Скрит текст:
Аз днес много съм се развълнувала. Одеве приспивайки Ками люлейки я гледам колко е пораснала и колко много разбира. Спомних си малкото бебе с големите очи, което развозваха в болницата. Колко беше малка и сладка, а сега е голяма и още по-сладка. Как я чаках всеки ден да се роди, а тя си седи и рита като обезумяла. Ей най-голямото щастие са ми децата. Маги, прегръщам те силно. Чаках те да се появиш с новини за баба ти. Много съжалявам, нека почива в мир и да ви пази отгоре. За здравната система ще се включа и аз, само кажи като си готова. Ние 14 години я изпитвахме постоянно и накрая успяха да уморят баща ми. Тази лекарка в Окръжна ако я видя мога да я убия честно. Бъди силна, писмото на баба ти и мен ме докосна. Ти си един Голям Човек и съм сигурна че всеки ден се е гордяла с теб. Много прегръдки
Целунете си порасналите бебета от мен. Всички ви обичам
Лека нощ
Прекархме деня на село,в къщата й.През цялото време усещах присъствието й.Беше там..до мен..исках да я хвана за ръка,но не я виждах...Все още се обвинявам,че не отидох на 29.12,когато тя е искала да ни събере всички,цялото семейство..Сякаш е знаела,че това ще е последния път.Знам,че тя ми е простила,но аз никога няма да си го простя...Никога..Щеше ми се да имаше поне още година-две време..да се порадва на Ади..Толкова ми повтаряше "Няма да те дочакам да се омъжиш,Руми.Няма да мога да видя децата ти" Сякаш това е чакала.Почина точно 6 месеца след като родих..
нека почива в мир баба ти. знам че не е утешение, но си мисли за това, че вече няма да я боли и се е избавила от мъките. 
Вчера следобяд не мигнаха и двамата(малкият пречи на големия да спи),изпокарахме с с ММ и днес сутринта се върнахме у дома.Не искам и да си помислям за пътуване.А самото пътуване в колата беше някакъв ад.Аз - приклещена между двете столчета отзад,кърмейки единия 
Ужасно беше ,как изобщо ми хрумна не знам....Баткото беше полудял ,нямаше деца ,с които да играе.С две думи - никога вече ! 