
Te пък умножават и делят по неразбираем за мен начин и аз уча малкия както аз си знам

той този филм ми е набор сега го пуснах, ама малко правилата са се променили , вчера се усетих че съм без фарове вече в града
Днес не ми е ден ,сутринта си забравих телефона и се върнах и от там...
после 100 пъти минахме през центъра по малките вътрешни улички покрай един хоби магазин ( там едни ги сътворих..)аха да му кажа да спрем да вляза да си купя хартийки, ама не, ама аз си бях направила план като свърша да посетя един друг който повече ми харесва...и накрая се оказа че въпросния е затворен
Е сега съм си в къщи без хартийки , намислила съм си да правя подарък за племенника
и остава за другата седмица, ама дали ще го намеря отворен магазина...Много ме е яд.ма ко опасен този шеф

Вале
и в нас сме в постоянни конфликти с големия от известно време, иначе навън сред съучениците си е един затворен мълчалив ( ама като знам аз какво задръстено бях
), ето днес цял преди обед беше сам, и се прибрах не прочел всичко , че се и кара че е чел питам , мълчи сега е наказан без компютър.Отивам да хапна , и ще играем на уно, ама детски вариант.
но аз се замислих колко малко му трябва на човек, за да е усмихнат и щастлив и как ние сме скъперници на чувства и внимание...Сутрин си вървя с кучето по тротоара, срещу мен вървят хора - аз съм с куче - слизам от тротоара и спирам, хората ме разминават, усмихват се, казват "Благодаря, приятен ден" и отминават...не ги познавам...но колкото и да ми е било сдухано, след такъв поздрав ти се оправя деня...Такива мисли ме налягат като живея на село
Честити ти сандалетки!




(цитирам от вчера: "Гларусите са оср_ли яко прозорците на балкона". аз: "Защо не ги изчисти?" той:"Е как, то беше засъхнало" 
