На море в Гърция 2014 - VI

Ели, много се радвам, че хубаво сте изкарали. И ние така се влюбихме в Лефкада.
Ще се радвам ако споделиш снимки 

Чета ви на един дъх и си записвам все нови и нови дестинации с плажове, таверни... Страхотни сте.

Тъй като и нашата почивка в Парга наближава, се чудех дали някой от почивалите в района е ходил до залива Амвракикос на еднодневен круиз /за делфините/ -  http://www.eco-cruising.gr/tour/amvrakikos-dolphins-cruise/ ? Moharet  беше постнала линка. Да го включа ли в програмата или... само разходка до Превеза?

Kви делфини , кви круизи , събужда ни вятър , дъжд , абе направо който може да отложи 1-2 седмици да отлага.Отиваме да се разхождаме в Атина и надвечер ще се топим в горещата минерална вода , тя поне е бол 

В момента слушам това:

">#t=314[/video]
а останалото ви е известно - терасата, кафето, птичите песни и синият хоризонт с бели лодчици пред погледа ми. 
Ех, Петани...Прекрасен е! Синьото е същото като на Миртос, и скалите, които го обграждат са подобни, само камъчетата са по-различни - там преобладават пъстрите, като многокомпонентна сплав са. ( Поредната торба пълна са камъни се оказа в багажника.  )
Ние се позиционирахме в дясната страна на залива, при набодените във водата скали. Просто не ни се искаше да се врем сред почиващите под чадърите и няколкото заведения в другия му край. Делихме територия със семейство англоговорящи нудисти (не ни пречеше, а и на тях явно. Когато тръгнаха за обяд ни помолиха да им наглеждаме багажа, не че имало опасност от кражба, но за всеки случай) и с компания гръцки младежи, които си ловяха миди. От време на време прихождаха 2-3 баби италианки, които още докато се суетяхме около колата, ме спряха и заговориха на италиански, вярвайки, че съм от тяхната кръв заради помургавяването ми вече най-вероятно  и енергично ми заобясняваха, че при скалите е "пию белло". 
Разкошна вода! Термометъра в колата показваше 34 градуса, но напечените камъни ми създаваха усещането, че е поне 40. Бързо става дълбоко, но какво от това. Поседяхме около 2-3 часа и тъкмо се гласяхме да тръгваме, когато пристигна млада жена с раница и туристически сандали. Лъчезарно ме поздрави, когато ме видя и засия щом зърна дъщеря ми. Аз не съм много добър физиономист, но съпругът ми ми припомни къде сме се срещали вече с Карин (по-късно разбрах името й и че е от Амстердам) - при Спиро във Ваца.  Докато той си плуваше, аз "разговарях" с нея с моя куц английски, но се разбирахме прекрасно. Разказвахме си кой къде е ходил и какво го е впечатлило. И тя като нас е любителка на некомерсиализираните местенца за плажуване и храна. Пристигнала е тук, наела си е малка количка и обикаля сама с една раница, книга ( и в таверната четеше), малко фотоапаратче и карта. Показах й нашите две любими заливчета, снимахме се, набързо си разменихме имейлите и ние поехме нагоре по баирите, а тя остана на Петани. Забравих да й заръчам да наблюдава палатката и багажа на нудистите, но май беше излишно.
Следващата ни цел беше едно малко манастирче - Кипурион, за което ми разказа другата ми съседка по вила, литовката Наташа. Намира се точно на носа, зад Ликсури и се обитава само от един монах - почти 100 годишен старец! Наташа е имала шанса да го види и да разговаря с него, но когато пристигнахме ние в късния следобяд, дядото явно си почиваше и из светите покои не се виждаше жива човешка душа, само 5-6 кльощави манастирски котета дремеха на слънце. МНого е пострадало това местенце от земетръсите - входната му арка е почти разрушена, ниските сгради около черквата също са пропукани, но самата черквичка е оцеляла, а колко е красиво вътре!!! Пристъпих прага на пръсти и се оглеждах като крадец, не ме напускаше чувството, че върша нещо нередно, макар че исках само да разгледам, но нали го правя в отсъствието на стопанина, някак ми беше неудобно. Онемях пред дърворезбите и стенописите! Горяха само 3 свещи, мирис на вехто и тамян изпълваше помещението и една тишина, кънтяща тишина... Прииска ми се да приседна в ъгъла на някоя пейчица и просто да се отдам на забрава...На излизане се разминах с група французи, които шумно коментираха нещо... В колата, на път за Ликсури, дълго бях под въздействието на това местенце... След няколко километра попаднахме в селище и тъй като никъде не видяхме табела, която да ни ориентира кое е, спряхме до един дядо, който си пасеше козичките край пътя. Той с гордост заяви името на селото, а после като отприщи един словесен поток - нямаше тръгване!  Като подхвана гръцките политици един по един - на никого не прости! "Аз, вика, съм на 92 години и 6 месеца, а съм принуден още да работя за едното парче хляб, до там ни докараха! " Много сладък дядо беше и много му се говореше, но нас път ни чакаше и трябваше да го оставим там с дертовете му и малкото му стадо.
За втори път в Ликсури. Хапнахме набързо в една таверничка в центъра, малката си поигра на площада, където вървяха приготовления за някакъв местен празник - сглобяваха сцена и монтираха тонколони. По-късно се информирах, че празнуват някакъв местен светец и станахме неволни свидетели на цялото шествие, защото то мина по крайбрежната улица, а ние решихме този път да се приберем с корабчето от Аргостоли (20 мин. път, 4 евро за кола и по 2,30 за пътник). Снимах! Но мириса на тамян, който плътно обграждаше всичко и всички нямаше как да снимам. 
Прибрахме се пак по тъмно, супер изморени, но с огромно удовлетворение в душата.

Verano, ти ще си идваш ли изобщо?    Нещата май вървят към кефалонско жителство?

Verano, чакам обещаното писание за кръчмата при Спиро във Ваца. + снимки

Не знам какъв е бил Закинтос преди години, но това, което видях сега, не ми допадна. Разбираемо е, че управата на острова иска да привлича туристи и пръска много средства за това, но... Тук е чисто, много чисто, дори в най-затънтените селца, а там не беше.   Тук дори бордюрчетата и зидовете около пустеещи терени са варосани, а там такова нещо не видях. Хранихме се в една таверна разположена на висок склон с прекрасна гледка към низината, за която имаше насочващи табели още от 2,5 км. Спряхме пред нея и първото нещо, което забелязах бяха две нещастни животинки, доведени специално заради снимащите туристи и завързани до местата за паркиране - едно магаренце с огромен чан на врата и въже 1 м., с чиято дължина почти не можеше да се добере до сянка и жално се опъваше, а пред него -шепа сено; и една козичка - тя пък завързана направо към рекламната табела на таверната. Стъжни ми се и много ми докривя.   То бива бива рекламни трикове, ама чак пък толкова. В самата таверна поръчахме 3 простички неща (без да броя бирата) - тирокафтери, пържени тиквички и пържени картофи (не бяхме гладни, а изморени) и .... едното от тези ястие просто забравиха да го донесат (явно разочаровани от малката сметка), а освен нас там имаше и само двойка руски младежи.
А българите не ми пречат никъде, и аз съм българка и с гордост го заявявам навсякъде, пречи ми простотията. Е, развесели ме  колата с монтански роми на пристана, но щом са стигнали до тук хората, явно имат някакви цели. Поне не си бяха развяли прането наоколо като драмските, които срещнахме предния ден в Песада.  
Един дядо (и него съм снимала) дебне всеки кораб акустиращ в Св. Николай в Закинтос и всяка яхта с туристи, за да им пробута уж негово производство зехтин, стафиди и мед, на безумни цени. Плака ехи, както казват гърците. Много се забавлявах с него. Но хич не ми беше забавно, когато местен предприемач, който дава яхти под наем на пристанището си грабна от горивото на яхтата, което неговите клиенти заможни руснаци бяха заредили и платили, и докато те вечеряха в таверната на майка му, към която ги насочи, той свърши тази работа, за да си зареди моторчето. Младо момче беше, но беше нагло. На такива тук не съм попадала! Сигурно ги има, но на мен не са ми се случили. Попаднах например на Хамад, от Египет, който мие коли на бензиностанцията. Говори прекрасен гръцки, от 5-6 години е в Кефалоня, а как работи само - умора няма това момче и винаги е с една такааава широка усмивка - как да не му се зарадваш. Често го виждаме, защото до  бензиностанцията е маркета АВ (местна верига с голямо разнообразие продукти на много добри цени, по-добри и от Лидъл в някои аспекти). Един ден, след жълтия дъжд, го помолихме само да хвърли една вода отгоре, че да падне прахоляка. Свърши си работата момчето, а пари не пожела да вземе. Разбира се, че му дадох, а после доведохме возилото и за основно почистване.
За хората тук, с които се срещахме, много имам да кажа и искам да го направя някой ден. Защото освен природни красоти, обликът на Кефалоня се дооформя от тези хора. Както се изрази един собственик на малко маркетче - когато Господ правил света, Кефалоня оставил последна и каквото му хартисало, го хвърлил там - камъни, растения, животни ... Мисля си, че доста пестелив е бил Господ преди това, за да му останат накрая толкова хубавини ...Е, сега ме хвана, Ани!   Ще си идвам, за огромно мое съжаление, но днес ей така, между другото, ще направим оглед на един парцел.   Знае ли се, може пък тук да спретнем старческия дом, само че искам аз да отговарям за доматите и за библиотеката.
Днес трябва да локализирам спирка по пътя за нощувка, че наведнъж няма да успеем да превземем километрите и живот и здраве на 11-ти вече да сме се прибрали... А как не ми се иска !  
Адимар, местенцето на Спиро е уникално и изисква специално внимание.  То не че другите тук не са, но наистина не ми е възможно в момента да обработвам снимки, а за да онагледя спировата територия те са си направо задължителни, само със словесни напъни няма да стане.  

Verano, моля да не забравяш, че аз предложих тази идея за старчески дом  , така че държа да съм привилегирована в избора си : стая южно изложение, партер, до портиера, който да е млад,засукан грък-геронтофил 

 И аз се подреждам за старческия дом, съгласна съм (горещо прегръщам идеята) и със смяната на местоположението!

  Е, сега няма да издребняваме за изложението на стаята - от всичките ще се вижда морето, а за другото изискване, хм, ще трябва да се поогледаме като му дойде времето.

Моя приятелка, която е живяла няколко години на Кефалония, винаги и все още говори с много любов за острова  
верано ....ще взема да си събера всичките ти постове във файл - за догодина, страхотна си     страхотно разказваш ....и потвърждаваш усещането и намерението ми да посетим Занте и Кефалония в този ред - първия за 2-3 нощувки и бърз оглед и после бегом в спокойствието  красотата на Кефалония  

....ей, че сте бързи и организирани бре....не мога да ви смогна   да не ме забравите, че и аз съм от групата за старческия дом, а и съм  навита за тази смяна на местоположението ....то като чета верано и там май се живее спокойно до към 100 ...не само на Икария ......пък за изложението няма да се пазаря  

 Eдна снимка от поточето, което ми пее денонощно на Самотраки.

Ана бел, хубава снимка.  Има ли пътуващи към Лефкада в дните около 21-22 юни?

Решено е, догодина ще се ходи на Кефалония    И ще помоля за членство в старческия дом, имам грамота за шоколатиер и мога да се грижа за сладостите в живота   : Мога и за палмите в двора да поема грижи. Преди години бяхме на къмпинг в Толо и там имаше прекрасни палми, за които бяха назначили градинари да ги обгрижват. Ние, обаче, бяхме с кучето в незряла възраст още и докато се обърна, то откъсна всички издънки на палмите в района около палатката. Толкова ми стана неудобно, че ги събрах набързо и ги потопих в отрязана бутилка и си ги донесох до София. Една от тях пусна коренчета и на шега я засадих. Сега е станала 1 метър висока и всеки път ми напомня за това прекрасно място.
Anna bel, на разкошно място сте 

Ужасии сте с Таис. Голямо зарибяване правите. Тамън ми се прокрадне мисъл дали да не пробваме една Хърватска или Испания за море и хоп - попвате се вие и всичко избледнява

Покрай всички ваши прекрасни писания бързо ще дойде времето а юлската ни Евия.

И аз в старческия дом - ще ви готвя и играя с децата