КГБ = Клуб на Готините Баби - 147.

Привет девойки ето ме и мен.Срещата беше както винаги чудесна,но черешките а тортата бяха появата на две много хубави дами,русокоси красавици-Вивия и сестра и.Смях,разговори,опознаване всичко беше както си е редно.Роси се обади, можехме само да съжалим че не сме всички заедно или поне софийските момичета,но живот и здраве и други срещи ще има, а ако в последния момент още някои дружки решат да се присъединят в Костенец ще бъде супер

                       Eeeeee,аз май последна пиша ,но докато споделя емоциите с домашните животинки и то станало късно!
                       Благодаря ви,момичета ,за приятната среща,за споделените емоции ,за новото запознанство с двете прекрасни сестрички!Даже с колежката от Финландия споделихме и педагогически опит!Към 19 часа успях да открия и другарчетата от другата среща,ама бързо,бързо ги изоставих ,защото като КГБ други няма! Съжалявам,че имаше отсъстващи,но като знам колко пъти и аз не успявах ....... се надявам на следващите срещи да сме всички!
                       Маринка,как пропуснах да ми кажеш кога ще е изненадата на Кц та да прескоча и аз за няколко часа. След днешната изненада ще ме човърка коя ли ще е следващата!
                       Лека вечер и ако успея ще надникна пак!

Е, как пропуснах да споделя, че Роси, както винаги ни се обади, макар и връзката да не беше добра, че на вилата нета й е слаб. Роси,  поздравите са предадени на всички! Тя научи първа новината за изненадата Вивия!  Обещахме си до нови срещи в София!

Да кажа, че ни липсваха и Мамси, и Майчето, и Флото, и Шпунци, и Яжка! 

Диди, специално за теб пускам отново датите и списъка. И да знаеш, че ще те чакаме за ден! Поне на теб пътят ти е познат.  А, ако има изненада ще бъде на ден 13! 



Лека нощ от мен!

                    Маринкааааа,благодаря!

Здравейте, милимоички, ! Здравче,  толкова точно и благозвучно си го казала  !
Влизам набързо, хвърлих поглед под диагонал, но ще чета подробно по-късно. В петък Краси дойде с двте деца и ми оставиха Ема, а в неделя се върна в София с Ина.Ема бе първите два дни при другата баба, от вчера е при нас. Днес си взех един ден отпуска и я водихме доТроянския манастир/ от Троеручицата съм си измолила и двете внучета/, обядвахме в една страноприемница в Орешака, спряхме и в Ловеч, не че има какво да се види там, но желанието на внучката беше такова.
Утре майка й идва да си я вземе, а ние пак ще си останем с дядото сами. В едно се уверих - колкото и да ни обичат, на децата им е най-добре при родителите им
Радвам се за срещата в София, за всички минали срещи, да предстоящата в Костенец.
На празнувалите - да са светли дните им, късметът, здравето и щастието да са им постоянен спътник!
От идната седмица дано съм по-редовна. Обичам ви! Лека и спокойна нощ, сладки сънища!

Светле, прощавай, че съм пообъркала авторствотона сладкото милимоички! Толкоз то от мен, извеяната.  
Като си се нагласила за утре - хайде с нас на оперета, с Кари, нейната Люси, супер-готината Вивиа и сестричката й.
Абе мама ми е казвала да не се явявам в обществото с мадами мнооого по-хубави от мен, ама, какво да се прави, ще я изтрая таз Вивиа защото е готина.  
Там където бях да спасявам Иракли - чудно място! Тераса на покрива на Сердика Мол - якооо! Чудна гледка, чудна, почти морска обстановка. Но вятърът ме издуха окончателно, премръзнах и се бегАх без време. И как мислите? С рейс 9. До Слатина и обратно до СУ.  
Ами това е положението с баба ви З.
 

П.П. Нищо не спасих  

Ааааа!!!  Скъпо ще си платят неизвинените тез момичета! 

Аритка,   Явно внучката е много привързана към мама! Отделно да не би да изпитва страх и от тъмното?  И тъмнината да провокира този рев и хълцане? Дано не се повтаря!

И още нещо да рапортувам. Е нЕма такава гюрултия, каквато са способни да вдигнат 7-8 баби-КГБ-бейки.

  

Маринче, тя спи при лека светлина, не е  тъмнината е причината за драмата. Дядо й беше готов да "запали" колата и да се изнесем набързо за София. Явно привързаността  към мама и дома или пък многото емоции, но такива "изпълнения" се получават периодично, когато е сама с нас

Здравче, а бе не държа хич на авторството, понеже се чудехте откъде дойде "милимоички", затова уточних.

А за оперетата - ми не обичам оперета бе, душа. Опера обожавам, но оперета хич не долюбвам.

За Костенец - аз бих дошла на 13. и 14., но само ако някой ще пътува с мен, сама не ми се пътува.

Арита, и ние имаме почти същия проблем с нашия внук - може да стои с нас безкрайно, но предпочита да си спи у тях. Но мислех, че понеже у тях спи с майка си и баща си.
Докато майка му беше в родилния дом, спа у нас няколко дни, но видя, че тя е там (т.е. че я няма вкъщи) и може би за това. Иначе, до последно отлага лягането и после почва да плаче, че иска да си спи у тях, в неговия "дом", при "неговото семейство". Непрекъснато повтаряше, че му нямало "семейството" и "дома".
А сега, от няколко дни сънува кошмари и карат тежки нощи...

Привет-мривет, спящи девойки!

Много сте хубави на снимките, чудесни сте!
И въобще не приличате на баби!
Радвам се, че видях Вивия и сестра й, предполагам че по-русата е Вивия, но и да съм сгрешила, все една от двете ще е! 

При мен възникна проблем, /не е здравословен/ще пропусна тази среща, или ако има някаква промяна, ще бъда втора изненада! Много съжалявам!
Друга я мислих, пък друга стана!

Сладки сънища, милимоички!

 Добро утрооо! Днес ще сервирам кафето и ще ставам, че имаме държавен изпит по теория на специалността и аз съм квестор. Радвам се за срещата и изненадата, но снимки ще гледам като се върна, че в 7,30 трябва да съм на работа.

                      

 Навън вали и е гадно Какво ли да обличам пак

 Здравейте готини.
 Сърдита съм на интернета,че спря онази вечер и бях написала едно дълго послание,ако не бях редактирала можеше и да го прочетете.
 Съжалявам,че пропуснах срещата,но аз съм събото -неделна софиянка,и то не всяка събота.
 За Костенец не една ,а две въпросителни ми сложете...
 Ще следя и ще се включа в последния момент,дай боже. А дано ,ама надали...
 Арита ,Светле и нашата Елина напоследък сънува кошмари ,а Велизар изпитва страх да ходи в банята ,защото шумят тръбите та ходя с него.
 Селскостопанската ми дейност е пред провал,мани,болести ,каквото такова,снощи поливах,а бурените  отстранявам избирателно.
За провокатора ,написах импулсивно ,за което съжалявам,понеже има камъни в моята градина. Не го знам кой е ,ако знаех щях да го изоблича. Може би провокираните нови мацки им е неудобно да го обяват имат си техни съображения......
Отивам да гледам и да завиждам снимките.
 

Добрутроооо!

Хайде, събудете се, Янчето ни е направила кафе!

Шпунци, мила, няма защо да се извиняваш - то си е ясно, че такъв въпрос ( а бе аз с кого си пия бирата?!) гложди от време на време, ама няма как да се избегне. Аз лично го игнорирам, че да ми е по-лесно. Така си живея по принцип - идеализирам хората и нещата, за да ми е по-приятно на душата и по-леко за живеене. Ако нещо или някой хептен не става за идеализиране, тогава се старая да не го забелязвам. Не е много борбена тази тактика, но е достатъчно бабешка, че да не ме изморява. Пък и аз мразя битки, войни и прочее борби. Всеки се спасява с неприятностите, както може. Моят начин е този. Не буди възхищение, но спестява омраза. И разход на ценна енергия. Пазя я за обичане.

Сега това го пиша с натъртени букви, та белким някой ми отговори овреме:
Някой ще пътува ли на 13. , да стои и на 14. и да се върне на 15., та да се прикалъпя и прицънцуря към него, защото САМА няма да тръгна, сигурно е.

Като видях снимките, още повече съжалявам, че така се минах с тази среща. Вивия и сестра й наистина са много готини. А Вивия (тази, за която мисля, че е, със шалчето) изглежда толкова северна, че даже ми заприлича на исландка (според собствените ми, изкуствено създадени представи за исландци, разбира се  

Днес и утре съм тук, така че ще мога да прочета какво ще напишете. Обаче в неделя пак ще замина и после... не знам как ще се координираме.

Моята любима дружка утре има юбилей. 70 години. В нейна чест ще се разкрасявам (доколкото е възможно това изобщо   ) и съм в трескавост заради подаръка. Много трудна работа.
Много обичам тази ми приятелка, нямате си представа какъв изключителен човек е тя. Само ще ви кажа, че преди 27 години тя ми гледа детето 6 месеца, а аз бях на 15 000 км.
Господ винаги ме е дарявал с добри приятелки, ето сега ми даде вас на стари години, че моите дружки се разлетяха - едната отиде да живее на село, виждам я 1-2 пъти в годината. Другата живее вече 15 години във Франция, виждам я и нея малко през лятото и ако дойде командировка. Останали са ми само две от моите стари дружки...И затова толкова се радвам, че ви открих.
Аз имам нужда от много...Понеже съм едно дете, тази липса на брат и сестра ми е като свободна валенция, която цял живот насищам с приятелства. И все искам още.