На море в Гърция 2014 - VI

До колкото знам стандартът за безопасност на децата при возене е наложен от ЕС и би трябвало да е еднакъв за всички страни членки 

На обяд стана 36 градуса!!!
Варна - Солун през Маказа = 730 км. го взехме за 9 часа.Оказа се най - лекия път от 4те за гръцко.Ако на някой му е на път през Маказа да не се колебае , много е хубав.Бяхме на плаж до 19 часа , а тръгнахме от Варна в дъжд и със якета!!!

Здравейте на всички! Видяхте ли, че вече има street view за Гърция? Макар че снимките са от есента на 2011, пак е страхотно. Аз досега се разхождах из мечтаната Кефалония...

още две седмици и ние пътуваме за Гърция Въпреки, че нямаше коментар, освен от Параход, Петър и Блед, много научих от темата.Това Стомио нещо хич не ви е на сърце, ама като съм платила вече...Записвам се да ви следя.Много ви се радвам

На мен Стомио много ми харесва, но аз го свързвам с лични емоции. Преди години, когато бяхме млади и диви, с бившия се качвахме на колата, заредени с палатка, барбекю, една карта на Гърция и една разпечатка на къмпингите. И един път съвсем случайно попаднахме в Стомио. Оказа се, че къмпингът е абсолютно празен и целият огромен плаж е само за нас. Искаше ми се никога да не си тръгвам оттам  Иначе градчето е малко и ако търсите истинско спокойствие и хубав плаж, няма да се разочаровате. Весело изкарване и не се настройвай отсега - Гърция крие всякакви изненади 

ауу, отивам да се шматкам из Кефалония и аз

На мен на Аморгос нещо не ми се получава  Може би по-малките острови още не са включени.

благодаря Moharet    ние не сме на къмпинг, а в един май забравен от бога хотел-Алексио или както и там да се чете За 4 дни се надявам да изкараме добре, с кола сме-така че ще можем и да пообикаляме малко.А щом и плажа е ок  все някоя таверничка се надявам да има наоколо

Купил съм , купил и съм го скрил за довечера - изненадата с 50 свещички 

Има страхотни плажове.
Минете през Маказа - по хубав и лесен  е пътя

С много неприятно чувство установих преди малко, че датата вече е 7-ми.    Трябва да тръгваме обратно, някакви ангажименти се появиха и само заради тях, иначе ... ех, иначе и с кран не могат да ме мръднат от тук. В момента  ми е "душа болит, а сердце плачет" ...
Стига да осигуря кой да се занимава с малката на 12-ти, бих се присъединила към матинето, ако е удобно.
Anna Bel, Таис  пишете, пишете!!! Чакам с огромно нетърпение!
Вчера успяхме да реализираме пътуването до Закинтос. Това, което ми направи впечатление там, може би на много няма да се хареса, но за себе си знам - добре че прескочих до острова, за да не правя грешката подлъгана от рекламни суперлативи да резервирам някой ден отсядане на него. Той е различен от Кефалоня (те всичките са различни и всеки има своя чар и дух), но вчера Закинтос ми се стори твърде мръсен, хаотичен и туристически, сравнявайки го с мястото, на което съм. Заради наплива на туристи и местните тарикатеят и прилагат някакви трикове, за да привличат вниманието, които са, меко казани нелепи според мен, но .... Още след първите 10 км. дъщеря ми пожела да се връщаме. Табелите - боднати къде ли не, но само не и там където е нужно.  По пътищата карат като джигити (такова нещо само в Анталия бях виждала) - бързо, нахално, с клаксони, нетолерантно. За почти 20 дни в Кефалоня и доста навъртени километри, не срещнахме нито един неразумен, нагъл или изнервен шофьор. В гр. Закинтос дори не ни се прииска да правим обиколка, само спряхме, за да се разтъпчем до едно периптеро и да вземем карта. Видя ми се много неугледен и мръсен, и доста шумен. Продължихме към Геракас. Голямо някогашно футболно игрище беше превърнато в паркинг, на който вече имаше две коли с БГ регистрация - една софийска, и една пловдивска.  Срещу него -националния център за помощ и грижа за морските костенурки. Разгледахме музея към центъра и тъкмо излязохме и се гласихме да тръгнем към плажа, когато по пътя се зададе шумна група туристи, натоварена с плажни принадлежности, и мощен мъжки тембър отекна над равнината: "Абе, някой знае ли къде отива, бе?", а друг му отговори: "Абе кво ти пука, следвай тълпата."  Спогледахме се, огледахме се и видяхме прясно паркирани 5-6 коли с начални букви в регистрацията СА... След малко тези "пичове" ги видяхме от високото на стълбичките да си правят фотосесия в морето показвайки мускули и заели причудливи стойки във водата. 
За плажа се минава през бариера, а вдясно от нея има дървена постройка, в която са разположени материали и информация за костенурките, които обитават залива. Едно момиче раздаваше брошури с инструкции как посетителите да се държат на плажа, за да не нарушават покоя и ареала на животинките и старателно обясняваше на всеки един какво не трябва да прави като слезе до морето. Според мен този плаж изобщо не трябва да е отворен за туристи, но явно искат да печелят от тази му слава (наоколо са се нароили едни заведения и сергии  ), защото е безумие да се разчита на нечия добросъвестност ей така, само след няколко думи обяснения или 5 написани реда. В брошурата пишеше, че трябва да се плажува на само на 5-6 метра от водата, че не трябва да се забиват чадъри, защото съществува вероятност да развалят някое гнездо с яйца, които костенурките правят в близост до скалите и сега са в период на снасяне; че не трябва да се поставят обемни предмети и камъни и да се изоставят на брега, за да не пречат на придвижването на бебетата-костенурчета, когато се излюпят и тръгнат към морето и на онези костенурки, които искат да отидат на брега, за да снесат яйца; както и имаше препоръка пясъчни фигури да се майсторят на 1-2 метра от водата и след напускане на района да се разрушават. Иска ми се да вярвам, но ми е много трудно, че всички, които са решили да плажуват на Геракас ще опазят дома на морските костенурки. Дано оцелеят след този човешки наплив, милите! 
На връщане и други неща анализирах, гледах, снимах, и докато чакахме ферибота, за да си ни откара на нашия остров, единодушното ни мнение беше, че най-хубавата гледка от Закинтос е към Кефалоня.  Кой както иска да го разбира.
А Макрис Ялос е хубав, спор няма, но онова заливче в Песада, на което бях постнала снимки в предишната тема, е нещо магично.  Когато се добрахме до него, наистина имахме чувството, че сме в друго измерение. Снимах го подробно, дори и вкаменените раковини по скалите, които го обграждат като шепа... На никоя карта до сега не го видях отбелязано, то май си няма и име и до него се стига след преодоляването на стръмни стълби с дървен парапет (някой беше скъсал лентата, която забранява ползването на плажа заради многото течения ) и после по камъните около скалите. Днес е ден за Петани. 

И само няколко бегли изречения за митарствата ни на 04.06.14. 
Посока Ликсури. Част от пътя ни беше вече познат – бяхме го минали на връщане към Фискардо при голямата ни 12 часова  обиколка на острова на 24.05.14, а и на връщане от Зола.
Спряхме за малко в най-вътрешната част на залива при трите шезлонга в морето. До тях няма как да се стигне, защото наносът е като блато – мръсен и миризлив, но допускам, че собственика на единственото заведение край пътя, ги е боднал там, за да привлича клиенти.
Нататък пътя е с видими сериозни повреди от трусовете – нацепен асфалт, оградени с ленти дълги участъци, наоколо – пропукани или порутени зидове, а на голяма част от къщите подновяваха покривите. Имаше и такива, чиито стени бяха буквално разцепени, а един незавършен строеж тотално се беше разпаднал – колони, стълбище – всичко висеше на арматура. Тъжна гледка.  А сякаш най-потърпевши бяха храмовете... Но живота продължава. Хората вършеха обичайните си занимания – кой оправя къщата, кой – градината, а по улиците щастливи деца караха велосипеди и тичаха след котките.
За разлика от Аргостоли, Ликсури не е толкова спретнато градче. Малко хаотично ми се видя и то не само заради пораженията. Голям площад с много заведения и десетки чадъри към тях. Подслонихме се под един за обедно фрапе, поразгледахме наоколо и последвахме табелата към Кси. Колкото повече приближавахме плажа, толкова по-често виждахме хотели и места за отсядане тип „комплекс“ (макар че някои много ми напомняха пионерските лагери). Плажът е точно както си изглежда на снимките – кафяво-оранжев. Един кран поставяше дървени съоръжения в подготовка за сезона, та суматохата около него разваляше покоя на шепата руснаци, които се бяха омазали с бялата глина. Не ми се дощя да поседя на този плаж, нещо не ми завибрира. Погледахме, поснимахме и решихме да открием Водния парк, който е отбелязан на картата.
The Water Park – съоръжение от наколко водни пързалки и тунелчета, с  голям басейн, шезлонги с чадъри и заведение. Принадлежи на хотел Ionian Sea в Кунопетра (недалече от Ликсури). Свободен е достъпът и за външни лица, а входа е 5 евро за ползващите съоръженията (аз само пих кафе на бара и си бъбрих с бармана). Десетината излегнали се на слънце възрастни и 5-6 деца бяха от полски и руски произход. Музиката от бара – много приятна, стари балади. Кафето – непозната ми италианска марка, малко неопределено на вкус, но кой ти гледа чак толкова – 2 евро за двойно еспресо.  Спокойствието, птичите трели, слънцето и лекият ветрец са онова нещо, което изтрива като с гума всякакви неуместни претенции и издребняване. Да сме седели час-два. Време беше да си намерим местенце за хапване, че доста прегладняхме от толкова бродене. Благодаря на барманчето, че ме прати там, където трябваше – при Спиро на плажа във Ваца! Ето тук трябва да поспра за малко, да си поема дъх, да наостря перото и да започна описанието на най-морската от всички морски таверни, в които съм била до сега. 

Верано, направи си блог. Моля те! Ще съм от първите записали се да те следват   

Верано, пишеш уникално! Наистина помисли за блог...Ех че е хубаво да се събуди човек с прекрасните ви разкази в слънчева съботна сутрин и да де пренесе на друо място, далеч от София....

Леле-мале! Учудва ме вашата оценка, честно.   След "сто години самота" вкъщи смятах, че успешно бих могла да конкурирам Мариус Куркински в монолозите - безкрайни и всекидневни, почти единственият ми начин за комуникация и то със себе си.