АВГУСТ всички ще сме с бебе на ръце, а някои и с по две!

Мами,
сега влезнах да прочета за юнските мами, които вече са родили и в началото на темата пише коя как е родила и колко е голямо бебето.
ИСКАМ да ви кажа, че 70 или 80 % на 100 са родили секцио!!!

Значи почти всички. Май много предпочитат секциото.

Много лекари също предпочитат секциото,за съжаление.Удобно е,в точен час,през деня,а не по никое време.Свършва предвидено и бързо

Понеже обсъждате начина на раждане,  искам да призова : Мами освен за себе си и за  собствените си страхове, мислете и за бебето. На ббебчо му е нужно нормално раждане, за по-лесна адаптация, за освобождаване на дробчетата от течността, а не аспириране, както и коластра в първите часове живот, а не АМ.

Не знам защо така българките имат страх от раждането и са с толква отрицателни емоции. Чета и един друг форум, в който пишат предимно американки, там е обратно- много положително са настроени, и спомените им от ражданията са като за нещо прекрасно. Аз също имам хубави спомени, и не ме е страх.
Относно секциото- жалко наистина, че се предпочита без да е необходимо, имаше една статия на д-р Сигридов по въпроса, много хубава и вярна. А да се сравнява секцио и епизиотомия е несериозно. При епизиотомията се срязва кожа и подкожие, а при секциото се режат всички пластове, за да се стигне до плода, наместват се органи, там най- важното, което се гледа след операцията е дали ще се възстанови правилното протичане на физиологичните процеси (ходенето до тоалетна)
Напоследък се налага раждане в клекнало, седнало "на 4-ри крака" положение, както предпочита родилката, защото легналото почти 100% води до разкъсвания (следователно се прави и епизиотомия).

Ако и в Бг беше така драстично щеше да се намали % на секцио по желание само, че тук ше се случи сигурно за нашите деца.....

Според мен ако няма медицински причини секцио не трябва да се прави. Това си е коремна операция. Възстановяваш се по-бавно, има риск от сраствания след нея, има по голям риск от плацента превия при следваща бременност, и от руптура на матката. На мен лично не ми понесе и упойката при секциото - и ми беше много зле след това, така че ако някой си мисли че отиваш, режат те и това е, не  е така. След секциото си боли също. Белегът е най- малкото. Имам приятелки с епизодомия при нормално раждане - казват че изобщо е си личи къде е било.
Когато аз бях в болницата след като родих докараха едно момиче в нашата стая родило с дула. Беше много доволна и спокойна, дойде си на собствен ход, дадоха и бебето да си стои колко си иска при нея. За сравнения на мен 1вия ден след секциото ми дадоха бебето за малко време. Не ми дадоха и да кърмя още първия ден заради антибиотиците заради секциото и лекарствата за кръвно които ми бяха вляли. Мисля си че ако човек има притеснения и страхове може да се обърне към дула.

Днес аз съм навсъде , но това за бебето колко и кога ще е при теб зависи от болницата, а не от вида раждане. В болницата, в която ше раждам ти го показват след операцията, оправят го и пак ти го носят да го видиш, щом си вече в реанимация ти го носят малко и след няколко часа като си в стая ти го оставят при теб. Ако прецениш, че не можеш да се грижиш за него винаги може да го дадеш и съответно да си го поискаш когато искаш. Има болници, в които пък дават бебетата само за кърмене, независимо дали си секцио или естествено родила.

И аз съм днес на всяко гърне мерудия, но да си кажа мнението - и като преминала през секциото, и като психолог Ами момичета, нека има свобода на избора - която иска да ражда секцио, нека, а която - нормално, нека премине през това. Важното е в крайна сметка, положителното от раждането й да е повече от негативното - и то не само появата на живо и здраво бебе да е положителният резултат, а чисто майчиният психичен и физически комфорт. Примерно да може да го измери така - както в моя случай, има-няма 2 години след това да е готова да премине през същото и да се чувства спокойна

А за секциото конкретно споделям, че и на мен в Щерев ми показаха бебето още в реанимация, а с колежката ми по стая захранвахме с коластра от втория ден - и двете кърмихме успешно след това. Грижехме се за бебетата си (при нас си бяха в количките, само ги давахме за прегледи и преобувания) и двата дни докато ни изписаха. За "тежката" коремна операция - аз месец след раждането нямах никакви болки, в момента също нямам никакъв дискомфорт около операцията, така че не мога да споделя кофти опит. И определено не мога да се съглася, че секциото е по-травматично за бебето от нормалното раждане - аз, примерно, точно заради сигурността на бебето избрах секцио първият път. Както и да е - колкото хора, толкова и мнения, а въпросът за секциото е много щекотлив. Моят избор беше този и аз съм доволна с него - дай, Боже, при всички ни да е така и сега

Аз съм с две ръце за секциото. Имам приятелки които се мъчиха по 12 часа и после пак секцио,с оплетени пъпни върви около врата и т.н. Аз пък се възстанових много бързо ,на седмия час след операцията станах да се раздвижвам. След два дена ми нямаше нищо само ми опъваха конците. Бебето си беше ок. Извадиха го на десетата минута . Адаптира се много добре и веднага,и да,мисля че секциото е по-щадящо и за бебето и за майката

Защо ли американките имат положителен опит с нормалното раждане?Защото раждат с музика,аромтани свещи,масажи,дула,разхождат се,взимат всякакви пози и т.н.Не ги навикват и не им бият шамари.Аз съм свидетел на шамари в родилна зала и не за да я свестят,а защото много викала и дразнела


Само където това опъване разказва играта.При всяко кихане,кашляне и смях те срязва

Напълно подкрепям. Живеем във време на свободен избор и всеки трябва да може да направи такъв, който разбира се да е подкрепен медицински. Аз сега искам да родя нормално, но няма как да стане от медицинска гледна точка, така че не мога да се съобразя с избора си.  За мен важното е с бебето всичко да е наред, раждането ми не беше безпроблемно, както и възстановяването, но се забравя, важното е с бебка всичко да е ОК.

Някой говореше за стерилизацията - за мен нищо не е стерилно няколко часа след като е извадено от стерилизатора. Няма как помпа, която е стерилизирана вкъщи и занесена в болницата да е стерилна. Надявам се да кърмя пак, така че проблема със стерилизирането да отпадне.

Здравейте мами,
чак сега се включвам ,че бяхме на обяд при баща ми,има РД днес и после си легнахме да починем то какво стана ...до сега нанахме,хихи.Което ме подсеща ,че баба ми се е мъчила 18 часа с него(а е бил мъничък 2 кг и нещо,но пък съдейки по разказите на майка ми и мен(бебе 3.600кг и 64 см) и брат ми (бебе 4.500 и 53см)за по 30 мин ни е родила,до последно си се е разхождала с контракций и не е имала никакви разкъсвания,шевове и т.н.Дано да имам нейния късмет,а не този на баба.Гледам да не се наплашвам излишно,все пак "няма войник без рана" са казали хората.
Много ми е интересно като баба ми разказва с всички подробности за раждането и я питам веднъж "бабо боли ли много" и тя "абе ,мани се" Викам й "е какво да се мана като и мен това ме чака" много ме забавлява.

Момичета утре с ММ правим 1 година от сватбата.   Сощи си гледах записа и толкоз рев,толкова щастие...сега с бебка в корема ,като сбъдната мечта ми е всичко.
Взела съм един хартиен фенер и много исках да го заведа на някое романтично място и привечер да го пуснем в знак на любовта ни,обаче с тия дъждове май ще има промяна в плана.  
Нищо здраве да е,пак ще си изкараме супер .

И моето мнение е че всяка майка има право на избор-секцио, нормално, нормално с упойка, сега медицината е напреднала и всеки си решава как.Няма нищо по естествено обаче от нормалното раждане и според мен адаптацията на бебоците и на майките е по лесна след такъв вид раждане.Жените раждат откакто свят светува, така че определено женския организъм е настроен за такъв вид раждане.А болка винаги има, и от нормално до нормално има разлика , и от секцио до секцио също.И факт че лекарите злоупотребяват със секциото, а и майките от страх също.Аз пък се моля всичко да е наред и да родя нормално,даже и упойката не ми е на дневен ред.Поне засега.Не е нещо което не може да се изтърпи, зависи от нагласата,а и един път вече съм минала по този път.Даже предния път не съм се замисляла въобще.Сега нали знам какво е и малко ме е шубе.Но предния път най-гадно ми беше като ММ и баща ми ме оставиха в болницата с контракции.Това го помня и сега,колко се притесних че оставам сама.Сега ще поизчакам, няма да бързам да тръгвам ,и особено ако са само контракции,без да са ми изтекли водите.Има предостатъчно време, което не искам да прекарам сама в пред родилна .А моя мъж няма да влиза с мен за раждането, и дума не дава да става, а и аз не искам.Искам обаче колкото се може повече време да е с мен при контракциите.Но това само ако нещата се развият като предния път.Иначе направо в болницата.Дълго стана,но пък е и нормално вече да се притесняваме-вече даже си имаме бебчета в темата,така че никой не е застрахован че няма утре да се случи

В тая връзка аз когато раждах, понеже ми се пояи херпес на устната, а бебето беше с някакъв дихателен проблем, в кувьоз, и ни смъкнаха веднага в Изолатора. Не знам в другите болници как е, в Русенското АГ е в мазата, и там лежат само циганки и психично болни бременни, които нямат изследвания и не са си правили прегледи преди самото раждане. Та ме настаниха в единична стая, но 9 дена чувах какво става в родилна зала, която беше в съседното помещение. Е какви изрази чух, какви псувни, оле мале. Помня това: "Стига си крещяла, ма, ко викаш, като си са е*ала да си мислила".  

За свободния избор- разбира се, всеки си решава, но няма какво да се защитава природата, тя го е измислила по най- добрия начин

Сега се сещам, че когато раждах и аз много се разходжах с контракциите, нямаше свободни легла и доста почаках, а после сядах и се набирах с ръце на леглото при всяка контракция, може и за това да родих толкова лесно и с 2 малки външни шева.

Дописвам се- има ли новини за първите ни бебета?

Дааа, кихане и кашляне нямаше, но смях в реанимацията - цяла нощ. И понеже достатъчно болеше, но пък и смешно беше, повече виехме, отколкото се хилехме по нормален начин.

Сещам се и за една сестра, кото идваше да ни слага допълнително упойка и която с такъв замах я забиваше в задника ми, че ме болеше повече от свиването от страх, отколкото от болката на иглата. И като дойде третия път да пита "ти искаш ли упойка" й казах "аа, не, не , мога и така". След първото секцио в реанмацията ми вливаха упойка през същия катетър в гръбнака, както по време на операцията. Освен, че гго нямаше този стрес от забиването на иглата, някак и толкова болезнено не беше и контрахирането на матката... Странно.