КГБ = Клуб на Готините Баби - 147.

  • 51 016
  • 734
# 375

 Борянче, така си добре, пък и така трябва да бъде! Извинявай, ако съм те засегнала! Hug
Виж целия пост
# 376
Това, за умирачката... Както знаете с рак на гърдата съм от 22 години. Първоначалния ми шок беше -
рев,рев и рев. След това реших, че няма да му се дам. Но това не попречи да си наредя приоритетите. Дори намерих майка за децата си. Не, че те не бяха пораснали, ама да съм сигурна, че някоя ще ги обича. Дадох си нарежданията и за погребението.
Е, това беше, не му се дадох. Трудно бе и вероятно не съм се разминала, ама 22 години отсрочка са си доста. Сега се моля само да не ме боли и да не се наложи да притеснявам децата си.
А за музиката - обичам джаз, обичам рок, обичам метъл, обичам рап. Особено много обичам симфоничната музика.
Виж целия пост
# 377
Хули, след 22 години, при това не особено тежък карцином, НАПРАВО СЕ ВОДИШ И СИ!!! ИЗЛЕКУВАНА!!!
Няма как просто да заработи отново - надвила си го, мамка му!  smile3501
Слава на Бога!
Любимата ми вуйна ми, лична моя "майка от резервната скамейка", свекървата на Каролайн, преди 14 години се пребори с рак на стомаха в напреднал стадий. Миналата година стана на 80, Господ здраве да й дава! От нас, "малките", вече никой не си спомня ужаса, че вече я бяхме погребали направо преди 14 години. Казали ни бяха: още 3 месеца.   

ЕЙ, КАКВО НЕЩО Е ДУХЪТ!!!
Виж целия пост
# 378
Посветено на приятел

Често хората ти казват – бъди силен,
но има моменти, когато човек е безсилен.
Даваш цялото си сърце и душа,
но помни - крайната дума не е твоя…

Земният път е толкова преходен,
сякаш само миг сме тук, ала какъв!
Имаш ли достатъчно време,
да посееш семена, смисъл, светлина,
да изживееш дните в пълнота?

Всяка загуба е като шамар,
който те връща към реалността,
кара те да се замислиш:
„Достойно ли живея?
Ами ако до утре съм на таз земя?!”

Обичах ли, благодарих ли,
оцених ли малките неща,
или постоянно очите си затварям
за истинските, стойностни неща.

А кои са тези „истински” неща?
Дали за всеки са различни?
Или има нещо на света,
което винаги е свято, вечно?

И ето, скъп човек отново си отива,
красива комета, озаряваща земното небе,
а очите влажни - само те издават,
мъката на човешката душа,
но другата душа живее и след загубата,
живее в моето, в твоето, и в другите сърца.

Р. Димитрова

Здравче Hug,спомних си ,че ми разказа за американския си братовчед миналия юни,е все пак има повече от година от тогава.
Не знам,дух ли е,воля ли е, съдба ли е......
Болеста ни променя и гледаме на живота вече по друг начин и вече не ме е страх за там ,страх ме е за тук ,за тези ,които остават тук....
Майка с два карцинома ,първия е от 56-та година, жива .....
Виж целия пост
# 379

Шпунци ,на едно мнение сме ,сега видях че си написала за страха.
Виж целия пост
# 380
Здравче, не мога да кажа, че съм излекувана. През всичките тези 22 години беше борба - шест операции, три химиотерапии, три лъчетерапии. От шест години съм на хормонално лечение. Този месец ми го спряха. Ще видим как ще се развият нещата оттук насетне. Първата ремисия ми беше 13 години. Ако и тази ще е толкова, берекет верси  Grinning
Виж целия пост
# 381
привет от морето. трудно ми е с фонетиката, само да ви се обадя= времето е супер ,
Фло,  Hug
Виж целия пост
# 382
Здравейте, дружки!
Нещо позапуснах вицаджийската нишка. Трябва да наваксвам!

Неделна служба в църквата. Изведнъж се чува страшен тътен и през гъстия дим се появява Сатаната. Огромен, страшен и с рога. Всички от страх се мушнали под седалките, само един човек не се изплашил. Дяволът се приближил към него:
- Знаеш ли кой съм? !
Човечеца:
- Разбира се!
Дявола:
- И не те ли е страх от мен?
Човека:
- Въобще не ми пука на хард диска! Аз 36 години съм женен за вашата сестра!
(КГБ-то не сме в категорията на "сестрата" hahaha)

Един мъж решил да се отърве от котарака на жена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от къщи и го оставил там.
С леко сърце се върнал вкъщи. Какво да види? На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка.
Мъжът побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл на 4 км.
Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал.
След два часа мъжът звъни на жена си по телефона:
— Котаракът вкъщи ли е?
— Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш?
— Дай ми го изрода на телефона — изгубих се…



Виж целия пост
# 383
Тану, жива да си с вицовете! Че каквото се разкарциномихме. Аз дадох тон и съжалявам!  Sad
А двете ми момчета от Сан Франциско, бдейки над издъхващата снахичка, писаха току-що: Седим и се чудим за какво е цялата тази работа - живот, мране, живот, мране... идея за смислен отговор?
А, и двамата са около 50-така.

Лека нощ, милимоички!  Hug
Виж целия пост
# 384

 Добро утро! Кафенце?

     

  Нека седмицата да е успешна!
Виж целия пост
# 385


     Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 386

                      Добро утро!Да ви почерпя за имения ден на моята малка принцеса Неда!Да ми е жива и здрава,много щастлива и успеха да е винаги с нея!
                      Честито на всички,които днес имат повод да празнуват!Здраве,късмет и успех!  bouquet
Виж целия пост
# 387
Добро  утро момичета мили,да се заредим с енергия и да се залавяме със задачки за деня-така не се усеща как върви времето.. Честити ни празници,първо на Неда с една закачка,и после  на всички,дето са имали,имат и ще имат  поводи за празник да е честито
Виж целия пост
# 388

Добрутро, любими!

На линия съм вече. Обаждам ви се набързо и да видя дали всички сте в добро здраве и форма.  Laughing

Здравче, миличка, за теб  Hug

Фло, добре си се завърнала и приятно изкарване с четата на вилата! Тамън ще се разтовариш от тези технологии и ще се заредиш с детски усмивки, смях и мъничко рев.  Laughing

Тану, вицовете ти са супер!  Peace

Няма да ви споменавам всички, че все не ми стига времето. Днес ще пътувам къв К-ц и ще чакам групичката там. Затова ще направя последно преброяване и после само по телефона може да се свържете с мен, или отвреме навреме и чрез нета. Като ида на комуникативно място.  Grinning
Та, ето го в скрит текст.

Скрит текст:
СПИСЪК ЗА СРЕЩА
13 юли (неделя)

СПА ХОТЕЛ КОСТЕНЕЦ


1. Марина
2. Мамси ?
3. Танита ?
4. Здравка-Мравка
5. Кари
6. Джили
7. Шпунц - ?
8. Яжка
9. Мая
10. Дидия  + Драго ?
11. Вивия + Лидия ?
12. Светлето ?

Да уточня, че ще има група още от събота за три дни - събота, неделя и понеделник. Заминаване за София - вторник!

Дидия, честит да е имения  ден на малката сладурана Неда! Да е жива, здрава, щастлива  и все така успешна!




Честит имен ден на Нели! Нели, бъди щастлива и носи името си с  гордост!







Борянче,  Hug

Успешна седмица и до нови срещи!
Виж целия пост
# 389
Добрютрю в понеделнишкото утро, милимоички!

Честит празник на именячките! Да са живи, здрави и весели!

На малката Неда - безгрижно и забавно лято!

Аз чакам да ми доведат Ели, после деди има малка слеща с джипито си и след това взимаме Лъчката от Люлин и отиваме на Банкя, тази седмица ще са при нас.

Маринка, за мен заплюй две нощувки на 13. и 14. - неделя и понеделник.

Борянке, мила, аз и със задачки и без задачки не усещам как върви времето... Или, по-скоро, усещам го как лети с бясна скорост. Ей го нА - кога чаках лятото, кога мина половината - даже не усетих. А как искам да го задържа! Докато мигна - и ще дойде есента. А и зимите минават много бързо. Особено последната - през ноември си виках - лелееее, сега като се заточи тази зимааа - а то не я усетих как мина.
Вече ми се иска да забавя времето...Да го спра някак, да го задържа....
А отдавна искам удължаване на летния сезон. Разсрочване на лятото, нещо такова...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия