Ето,че ми остана време да ви споделя за този така чакан момент от мен-раждането
ИИИ такаа....На 31.01.вечерта си легнах рано,нещо ме наболяваше коремчето но знаех,че е нормално.Изпих 2 нош-па и си легнах.Термина ми беше според едни на 07.02 според лекарката която ме следеше-10.02.През цялата бременност имах контракции,не болезнени пиех магнерич,отначало по 2 на ден...после по 6
Събудих се някаде кам 2 и нещо 3 през ноща,от странна болка не много силна,но болка.От както влязох ж 9 мес,ми беше ясно че мога да родя по-всяко време
Но,сега като се замисля,очаквах да ми се спукат водите че да разбера че става нещо.Избора на болница го бях направила още когато разбрах,че ще ставам мама.Лекарката и акушерката,които ме следяха твърдяха че съм за секцио заради тесният таз...Секцио чийто екип акушерката щяла да ми уреди в Аг-то,което отказах...В последствие се разбра,че ще родя както прецени лекаря на смяна в Окръжна...понеже не исках да раждам с екип или лекар..Такам,станах аз умувах дали започва раждането или не,но знам от моя позната,която чакаше 2рата си рожбичка малко след мен,че ако ме боли и след нош-пато не ми мине тр да отида до болницата.След час-два умуване се светнах да засека на колко време са тези болки.От начало бяха на по 30 мин,но когато забелязах че станаха на по 15 реших,че е време да събудя бъдещият татко.Събудих го,и влязох в банята да се изкъпя
Реших,че няма да отида да раждам без да съм пила кафе
Взехме багажа,и хоп в колата
Пристигнахме в болницата,позвънихме н звънеца и зачакахме.Преди нас имаше др бадеща мама,която също чакаше.Изчакахме доктора,защото имаше раждане...Прегледа ни доста грубо(в последствие с тази мама бяхме в една стая)и се разбра,че едната от нас(не се знае коя)е с 2 см разкритие,а др с 4.Така и не разбрахме от него,коя с колко разкритие е
Отидохме до на преглед с видеозона,от които също не разбрахме нищо.Човека си мънкаше нещо,питахме го дали вс е ок каза да и до там
Хубаво обаче станало време да се сменят смените и тр да изчакаме др лекар..Изчакахме,на смяна беше д-р Георгиева.Прегледа ни и тя,и каза че аз съм с по-голямото разкритие и че оставам там.На излизане от приемната казала на таткото,че днес(01.02) ще се родим.Приеха ни с др мама,сложиха ни коланите и така.На видеозона д-р Георгоева каза,че бебко е малак към 2,700 и че мога да го родя нормално,на което се зарадвах защото колкото и да ме плашеше нормалното раждане,секциото ме плашеше повече.Сложиха ми някаква с-ма когато разкритието стана 6 см,болките до тогава се понасяха..Не мога да си спомня преди тази с-ма,или след нея ми сложиха и някакъв коктейл
3,0050 гр и 52 см.Майка му се сдоби с няколко шева
Някъде към 17:00 ни показаха на родата.Преместиха ме в стая,и ми казаха да не ставам поне 3-4 часа.Ообаче батерията на тел-а ми падаше,и тр да стана за зарядното понеже бях сама в стаята...По-късно докараха и моята мама от приемната,която съшо родила момченце
И така,дъра-бъра почти цяла вечер чийто номер на можех да видя..Вийдаха се само телцето,крачетата бяха към вратата а не смеех да вляза вътре...В крайна сметка разбрах,че бебенцето е Кристиан.Това което ми обясниха,е че е изморен от раждането,че е добре но тр да постой там.Може би на 3-тият ни ден,дойде един мъж които попита за мен,и ми даде повече информация за малкия.Каза и,че е хубаво да опитаме да се кърмим
И така за вечерното хранене аз бях там,иии се чудех как да взема това съкровище от легълцето,че и да го нахраня
На 7-мият ден ни изписаха.Мога да кажа,че съм дожолна от отношението на лекарите като цяло,на екипа с които раждах на които съм изклучително благодарна.Само ми беше болно,че не дават информация за бабенцата колкото и да питаш.Странното беше,че и всяка смяна ти казва нещо различно
За това какво да пиеш за кърма,какво да ядеш и т.н.т.Когато ни казаха,че сме добре вече и че ще ни изпишат на др ден,бях мнооого щастлива.Много исках да се приберем с бебко вече.Само в бързината с др мама не успяхме да си разменим телефоните,за което мн съжалявам защото много се сближихме.Но и 2те бяхме тооолкова щастливи,че забражихме за всичко...Сега 3 месеца и нещо след раждането сме живи,здрави и щастливи.Пожелавам на вс бъдещи майки да не се страхуват,и да вярват че вс ще ее наред
На мен лично тази тема,и една др ми действаха успокояващо
Извинявам се за дългият разказ и за правописните грешки,ако съм допуснала такива
) ама като цяло нямам какво лошо да кажа за него.Забавен беше и обръщаше внимание на всички.Много държа да спомена и упойкаджията.Мами,които ви предстой да родите секцио давам ви 100% гаранция,че няма как да усетите болка ако този човек е около вас.Така ме забавляваше през цялото време,че докато бях в операционната преди да заспа изобщо не можах да разбера какво ми правят просто голям смях падна.Даже по едно време ми казаха да спра да се смея,че не могат да ми вземат кръв(изобщо не разбрах даже,че ме дупчат в момента).Беше си страхотно изживяване общо взето
Според мен всички екипи си бяха страхотни.