Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 275

  КРА е първият турски сериал, който гледам (не че съм изгледала милион! ), в който кауза тотално липсва. Не че не можеше да има - в защита на честните полицаи, за преодоляването на социалните различия, за жертвоготовността, за безусловната любов, за бойното приятелство... Но нито една от тези потенциални каузи така и не бе защитена. Поне досега. Честни полицаи... комай освен Йомер, други в Истанбул и Турция няма. Пък и той не се знае какви мръсни тайни крие. Преодоляването на социалните различия... досега не са ме убедили в нищо. Тук не ги преодоляват, просто ги прескачат и съответно не им се получава. Пък и класическите позиции "лоши-добри" съвсем се оплетоха. Вече не само богатите са лоши (класика), но и бедните - алчни, безскрупулни, продажни. И добри не останаха. Не че в реалния живот не е така. Просто няма кауза. А като няма кауза, се обезсмисля гледането на един филм. Поне за мен. Бойното приятелство е приятно за гледане засега, но с тези фитили, дето ни ги бутат за Арда, нищо чудно и него да оцапат. Безусловната любов засега е силно условна.
   Не че имам нещо против забавлението, дори чистото забавление. Но то е като десерта в менюто. Ако се тъпчеш само с десерти, стигаш до болести. Само забавление води до умствено изоставане и душевно опустошаване. Ние сме достатъчно заобиколени от помия и гадости - достатъчно е да си пуснем новините. Не сядаме да гледаме филм, за да ни предложи абсолютно същото. Киното е изкуство, все пак. А изкуството има за задача да носи послание. Затова Достоевски и Бетовен са велики - защото изкуството им, освен че носи емоционална наслада, освен че е приятно за консумиране, храни душата. И то не с подсладители и оцветители.
   Затова аз лично отдавна зачеркнах и българските сериали. Бях отвратена още след "Стъклен дом". Наистина ли нищо друго не остана в това наше общество за показване, освен мръсници, бивши затворници, мошеници, проститутки, разбити семейства, мафиоти, изроди и откачалки? В същата кошница слагам и "Фамилията", и "Седем часа разлика", и "Под прикритие", и прочие.     Може да съм тъпа и наивна, но искам когато съзнателно отделя два часа от живота си за изкуство, не просто някой да ме погъделичка, а да ми нахрани душата. Искам да видя нещо повече от това, което виждам по улиците, по новините и в квартала. Искам да ме излъжат, че истинската любов е жива, че има хора, готови да се жертват за другите; че благородството не е мъртво; че животът си струва да се живее.
   Ето, това е основният "производствен дефект" на КРА, според мен. Стремежът към подражание на западните сериали е изиграл лоша шега на авторите. Голяма грешка - вместо да копират формата, те са изкопирали съдържанието. И се е получило дете-идиотче. Уродливи дълги по 3 часа и половина серии (с рекламите), изпълнени с безсмислен ентъртеймънт.
   А най-лошото е (поне за мен като фен на Енгин), че и Енгин са превърнали в продукт. Красотата и талантът му са просто въдица, с която се ловят шарани сред зрителите. Принизен е до манекенка, скокнала в актьорското поприще. Затова искрено му се възхищавам за "невъзможното", което прави - с помощта на тази... (прескачам епитетите, които ми идват на ум ) продукция да показва истинско изкуство. Както от време на време в пространството се появяват разни реклами-шедьоври. Просто гениални. Какво рекламират и дали някой ще го купи изобщо не ме интересува. Просто самата реклама представлява 20 или 30 секунди чисто изкуство. Някой наистина голям творец просто е изригнал и използвал нищото, за да направи нещо. Това прави и Енгин (според мен). Бях го сравнила със слънце, което наднича зад облаците и от време на време изскача. Продължавам да се придържам към това сравнение, много подходящо ми се струва.
   Та ако ще правим разбор на сериала през лятото, аз започвам оттук. Това е основното "сбъркано нещо". Оттам тръгват и останалите беди - безсмислени пируети в сценария, дървена режисура, мумифицирани актьори и прочие. Факт е, обаче, че турската публика си го харесва. Е, не кой знае колко, но средно. В общите рейтинги той се закотви на 3-4 място, но в същото време се чуват доста ласкави изказвания по негов адрес. Ясно е, че критериите ни за добро телевизионно кино се разминават с тези на комшиите. Но все пак, аз продължавам да протестирам, че те доброволно се отказаха от едно от най-очарователните си оръжия на телевизионния фронт - каузата. Заради яростно защитаваните им каузи, понякога наивно и детински, бях склонна да им простя наивните истории, нагласените финали и отегчително дългите серии. Сега не ми остана основание за прошка и ставам безмилостна.