Бременна и пред дилема

Ами според мен имаш грешна отправна точка. Вместо да сравняваш страховете си и да избираш от двете злини по-малката, се съсредоточи върху двата положителни сценария и тогава избери по-привлекателния за теб.

Здравей! Аз съм на 19г.  и съм бременна с първото си дете. Родителите ми са много щастливи, на ММ също! Всички ни подкрепят и очакваме Януарско бебче! Да ти кажа първо моята позиция относно абортите - твърдо съм против! Никога не бих го направила. И нашето финансово състояние не кой знае колко добро, но детето ще бъде отгледано. ММ е земеделски производител, има кошери с пчели, не са кой знае колко, но ще се опитаме да дадем на детето най-доброто. Повярвай ми, ако го родиш никой няма да ви остави без грижи, всички ще помагат. Аз сега ще се записвам студентка в РУ Предучилищна и начална педагогика с чужд език, и ще бъда майка-студентка! Никой не е казал, че ще е лесно, но определено си заслужава. Аз имам двама братя и две сестри, общо сме пет деца, на майка също не й е било лесно, но знаеш ли какво детство сме имали - пълна къща, усмивки, деца и много любов. Може би обстановката, в която съм раснала определя позицията ми за абортите. Парите, от значение са, за жалост, но те не могат да отгледат и дадат обичта на детето. Нормално е да се чувстваш несигурна за бъдещето, за това какво ще се случи. Мога само да ти кажа - не се притеснявай! Детенцето ви ще бъде отгледано от двама любящи родители и баби, дядовци..    Решението разбира се, е само ваше! Ти все пак си на 21 г, пък и ако е първа бременност, не е желателно да се прави аборт. Има толкова двойки, който нямат това щастие - да си имат собствено детенце...  В най-лошия случай, после може и да нямаш деца. Отново казвам, това е само ваше решение. Вие ще ставате родители, ако задържите бебчето, но според мен го задръжте.   Успех ти пожелавам, помисли си много добре - ами ако твоята майка е направила аборт, като е била бременна с теб? Не искам да те обидя с нещо, приеми извиненията ми, ако съм го направила. Просто изкказвам моето мнение.   Наистина много ще се радвам, ако задържиш бебчето, няма по-хубаво от това. Поговорете с приятеля ти и решете заедно! Каквото решите -това да бъде!   Ще следя темичката, за да разбера решението ти  


Страховете ти са напълно оправдани! Но почувстваш ли го в сърцето, че ще дадеш живот, поискаш ли го - решението ще бъде да го задържиш. При мен тепърва предстои промърдването на бебето, узнаването на пола и много се вълнувам. заслужава си да се изпита, миличка  Прегръщам те силно.... 

Всяка жена е неподготвена когато роди първото си дете. Аз дори не знаех как да го държа, но майката и бебето се учат един от друг през цялото време.
Ако знаех, че ще се сдобия със сина си след един спонтанен аборт, предположение за осакатяване от една уж добра АГ и месеци в които се надявах да забременея с цялото си сърце щях да се опитам да бъда майка много преди това. Мое мнение.
Бебе се гледа с любов и желание. Малко трябва за да се гледа хубаво. Не е нужно всичко да е ново, лъскаво и скъпо. Има и нови и стари евтини неща. Паричките за студентки майки са добър старт.
Професиите ви също са перспективни. Аз съм учител и при достатъчно часове може да се вземат добри пари. От друга страна професията дава отлична възможност да се гледа малко дете. А след някоя друга година ще има и недостиг на учители, което ще е в плюс за млади кадри, които децата обожават.
Вие само с таткото сте в състояние да решите. Ние с таткото сами си гледам детето и ползвам помощ от майка ми колкото да я приобщя с внучето и.

Е, аз на 25 не бях готова, представям си на 21. При всеки е различно, разбира се. Аз те питах дали го искаш. Не дали те е страх.

Писах по-рано тук ... Днес реших да ти споделя нещо, над което поне се замисли.
Моята най- добра приятелка е на 28 години в момента. Когато беше на 18 год. след като завърши училище и разбра, че е бременна. И тя така като теб сега ... без,работа, беше я страх и т.н. купчина причина поради,които направи аборт. От години се опитват да имат деца с мъжа си, и резултата е нулев, явно има нещо. Сега не я е страх от грижата за дете, финансовото и състояние не е много цветущо дори 10 год по-късно, в момента изпитва меко казано ужас да отиде на преглед и да разбере каква е причината за това, детето вече близо 5-6 год да закъснява. Кое си е до страх ти реше.
И мен ме е страх дали ще съм добра майка. И мен ме е страх дали ще мога да осигуря добър живот на детето си. НО страха си заслужава. Помисли и за това дали ако направиш аборт няма да съжаляваш повече. Извинявайте мили момичета, но да отнемеш един живот ... не го приемам. Като ще е така пазете се бе има толкова средства, а вие сега вече мислите и се чудите както да правите ...
Живота си е ваш решете го!

Тук всеки може да ти каже какво е правилното решение, от негова гледна точка, но само ти и момчето до теб можете да вземете най-правилното за ВАС двамата.
Няма да си нито първото, нито последното момиче, което ще роди бебето си, докато е в университета. НЕ си чак толкова малка. Ако учиш редовно ти се полага помощ от 2800лв, и редица облекчения от към учебния процес.
Отделно, ако имаш възможност, можеш да започнеш фиктивно работа към някоя фирма, за да си внасяш осигуровки и да си вземеш майчинство от НОИ. Не разбрах колко е голямо момчето - той може да си намери работа, покрай ученето - не е невъзможно.

Тук единствения проблем са родителите ти, които явно смятат, че няма да се справиш и ще провалиш живота си (което е тяхна хипотеза, не е задължително да отговаря на реалността). Може би е редно да поговориш с тях като голям човек, за да разберат, че малкото им момиченце не е толкова малко. Те трябва да са спокойни и че няма да зарежеш образованието си(Имайки предвид нашата образователна система, не е невъзможно да учиш и да имаше дете, особено ако се прехвърлиш задочно).

Колкото до страха и преобръщането на живота - и на 20 и на 30 и на 40, тези мисли минават през главата на всяка жена под различна форма. Той си е нещо нормално, но взмеш ли веднъж решение, ти вътре в себе си трябва да си убедена, че е правилното. Абортът си е рискова интервенция, но ако все пак се решиш - давай по-бързо, защото колкото по-късно, толкова по-зле. И гледай да е с пълна упойка.

Здравей мила, един аборт не е никак без риск,имам приятелка след аборт вече 5 години не може да забременее и е голяма мъка. Не си дете, така че прецени си, кое е по важно да теб но щом приятелят ти го иска го обсъждаи с него а не с родители и т.н. все пак е и негово дете. Аз не вярвам, че като е в ранни седмици, не е да си го убиеш съжалявам, не искам да съм груба, но и неговото сърчице бие... Забременях и аз студентка с първото си дете и няма по щастлива от мен да си виждам децата, че са ок. Парите никога не стигат, но можеш да си завършиш, помощта за студенти е около 3000лв, после взимаш и стипендии и т, н. Няма да е лесно каквото и да е решението ти, но късмет.

Аз пък в твоето положение бих направила аборт. Обричаш се на цял живот бедност, ограничаваш си професионалните възможности, ставаш зависима от гадже и семейство точно когато се предполага да си независима и да градиш независим живот и да работиш по мечтите си. Иди надникни в семейния форум какво се случва с жени в майчинство, без професия и пари. Ако недай си Боже гаджето ти не се окаже хубост, ти си в капан и или ще търпиш при него, или ще те гледат вашите.

Аз също съм зачената по грешка. Нашите се развели след 2 години, мен ме пратили при баба ми. Майка ми прекара живота си в огорчение и много работа. Никога не намери добър партньор и беше много самотна.

В момента съм бременна с първото си дете, на 33г. Заченах бързо. Чакахме много докато се решим; женени сме от 10 години. Чувствам се готова и го чакам без никакви притеснения. Естествено, не съм застрахована от всякакви непослуки и нещастия, но поне знам, че правя всичко възможно да осигуря добър живот на детето си без да ощетявам себе си и да бъда зависима от родителите си.

Чак пък цял живот бедност...колкото до зависимост- и сега е доста зависима, защото е студентка. Ако почне да слушка мама, ще стане още по-зависима.

Ако ще говорим за пари и кариера, то това е за жени, които учат медицина, право, архитектура или други неща, които наистина изискват доказване, иначе доходите намаляват в пъти. Но за детска учителка...не виждам как раждането на дете може да попречи. А ако ще пречи на кариерата, то ще пречи доста повече, когато си на 30.

Тая идея за независимост е изяла главите на доста хора.

Hear Again, ако майка ти мислеше като теб...сега нямаше да пишеш в тоя форум.

Както са писали и останалите, мога да ти напиша моята гледна точка просто. Аз не бих направила аборт, дори и да бях по-малка от теб. Мислила съм по въпроса тогава и това би било решението ми, ако бях забременяла на тази възраст. Сега съм пристрастна, понеже в момента моята малка дъщеричка ми се хили и ми прави физиономии, а и беше чакана 5 години, това за мен е най-голямото щастие и да не си мислиш, че като съм на 28 сме стабилни финансово, не сме. Нито съм имала хубава работа, даже забременях безработна, но се оправяме , нищо не й липсва, затрупани сме с играчки, дрехи, има храна, памперси и най-вече любов. Така че, ако имате желание, ще се справите. Успех във вземането на решение 

Здравей според мен са много важни отношенията ти с бъдещия татко. Той ли е мъжът, когото искаш за партньор или не. Ако той е правилния човек, това, че е станало и не е било планирано, не е  толкова голям проблем, още повече, че имаш подкрепата му. Запознах се със съпруга си на 20 години. Пазехме се доскоро, но съм си мислела, все пак какво би било ако забременея непредвидено и на 21 и на 22 и тн. Нямаше да го махна, бях сигурна, че той е човека е за мен и рано или късно ще стигнем до брак и бебе. Просто щеше да е по-рано от планираното. Колкото до парите - бебе се гледа наистина и с малко и много, а и не сте съвсем сами, имате подкрепата на неговите родители все пак. Иначе има колички и от 1000 лв и от 300 лв, и двете вършат работа според мен. Деца са се раждали и по време на война и кризи, бебето иска само да е нахранено, сухо и обичано. Нищо друго не му трябва. А финансовото положение се променя непрекъснато. Днес нямате пари - утре кой знае. Можеш да завършиш и бременна и с малко дете. Майка ми е учила задочно, докато съм била бебе. С помощ от родителите на баща ми, не че е лесно, но не е невъзможно и не съжалява, че ме има, а има и хубава работа и стабилни доходи. Аз също съм непредвидена, но тя твърди,че била сигурна, че с татко ще се оженят рано или късно, с мен или без мен. Заедно са вече 30 години, имам и брат.
Колкото до страха. Бременна съм в момента и очаквам първото си дете. Планирано е , искано е. И на моменти пак ме обхваща луда паника, че няма да се справя. Идеята ми е, че май от страха  не е възможно да се избяга, особено за първо дете.
Решението обаче е само твое.

Един от коментарите тук ми се стори адски абсурден!  Няма да споменавам кой, но това, да чакаш да натрупаш парите, на срещнеш идеалния... принца на белия кон/който го няма никъде, никой не е идеален/, да просперираш в кариерата си и т.н.  НЕ ТЕ ОПРАВДАВА ДА ОТНЕМЕШ ЖИВОТ! Съжалявам ако звуча груба или някой си мисли, че искам да го обидя. НЕ!  Просто детенцето дава смисъл на живота от където и да го погледнеш, разбира се, че са важни отношенията с мъжа до теб, но ако не сте се разбирали и преди, защо под*волите си "позволявате" да забременееш и сега се чудите и маете как и дали да го махнете.  Не искам да обидя никой, пак казвам, но парите, кариерата, не са най-важните.... Пак ще го кажа, помисли, ако майка ти е била направила аборт с теб... Опитвам се да обясня, че това дете ще промени живота и на двама ви, в много по-хубава посока, ще станете по-отговорни, ще имате за какво да мислите - за вашето детенце. По-добре ли ще е да направиш аборт и да хукнеш по барове и дискотеки, студентски живот отново в ръцете на мама и тате, може и да се разделите с приятеля ти заради случилото се... е, живота ти пак ще се промени, но според мен няма да е най-добрата посока.  Това е мое мнение, вие като двойка трябва да решите искате ли това щастие в живота си или не   

Ооо, сори, ама мен пък ме дразни някой като прави подобни изявления за аборта, още малко ще те сиктирдосат вече, ако направиш аборт.  Голем морал, големо чудо. После пък идете в поредната тема на семейство, едва свързващо двата края и там овикайте що ги раждат, без да мислят и да могат да ги гледат.
Леля ми забременява със спирала, една приятелка, пиейки хапчета,  аз разчитах на презервативите, мислите ли, че не се получават непланирани бременности, без непременно да си тъп и невеж?
За протокола - аз аборт не бих направила, но това съм аз. Аз и не отправям призиви другите да раждат, щото няма да им гледам и възпитам детето.

Абе то тука има теми за забременели от наркодилъри и затворници, на 19 години, без брак, без шанс бащата да го признае- и пак ги раждат. Дори и в тоя случай може да се окаже удачно. Нито са на улицата, нито са от напълно безпарично семейство, даже може да са по-добре от 80% от българското население.

Колкото до партньора...нека авторката не се полъгва, че понеже се е "продала" рано, то е можела да срещне по-добър. А и на всичкото отгоре да има невероятни студентски спомени, кариера, независимост...и точно в правилния момент, когато се е наживяла, подсигурила финансово- за една година ще срещне Принца, ще направи перфектната сватба, жилище и после девет месеца ще чака спокойно с блеснал поглед. И един мармот завива шоколада...

Не вероятно- с почти 99% сигурност ако жената сега махне бебето, с гаджето й до 6 месеца ще са се разделили.

Не бих "сиктирдосала" никой, просто не го приемам за правилно да се отнеме живот по този начин - детенцето е най-малко виновно. Имам приятелки, които са правили аборт и години наред се опитват да имат деца... рисковете са огромни за жената... това имам предвид. Тя като иска да си направи аборта, но нека помисли за последствията.. за себе си, за отношенията с приятеля й. Решението е само нейно, поискала  мнение, аз заставам зад своята позиция за абортите, друг зад неговата си. Успех пожелавам на авторката