Чакаме АВГУСТ размечтани, че тогава ще сме горди мами!

Един ден станах, изкъпах се и отидох на преглед. Оказа се, че ми е паднала тапата, намалели са водите. Казаха ми до следващата сутрин, ако не тръгне раждане в 8 часа да пристигам с багажчето за предизвикване. От болницата отидох на фризьор и маникюр, че бебето трябваше да види хубава майка си! С мъжът ми се прибрахме, а не ни се прибираше.Уж легнахме по-рано, за да станем навреме на следващия ден, но почти не спахме от вълнение, цяла нощ говорихме. На сутринта отивам в болницата, сложиха ми системи, аз обаче като будувала цяла нощ-спах цял ден. Нито една контракция, нищо! Дойде пак мъжът ми, питах една сестра кога ще раждам, тя ми се посмя и каза, че може и след няколко дни. О, това ми звучеше ужасно! В един момент нещо се засуетиха около тоновете на бебето, гледаха ме на УЗ, започнаха да ме следят по-често. Лекарката каза, че бебето се е намотало малко с пъпната връв.  И с мъжът ми тогава решихме направо да е секцио, без да чакаме повече и без това се бях настроила, че този ден ще гушкам бебето. Тръгнахме към операционната зала. Там ми поставиха епидурална упойка. Посмяхме се, защото им казах, че не ме е хванала и си вдигам краката, та дръпнаха завеската да видя, че колкото и мозъкът ми да мисли, че си местя краката те не помръдват. Опънаха параван над корема ми и буквално пред това време усетих, че нищо ми се прави в стомаха и усетих как ми олеква някак. Не мога да опиша усещането, но точно олекване на стомаха си усетих. Тогава са извадили бебчето. Тя проплака. Занесоха я в съседното помещение, което е отделено от залата със стъклена стена. В момента, в който от бебешкия сектор потвърдиха, че всичко и е ок, лекарите си пуснах симфонична музика и започнаха да ме шият. Всичко се случи много бързо. Аз се обърнах и не можех да спра да гледам малкия бебок, как го обличат. След като я оправиха ми я донесоха да я видя. Аз си бях подготвила думички, за да я посрещна на света. Подадох и показалеца си, а тя с мъничките пръстчета като карфички го обхвана целия. Момичета, заседна ми буца на гърлото от щастие и не можах нищо да и кажа! Това е най-великия момент, който съм преживявала през живота си! След това вече в реанимацията ми я донесоха и я сложиха да лежи на гърдите ми, дойде и мъжът ми. Той какво снимки има от този момент- как я държи, буквално две шепи и физиономията му е уникална!
Пожелавам ви най-малко като моето щастливо и безпроблемно раждане, че и с по-хубави емоции! Не се притеснявайте, после се свиква и се научава много лесно какво да правиш. Понякога ще грешим, но децата не идват с инструкции и винаги има чудене кое е правилното. А дали сме се справили ще разберем, когато децата станат големи хора. И за финал, има един лаф- Ако детето ти поне веднъж в живота ти не ти каже, че те мрази, значи си калпав родител   Ох, толкова от мен, че си поплаках пак