Бременна и пред дилема

А какво пречи да си останеш на работа? Но зависи и каква е "работата мечта" де...

На изпитателен срок сьм и след като разбраха че сьм бременна няма да ме оставят на работа.

За мен абортът не е убийство, но се надявам авторката да си задържи бебчето. Ако има желание, има и начин. Всичко ще се нареди! 

И това ти го казаха в прав текст? Това си е жива дискриминация, ако само това е причината. То вярно, че от бременността леко се затъпява, но това не значи, че не може да вършиш работата- а ако искаш, да се върнеш сравнително рано след майчинството.

Но примерът ти всъщност показва, че за работеща жена е дори по-трудно, отколкото за студентка. Просто като студентка нямаш пари и нямаш какво да губиш, а като бачкаш, да минеш от хубава заплата на майчинство има доста по-големи пропуснати ползи.

Зависи от работата. Ако работиш в магазин например много бързо ще те заменят след като си вземеш 2 пъти болнични в месеца понеже детето ти е болно. Много мои познати работещи в частни фирми се притесняват дали ще останат на работа. Знаете, че с малко дете няма начин да не се наложи да отсъстваш по една или друга причина, а работодателят това не го интересува...

аз 4акам авторката да се появи и да обяви новината    дано сте го запазили!

...много се изписа,но не виждам моми4ето да се вклю4ва...

Дано да сподели какво решение е взела

Да де, ама тук говорим още на ниво ранна бременност- никой не знае как ще се отрази, може да не пречи на представянето. А и се спомена "работа-мечта", което със сигурност не е магазин.

Знам го това за болничните, ама въпреки това човек малко трябва да си търси правата- чак да бягаш след три дни, защото си забременяла...ами тогава да пише в договора "никакво забременяване"!

Решението сама ще си го вземеш.

Аз на 21 не бих родила. Това за първата бременност и абортите е дивотия пълна. Риск има винаги, но той не се определя от това дали бременността е първа или десета. За да не съм голословна - аз направих аборт по желание на 22, първа бременност ми беше. Когато реших да имам дете на 28, забременях спонтанно от първи опит и не съм имала никакви проблеми нито с износване, нито с раждане. Познавам и други жени, които са правили аборт по желание и впоследствие са забременявали спонтанно и са раждали без проблеми.

Но това съм аз, мен ме ужасяваше мисълта за бебе на 22 години. Има жени, които раждат и на по-малко и се радват. Ако искаш бебето и мисълта за аборт те плаши - независимо по какви причини - роди го. Ще се справите.

Някой знае ли malinka12 какво е решила?

Работата ми е държавна и понеже срочните договори не са защитени, веднага ще ме махнат. Преди да разберат, че сьм бременна говорихме да остана. Бременна сьм в 7ми месец, с трудна бременност, болници и т.н. и съм от два месеца в болнични. Но здраве да е всичко ще се нареди 

Аз бих запазила детето. За мен абортът е убийство, но и дори да имах различно мнение пак не бих го махнала. Пожелавам ти успех! 

Разбира се, че никой не може и няма право да каже на малинка12 какво да направи.

Както и никой не може да поеме отговорността за последствията, каквото и да е решението. Важното е то да е взето на бистра глава и след старателно премерване на плюсовете и минусите за всяка страна.

Малинка12, накъдето и да поемеш, желая ти спокойствие на духа и здраве за тялото!

Malinka, аз май разбирам какво имаш предвид. И аз бях на 21 (сега на 29) когато за първи път се осъмних, че може да съм бременна. Тъкмо ме бяха приели в специалността, която толкова много исках и за което толкова много труд бях положила. Изведнъж като ми закъсня цели 10 дена, а приятелят ми съвсем скорошен, а в същото време влезе наборен войник, свят ми се зави и почнах да си мисля и аз, че "олеле, сега живота ще ми се преобърне". Помня, че ревах много, не знаех какво да кажа на родителите си, как да им кажа. Накрая казах на майка ми и тя, жената, отиде и купи един тест, който до ден днешен си пазя неотворен за спомен. Трябваше да се свържа по някакъв начин с приятеля ми и да му кажа "майче съм бременна", а тогава беше сложно да говориш с някой в казармата. Като му казах, той го прие напълно нормално и положително. Обича децата и новината му се стори толкова хубава, колкото на мен притеснителна ми се струваше. И моята майка беше с две ръце за аборт, но за мен в крайна сметка беше важно той как ще реагира. Явно на 21 съм имала голям кураж и направо си бях решила, че няма да го махна, ако съм бременна. Имах подкрепата на приятеля ми. Обаче, ни се размина. На следващия ден, след като бяхме говорили и бях решила, че няма да го махна, че няма да абортирам, и ми се поуспокоиха нервите, то взе, че ми дойде цикъла.
След тази случка, мисълта за бебче се закова в главата на приятеля ми, привързахме се още повече един към друг и познай до къде я докарахме - той се уволни и остана да работи като военен, а аз си завърших двойно висше и след 9 години заедно тази година вече се подписваме ТРИМАТА (аз с бебчето в коремчето), здраве и живот. 

Според мен, ти си достатъчно интелигентно момиче за да можеш да вземеш сама най-подходящото (не казвам правилно) решение. А и ако и двамата сте педагози, значи ще бъдете достатъчно отговорни родители, в случай, че направите заедно тази крачка. За мен, една ИСТИНСКА МАЙКА, е най-вече отговорен човек. За доходите - човек прави и невъзможните усърдия, ако наистина иска нещо. А, и не забравяй, Господ помага на този който иска да си помогне.

Стискам ти палци!

Здравейте. Извинявам се предварително, че пиша тук, точно посредата на темата.
Имам притеснения отностно закъсняването на менструацията, свързани със забременяване. Чудното е, че съм ползвала винаги предпазни средства и не са се случвали "фалове" както ги наричат. Нямамсмелост да направя тест за бременност. Колко време да изчакам докато направя тест за бременност и нужно ли изобщо да чакам повече. Минаха повече от две седмици ?
Благодаря Ви предварително и се извинявам отново.