МНОГОДЕТНИ МАМИ

Съчувствам ти искрено и моето третото е най-проклетичко, така си тръгна от корема ми, така е и до сега. При брат й кърменето оправяше всякакви неразположения - колики, зъби, ударено, абе въобще всичко. А малката се е налагало баща й да разхожда с количката посред нощите, за да я укроти малко, като имаше колики, защото нищо не помагаше.

Относно решението за бебе, срам ме е да си призная, но аз повече се дърпах като разбрах, че пак съм бременна, не че щях да го махна де, ама се изплаших бая, докато мъжа ми ме навиваше, че ще се оправим. Е трудно ни е и финансово и психически, ама важното е, че се подкрепяме и правим нещата заедно.

Ние очакваме третата ни принцеса,винаги сме искали три деца,но тя не беше планирана за сега.много ми е трудно да ти напиша точно какво искам да кажа,за да ме разбереш правилно,другите ми две деца са с малка разлика,мъжът ми беше в шок и за първи път се държа недостойно,остави ме да взема решението сама,сърдих му се,не го разбирах,исках да го родя това бебе още в минутата в която видях втората черта,но очаквах подкрепа,не я получих и много страдах.разликата е там че моят мъж иска това бебе,но е прекалено зает чисто физически почти през целия ден и тежестта за отглеждането и възпитанието на децата падат на моите плещи,това което прави той е да носи пари(от финансова гледна точка според мен,с добра организация и желания поне докато децата са малки не се иска много,износват и т.н)Чак сега разбирам защо е оставил решението на мен,защото знае какво ме чака.На нас почти никои не ни помага,не са ни и длъжни  ,да родиш трето дете и да го отглеждаш с още две по малки деца коства много,много усилия,лични компромиси,енергия и нерви и си е голям риск,изтощително е и за организма,понякога едвам издържам чисто физически,няма сън.нормално хранене,забравям кога съм си мила косата Всяко едно от децата си иска своето време с мама.Съветвам те да помислиш за тези неща,чисто практичните малките деца искат много енергия и колкото и желание да имаш,е много изтощително.Аз съм поела този риск,ако трябва да бъда честна,дори да знам че точно тук не е мястото и ще ме изядат с парцалите защото не мога да си представя да убия човешко същество,не съм взела необходимите мерки и ще си нося последствията.Но по важното е че съм готова да му дам цялата си любов.енергия  и осъзнавам и съм започнала да пренебрегвам себе си.С две думи ясно трябва да осъзнаеш какво те чака,дали ще е добре за децата,за теб за вас общо като семейство.Успех

И аз така мисля, те бебетата да не идват от въздуха. Решението трябва да се вземе от двамата (макар че не мога да си придставя как се взема отрицателно такова ). Много неприятна ситуация, nan4etoo, дано мъжът ти да приеме новината по-добре, като попремисли малко.

Не съм, приятно учене! И аз, като  Аня♥♥♥ очаквам тия дни да излезе класирането за магистратурата, за която подадох документи и много се чуся как ще се справя с бебе и учене, при това в съвсем различна област от тази, с която се занимавам, ама да видим...

Маме, мерси за информацията, София ни е доста далеч, едва ли ще успеем да дойдем тази година с това дребното...

Аз бях така миналата година, бебе и 2ма ученици + учене-задочно. Тъй като и двете ни баби са далеч (на по 300+ км), схемата ни беше - свекървата идва 2-3 седмици преди сесията, за да чета, а майка ми за самата сесия. На очни накрая не ходех редовно, за по няколко дни, мъжа ми си взимаше отпуска. Трудно си е, по нощите четях, ама мина. Сега мисля, че ще ми е по-леко, дано ме приемат.

Днес моите най-малки дечица стават на цяла 1 годинка, като принцеската има и имен ден - моля почерпете се

И аз съм като Ванеса. Не можах да отнема живот. Видях го на видеозона и сърце не ми даде да го махна. Мъжът ми остави на мен да реша какво да правя с бебето, бях в чуденка докато не посетих гинеколог. В рамките на деня решението съзря в мен и се почувствах спокойна и щастлива. Знам, ще е трудно, но децата са богатство. Даже си мисля, че ако намеря сили, бих се навила и на 4-то, нооо .... там вече нещата опират повече до финансови възможности. Поне така ми се струва на този етап.

Аз се наспивам, благодаря, и редовно се къпя също така.

didnik, да са ви живи, здрави и много щастливи дечицата! Да ви радват и да ви бъдат упора!      
Честит имен ден на малката госпожица и на всички празнуващи малки и големи! С гордост да си носите името!

Ако кажа, че колкото и да беше желано и планирано третото бебче че не се стъписах, като видях + теста ще излъжа. Почти до края не можех да спя от мислене и премисляне, кое, как ще е, сценарии всякакви...

Нищо ново под слънцето. И аз много мислене вложих.
Виж, мъжът ми беше ентусиаст. Хем първи опит правихме ден преди да ми дойде, хем беше нещастен, че не станало. На следващия месец, като наближи датата, тичаха с каката за тест рано, рано в неделя. Така се въодушеви от резултата, че каза веднага на децата. Те пък два часа по-късно споделиха 'тайната на сърцето си' с целия квартал.
След конското, вече знаем как се пазят тайни. Е, поне до следващия ден.  

Честит празник на всички именници! Здраве и късмет!

Днес малкото Гале - прекрасният повод да се запиша във вашата тема , става на 6 години. На колежките им се струва, че много бързо е минало времето, пък аз като погледна назад, имам чувството, че е било страшно отдавна. Чак малко ми се свива сърцето, че отлетяха бебешките й години...

 

didnik, честита първа годинка на дечицата ти! Да растат здрави и много да те усмихват! Честит имен ден на принцеската!




Успех на учещите мами, възхищавам ви се!

Я пак


И аз им се възхищавам, определено учението не ми е силна страна.......

Трети номер при нас - разбрах в края на втори - началото на трети месец, че съм бременна....След 2 деца дошли с лекарства - просто не можех да повярвам, че съм бременна без лекарства......Един ден ходихме като мухи без глави(тогава ми се изЯсни какво означава този израз) и с мъж режихме, че ще се справим......Редовен въпрос в този период бе - И момче, и момиче си имате, за какво ви е трето дете? Въпросът тук за аборт не седеше, не ми е минал въобще през главата, въпреки, че все пак имах време за това......

Четвърти номер - уф......всички тук знаехте, че искам много четвърто дете.....много!!!!! Но минаха години, трите започнаха да се оправят сами, аз започнах най-накрая да дишам свободно! И знаехте, че мъж не иска четвърто......Мъж искаше, аз се дърпах, ама все още имаше в мен едно зрънце за №4, което не бе умряло........И в крайна сметка решихме да пробваме.....Стъписахме се, че стана от раз , тук пък разбрах какво означава - гръм от ясно небе.......И......цяла седмица ходихме и току гледахме теста с 2 чертички - аха едната да се е изпарила и да е останала само 1 чертичка.......Признавам си, че нейде тук тайно започнах да мисля за аборт....Но много тайно! Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне!!!!!!

Та.....подготовка можете да имате идеална, теоретична и всякаква......Дори може и да имате опит......Но!!!!! Нищо не се знае какво ще ви дойде на главата, когато теорията се случи на практика!!!!!!

Да, аборт не направих - както е видно......Определено със Сами ми е толкова сладко майчинството....Изпитах какво е да родиш 4кг. без нито един шев на 36г. и 4 месеца......Изпитах за първи път какво е това да ти изтекат водите, какво е да родиш едва ли не на термин......Изпитах и какво е да си майка - кърмачка! И то каква кърмачка - над 3г. - уау!!! Че аз с трите накуп преди това нямах и половината стаж от този....Аз не съм кърмаческа натура, не ставам за това....Определено Самуил ми даде нови емоции, нови чувства, а с Лъчо имам чувството, че преоткрихме родителството! Луда работа! Ако човек ни гледа отстрани ще си помисли, че това ни е първо дете, може би.........

Най-страшно бе като гледах Рая - №2 - малеееейййййййй......това ревеше и през деня, и през нощта. Задължително трябваше да излизам с някой - тя в количка не седеше - един я носи, друг бута количка.......Няма да забравя никога как рева от 23ч. до 7ч. сутринта една вечер(помня и датата!!!!! - 22.09.1999г.) и тогава цяла нощ с майка се сменяхме, аз плаках, исках да я сложа в гардероба най-накрая.....И така си ревеше това дете до 7 месец.....та след Рая - ни едно бебе вече не може да ме уплаши......Това при обилна кърма от моя милост - грам не искаше да засучи......(е, нямаше тогава ни ЛЛЛ, ни НКК за да помагат) След това - при захранването - Госпоицата как разбираше кога давам Слънчо, и кога давам вносна каша, не българска - идея си нямам! Дам ли Слънчо - плюе, реве и не яде, дам ли всякаква друга - яде!( от опит - проверете дали бебета не ги болят ушите, когато реват видимо без причина......при Рая се оказа точно това.......започнахме да слагаме капки и детето до 1 месец се нормализира.....След това си ревеше по инерция - така и така бе започнала концерта, що трябва да спира? - по-спокоен и кратък концерт, но си го имаше!)

Да...мечтата ми за близнаци си остана неосъществена......но силно се надявам, че един ден поне едно дете ще ме дари с внучета - близначета........Сега искам да се насладя максимално на порасналите ми деца!!!!!

(простете лиричното ми отклонение!)


И.....Миленка.....и тук - честито ти Гале!!!! Точно това се замислих днес - как бебетата в темата вече стават ученици, времето минавало, а все едно бе вчера..........

Цоци, обичам лиричните отклонения!

Написах "вашата тема", защото малко се унесох в спомени.....нали ви шпионирах тука тайничко още преди да забременея с Галето, тогава си беше "вашата", после и моята тема. 

Мамо Цоцоланке, много се забавлявах с твоя разказ!
На мен мечтата от гаджета ми беше за 4 деца, 2 момчета и 2 момичета, мъж ми искаше 2, шегувахме се, средно аритметично е 3. Докато бяхме с приемното ни бебе още си мечтаех за 4-ри, но сега съм на мнението на мъжа ми, че три е достатъчно. То това за нас си е пак четвърто, но официално е 3-то. Не, че не искам, но тази бременност я карам по-тежко, слава Богу по медицински се води съвсем нормално, но аз се чувствам изморена, още ми се гади, първите месеци на легло ги изкарах, изтормозих се с гаденето, снощи пак ми беше зле и лежах. Отделно си ги гледаме сами, бабите идват по 2 пъти в годината да помагат, през деня всичко по децата, къщата, сметки и т.н. е на моите плещи. Мъжът ми е по цял ден на работа и то в другия край на града, финансово сами се оправяме и аз все в един момент трябва да се върна на работа, а и искам, нали затова беше толкова учене.

И защо реши така? Така ли изглеждаме - като шайка вманиачени в раждането на колкото се може повече деца? Аз лично съм напълно съгласна с теб, макар, че по-старите членове на темата ми знаят историята - безброй неуспешни бременности, в пъти повече от родените ми деца. Но, въпреки това смятам, че решението да бъдеш родител за който и да било път не е само с един отговор. Честно, ама честно, финансите са първостепенен фактор. Саможертвата, любовта и всичко останало се подразбират (поне аз не си представям други алтернативи), но ако живеем с 400 лева нямаше да стана даже и еднодетна майка. Хубаво е да имаш деца, колкото повече -толкоз по-добре, но не бива родителството да е самоцел. Също така това е решение на двама зрели хора, не искам да си представям колко е трудно да вземеш едно или друго решение против желанието на другия.

Абсолютно! За мен е много незряло и неадекватно единия да вдигне ръце и да каже на другия "не го искам, ама ти реши"... жестоко е и да не казвам още какво... Не искам да обиждам никого, не искам така да прозвучи... За мен подобна реакция е супер странна, може би защото не съм свикнала на такива отношения с партньора си. 

За себе си знам, че не бих направила аборт. Но това съм си аз. Хората не са като мен в крайна сметка.  Ако на мен с две-три-четири или там колкото ни е късметчето деца ми е в реда на нещата и намирам за нормално, то има други семейства, на които и едно дете им е страшно много.