създаде неяснота.
Джемре според мен разбра, че Кузей също слуша; тя нали се обади на Баръш, за да го предупреди за чутото от майка си. Знае Кузей колко е бърз и можеше да предположи, че вече е там. Тя отговаряше с неутрални до нищо не казващи неща: искам да те обикна, дай ми време; няма да те предам отново. Но това, което Кузей разбра ясно, защото добре я познава, е лъжата, че „Джемре избра един, спокоен, без рискове живот, далече от престъпления. Точно както постъпи Гюней. Тя избра силата.”
Кузей не получи отговор на своите конкретни въпроси, но разбра други неща. Той не знае това, което знаем зрителите. И от казаното на летището от Демет, от Гюлтен при заминаването, както и сега от информацията от телефонния разговор си състави картината за брака на Джемре. Вече не само от нейното „бракът е само на хартия”, но и от тези странични и от мнения, които трябва да се разбират с обратен знак.
Заседание на холдинга, на което като съветник на Бурак присъства Кузей. След него сме напълно убедени, че Кузей не става за офис работа.
Краткият етюд на тема „чия е ръкавицата” и „кой уби Фърат?” беше досещане на Бурак. Може би той искаше да изпита нечия реакция? Кузей обаче веднага отклони темата от подозренията към Гюней към съветничеството си. Кузей винаги пази брат си.
Джемре – Хандан.
Леля Хандан, пардон, г-жа Хандан отдавна искала да говори, въпреки че не и се говорело с Джемре.
Направила каквото направила, дошла да живее Джемре в имението. (Е, всеки съди по себе си.)
Хандан има две основни твърдения, познати от старата култура за мястото и неотменната вина на жената по въпросите, свързани с отношенията жени – мъже. Познатият въпрос „Каква е вината на Фатмагюл?” сега би звучал като „Каква е вината на Джемре?”От Хандан чуваме познатите от традиционните разбирания твърдения, а Джемре отговаря като съвременно момиче. Джемре се държи като равна с Хандан, говори и с респект, но си позволява да има мнение, което изразява в спокойни отговори. Поведението и като цяло е различно от това, което Хандан очаква: страх, подчинение на възрастта, съгласие. Това вбесява Хандан, която нервничи:”Не ме прекъсвай!”
Джемре обърквала Гюней.
Хандан критикува Джемре, че като омъжена жена обърква нейния син. Не било защото е влюбен и не може да я забрави...
Джемре отговаря сравнително кротко на глупостите и неверните твърдения по този въпрос. И правилно я насочи: да се обърне за отговор към сина си.
Джемре е разделила двамата братя.
Джемре и казва, че няма работа с нито един от тях. Омъжена жена е.
Съвет от Хандан: да се държи като такава. И да не поглежда друг от семейството.
След това описа житейския успех на Гюней: оставил квартала и забравил миналото.
Най-големият смях е, че няма друга в сърцето и ума му, освен Бану, Джемре да не взима насериозно казаното от него.
Джемре: не и пука какво е постигнал Гюней; Хандан не може да идва в дома и и да я заплашва; но ако Гюней продължи да идва на вратата и, а Хандан да я заплашва, ще каже всичко, където трябва.
И още от традиционното отношение към жената: „Никой няма да ти повярва!”
Гюней е със стабилна връзка в Синанер и позиция в холдинга, а Джемре не е подходяща за него. И тук Хандан беше разбита: Джемре и каза, че ако Синанер искат да се оттърват от товара си, нищо няма да ги спре. (Това по бтв беше преведено като: Ако Гюней поиска да се отърве от Синанер, нищо няма да го спре.)
Заплашва я, че ще я върнат в квартала, ако направи сцена. „От нищо не ме е страх.”
Джемре е осъзнато момиче за мястото си и възможностите си.
Честно казано, изненада ме чак такава овехтялост в разбиранията на Хандан. Но явно чрез нейния образ са искали да ни покажат как старата култура на господство на мъжете е „поета” от жените, които са вписани с подчинена позиция и съответни правила на поведение в нея. И то до такава степен, че подчинението и „вината” стават тяхно вътрешно съзнание, дори не се замислят.
После Хандан нарече Джемре „Урсуз”, едно често употребявано определение за жената. което пък беше преведено не съвсем точно като „нещастница”. Жената, която винаги е виновна за прегрешенията на мъжете,
[/b]
Джемре по магазини. Загледа се в една двойка; жената пробваше дрехи, с мъжа си говореха нежно. Разбираме от какво има нужда, какво и липсва на самата нея. Открадна гривна, която изхвърли в боклука.
Рожденият ден на Кузей.
В гората, където беше убит Али, а по-късно умря Фърат.
Докато Юнус не спира да говори, Кузей разбра, че Джемре е казала на майка си по телефона, че Баръш заплашва Кузей. Така неясната информация от Гюлтен сега се потвърждава, без много напредък по това – с какво точно го заплашва и с това държи Джемре при себе си.
„Мемориална гора за Али”.
Идея и главен изпълнител: Зейнеп. С много криволичене и грешни стъпки тя върви към това да влезе в коловоза на доброто приятелство, след като излезе от релси с неслучилата се любов. По този път за нея ще има още случки.
Там са още приятелите: Демет, Шереф, Юнус.
Сцената тук е аналогична на сцената на гроба на Али, показана ни преди време. Двете са подобни по това, че в горичката е мястото на смъртта и тук присъстват приятелите, а на гроба – кръвните братя Кузей и Гюней. Бащата присъства и в двата случая. Предполагам, че идеята е същата, каквато е и тази на снимките в дневната – свързването на старите кръвни връзки с новите на приятелството, които по характера си са духовни. Присъствието на бащата (на кръвни братя) в горичката на приятелството е като покровителство на бащата над некръвното приятелско „братство”, негова сакрализация от най-важния и най-авторитетния сред мъжете..
[/b]
Подарък е от приятелите.
Бащата: Паметта за Али ще живее тук. Когато те растат, ще расте и той. Тук ще пуснат корени. Идеята за гората съдържа: стабилност чрез корени и прорастване, умножаване чрез младите дървета, всичко това от растенията, пренесено върху умножаването на приятелите и установяването на приятелството като трайна черта на обществените отношения.
Това е моментът, в който много ясно се вижда символният характер на образа на Али. Към тази голяма обществена промяна, за която „работи” сериалът може да се прибави още татуировката на Али: „По-добрият свят е възможен” – ясно е кой е по-добрият, сега допълнена от спомена на Кузей и възгласа на двамата: „Ще полетим, кой ще ни стигне!”- двамата приятели, които носят промяната.
Демет: Али ще бъде пролет, зима, дъжд, сянка, гнездо за птиците.
Кузей е много разчувстван, харесва идеята и благодари.
Финал: Великолепните снимки на моста отгоре – визуалният символ на духовното общуване, любовта и приятелството.
Този финал сега не ни го показаха, а той смислово завършва сцената. Дори и да започнат утре епизода с него, той вече губи смисъл. А може и да го изрежат.
Тук добавям днешното „събитие” на мястото, където се случиха предишните две в нашата история. И ще направя същото, когато дойде време за следващите. Ще видим какво ще се получи на финала.
[/b]
[/b]
[/b]
Виж целия пост
Тази вечер не ни ядосваха с превода. Аз поне не забелязах нещо дразнещо.
Извинявам се, че последния път съм писала за една сцена, която мина едва днес. Но снощи гледах оригиналния епизод и съм пропуснала къде свърши показаното по нашата телевизия.
Едва сега започвам да чета какво сте написали. Не мога да повярвам колко страници са това!
Тази вечер:
Кузей – Гюлтен: Гюлтен е права. Това, което измъчва Джемре е, че тя непрекъснато има надежда за Кузей, подхранвана от неговото мълчание.
Кузей разбра, че Джемре прави нещо за него и че бракът и с Баръш продължава заради това.
Толкова е красива улицата, на която е снимана срещата!
Кузей – Баръш: Баръш го изигра. Кузей е много емоционален, постави въпроси, на които Баръш би трябвало да даде отговор. Но обаждането на Джемре даде възможност на Баръш за една ситуация, която не даде отговор на въпросите на Кузей, а създаде неяснота.
Джемре според мен разбра, че Кузей също слуша; тя нали се обади на Баръш, за да го предупреди за чутото от майка си. Знае Кузей колко е бърз и можеше да предположи, че вече е там. Тя отговаряше с неутрални до нищо не казващи неща: искам да те обикна, дай ми време; няма да те предам отново. Но това, което Кузей разбра ясно, защото добре я познава, е лъжата, че „Джемре избра един, спокоен, без рискове живот, далече от престъпления. Точно както постъпи Гюней. Тя избра силата.”
Кузей не получи отговор на своите конкретни въпроси, но разбра други неща. Той не знае това, което знаем зрителите. И от казаното на летището от Демет, от Гюлтен при заминаването, както и сега от информацията от телефонния разговор си състави картината за брака на Джемре. Вече не само от нейното „бракът е само на хартия”, но и от тези странични и от мнения, които трябва да се разбират с обратен знак.
Заседание на холдинга, на което като съветник на Бурак присъства Кузей. След него сме напълно убедени, че Кузей не става за офис работа.
Краткият етюд на тема „чия е ръкавицата” и „кой уби Фърат?” беше досещане на Бурак. Може би той искаше да изпита нечия реакция? Кузей обаче веднага отклони темата от подозренията към Гюней към съветничеството си. Кузей винаги пази брат си.
Джемре – Хандан.
Леля Хандан, пардон, г-жа Хандан отдавна искала да говори, въпреки че не и се говорело с Джемре.
Направила каквото направила, дошла да живее Джемре в имението. (Е, всеки съди по себе си.)
Хандан има две основни твърдения, познати от старата култура за мястото и неотменната вина на жената по въпросите, свързани с отношенията жени – мъже. Познатият въпрос „Каква е вината на Фатмагюл?” сега би звучал като „Каква е вината на Джемре?”От Хандан чуваме познатите от традиционните разбирания твърдения, а Джемре отговаря като съвременно момиче. Джемре се държи като равна с Хандан, говори и с респект, но си позволява да има мнение, което изразява в спокойни отговори. Поведението и като цяло е различно от това, което Хандан очаква: страх, подчинение на възрастта, съгласие. Това вбесява Хандан, която нервничи:”Не ме прекъсвай!”
Джемре обърквала Гюней.
Хандан критикува Джемре, че като омъжена жена обърква нейния син. Не било защото е влюбен и не може да я забрави...
Джемре отговаря сравнително кротко на глупостите и неверните твърдения по този въпрос. И правилно я насочи: да се обърне за отговор към сина си.
Джемре е разделила двамата братя.
Джемре и казва, че няма работа с нито един от тях. Омъжена жена е.
Съвет от Хандан: да се държи като такава. И да не поглежда друг от семейството.
След това описа житейския успех на Гюней: оставил квартала и забравил миналото.
Най-големият смях е, че няма друга в сърцето и ума му, освен Бану, Джемре да не взима насериозно казаното от него.
Джемре: не и пука какво е постигнал Гюней; Хандан не може да идва в дома и и да я заплашва; но ако Гюней продължи да идва на вратата и, а Хандан да я заплашва, ще каже всичко, където трябва.
И още от традиционното отношение към жената: „Никой няма да ти повярва!”
Гюней е със стабилна връзка в Синанер и позиция в холдинга, а Джемре не е подходяща за него. И тук Хандан беше разбита: Джемре и каза, че ако Синанер искат да се оттърват от товара си, нищо няма да ги спре. (Това по бтв беше преведено като: Ако Гюней поиска да се отърве от Синанер, нищо няма да го спре.)
Заплашва я, че ще я върнат в квартала, ако направи сцена. „От нищо не ме е страх.”
Джемре е осъзнато момиче за мястото си и възможностите си.
Честно казано, изненада ме чак такава овехтялост в разбиранията на Хандан. Но явно чрез нейния образ са искали да ни покажат как старата култура на господство на мъжете е „поета” от жените, които са вписани с подчинена позиция и съответни правила на поведение в нея. И то до такава степен, че подчинението и „вината” стават тяхно вътрешно съзнание, дори не се замислят.
После Хандан нарече Джемре „Урсуз”, едно често употребявано определение за жената. което пък беше преведено не съвсем точно като „нещастница”. Жената, която винаги е виновна за прегрешенията на мъжете,
[/b] Джемре по магазини. Загледа се в една двойка; жената пробваше дрехи, с мъжа си говореха нежно. Разбираме от какво има нужда, какво и липсва на самата нея. Открадна гривна, която изхвърли в боклука.
Рожденият ден на Кузей.
В гората, където беше убит Али, а по-късно умря Фърат.
Докато Юнус не спира да говори, Кузей разбра, че Джемре е казала на майка си по телефона, че Баръш заплашва Кузей. Така неясната информация от Гюлтен сега се потвърждава, без много напредък по това – с какво точно го заплашва и с това държи Джемре при себе си.
„Мемориална гора за Али”.
Идея и главен изпълнител: Зейнеп. С много криволичене и грешни стъпки тя върви към това да влезе в коловоза на доброто приятелство, след като излезе от релси с неслучилата се любов. По този път за нея ще има още случки.
Там са още приятелите: Демет, Шереф, Юнус.
Сцената тук е аналогична на сцената на гроба на Али, показана ни преди време. Двете са подобни по това, че в горичката е мястото на смъртта и тук присъстват приятелите, а на гроба – кръвните братя Кузей и Гюней. Бащата присъства и в двата случая. Предполагам, че идеята е същата, каквато е и тази на снимките в дневната – свързването на старите кръвни връзки с новите на приятелството, които по характера си са духовни. Присъствието на бащата (на кръвни братя) в горичката на приятелството е като покровителство на бащата над некръвното приятелско „братство”, негова сакрализация от най-важния и най-авторитетния сред мъжете..
[/b] Подарък е от приятелите.
Бащата: Паметта за Али ще живее тук. Когато те растат, ще расте и той. Тук ще пуснат корени. Идеята за гората съдържа: стабилност чрез корени и прорастване, умножаване чрез младите дървета, всичко това от растенията, пренесено върху умножаването на приятелите и установяването на приятелството като трайна черта на обществените отношения.
Това е моментът, в който много ясно се вижда символният характер на образа на Али. Към тази голяма обществена промяна, за която „работи” сериалът може да се прибави още татуировката на Али: „По-добрият свят е възможен” – ясно е кой е по-добрият, сега допълнена от спомена на Кузей и възгласа на двамата: „Ще полетим, кой ще ни стигне!”- двамата приятели, които носят промяната.
Демет: Али ще бъде пролет, зима, дъжд, сянка, гнездо за птиците.
Кузей е много разчувстван, харесва идеята и благодари.
Финал: Великолепните снимки на моста отгоре – визуалният символ на духовното общуване, любовта и приятелството.
Този финал сега не ни го показаха, а той смислово завършва сцената. Дори и да започнат утре епизода с него, той вече губи смисъл. А може и да го изрежат.
Тук добавям днешното „събитие” на мястото, където се случиха предишните две в нашата история. И ще направя същото, когато дойде време за следващите. Ще видим какво ще се получи на финала.
[/b][/b][/b]
А Хандана си е от просто надолу, така че коментарът е излишен. Най ме дразни, че изведнъж стана гранд-дама 
ама тази нахалница наистина си въобразява, че е малката стопанка на голямата къща 
лека и на теб! До утре!