Православието като начин на живот 4

Прави впечатление, че дори празникът на св. Кирил е изместен с ден по-рано - на 13 февруари (петък), заради Задушница. А другият "празник" просто няма кой да го измести. Той и не фигурира в църковния календар. В крайна сметка възрастните носят отговорност, че не са научили младите хора да отдават почит на починалите. Ако беше така, вероятно картината щеше да е различна.

Днес сутринта видях много хора (предимно дядовци и баби) да чакат по спирките, за да отидат на гробищата. Вечерта като се прибирах видях много млади хора и семейства да излизат навън, вероятно за да празнуват. Както казва Еклесиаст - има време за всичко под слънцето, но човек трябва да умее да подрежда приоритетно нещата. Да се надяваме, че са намерили време да отдадат дължимата почит и на починалите си предци.  

Вечна памет на скъпите ви покойници!

Имам нужда от съвет.
Аз съм православна, но съпругът ми не е религиозен, не е вярващ, въпреки че се покръсти, за да се оженим преди години. Произхожда от същото семейство, в общи линии, не спазват религиозните празници, ядат месо на Бъдни вечер и т.н.
Ясно е, че за тези неща се мисли преди човек да се зажени, но ...вече е твърде късно да мисля какво е трябвало да направя или какво е трябвало да мисля преди години.
Сега се опитвам да предам вярата на сина си, показвам му детски книжки с библейски текстове, разказвам му за Господ, за Ноевия ковчег и виждам, че му е много интересно.
Когато научи за това, мъжът ми вдигна страхотен скандал, искаше да изхвърли всички книжки с подобна тематика и забрани да говоря на детето за такива работи, а да му дам възможност за собствен избор. Започна да говори на детето, че нямало Бог и прочие. Направо се изненадах като видях тази реакция, да не кажа, че се уплаших, той беше доста ядосан...
Вие имали ли сте подобна ситуация и как сте се справили ?
Аз не искам да налагам на детето религията си, но все пак то от малко свиква на традиции, обичаи в семейството, на вяра, на всичко. И ако не го науча от малко, то като стане на 16 години, едва ли ще започне тогава тепърва да вярва. По-скоро баща му вече ще е нагнездил омраза към религията, което искам да избегна. Ясно е, че зад гърба му ще стават нещата, което не е и най-добрия вариант, но като му гледам реакциите, друг начин няма.
Какво мислите вие ?

И аз имам подобен проблем с мъжа ми.Той не е настроен агресивно към религията,но е абсолютно против постната вечеря на Бъдни вечер.Просто така е "възпитан".
Spiderwoman,съпругът ти е като 99,9 % от хората,които познавам.Православни само на хартия,но всъщност атеисти  За мен това се възпитава в семейството.
Не знам какво да те посъветвам,самата аз имам нужда от съвет по същия въпрос.

Не съм влизала отдавна, съжалявам за което.
spiderwoman, тежък товар ти си е паднал, но няма как.

Теорията да се остави детето само да избере винаги ме е разсмивала. Значи избираме най-хубавата храна, вода, дрехи, напитки за децата си още от бебета, защото треперим над телесното им здраве, а да нехаем над духовното им здраве така ли? Че за мен това децата ми да се отрекат от вярата ни би било нещо доста страшно и доказателство за това, че съм се провалила като родител.

Но при ситуацията с твоя съпруг какво бих направила аз. Бих се постарала да бъда за пример. Лесно на теория - трудно на практика . То не е като да се стегнеш за час-два, цял живот е това. Но християните трябва да са за пример, така, че другите да пожелаят да ги следват. Търпение, смирение, благодарност, любов. Съпругът ти има ли нещо против тези добродетели? Има ли против да учиш детето ви на тези неща, да го учиш със собствения си пример дори, ако не с думи?

Как биха могли да протичат тайните ви беседи с детето не знам. Разбирам, че е малко детенце - колко може да крие то, особено от баща си. Може би е добре да поговорите за хората, които не вярват - не знам.
Всеки случай не се отказвай, но не бъди натрапчива! Не бъди лицемерна с детето! Ако то усети спокойствието, любовта, надеждата, които те обземат говорейки за Нашия Бог, вече си го спечелила.
Моли се! За спасение на съпругът ти, за спасение на детето! Искрената молитва прави чудеса. И моят татко не беше вярващ пък ей го сега на 78 год. лека-полека и причастие взема.

Кръстено ли е детето?

Успех и Господ да ви пази!

Ами и моята съпруга, която произхожда от виден партизански род в първите години аз като вляза в църква, тя ме чакаше отвън. Ще правим заупокойна молитва, тя излизаше от стаята. Пък сега е наравно с мен, а че ме и подсеща ако забравя нещо.

Момичета, имате ли добър изповедник? Съветвали ли сте се с него? Не съм във вашето положение, но си представям колко ви е трудно и тежко!

Много е лесно да се теглят локуми и да се дават съвети. Това, което ще напиша го пиша със свито сърце, много ме боли за вас. Това не са просто думи. Ще започна с този разговор:

Източник: http://pravoslaven-sviat.org/2014/11/28/13072/

Ще ви е нужна много любов към вашия съпруг, много търпение и много доброта, дипломация и такт.

Аз не бих правила нищо зад гърба на мъжа си.   Рискувате да научи и да се подразни още повече. По-добре го издебнете в добро настроение и му поговорете за това, че не учите детето на нищо лошо, напротив, че стремежът ви е да го научите да е послушно към родителите и учителите си, да изкарва с честен труд прехраната си, да не се подлъгва по лоши компании, че на тези неща детето се учи, докато е малко... Вие познавате най-добре мъжа си и знаете какво ще го спечели.

Според мен главното е да извоювате да водите децата в храма за служба и причастие. Това ще бъде и времето да им разказвате за вярата.

Бог да ви дава сили!

Има няколко вдъхновяващи текста за жени във вашето положение. Ще потърся и ще пиша пак.

Докато пиша са се включили дядо хаджия и МИА. Виждате, че надежда има.

Относно децата има една максима - "Да говорим повече на Бога за тях, отколкото на тях за Бога" .

В моето семейство баща ми беше по-вярващ и държеше за спазване на традициите. Общоизвестно е, че мъжете говорят по-малко от жените  , та и моят баща не ми е говорил много за Бога. Но аз го виждах как се моли всяка вечер, следила съм го с поглед как се държи в храма, когато ни е водил в Бачковския манастир като деца. Така че децата повече гледат, отколкото слушат. От теб зависи какво ще виждат в семейството - мир, съгласие или борба и противопоставяне.

И съм съгласна с това, че жената не трябва да прави нищо против волята на мъжа си, ако иска да го спечели за вярата. Като казвам това, нямам предвид да проявява овчедушие, а да му засвидетелства уважение като към глава на семейството. Явно трябва върху него да се поработи повече, преди да се заемете с християнското възпитание на детето си . В противен случай ви очакват безкрайни кавги на тази тема и ожесточение, което може да съсипе всичко. Много молитви са нужни, смирение, кротост и дълготърпение. Това е начинът - друг май няма.

Аз водя детето на служба и причастие.Нямаме проблем за това.Нашият проблем е само на Бъдни вечер с постната трапеза.Мъжът ми казва,че е атеист,но аз виждам в очите му 0.0001 % колебание,което за мен е Нещо.Четох някъде,че вярващата жена е способна да спаси невярващият мъж,както и обратното,защото пред Бога те са едно цяло.Ние имаме църковен брак и детето ни е кръстено.

Стефанел, мисля, че  има  само едно решение - за вас постно, за мъжа  ти - месна гарнитура.

Симпатикония е допълнила, каквото мислех да  пиша (за молитвата), но не успях да формулирам.

Опасявам се,  че ви  писна  от мен, но прочетох  това и  се сетих  за въпроса  защо  си  нямаме свети Паисий и св. Порфирий. Оказва се, че сме имали. Някой срещал ли го е?

http://dveri.bg/9dy9k

Срещала съм го виртуално. Много мил ми стана. Толкова силна вяра и любов излъчва отец Георги. Царство му Небесно!

Сложна ситуация момичета, но за детето е много по-важно да вижда, че има любов и топлина между родителите, ще постна две статии по въпроса, които са много мъдри.
http://pravoslaven-sviat.org/2013/06/08/duhovnata-miluvka-chrez-molitvata/

http://pravoslaven-sviat.org/2015/01/27/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8 … %BE-%D1%82%D0%B8/

У дома само аз постя-готвя за всички останали. Понякога водя децата с мен на служба, но понякога и самата аз не мога да отида, защото съм с тях и им приготвям закуска в неделя сутрин и защото нищо не трябва да е на всяка цена. Нека не забравяме, че църковните ритуали са важни и трябва да се спазват, но те са само външната част на нещата, само обвивка, която трябва да е пълна със съдържание. Какво значение има ако спазваш всичко, а вкъщи се озлобяваш срещу съпруг и деца, ако смирението и любовта не са проникнали дълбоко в сърцето ти, няма полза.А ако са там, то детето усеща, сигурни бъдете, че усеща.С две думи- в такава ситуация може да се направи компромис в името на здравото семейство.

Не знам дали знаете, че в манастира Св. св. Константин и Елена има мощи на св. Валентин. Гледах едни филмчета на сайта им. Имало хора, които му се молели там за помощ за задомяване и молитвите им бивали чувани.

Колкото до проблема на Стефанел, трудно е, в Библията пише с покорство и кротост, с личен пример, жените да склоняват мъжете си към вярата. Петър I: 3.

Да ви попитам какви са тези молитвени гривни и какво точно е значението им  и защо се наричат молитвени  нещо такова:
http://cdn1.shopmania.biz/files/s1/155955422/p/m/7/%D0%BC%D0%BE% … %D0%B0~106517.jpg

Това е т.нар. молитвена броеница.
Плете се от вълнена прежда с определен брой възелчета, които се броят при молитва - най-често Иисусовата молитва - "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния (грешната)!"

Напоследък има нещо като мода сред миряните - да носят такава броеница на ръката си. Разбира се тя не трябва да е просто украшение, а се носи, за да ни е под ръка и да ни напомня за молитвата. Предполагам, че този обичай за носене на броеница е по подобие на броениците, които монасите носят върху колана си, наричайки ги  "духовен меч", т.е. помощно средство в духовната борба. Монашеските броеници са по-големи (като огърлица) и имат различен брой възелчета - най-често 100. Тази на снимката е малка - с 33 възелчета - по броя на земните години на Господ Иисус Христос.

Възелчетата се разделят с кръстче или мънисто, за да да е по-лесно броенето. Големите броеници имат много разделителни мъниста - обикновено с тях се отброяват 10 възелчета. Монасите имат специални "правила" - т.е. установени по брой молитви, които трябва да изричат в продължение на денонощието. Примерно - 300 Иисусови молитви, 100 пъти "Богородице, Дево" и т.н. Главното задължение на монаха е да се моли, затова броеницата е задължителен атрибут към облеклото им. При миряните не е така - носенето на броеница е въпрос на избор, често само от суета.