Мъж Телец....1,2,3.....12

  • 70 027
  • 762
# 345
VallenTine, отначало като прочетох историята ти, не смеех да коментирам. После обаче усетих, че има какво да ти кажа. Няма да е обективно, защото всички сме субективни.
Първо Hug за теб.
После, няма да ти кажа, че си глупачка, защото не мисля, че си. Случили са ти се тежки неща, сериозни изпитания. Изобщо не мисля да анализирам какво къде е можело да се направи по-добре и по-различно. Ще ти дам картината, която усещам за теб от твоите думи. Виждам много пробойни и много контрол. Усещам те като кораб, отнесен от опустошителна буря далеч от верния курс, понесъл големи поражения, изгубил центъра на тежестта си, поел много вода и заседнал на риф. Не си потънала, не си на дъното, но си закрепена изкуствено на остри, ръбати скали, а пробойните са под вода, невидими, но реални. Погледът ти сякаш е насочен към частта от кораба (от теб), която е над водата, и към откритото море (желанието да си върнеш човека). Това е само част от истината за цялостта ти. Другата част е тъмна, наранена и наводнена с болка. С такъв кораб не се плава в открито море, той не е готов, ще потъне. Такъв кораб трябва да влезе в тиха лагуна и да му се поправят пробойните. Сега си на рифа, който отделя дълбоките води от плитката, защитена лагуна. Шансът да преминеш е приливът. Приливът на онова, което не видях никъде в поста ти - здравословен, изцеляващ гняв, дълбоко възражение срещу нечестно отношение. Направи разлика - не омраза и обвинения, а възражение Naughty. Не виждам пробуден инстинктът ти за самосъхранение, бунтът срещу несправедливата постъпка на другия. Ти си му простила? Наистина? Защо?
Разбираш ли, не те усещам цяла, ти сама пишеш, че си спряла на момента, в който сте били семейство. Това е стагнация, това е острият риф, на който си заседнала.  Усещам, че жизнената ти сила по-скоро се оттича като от прекъснат кръвоносен съд, че губиш емоции в нещо, което само те изсмуква, без да те зарежда. Свързваш цялостта си с него, но грешиш. Пак ти сама си писала, че си привидно същата, но в себе си си друга. Не е защото той ти липсва. Друго ти липсва - честната самооценка за реалното ти състояние. Може да греша, но имам чувството, че покриваш и заглушаваш с як контрол куп сурови, дерящи емоции.
Това, че си се решила да пишеш тук, е безусловна стъпка във вярната посока. Не е важно къде ще го напишеш, а да го излееш от себе си. Да започнеш да споделяш, е начин да прогледнеш за себе си, да възстановиш обратната връзка. Изказано или написано, случилото се се осъзнава другояче и започва процес на изграждане на дистанция от него. Бих ти предложила да помислиш да напишеш на лист за себе си всичко, което мислиш и чувстваш за станалото (ако не си го правила). Но с едно условие - абсолютна искреност и никаква редакция. Точно както ти идва отвътре, всяко чувство с безпощадна откровеност, без грам оценка и мисъл кой какво би помислил за това. Без никакво желание за харесване и одобрение - голата истина.
Може да видиш и този материал и честно да се самоопределиш на коя емоция си в момента:
http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/depresiq/
Изобщо нямам предвид да скочиш на по-позивитна мисъл, това са глупости. Само предлагам опит за изясняване с какъв себематериал работиш в момента Peace.
Постът ми не е по темата, ама не телето има нужда от помощ, а ти. Той има нужда от друго...
Просто не мисля, че имаш нужда да си върнеш телето. Усещам, че имаш нужда да си върнеш себе си Peace.
Виж целия пост
# 346
Здравей VallenTine, аз нямам толкова богат опит като доста от момичетата, които пишат в темата, но от общи наблюдения и от това, което съм прочела до момента (преди да пиша прегледах темите за мъжа телец от първата до 5-6 някъде) за съжаление мога да кажа, че това е изключително често повтарящ се сюжет. Включително и бременността... А това, че се връщат към старите си навици и връзки ами и аз от това си страдам в момента Sad
Защо този твой телец е предпочел една връзка без бъдеще, която ще го съсипе и изцеди бавно и постепенно нямам никаква представа а и логика няма newsm78 Според мен той го вижда, разбира и усеща но дали поради инат, носталгия или глупост лично аз мисля, че ще остане в нея...
Тук идва вече важния момент до кога и до колко ти, аз а и много други жени ще останат под влиянието на мъжа телец. Нормално е да ти е трудно да го забравиш след всичко, което сте преживели заедно и поотделно, а и сигурно имаш нужда от още малко време и от някой друг до себе си за да промениш мислите и нагласата си. Също така няма лошо, че си близка със семейството му но това не те ли държи още по-здраво към миналото ти, което те наранява всеки ден?
Най-много се надявам, че когато успееш да се измъкнеш от неговото влияние той няма да се появи отново, защото и това е част от задължителния им репертоар ooooh!
Ако мога да дам някакъв съвет след моя скромен опит с мъж телец, то е да използваш времето си без него само и единствено за да бъдеш щастлива със себе си (а може и с някой друг Heart Eyes). Аз се опитвам да уплътнявам дните си с каквото е възможно, неща които съм искала да направя винаги но не съм се решавала, защото остана ли насаме с мислите си става лошо...
 Hug  Hug  Hug
Виж целия пост
# 347
Опитвам се да бъда логична и да търся логика. Не успях да видя между редовете,а дадох най-доброто от себе си.Бях готова от началото,че сериозно нещо от него няма да получа,защото той живееше друг живот с друга.На думите му казах,че не вярвам,да не си играе да ме лъже,защото любовница няма да играя,аз искам връзка и ако той не може да ми я даде,между нас всичко свършва.Не съм го натискала,не съм го молела,напротив-толкова пъти го гоних от живота си,казвах му да си ходи и да ме остави,но след всеки път той пак ме търсеше.И не само на думи,а и на дела се доказа,че иска да е с мен,че иска връзка. Той сам й каза,че не е щастлив с нея,че тя не може да му даде това,което той иска,че не може да му роди деца,че не могат да са нормално семейство,че тя го държи под контрол,на всеки час го търси за отчет къде е и какво прави,развали му отношенията с всичките му приятели,всъщност той няма такива,сам е,от работа се прибира при нея,не излиза никъде,няма никакъв социален живот извън работата,а детето й го мрази,постоянни скандали и разправии,скара го със семейството му,вкара майка му в болницата от постоянното й натякване.Не са се събирали като семейство на нито един празник. Какъв живот е това? И после се появявам аз,която явно съм била само опция за него да оправя живота му.И той се оправи.Почти всеки ден  се събирахме  със семейството му,излизахме,имахме нормален,пълноценен живот.Не мога да ви опиша колко много искаше дете,всеки ден говореше за това.Всичко,което говореше и правеше изглеждаше толкова истинско,искам да обвиня себе си,че не видях дори за момент пробойна или съмнение в него-нито за момент! Жестовете му,целувките,прегръдките,подаръците,вниманието му,притеснението му за мен-всичко беше адски истинско,силно,привличащо.
Минах през всички състояния през последните месеци,търсих и грешка в себе си,раздадох се на максимум за него,защото съм правила грешки преди и мислех,че съм си научила урока.Помагах му с всичко. Вкъщи винаги го е чакала домашна,сготвена храна,домът му-чист и спретнат,аз-работеща,осигурена,да кажем независима.Аз виждах нещата идеални,хората отстрани,семействата ни-всички казваха,че сме идеални,че сме точно един за друг. Семейството му беше най-щастливо,че синът им е намерил подходящият човек,за тях аз бях като дъщеря,те почти всеки ден се събираха с моето семейство и бяхме добре.
Не разбирам как от всеотдаен,любящ човек,раздаващ се,щастлив,можеш да се превърнеш в тотално отричащ всичко.И не за месеци или седмици хора,а за ден! Да станеш сутринта хапнем заедно,да мислим какъв шкаф да си вземем ,да ме целува горещо,да ми каже колко е щастлив с мен и как е благодарен на съдбата,че съм се появила в живота му и защо ме среща чак сега,а следобед като се прибере да ми каже край и за 10 минути да излезе от живота ми и нищо да не е способно да го задържи-нито аз,нито детето,нито семейството му?Предпочете затвора пред безусловната свобода? Защо разиграваше този театър,какво си доказваше? Просто не вярвам,че всичко,което преживяхме,което той направи или каза е било лъжа,но не разбирам и защо се отрече от всичко за един ден,какво се е случило и кое е променило отношението му? Беше ми болно известно време,но до мен беше семейството ми,както и неговото,бяха приятелите ми,които не ме оставиха и се чувствам късметлийка,че преживях всичко много по-леко от колкото можеше да бъде.Просто не се оставих да стана развалина,продължих насила напред. Но вътрешно не мога да го пусна.И най ме е страх от това,че той може да се върне. Не знам защо го мисля,просто вътрешен глас,усещане,че нещо не е приключило. Не мога да го обясня,сякаш най-нормалното нещо е да бъда с него,че той е моя човек,че това,което искам и съм търсила е той и никой преди и след не е стигнал нивото му.И въпреки че той ми показа най-лошото в един мъж,ми показа и най-доброто. Страх ме е,че може да се върне и пак да ме разпилее на парчета и че този път няма да мога да се събера, но и точно това искам-да се върне.Не знам защо,не знам дали бих могла да бъда семейство отново с него,да живея с него или пак да помисля за дете от него,защото макар да съм му простила,няма да забравя.Пълна съм с противоречия. Обичам го и в скромния ми до сега живот съм обичала само него и само на него вярвах безусловно,за това и болеше толкова много.Но не го виня,няма да хвърля камък по него,защото всеки прави грешки и аз съм правила грешки и знам колко е трудно да простиш.Той нарани и гордостта ми и самочувствието ми,че предпочете нея пред мен. Тя е много по-голяма от мен вряла и кипяла,но и аз не падам по гръб,постигнах много за краткия си живот и съм горда със себе си. Не приемайте,че съм лигла,която иска да си върне бившето гадже.Аз продължих живота си,изпълних го с работа,с приятели,с излизания, но колкото и хора да има около мен,се чувствам сама, и той е в мислите ми и не мога да разбера защо,защо искам човек,който ме предаде без ясна причина?Защо искам да се саморазруша с него?Какво толкова ми направи,че го искам? Аз си имам всичко, но това чувство,което имах с него беше нереално,вълшебно и ме разби,когато си го взе обратно. И ако се върне  безусловно ще го приема,но той не се връща,а аз колкото и перфектна да съм,той не го вижда.
Много пъти се засичахме с него и се разминавахме и всеки път се усмихвах,поздравявах го ведро,преглъщах болката си и външно бях добре,но той всеки път навежда глава,все едно не съм съществувала за него. Чета тук в темите и откривам някои отговори,които са ми убягвали,намирам негови черти,но не знам какво да правя. Времето лекува.Сега просто не ми стига търпението да изчакам да се появи някой по-добър,а съм зациклила,че искам него.И Бог ми е свидетел,че го виждам във всичките лица по пътя,че виждам колата сред всички коли на светофара,че поглеждайки през прозореца той ще е там и ще ме чака,както преди,минавайки по пътя за у тях искам да свия и да спра пред у тях,но него го няма там. И усещам,че не аз,а той прави грешка,че не се връща само от чувство за вина или срам или инат, но това не ми помага,защото няма как да му кажа,че аз съм си аз-момичето , в което се е влюбил и е прекарал ужасно много вечери като извадени от приказка. Не е трудно да простиш на някого,трудно е той да поиска прошка. Чета вашите истории и намирам  по малко от всяка в него. Но оттук нататък какво,да му пиша след 10 месеца-обичам те върни се,или просто да си живея с тази постоянна мисъл за него?Празнувах рождените дни на майка му,на сестра му с тях,а той не беше там. Но нима очаква,че след като се наживее аз ще бъда там отново?Какво го спира,какво го връща в онази обречена връзка,което никой друг не може да види?Инат,глупост,любов? Искам да оправя нещата,омръзна ми постоянно да продължавам напред,но как като не мога да намеря разумен начин да му го обясня,да поговоря с него?
Виж целия пост
# 348
Съжалявам,че постовете ми стават твърде дълги,но съм насъбрала много и сигурно мога да изпиша още 20 по толкова. Опитвам се да събера най-важното и да го споделя,иска ми се да бъда по-конкретна,но мислите ми са ужасно объркани.Давам си сметка,колко печеля и губя с него,гледам на нещата реално,но мина време от раздялата ни,срещнах много хора,изтече доста вода, но мисълта за него не си отива. Сякаш толкова искрено вярвам,че той ще се върне,че въпросът е не дали,а кога. Самозаблуждавам се навярно,но надеждата умира последна. Представяте ли си надявам се да се върне човек,който ме срина почти до дъното.....звучи като да полудявам.Какво толкова има в това теле,което ме срива, но и привлича така,докарва ме до лудост.
Виж целия пост
# 349
Егати парадоксът.Уж рутинни създания, обичат да играят на сигурно, а почти до един взимат страшно импулсивни и нелогични решения.Някой някакво обяснение да има?
Виж целия пост
# 350
Егати парадоксът.Уж рутинни създания, обичат да играят на сигурно, а почти до един взимат страшно импулсивни и нелогични решения.Някой някакво обяснение да има?
Телците се мислят за най-добрите и всяка издънка е гигантски удар по егото им. Може би за това предпочитат старото и сигурно - бивши жени, настоящи жени, последни приятелки и т.н, отколкото да рискуват да са с някоя по-свежа придобивка, да трябва наново да се доказват колко са велики и да рискуват този образ да се пропука. Мисля, че Телците се уморяват в един момент да поддържат образ Mr. Green И както са дошли с гръм и трясък и са подкосили краката ни....се измъкват тихо тихо като пр*дня из гащи hahaha Както някои потребителки назад, в т.число и аз, сме отбелязали, че Телците не винаги имат смелостта да застанат очи в очи и да кажат "това е краят". Предпочитат да се изнижат, за да не получат в лицето още куп удари по егото им. Тръпката на Телците е до време...или губят интерес към обекта, или се подплашват. Предпочитат равното и тихо море, т.нар рутина на старата връзка, пред динамиката на една нова връзка, където се редуват слънце, дъжд, бури и т.н. Laughing Поне аз така си го обяснявам
Виж целия пост
# 351
Времето лекува.Сега просто не ми стига търпението да изчакам да се появи някой по-добър,а съм зациклила,че искам него.

Но оттук нататък какво,да му пиша след 10 месеца-обичам те върни се,или просто да си живея с тази постоянна мисъл за него?
Здр. според мен това са основните пробойни,които те дърпат назад. Hug И би могла да му споделиш какво изпитваш и мислиш,пък каквото стане. HugАко не се получи,го пусни.Лесно е да го кажа от страни,но ако не успееш да го превъзмогнеш,единственият,който ще страда си ти.(което мисля,знаеш) Hug
Един поздрав от мен   bouquet
Скрит текст:



Егати парадоксът.Уж рутинни създания, обичат да играят на сигурно, а почти до един взимат страшно импулсивни и нелогични решения.Някой някакво обяснение да има?
Може би за това предпочитат старото и сигурно - бивши жени, настоящи жени, последни приятелки и т.н, отколкото да рискуват да са с някоя по-свежа придобивка, да трябва наново да се доказват колко са велики и да рискуват този образ да се пропука.  Mr. Green Както някои потребителки назад, в т.число и аз, сме отбелязали, че Телците не винаги имат смелостта да застанат очи в очи и да кажат "това е краят".т. Предпочитат равното и тихо море, т.нар рутина на старата връзка, пред динамиката на една нова връзка, където се редуват слънце, дъжд, бури и т.н. Laughing Поне аз така си го обяснявам
Нещо,определено,не се връзва??!!??. newsm78 Чета,че двете с Джулка пишете за две различни неща. Peace Grinning Демек,хем са импулсивни от една страна,а от другата играят на сигурно. Peace Но,ще видим,ако споделите дали вашите телета са се върнали.Rolling Eyes Peace
 Hug
Виж целия пост
# 352
Егати парадоксът.Уж рутинни създания, обичат да играят на сигурно, а почти до един взимат страшно импулсивни и нелогични решения.Някой някакво обяснение да има?
За импулсивното, не мисля, че е плод на импулс, а процесът е останал незабелязан от другия. И на мои решения другите са се чудили и са мислели как внезапно съм се чалнала, а то ми беше в главата месеци и години, но капка по капка вир става.
Иначе аз си имам също наблюдения за парадокса на телетата и си имам свое обяснение. За мен всеки се ражда с определени предразположености, потенциал, който си има две страни. Когато го използваш в правилната посока с умереност, може да ти е в плюс. Ако го ползваш в грешна посока с крайност, няма как да не е минус.
Телетата имат естествена склонност към сигурността, те имат нужда от нея, да се чувстват подсигурени и окопани. Аз си ги сравнявам с картофени гнезденца. Имат нужда да си знаят ливадката, тя да им е сигурна, никой да не я докосва, нито да опитва да им я отнема. Имат нужда семейството да им е гарантирано, приятелите да са им гарантирани, парите им да са гарантирани, собствеността им да им е гарантирана. Усещането за загуба ги пощурява. Усещането за несигурна почва под краката им също ги пощурява. Само че в такъв момент не съм виждала да драпат неистово към твърдата земя, а един особен вид имобилизация, както ако си в подвижни пясъци, не трябва да помръдваш на мм., за да не затънеш повече. Това за мен е един супер особен вид песимизъм и склонност към стагнация, една привързаност към илюзията за сигурност, която е способна да ги превърне в зависими, в роби на това илюзорно усещане. Упорствам с думата илюзорно, защото за мен сигурността на този свят е пълна илюзия. Единственото статукво е динамиката, животът постоянно се променя, ние също, независимо дали го искаме. Да, ама телетата със сигурност не го искат. Имат странната естествена склонност да търчат подир илюзията си за сигурност като магарето подир моркова. Имат си праг на сигурност, под който не може да се пада. Имат си лично ниво на финансовата сигурност (различно за различните телета), под което не искат да падат и съм виждала как са склонни към нелогични решения в дългосрочен план, за да го запазят. Имат си ниво на сигурност в партньора, под което не са склонни да са с него. Ако той не може да им даде усещането за това ниво, врът и бай! Понякога си мисля, че заради това толкова обсипват с внимание, склонни са да дават толкова от себе си, за да имат сигурността, че държат другия в ръцете си. И тук правя разликата, защото никога не обичам да слагам всички под общ знаменател - едно е предразположеността и потенциалът, съвсем друго е личният път на развитие и това доколко искаш да преодоляваш качествата, които ти пречат, и да развиваш онези, които ти помагат. А още по-различно е да се научиш дори привидни недостатъци да ползваш в свой плюс Simple Smile. Познавам телета, и мъже и жени, които отлично познават характера си и не допускат определени черти да им пречат. Главно защото вече са им пречили и са си платили цената, като са си направили и верните изводи. Познавам и такива, които до момента не са успели. Разликата между първите и вторите ми изглежда в голяма степен и в реакцията на обкръжението им. Това си важи за всички зодии, някой като ми каже ""аз съм си такъв", ти винаги си "такъв" само дотолкова доколкото другите те оставят да си "такъв". Всичко е във взаимодействието. Щом другите ги преглъщат те защо да не са си "такива"? И аз си бях овен, но майка ми и дядо ми супер успешно са ми пилили рогата, с обич, но и с откровеност. Та така, страхотните телета за мен са тези, които са се научили да пускат нещата, които вече не им трябват, да приемат промените като част от живота, без да стагнират. Страхотните телета упорстват, когато и където трябва, но знаят и да приемат гледната точка на другия и да го уважават като отделна личност, не като едно от притежанията им. Страхотните телета не правят грешката да предпочитат материалното пред духовното, макар че да не се лъжем, винаги си подсигуряват материалното Laughing. Всеки има потенциала да е най-доброто от себе си... Simple Smile.
Виж целия пост
# 353
И като писах за магарето и моркова, ето ви перфектното описание:
http://www.xyli-leonis.com/2014/12/blog-post_23.html
Когато теленцата се държат, както е описано в притчата за тях, са перфектни .....магаренца hahaha.
Но! Пак пиша, едно е заложеното в зодията, друго е личният избор на човека какъв иска да бъде. Винаги имаш избора да си най-доброто от себе си!
И за овните лично потвърждавам колко е вярна притчата - трябва ни развиване на постоянство, а това става с ....постоянстване Joy.
Виж целия пост
# 354
Отдавна не съм писала тук, но чета всичко и реших да се включа отново. След години опит с телетата, мога само да кажа, базирано на това което се случва в моя живот, че ние никога няма да разберем какво се случва вътре в тези раними и чуствителни мъже.

От страни изглеждат силни, убедени в това което искат и не искат, но вътре в тях бушува огън. И колкото повече се опитваме да ровим в душата им, толкова повече те се затварят. Аз спрях да анализирам, да ровя... И всичко излезе на яве. Конкретни отговори не получих, но с действията си ми показа какво чуства. Разбрах, че ако задавам въпроси ще получа този отговор, този, кото е най- отговорен и правилен, който би трябвало да ми даде. Но сега, когато спрях да търся, получих истинския, този, безотговорния, фатназията, която и двамата знаем че никога няма да я имаме.

Тежки характери са и винаги ще се опитат да излязат сухи от водата, но тогава, когато им създадем този вътрешен комфорт от който се нуждаят, когато им дадем време, те открехват по малко вратичката и показват какво се случва там дълбоко вътре в тях...

А защо избират сигурното? Защо остават във връзки които ги изтощават и не ги удовлетворяват? Този отговор търся и аз. Всеки човек е различен. Но при "моето" теле мисля че е най-вече защото не искат да признаят че са загубили битката, че бракът им се е провалил, че не са успяли. Предпочитат да се самозалъгват и да симулират, отколкото да променят коренно живота си. Може би земният елемент на зодията им пречи... Незнам. Моето теле е изпадало в дупки, казвайки ми че е нещастен, че незнае за кой още вообще прави всичко... А аз, аз само съм го подкрепяла в такива моменти и съм му казвала, че трябва да намери щастието, не при мен, където и да е, но да го направи... Просто да вземе живота си в ръце и да прави това което го прави истински щастлив. А той ми е отговарял "вече съм се примирил , че аз щастие няма да изпитам в моят живот"...
Виж целия пост
# 355
искам да попитам колко жени могат да се похвалят че  познават мажа телец като  човек или сашноста  на мажа телец говорим над 50 % да го познаваш
Виж целия пост
# 356
искам да попитам колко жени могат да се похвалят че  познават мажа телец като  човек или сашноста  на мажа телец говорим над 50 % да го познаваш

Като приятел мога да кажа че го познавам доста добре, като мъж незнам... Мисля че го познавам, по това че все по често не се изненадвам от действията му. Стават предсказуеми за мен, а това май е сорт познаване, не е ли... Но иначе на 100%... трудно...
Виж целия пост
# 357
Да се "похвалят" rotfImbo Аз пък искам да попитам колко телета се познават достатъчно добре и особено имат ли грам идея как изглеждат отстрани Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy
Лимонки rotfImao аааре моля ви се... Joy
Виж целия пост
# 358

... защото не искат да признаят, че са загубили битката, че бракът им се е провалил, че не са успeли. Предпочитат да се самозалъгват и да симулират, отколкото да променят коренно живота си.


 newsm17  Амин!!! Подкрепям с две ръце, от личен опит,защото съм била самозалъгващо се и симулиращо теле в сремежа си да не призная провал (в личен план).
Виж целия пост
# 359

... защото не искат да признаят, че са загубили битката, че бракът им се е провалил, че не са успeли. Предпочитат да се самозалъгват и да симулират, отколкото да променят коренно живота си.


 newsm17  Амин!!! Подкрепям с две ръце, от личен опит,защото съм била самозалъгващо се и симулиращо теле в сремежа си да не призная провал (в личен план).
В продължение на години?! Айде бе! В продължение на нещо от порядъка на 5-10 години за мен хич не е нежелание да признаеш провал. По-скоро те устройва достатъчно, за да си траеш и да си претегляш колко би изгубил, ако направиш промяна. Всичко на кантара и обичайно вече устроеният лайф надделява над "стремежа към щастие"... Simple Smile. Ако и някой ти се метне в каручката като допълнително камъче, ще си я теглиш и с него за подслаждане на лайфа hahaha. Пък накрая нека ти е зле, а другите да ги чопли ти що така, що онака....Неее, трябва в добре устроения лайф нещо царски да се скапе, с огромен минус, за да направят промяна, поне тези покрай мен. Горките нещастници hahaha...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия