КГБ = Клуб на Готините Баби - 147.

                   Тану,колежката ти пие кафе по всяко време та мерси за кафенцето - ще си го пийна в твоята виртуална компания!

 
Благодаря на всички, харесали Ани и салона. Старае се детето, дано потръгне.
Каролин, не гледам новини и не съм разбрала за събитията при вас. Дано скоро се разберат политиците и да спрат лошите работи. А наистина - защо принцовете не дойдат тук за известно време?
Ще бъдат с баба, родителите ще са спокойни.
Луси, аз отдавна пържа всичко на фурна. Купила съм си пулвелизатор за олио от Джъмбо/2.50 лв/. Напръсквам хартията и нещото отгоре и така го мятам във фурната. Частта за Пламен се пържи в много олио на котлона. Последно правих кюфтета от тиквички по 2та начина.
Днешната провокация няма да коментирам. Писна ми периодично да се пробва завихряне на скандалче и изясняване на отношенията. Който иска да ме коментира, който иска да ме прескача. Не ми дреме - тук съм да се забавлявам. Достатъчно други реални ядове имаме всички, нека да остане 1 място за веселба.
Тану, кафето си оставям за утре сутринта - никой да не ми го пипа. Казах!

Провокация ли ?
Обикновено съм буфер.

                  
                   Аз също отдавна съм минала на фурна /още преди години след една бъбречна криза/ и само от време на време правя нещо на ММ пържено,ама и той свикна на печено и варено.Първо  ми е по-лесно и второ-било по-здравословно.Единствено не ми излизат количествата   и се чудя как да ги намаля!На ММ джипито казало да намали поне хляба и той се избъзикал от два на един ли? Та от днес пак пускам хлебопекарната и почвам с питките.Забелязах,че една около килограм стига за цял ден ,а и половината я нося горе при децата,а хляба си върви наистина като топъл хляб.
                    Лека вечер !Бързам да се хоризонтирам пред ТВ-то и дано аз гледам мача , а не той мен! Вчера ме събудиха дано и днес е толкова интересно и впечатяващо!Присъединявам се към групата на феновете Фло и Иви!

Момичета, не си разваляйте темичката с разправии! Аз ви чета, но не винаги пиша. Няма какво толкова ново и интересно да споделя.
Чета една интересна книга и ще напиша цитати от нея. Който иска, нека интерпретира тези мисли от своя  житейски опит.

1. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Търпението означава да гледаш бодлите  и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш луната. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата.

2.Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които възникват по пътя ти. Вместо това, остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал е по-добро от нещата, които ще дойдат?

3.Не се ли научиш да се обичаш, няма как да бъдеш обичан. Не можеш да виниш другите, че не се отнасят към теб с уважение, ако самият ти не се смяташ достоен за  уважение.

Моите изводи:
1. Не съм достатъчно търпелива и често прекъсвам процеса. Не виждам  розата и луната. Нетърпението ми  носи неприятни ситуации.

2. Плашат ме промените, които ще настъпят с  предстоящото пенсиониране. Страхувам се, че липсата на ангажименти, ще предизвикат в мен шок.

3. Не бих казала, че не се обичам, но често съм мнителна  и си мисля, че близките ми не  ценят достатъчно моята всеотдайност и не ме обичат така, както аз обичам тях.

Как е при вас?

Грети    

 Добро утрооо! Хайде нов ден - нов късмет! Да го започнем с кафе:

                 

 Нека това да ни е като девиз!

Dobro утро.
Вземам  си от на Янчето кафенцата -  искам ,,би'',  но може и ,,ако'', но така като гледам съм първа и имам избор.

Знаете ли, някой ден ще отделя мнооого време, ще извадя имената на всички писали в темата  и ще започна да ви ,,обръщам'' внимание по азбучен ред. Само смейте да не ми прочетете  и коментирате всичко написано ....
Прочетох, че вчера пак са ,,прехвърчали искри'',  не знам какво да кажа ....
На мен лично много по-лесно ми е да ,,разговарям'' с някого, когото съм се виждала  и малко, малко го познавам .....

Хули,
 специално към теб аз засвидетелствам моите искрени уважения -
 и за това, че си основателка на темата, и за борбения ти дух, и за силата и желанието ти да се трудиш и поддържаш такава градина, и за много, много други неща ...
Но ми е трудно на всяко писане да коментирам постовете на всеки, да ,,отразявам - форумен израз'' всеки, който ,,тихо'' седи в ъгъла, а в душата си крещи за внимание ...
Много по-лесно е, когато някой иска нещо да си го казва - ,,искам среща'', ,,искам споделяне'', ,,искам погалване по главичката''....
Поне аз така правя ....

Повече имена няма да пиша.
От мен имате приятелска прегръдка за всеки, на когато му е нужно.
Свикнах с всички ви, мили сте ми и искам ако мога да ви бъда емоционална и морална опора, когато се нуждаете...

За  съботното пътуване до Костенец Мая е писала предполагаеми часове.
Казвайте кога ви е удобно и кога ще да пътуваме.

Свършихме със закуската.
Оправяме къщата и дим да ни няма по площадките.

Хубав ден и със здраве.

Грети, ама и ти си от хамлетовците. Казвам ти най-отговорно: едно от най-хубавите неща в живота е началото на новата ти прекрасна биография, наречена "пенсионерство". Идея си нямаш колко е прекрасно!
Пу-пу да не чуе 
Кари, обади се с 2 реда! Ох , толкова работа имам, миличка, че не мога да ти звънна дори. Ужасно съжалявам! Давай принцовете насам! И принцеси ще им намерим. И на Костенец ще ги заведем отново. Все ще се оправим на някакъв английски.
Хули, обикновено на буферите им е най-трудно, та изтрещяват понавгаш. Но закъде без буфери?!?
Джилка, съвсем си права.
Кажете кой влак взимаме.
И кой ще се обади на баба Виви - трябва да я поканим отново.

Здравейте, сладурани!

За малко съм на линия. В хотела съм, супер е, водата топла, в другия басейн гореща, дакузито и то топло.  Трябва да ви кажа, че по време на градушката в София, тук само прикръска, но затова пък ветровете си дадоха среща и изпочупиха доста клони. Но, това е малката беда.


Момичета екскурзиантки, комплектите са направани, сиреч резервациите. Чакам ви с нетърпение в събота, в неделя! Не останаааааа да ви нагушкам!

Кари, знам, колко ти е притеснено, и как стоиш на тръни тук, но дано по-бързо да свършат с бомбардировките и изобщо всичко да приключи! Няма нищо по-страшно от война! 

Нямам никакво време да ви чета назад, че малкият влиза в басейна и трябва да е под контрол.

П.П. Прочетох предпоследна и последна страница и искам само да кажа на Хули:
Хули, не си права, скъпа! Я, се върни тогава, когато пусна снимките от фейса и виж колко хора са ги коментирали. И слагам голямата точка!

Момичета, прегръдки за всички вас, на усмихнати, сърдити, забелязани и незабелязани. 

Мен - може да не ме отбележите - аз пък се обозначавам. 

Маринка мила! Здравей! Защо не ни заръчаш за събота вечерта някакво еднородно меню? И да купят чушки, че лично ще правя миш-маш в кухнята - за Кари и за другите. Нали се сприятелих с готвачките. С едната, де.
А с Влади в басейна - като влизаше Йойо /като не излизаше, де/ - не смеех по гърба да се почеша да не би да го изтърва от око.

Привет-мривет !Здравейте, милимоички !Ето съм,  момичета      !
Само да се вестя,  като "Гергана вечер по извор" и да ви кажа, че, много сме, различни сме, но ни свързват и много допирни точки, за които да сме благодарни, че ги има. В ежедневието, извън семейните и в тесен кръг приятелски  дългогодишни отношения, а те все повече май оредяват, имаме нужда и от тези, които имаме в КГБ. Който и да ни чете, както и да ни тълкува и приема, ние сме важните, ние, които се познаваме, които и с малко изречено можем да бъдем съпричастни към Нашите всеобщи проблеми. Дори си мисля, че изречените вповече думи могат да наранят...Недоизречените също...
Оплетох се, както казват в моя Северозападнал край, като пиле в кълчища.
Простете ми, не винаги пиша, не винаги съм настроена да споделя, забъркана в своите проблеми. Но винаги съм убедена, че ако ги споделя, ще откликнете, ще чуя приятелските ви мнения, ще ми дадете рамо. А това е най- хубавото на нашата  малка общност, нали!
Кари, специално за теб, скъпа, силни , опитвам се да си представя колко много си притеснена !Дано притесненията  са напразни, дано твоите деца и близки са добре, дано Бог да пази всички - и тях, и нас!
Момичета, как ви се радвам, че ще се видите, че ще споделите времето си заедно, лек път към Костенец и много красиви, силни чувства на срещата, която е мечта за останалите,  които няма да я споделят       !

Каква оглушителна тишина!        
Танче, я дай за разтуха някое от твоите стихчета, плс! 

     Здравейте,милимоички!
     С безценната помощ на приятелка вече мога да пиша пак.
     Момичета,чакам срещата с голямо нетърпение.Знам,че проблемите са пречка да се съберем в по-голям състав и много съжалявам за това.Но се надявам да имаме приятни изненади.