МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 101 525
  • 738
# 360
кой ме накара да ида на село и да си разваля хатъра' от битова гледна точка не било удобно.А ние точно от битова точка се преместихме преди 6 г. тук. Защото сега 7 г. ми син си играе сам навън. Откак сме тук по-рядко боледуват. И къщата е само наша, дано се разбираме занапред със съседите, но поне няма кой да ми тропа, наводнява и ако нещо е за ремонт, дом съвета сме аз и ММ.
Благодаря ви още веднъж, чета ви с интерес.
По същата причина и ние си мечтаем да се преместим на село, но е трудно да го осъществим без никаква подкрепа и разбиране. В някои отношения даже ни пречат да осъществим мечтата си, но не сме се отказали.
Виж целия пост
# 361
printsipessa, каквото и да направиш все ще има недоволни!  Hug Та по-важно е вие да сте доволни от решенията си. Другите да правят и да си мислят каквото си искат. Разбира се, никак не е приятно когато роднините са контра, но това нека не те натъжава.  Hug

При нас от околните неадекватни реакции не е имало. Дори да е имало недоволни нещо не са се обадили и го оценявам, че са си запазили мнението за себе си. Може би и факта, че винаги сме казвали, че искаме поне три деца също е оказал влияние и хората са имали време да храносмелят.  Mr. Green

Емел, много си права за това (за огромно съжаление), което казваш за ражданията.  Rolling Eyes Родилната травма и следродилната депресия са теми табу в обществото ни, отношенията в родилните отделения са под всякаква критика. За практиките също нямам думи... зверство...  Cry Имам твърде много познати, които се ужасяват от мисълта за следващо дете и остават само с едно, защото не могат да се справят с това, което им се е случило.  Rolling Eyes Първото ми раждане беше в болница, и въпреки че като цяло имах късмет да не ме тормозят много, от болницата вместо щастлива жена с бебе излезе една развалина... Сега като се сещам какво беше първите месеци се чудя как въобще съм запазила здрав разум, така ме тресеше следродилната депресия...
Дано повече жени се осмеляват да търсят правата си, да се информират адекватно и да работят в посока промяна на родилните практики!  Praynig Praynig Praynig Защото ако не дойде от нас промяната, просто няма от къде...  Rolling Eyes

mishelin, дано да е каквото искаш бебето!   bouquet

Мамче  Hug Hug Hug

Ние от три години живеем на село и това беше сигурно едно от най-добрите ни решения!  Heart Eyes Баща ми отначало беше в шок, доста глупости издрънка.  ooooh! Но му мина, особено като видя колко ни е добре тук. Simple Smile Даже сега си прави устата да копаем кладенец да идвал да правим голяма зеленчукова градина.  hahaha Joy
Виж целия пост
# 362
И ние минахме през живота на село. С галопирането с една кола, работа в съседния град, малко дете.  След няколко години претеглихме отново плюсове и минуси и решихме, че минусите са повече. Та станахме отново "граждани". Към този момент, това е по-правилното решение за нас и се радвам, че го направихме.

printsipessa важното е вие как се чувствате, където и както си живеете.

И аз съм съгласна за травмата при ражданията. Моите двете раждания бяха много хубави и съм благодарна на екипа, при който бях. Може би заради това не ме притеснява раждането на още едно дете. Честно да си призная бременността ми тежи повече, отколкото мисълта за раждането.
Виж целия пост
# 363
Тая мечта за живот на село ... когато споделихме / там ни беше грешката!/ всички съвсем ''добронамерено'' започнаха да ни убеждават как сме луди, няма какво да правим там, как ще си изкарваме хляба, къде ще учат децата и пр. и колкото и да се опитваш да ти влиза в едното и за излиза през другото ... всичко се разми във времето и пространството. а имахме идеии ... сега понякога пак се връщаме към тях и пламваме с нова сила ... дано, но ... може би просто не сме узрели за такова решение, след като позволихме да ни повлияят Confused
травмите при раждане и отношенията в родилните домове .... съгласна съм че са под всякаква критика, такива разкази съм чувала и такива неща съм виждала ... но слава Богу аз и трите пъти не съм имала проблеми ... отношение към мен, детето и пр. може би не съм отивала с огромни очаквания, вярвала съм в преценките на доктора си, но за мен всяка поява на ново човече е свързана с приятни спомени. макар че разочарования винаги има и фона не винаги е идеален, особено при нас ooooh! да не кажа, че ще умра с отворени очи, но със сигурност ще се преродя за да усетя и аз чудото на естественото раждане, тоя живот не ми беше писано  Rolling Eyes... това ми е най - голямата болка!
Виж целия пост
# 364
И аз мисля като Мама Цоцоланка - хората напоследък някак посвикнаха, че е съвсем нормално в едно семейство да има повече от 1-2 деца и го възприемат по-лесно. Като деца много често бяхме заедно с братовчед ми и майка ми все разказваше за случки от тогава, като са я виждали и коментари от рода - "Хубаво интелигентно семейство, пък с 3 деца  Mr. Green" Няма да си кривя душата, и моите родители трудно приеха идеята за бебе, въпреки че винаги сме казвали, че искаме 3 деца. На работа изобщо не съм срещнала негативно отношение. Тъй като сме лекари с мъж ми, много от колегите са по-възрастни от мен и са с 1 дете и всички се радваха и ми обясниха как някога са искали още едно, но поради едикакво си не се е получило. А от колегите наша възраст има вече доста с 3. Работата си е работа, но животът си върви тук и сега, а децата са просто част от него.
Мммм, животът на село - несбъдната (почти) мечта. И двамата сме с коли, но просто работното ни време, воденето на децата на училище, спорт, игри с приятели става много сложно. Така че засега решението за нас е апартамент в широк център, относително близо да всичко, което ни трябва, плюс къща на село, където сме в свободното време - сега всяка събота и неделя. Засега така, като решим нещо друго, ще мислим друг вариант.
Виж целия пост
# 365
Тъй като сме лекари с мъж ми, много от колегите са по-възрастни от мен и са с 1 дете и всички се радваха и ми обясниха как някога са искали още едно, но поради еди какво си не се е получило.

И аз бях свидетел на такава реакция. В нашето семейство почти всички са лекари (без баща ми и мен  Mr. Green) - баба ми, дядо ми, майка ми, лелите ми (сестрите на мама и татко), братовчед ми.... Тъй като мама почина рано (Flowers Rose Flowers Rose), леля ми ме води на фетална морфология с №3 при своя колежка.
Жената пита: Първа бременност ли е?
Отговарям: Не, трета.
Тя (леко притеснена): Какво стана предишните два пъти?
Аз: Ми, нищо. Имам две момчета..
Тя (смаяно): Трето!
Обръща се към леля ми: Виждаш ли, М..? А ние с теб само с по едно останахме....  Laughing

За живота на село - не сме мислили по въпроса, но аз определено бих искала да живея в къща с дворче. Едно, че няма да се съобразявам със съседи, които издънват музиката на макс в 3 през нощта, но вдигат бурен скандал, ако пуснеш прахосмукачка в 5 следобед в събота, защото трябвало да си починат и да се наспят.  ooooh! Второ, няма нужда да се разправяш с идиоти, ако има нужда от ремонт. Трето, игрите на воля в безопасния двор не могат да се сравнят с нищо. Четвърто, пето ...
Обаче ми се иска тази къща да е в града, с удобен достъп до градски транспорт. За да не се налага децата ми да пътуват до училище или университета с часове. Малко са ми изискванията, нали?  Twisted Evil
Ние живеем в центъра, а тук е ад. Навремето, когато е купуван апартаментът, това е била единствената част на града с изградена инфраструктура, телефони и т.н Сега обаче, нещата се промениха много. Но пък моите диванета са свикнали така. Големият ми син не ще и да чуе да се местим към периферията, защото университетът му е на 5 мин. пеша и не можел да си представи как ще става 1-2 часа по-рано, за да може да стигне навреме дотам. Офисът на мъжа му също е много близо (и той ходи пеша). Паркирането е центъра е едно безумие и на нито един от тях не му харесва идеята да пътува дотук от друга част на града. А пък засега и без друго нямаме възможност за промени, та въпросът не стои на дневен ред. Но някой ден, ако е рекъл Господ...
Виж целия пост
# 366
При нас положението е друго. Ние си имаме семеен бизнес, така да се каже. ММ гледа пчели и лятото всеки ден пътува до пчелина. Един ден, като поотраснат децата, и аз смятам да се включа - да му помагам, да се уча на занаята, че да увеличим бройката. Иначе трудно ще се издържа 5 членно семейство. Затова смятаме, че ще ни е по-добре на село. За децата има и училищни автобуси. А в студентските години тъкмо ще се научат на малко повече самостоятелност. Ние как сме се оправяли - по квартири, общежития, не са ни обикаляли мама и тате всеки ден да ни обслужват.
Виж целия пост
# 367
Ние "американската" си мечта сбъднахме по това време миналата година, купихме си къща, в София,  с дворче, в затворен комплекс, намира се на 2 км пеш от училището и офиса ни (т.е. макс 20 мин пеш), но аккто се казва - на стари години, аз съм на 47.... Те моите 2ма големи и без това си живеят вече отделно - от мен и един от друг.

...

А сега малко "многодетен" смях - нали ви разказах за нашите немци-наематели с 5те деца. В момента имаме майстор там...и той разказва:"Жена ми на мен и на сина ми не може да раздели чорапите кои на кого са, че сме само 2ма, а тук два простора само с чорапи съхнат Shocked.
Виж целия пост
# 368
А сега малко "многодетен" смях - нали ви разказах за нашите немци-наематели с 5те деца. В момента имаме майстор там...и той разказва:"Жена ми на мен и на сина ми не може да раздели чорапите кои на кого са, че сме само 2ма, а тук два простора само с чорапи съхнат Shocked.

 hahaha Joy hahaha Joy
Виж целия пост
# 369
А сега малко "многодетен" смях - нали ви разказах за нашите немци-наематели с 5те деца. В момента имаме майстор там...и той разказва:"Жена ми на мен и на сина ми не може да раздели чорапите кои на кого са, че сме само 2ма, а тук два простора само с чорапи съхнат Shocked.

 hahaha Joy hahaha Joy

 Joy И аз така понякога, засега само на дребните. Ако ме няма вкъщи, никой не може да оправи кои гащи и чорапи на кого от двамата са. След още няколко годинки, като догонят баща си, мисля, че вече на всички ще ни е все едно кое на кой е.  hahaha
Виж целия пост
# 370
Добро утро  искам да споделя с вас мойто положение в момента какво е и да ме посъветвате какво да направя че съм на ръба на нервната криза вече имам 3 деца чакам 4 то през декември  до август месец бях на борсата за безработни платена 9 месеца  от 1 септември  се уговорих с 1 фирма да си внасям осигуровките за няколко месеца докато родя за да взимам  2 г майчинство и вчера дойде този ден да давам парите и счетоводителката ми каза че тази фирма не функционира вече  фалит е и аз незнам какво да правя остават ми 25 дни до 45  дневния болничен и аз дефакто останах без работа  осте не са ми дали заповедта за напускане или прекратяване на договора но незнам дали ше има такава защото напрактика  нямам внесени осигуровки за септември  има ли някоя мама изпадала в мойта ситуация , или запознати с такива случаи, ако отида в социялните  дали ще взимам някакво майчинство.Ако взема този болничен какво да го правя къде да го представя? предварително благодаря за всички отговори и съвети newsm51 
Виж целия пост
# 371
Нощни очи, честита дъщеричка!!!   bouquet И мерси, че сподели за раждането, мен нали ме вълнува. Simple Smile

printsipessa, я си гледай спокойствието и си разхождай гордо корема! Като родиш всички ще се радват на бебето, ще го/я обичат и ще видиш, кой каквото може, ще помога.

При нас реакции за трето дете не е имало кой знае какви. Свекървата ме погледна малко особено, когато й казахме, че сме решили да кандидатстваме за приемно семейство (но не знам заради идеята за 3-то или това, че ще е приемно). Но не се е налагала, нищо не е казвала, подкрепяха ни, тя и майка ми през целия процес. После много обичаха с майка ми малката и са я гледали като свое внуче, после плакаха с нас като се разделихме. Баща ми и свекър ми бяха резервирани, че не била тяхно внуче, ама като я видя, 'ох, на дядо, недей да плачеш'. Т.е. при нас повече реакции е имало за това, че не е наша родна (а да не ви говоря какво беше отношението на социалните, когато тръгнахме да подаваме документи да я осиновим, не че не знаеха отначалото, 'защо ни било да осиновяваме, като си имаме 2 наши' Shocked, обявиха ни и за престъпници, но това е друга тема). Аз винаги съм обичала и съм се радвала на бебета, гледала съм бебета като студентка, та за приятелите ни не е хич странно, даже едни се изразиха, че сме се позабавили май  Laughing, мислели, че по-скоро ще имаме трето.
А сега като забременях всички мноооого ни се радват; след раздялата с малката тази бременност ни е голяма радост и благословение!

Аня♥♥♥, за София от НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И АДМИНИСТРИРАНЕ НА МЕСТНИ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ СТОЛИЧНА ОБЩИНА:
Скрит текст:
Чл. 43. (1) За ползване на детски кухни се събира дневна такса   съгласно Приложение № 2.
(2) Таксата се заплаща с 50 % намаление за:

5. трето и следващи деца на многодетни родители;

Мерси, ще го имам впредвид, като му дойде времето. Simple Smile
Скрит текст:
В нашето училище пък децата от многодетно семейство можело да ползват безплатен обяд, говорих с г-жата на големия, ако може да ни запазят 2 места, та от 2рия срок като родя да се включим. И без това не получаваме детски, поне пък нещо друго да 'намажем'. Laughing
Виж целия пост
# 372
gabi833, на мен в майчинстовото счетоводно ми обясниха, че може дори и само 1 ден да си осигурявана в една фирма, за да те пуснат по майчинство. Моят съвет е да търсиш друга фирма, където да те осигуряват.
Аз до юни месец бях на граждански договор като приемен родител, т.е. нямам осигуровки за майчинство, та ще съм и аз при познати.
Социалното майчинство е 1г. и е по доход, като детските.
Виж целия пост
# 373
Благодаря ти Аня Simple Smile
Виж целия пост
# 374
габи833, мисля, че може да има и друг вариант. Аз например съм регистрирана като земеделски производител. По случайност стана така, че бавихме регистрацията и успяхме да я направим около месец и нещо преди да изляза в болничен. Даже се чудех дали ще мога да получавам майчинство, но пък в НОИ не ми го отказаха. Така че ако имаш възможност да се регистрираш като такава, ако ще да не е формално, а вместо някой близък или роднина, който и без това обмисля такава регистрация, това също може да ти свърши работа. В нашето семейство мъжът ми се занимава с такъв тип работа, но и не му се ходи по институции да виси по опашки, затова решихме регистрацията да е на мое име. Майчинството ми е бонус. Но и като свърши, пак ще плащам осигуровки, така че не мисля че ощетявам особено държавата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия