МНОГОДЕТНИ МАМИ

И аз влизам да се похваля, гушках бебето на наемателите ни (техния номер 5), чак заспа в мен...мен нали ми е голяма мъка, че номер 4 не ми  се получава вече толкова много години, та всяко бебе в ръцете ми е голяма радост...


А по повод мъжките рожби готин руски виц:

Шарки, разхилих се с глас. 

Нощни очи, още много по 7 и все щастливи. 

Дидник, да разминават бързо неприятностите и да имате весел празник.   

Здравейте,момичета,случайно влизам в темата,да ви поздравя всички с решенията да имате повече от 2деца.За мен това е нещо чудесно,обичам големите семейства   Ние сме с 2 госпожици засега - едната на 1г3м,другата на 6г.Втората е голяма кротушка (или първата май беше твърде голяма дивотия   ) и все по-често се замислям за 3-то.Засега татито е категорично против...Опитвам се да го омилостивя с варианта да е момченце,обаче засега не захапва идеята...При вас как беше вземането на решение за трето?

Мъжете не трябва да бъдат притискани за дете, остави го сам да поиска. Сега още му е много прясно бебето, след година ще е на друга вълна.

Не съм се включвала до сега тук, защото N3 още не се е родило. Но по последната тема: Винаги сме искали 3 деца. Даже откакто се разбра, че ще е момиче, таткото си отваря устата за още едно. По възможност момче 

Благодаря ви за пожеланията за годишнината! 

При нас въпросът "колко деца?" никога не е стоял. Въпросът по-скоро е бил "кога ще правим следващото?". Като на моменти излових мъжа ми да е по-нетърпелив от мен.

Моята детска мечта беше да имам момче и момиче. Но след като се запознах с ММ, той ми беше споменал, че иска да има повече от 2 деца. И от тогава просто въпроса "Колко?" не стоеше и при нас. Решихме, че идеалната разлика между децата е 5 години. Но честно казано, повече деца не искам 3 са ми достатъчни и ме правят много щастлива 

Здравейте  

Моята мечта се сбъдна и вече мога съвсем официално да се наредя сред вас. От три месеца вече сме родители на трима. Най-малкото ни попълнение се казва Катерина и е на годинка и седем месеца.

Домът ни вече е пълен и отвсякъде се чуват детски гласчета. Щастлива съм  

Сега да разкажа за детенце... Харесахме я, още щом я видяхме. Малко човече с тъмни черни очи, дъъъълги мигли, чипо носле и трапчинка на едната бузка. Бяхме решили да си проведем срещите по време на едномесечния срок, който имаме, за да вземем решение дали искаме детето и тогава да вземем решението. И така, след първата ни среща, отидохме с ММ да се поразходим из градската градина и въпреки първоначалното ни намерение, следобяда вече бяхме при социалните и подавахме документите за осиновяване   И така, на 20 май си прибрахме мъничето. По това време беше на годинка и четири месеца. Сега е на годинка и седем. Малката е невероятен образ, много лъчезарна и общителна е. Досега не съм срещала негативни реакции заради произхода й, но тя е толкова усмихната, че грабва хората на мига. Свикна с нас доста бързо, когато иска е послушна, когато не иска е вироглава. Като всяко едно дете   Но въпреки това виждам разликата с другите деца. Има моменти, когато докато просто си седи, се заглежда нанякъде и добива много замислен и тъжен вид. Като цяло в нея го няма онова детското, щастливо и безгрижно изражение. Когато погледна в тъмните й очички, срещам погледа на възрастен изстрадал човек. Не знам как да ви го обясня... Нейната история е много тъжна. Преживяла е много. Тя не е захвърлена при раждането, а е отделена от майката на по-късен етап, когато децата вече имат спомени. След това е живяла при приемно семейство и в съзнанието си е изоставяна два пъти - първият път от биологичната майка, а втория път от приемната. Почти всяка нощ (с изключение на 7-8 вечери за всичките тези три месеца) скимти насън. Предполагам, че преживява отново нещата, които са се случвали по време на живота й при нейните биологични родители. Това проплакване насън го е имало и докато е била при приемното семейство. Това е в общи линии. Засега спирам дотук, за да не ви досаждам, защото мога да пиша за нея до безкрай. Ако имате въпроси, питайте. Ще разказвам с удоволствие  

Иначе каката и баткото вечея приеха. В началото се сблъскахме с доста голяма ревност от страна на баткото, но лека-полека нещата се нареждат. Все още ми е малко трудно в разпределянето на времето между тримата, но ще вляза в ритъм  

Много се радвам, че вече мога да се нарека многодетна  

Поли, честито! Лека адаптация на всички!
На мен ще ми е интересно да пишеш, ако желаеш. Децата как приемат произхода на новото дете?

Шарки, и аз бях като теб, когато копнеех и планирахме третото, радвах се и гушках приятелските бебета. Сега те са на по годинка и половина, та приятелките ми на свой ред съпреживяват с мен бременните ми емоции.

Честита дъщеричка, Поли. Нека всичко върви по вода в голямото ви мечтано семейство. Щом я посрещате с любов, малката Катерина бързо ще свикне с вас и скоро нощните кошмари ще бъдат само блед спомен.
На мен също ще ми е интересно да ни разказваш, ако искаш. 

Пожелавам ви много усмивки за всичките дечица и за мама и тати!

Поли, честита дъщеричка! 

milasara дано и при вас вече да са се понаредили нещата 
Празника мина и замина, но за съжаление малката направи страхотен ларингит. От понеделник вечерта като се почна едно дране на това малко гърленце. Изпи сума и сиропи и илачи, вчера и днес вече е доста по-добре и иска да прави бели наравно с брат си. Но преди малко той пък също ми вдигна малко температура, та следобяд ще ги водим и двамата на преглед 
polito_87 свалям шапка на хора като теб. За мен трябва голямо сърце за това - пожелавам ви много щастие на цялото ви вече многодетно семейство   

Поли, честито! Да ви е жива и здрава, много щастие на цялото голямо семейство.   

Дидник, започват малко по малко да се нареждат нещата, ама ще ни трябва време да възстановим щетите. Поне въшките изтребихме.    Бързо да оздравяват твоите деца и да не те тревожат. 

Поли, бъдете много щастливи 

Мила, радвам се, че и при вас всичко вече влиза в ритъм