АВГУСТ всички ще сме с бебе на ръце, а някои и с по две!

Здравейте, почвам отзад напред
MiraBurgИ моите гърди поспаднаха преди около месец може би. Не съм питала или чела, но си го обяснявам сама с това, че млечните канали вече са се развили и сега гърдите вече са готови за кърмата и са в покой.
А за кръвната захар на каква диета си? Сигурно си го споделяла, но на мен сега ми дойде до главата и ще трябва и аз да се съобразявам.
ivelle Честито, много щастлива звучиш като разказваш за къщата. Направо си я представих - и тишината и сервиза и мусаката...  
За гъбичките - аз имам точно такова неприятно както го описваш от около седмица и АГ-то ми изписа някакви глобули - Канестен Гин, така че може и да не ти изписват антибиотик. Твоя доктор ти знае историята и ще прецени кое е най-добро за теб и бебето.
Astined Аз съм споделяла, че ползвах Себамед. Моят мъж е малко особен в това отношение и ако понякога не го спирам ще хвърля луди пари за всичко. Та той държеше на най-качествените неща за бебето. По същество - скъпичка е козметиката, но не се харчи бързо, поне на мен ми изкарва дълго време.
Inked Mom Нямам думи просто - ти си направо фурия

Да ви се оплача сега малко.
Връщам се от преглед. Всичко ми е наред, освен това,ч е бебето продължава да избързва много в седмиците. Още нямам навършена 30 г.с, а то вече е с размери за 33-та. И доктора не ми вярва, че не ям много. А аз наистина не ям, защото си влача киселини от 4 месец почти постоянно и последното нещо, което искам е да се наплюскам. Че и глюкозата ми е 4.1. Обаче той каза,че в цялата му практика до сега е имал само 2 случая, в които след обременяване да се окаже, че всичко е наред и бебето просто е по-голямо. Та утре съм на обременяване и аз. Нямам усещането, че нещо не е наред, но пък ми е гадно. Мисля докато ми излязат резултатите да не чета нищо за да не си вкарвам филми в главата.
Малко дълго се получи.

Astined, когато ни откриха аномалията в 20 седмица нещата изглеждаха много страшни и сериозни тогава, всички лекари, включително и Марков ни бяха казали задължително секцио. В 28 седмица бях на 3 ФМ пак при Марков. Той каза, че телцето на бебето не с по-големи размери от нормалните и нормално раждане е възможно. Моят АГ, който всъщност първи установи проблема с бъбрека, в на прегледа в 29 седмица каза същото и че положението му се вижда много по-добро от преди.   Ходихме и при детска нефроложка (доц. Буева), и в Майчин дом на деня на отворените врати. Нефроложката също ни успокои и даде добро прогнози. А за Майчин дом съм решила да дойда в София около 15-20 юли (имам къде да отседна при приятели с придружител - сестрата на ММ). И там да си чакам контракциите. Но определено държа да родя в Майчин дом, за да съм спокойна, че грижите за бебо ще са най-добрите. Решила съм да е без избор на екип, защото не познавам никой така или иначе, а и ми направиха много добро впечатление лекарите и акушерките по време на обиколката там.
Сърчице, с първата бактерия (е. коли) си поставях глобули, сега със стрептококито не знам защо не ми изписа. Чувала съм за някакви промивки, които се правят на майката непосредствено преди нормално раждане, в случай че има гъбички или друг вид бактерии. Някой знае ли нещо повече?
Аз не работя от началото на май месец, взех си платената отпуска за целия май, а от 2 юни съм в болничен. От 23 юни пък ми започва 45 дневния. Да попитам - майчинството на същата банкова сметка ли ще ми се превежда като болничния, и трябва ли пак да ходя до НОИ да подавам документи, или всичко си го прави ТРЗ-то?

 ymemansi дано всичко е наред и не се тревожи излишно. На мен предната бременност какво ли не ми говориха - родих си нормално дете с нормално тегло за седмицата, в която се роди.
Аз също имам проблем с киселините от началото на бременността. Последните няколко дни имам и силни контракции, нищо не помага засега. Добре че не са на често
Козметика за бебето не съм купувала, а крем за зърната имах, но не ползвах. Не съм убедена, че съм имала нужда явно, като чета колко е прехвален гермастан-а. Бебето мажех с преварен качествен зехтин. Малката няма алергии и досега има перфектна мека, бебешка кожа. Моята кръстница ползва за нея и бебето Мустела, вкл. от чужбина закупена, но това е въпрос на личен избор и възможност да се ползва постоянно скъпа козметика. Не съм убедена, че зехтина е по-лош от бебешко олио примерно. От Джонсън и Джонсън малката се изприщи. Доволна съм от Судокрема, страхотен и без забележки. Веднъж ми свърши и от аптеката дали на мъжа ми крем Здраве. Оказа се, че резултата не е по-лош. Още къпем детето с Нивея - синьото шишенце за тяло и коса - не съм го сменяла 3 години. Засега детето е без пърхут, добре измито и чистичко. Знам, че трябва да се сменя козметиката, ама... навик и сме доволни.
И аз постоянно чистя и се готвя за появата на бебо, рано е още, но мисълта за това даже ме успокоява..
Все си мисля, че бебето ще подрани. Иска ми се да е наред всичко, но с  тези контракции напоследък изтрещявам. Чета разни глупости из разни форуми и наистина се психирам. Ще спра да чета глупости. Приготвила съм си една книжка за четене на Елиф Шафак - Любов, но нещо не ми остава време...

И моите гърди спаднаха и вече не са така напрегнати.  
За козметиката искам да е хубава,защото ни казаха ,че когато и двамата родители са с алергии и чувствителни кожи- 90% вероятност и бебето да е така. Също ни казаха,че е добре в такива случай да се започне още в началото с антиалергична козметика.
За гостите- бяха от моята рода и мм се сдържаше. Не,че го оправдавам. Само това му е кусура- на всички мълчи и ми вика,че съм трябвало да им кажа нещо- дори на неговите родители и брат му !!! Просто братовчедка ми била в депресия и трябвало да не и обръщам внимание като ми крещи (това тя го каза) Кресна ми защото беше с детето си и се притеснявала,че тук било чистичко и всичко ново и не можела да се отпусне заради детето. След като повече от 20 пъти и казах,че не е проблем и всеки цапа и че и ние се очаква дете да гледаме тук...та накрая излязох виновна ,че нищо не съм разбирала ! А детето нищо не направи - той е такъв сладур! Тя скъса пердето ,изля манджата на белия стол и т.н    и . После като се прибра се осъзна и ми звъни да ми каже ,че не съм ставала за свекърва- тя ако била на мое място щяла да строи всички да чистят и да готвят... !   И с двете и бременности съм и гладила,готвила  и чистила. Да не говорим,че и като не е бременна и сме на гости ние слагаме с мъжа й масата и после  мием чиниите.  

Много успокоително ми прозвуча това за умножаващата се любов, понеже и аз все това се чудя как ще обичам другото дете като първото, сртрува ми се невъзможно. Когато родих дъщеря ми, в първия миг, когато я видях, с огромната й коса и дълги нокти, изпитах такава невероятна обич, че чак ми прималя. И нито за миг нямах съмнения какво да правя, какво й има, защо реве. Сега чакам с нетърпение да видя дали пак ще е така.
Ентусиазъм нямам голям по принцип, защото не исках бебе, но ми става мило, когато го видя на видеозона или като се разшава из тумбака ми. Съпружието проявява някакви признаци на радост, но минимални   Вечеряме и аз се облягам назад и посочвам как корема ми се мести и подскача от ритниците на бебето, а той с погнуса "Оооо, моля ти се, ям!"  
А иначе и на мен ми тежи ужасно, имам коремище и чудо, пъшкам, охкам, ни да седя, ни да лежа. Доки иска да ми бие някакви инжекции кортекостероиди за развиване на бебето и да го вадел вече, и аз като чуя такова нещо и ми минава всичко, взимам един студен душ, пия ледена вода и отмятам още един ден.

Момичета, за вече имащите дете да задам един деликатен въпрос...Описвате прекрасно любовта към бебето, горе-долу поне засега като ви слушам и я свързвам с голямата ми любов- мъжа ми. Добре, но това "намали" или промени ли любовта към мъжа ви, или напротив, я засили? Т.е. има ли място и за детенце, и за второ, и за половинка  Малко философски въпрос, за който има време само. Просто ми е интересно, аз все за заричам, че няма да си променя отношението с детето, ще спим в едно легло, ще си говорим, ще ходим и сами на почивка.. ама знам ли дали това е реалността...

 а и друго, всички казват, че много са се изпокарали с мъжете си покрай раждането първите седмици/месеци 

ymemansi, заради високата захар не ям сладко, картофи, ориз. Наблягам на свежа храна - сирена, салати. Риба поне веднъж седмично. Прегрешавам с 2 неща - с купичка череши и сутрешно кафе с мляко, защото кръвното ми е много ниско. Хляб - само ръжен и по малка филийка на хранене.

Пипи, любовта към детето няма нищо общо с любовта към таткото  . Няма да я делиш, защото е различна. По-вероятно е таткото и детето да ревнуват след време, на  кой ще отделяш по-голямо внимание. И тук е въпрос на баланс - татковците също искат внимание, не ги забравяйте.

Мама Ирина, как ти се отразява морето ?

Фаима, разсмя ме с татковата реакция, абе тия мъже са .... не знам каква категория хора. Нашия татко брутално ме отсече за името - верно, аз не го бях споделила с никой, освен с една приятелка, а тя му казала. И той каза - твърдо НЕ. Аз пък се наконтрих, и сега сме на фаза първи рунд.

Пипи и мен този въпрос е вълнува... той от сега нещо ми мрънка от сорта "Ако си мислиш, че постоянно детето като поотрасне ще е с нас не си познала. Има си баби на почивка отначало ще си ходим сами"   Само се усмихнах в отговор не ми се разправяше с него  
PS
Мира и при теб е забавно да раздаваме ли бухалките? 

Здравейте,

Аз много рядко пиша, но чета всичко.
Та да се изкажа и аз по скоро обсъжданите теми. Относно раждането, честно да ви кажа единственото, което мисля е, че искам да си го родя възможно най-близо до термина и по начин по- които ще е най-добре за бебето. Принципно изобщо не съм от най безстрашните, но за момента изобщо не си мисля, за болката или някакви такива страхове. Просто искам всичко да мине наред и естествено възможно най-скоро след раждането да мога да се грижа за бебето.
А за любовта, мисля че всичко ще си дойде от само себе си Сигурна съм , че ще си ги обичаме дечицата Да са ни живи и здрави!

И да ви споделя, още нищичко не сме купили и мъжът ми иска всичко да го взима в последния момент. Това малко започва да ме притеснява, но каквото такова. Ще направя едно списъче и каквото вземе такова

Хубава седмица и от мен!

Аз на моя мъж съм му казала, че детето си е наша, ние сме си го направили и толкова време го чакаме и няма да ни го гледат други хора. И въобще го обработвам, че живота ще ни се промени. Вече ще има един малък човек с който постояно ще се съборазяваме и да не си мисли, че всичко ще е по старо му На мен ще ми е кофти да отида на почивка и да си оставя детето, но не знам как ще е де преид да се роди. Аз съм споделяла и преди, че свекито е твърде възрастна, че да и се доверя да го гледа, а нашите са на другия край на БГ и освен като си отидем там (то си почивка, че са на море) да помагат повече.

Ние с мъжа ми сме 8/9 години заедно та не съм и мислила дали ще страда, че обичам бебето повече. Различна любов е наистина. Не е като да сме прясно влюбени Пък ако ми помага и виждам, че и той обича бебето много, ще го заобичам още повече

Ох тези които не сте купували нищо още ви се чудя на нервите и търпението Моята душичка не издържа и щях да се пръсна ако не бяхме напазарували всичко

Мен пък днес ме побъркват. Който и да срещна все ми обяснява колко трудно щяло да ми е и като няма кой да ми помага. Ох, колко ще ти е трудно... Ах, ама много е трудно... И ме гледат с едно съжаление. Ми хубаво, аз какво да направя! Да взема да не раждам, че ще е трудно ли?! А съм настроена толкова философски, че е нормално да не спи и да плаче и да иска да бърбори и да ходи насам-натам постоянно, че ще рисува по стените, че ще къса цветята... Че са деца и си искат детските работи. И на мен ми се иска да мога да го заведа при майка ми или да му изплете една бебешка пеленка или мъжът ми да се прибере и да я гушне и да я разнася на ръце, ама като не е писано, няма да стане. Много са лоши хората понякога.

elliee и аз мисля по същият начин.Понеже аз лежа постоянно вече пети месец и всички около мен само ми повтарят да се радвам сега и да почивам, че после какво щяло да бъде, мани, мани..
Много ми е странно това мислене.то е ясно, че бебето не е кукла и ще има много безсънни нощи, но какво от това...


А относно мъжете, те са си такива...Преживяват нещата по свой си начин, в повечето случай не си показват директно емоцията..Но съм сигурна , че като им дадем в ръцете малките човечета, ще им проговори бащинското чувство веднага..

Elliee  
А на мен ми омръзна да ме питат как ще раждам, къде ще раждам и да ми вменяват тяхното разбиране за това. Отделно, че ако още веднъж някоя ми каже с много философстване и надменен тон, че ако не родя естествено, то все едно не съм раждала,  тогава вече със сигурност ще избухна!
Никога не съм си позволявала да се меся в живота или в избора на другите, изключително много уважавам личната свобода, пространство и избор. Недоумявам как има хора, които си мислят, че тяхното мнение/разбиране за нещата е единствено меродавното и го споделят, и налагат на всеослушание без дори да им е поискано.  

За любовта към таткото да напиша.

Аз като родих първия път, пък и с това бебе, с което не почувствах майчиния инстинкт и любов от първия поглед, още от втория ден започнах да му плача, увиснала на врата му като идваше да ме вижда, да си ме вземе вкъщи и ще идвам да си храня бебето през 3 часа, но искам да съм си с него. Въпреки, че работеше една доста напрегната работа, когато си беше вкъщи ми помагаше изключително, просто мъж мечта. А аз тогава бях и в един ревлив период - не се срамувам да го нарека - следродилна депресия (момичетата, които ще раждат за първи път, нека са подготвени за това, защото е нещо напълно нормално и почти всяка жена го е изживявала, но игнорира ли се, или е в тежки форми, може да е опасно) - та, като се върнеше вечер вкъщи и аз го посрещнех на вратата с едни зачервени очи и ми казваше "кажи, мило мое, за какво плака днес". Нито за миг любовта ми не е намалявала към него в живота, да не говорим, че след раждането на първото, и особено на второто дете, тя просто се умножава. Втория път също за него си плаках в болницата, но депресия като първата нямах, ако въобще съм имала някаква - все пак, бях вече гърмян заек, а и... случих на бебе. Едно спокойно бебе, което ядеше и спеше, а откак прогледна, и се усмихваше постоянно. За първи път го чух да плаче на 7 м, след като го наодоха с абокати в болницата.

Ооооо, не! Дори вече не знам къде е бутонът за използване на старата форма на  БГ-Мамма. Някой знае ли?