
Файвче, браво, страхотни са ти нещата!
Михи, ти пък направо ме уби ... Че ти можеш и професионално да се занимаваш!
Месечинке, гледах снимки на Борко, много е пораснал и изглежда толкова голям! Дано бързо оздравява!

Силви, честито! Много попътен вятър и топлина в семейното огнище! Честито и за племенниците! И не на последно място - благодаря за помощта и съветите!

Екзо, браво на децата за памперсите и на теб за работата. Дай някой съвет за тези памперси, беее ... Голяма мъка са ни значи!

Елс, искам да видя колко си надебеляла!

Ули, маймунето диво викаш ... Ми нека си е диво детенцето, пък на теб много търпение и спокойствие ти пожелавам.

Фери, и теб те знаем, че си майстор!

Ми то вие май знаете, ама не всички сте във Фейса ... Та на 10 март, три седмици по-рано, се роди голямо бебе Антон /3,850 кг и 53 см/. Аз изкарах една тежка бременност, с проблеми с черния дроб /много завишени чернодробни ензими - като при хепатит и цироза и пиех много силни лекарства/, някакви вируси /имах антитела обаче/ и н'ам си кво ... При раждането водите ми бяха зелени, бебето с вътреутробна инфекция и се наложи да стои три дни в кувьоз на АБ, имаше и утежнена жълтеница, леко завишени трансеминази /заради моите/. Първият ден беше на глюкоза и не ми дадоха да му дам коластра, но аз пък упорито се цедих и на следващия вече му дадоха с шише. На третия ми дадоха да го накърмя и се учудиха какъв хубав сукателен рефлекс имал. Бе стояхме една седмица в болницата и през това време той беше при мен само една нощ /нелегално ми го донесе едната сестра на нощна смяна
/ и половината ден преди да ни изпишат. Но пък изследванията му бързо влязоха в норма и неонатоложката беше много доволна. Нивата на ензимите ми спаднаха 15 дни след раждането /да уточня, че в норма са до 40, а при мен единият беше 506, а другият 297, с лекарствата бяха спаднали малко, но пак бяха трицифрени/. С кърменето се справяме страхотно, както и с Неско. Изключително кърмен е и хубавото е, че вече никой не ми се бърка и не ми прави забележки защо не му давам вода. На първата консултация беше качил 1,600 кг. Неско не ходи на ясла, гледаме се все още, но пък си спестихме болестите и повече от година не сме посещавали педито. От септември тръгва направо на градина. Понякога е малко екстремно с двамата, но майка ми помага. Пък и ММ вечер. Иначе е много гальовен батко, сутрин като стане отива първо при бебето и го пита какво прави.
Целува го, милва го, гушка го, бееее ... любов. Докато бях в болницата въобще не ме е търсил. Даже единият ден ми беше много депресантско, баща му го питал дали иска да ме видят и той казал "не" ... Аз съответно му дръпнах един рев. 
Прекалих с писането май, ама да имате да четете ...

Разболявания и при нас почти нямаше тази зима, но все пак не ходеха на градини, сега ще видим като тръгнат. Памперса го махнахме миналата година по това време, но батко й го беше свалил на по-късна възраст от нея, така че всичко е индивидуално и ще се случи, когато му дойде времето. 
Наслаждавай се на всеки миг, защото после много липсва. Поне аз изпитвах страшна носталгия, въпреки че ми беше по-трудно от първия път. Обаче като знаеш, че повече няма да ти се случииии ... Пък мен още повече ме беше яд, че ме изненада и не бях подготвена. Щото нали Неско закъсня и аз ларж, викам то и това сигурно ... Да, ама не - даже и багаж за болницата нямах. И добре, че ни задържаха повече време да могат ММ и майка да пооправят из къщи.