Как бързо лятото минава, а след него СЕПТЕМВРИйчето за ясли трябва да се стяга!

 Много труден момент е тръгването на ясла и откъсването от мама, но нямаме избор. А и е хубаво децата да се социализират и да се срещнат с други порядки, правила и грижи.
 Ние мислим да спонсорираме детската ясла, за да успеем да влезем , но това се надявам да се случи следващата седмица и стискайте палци да стане.
 Фейт, пожелавам ви да се оправите и укрепнете след тази бактерия.
 Ние го закъсахме на почивката в Банско , Пепи прихвана вируса с повръщането и диарията.  За 3-4 часа повърна няколко пъти и извикахме Бърза помощ в хотела, оттам ни закараха в болницата в Разлог и ни сложиха на система. Не ме питайте как се слага абокат на такава палава възраст деца и как го пазиш да не го маха и да тече системата. Нощта беше кошмарна. На другия ден ни пуснаха с уговорката да идем на следващата сутрин. Стоим в хотела, в една стая- Пепи с температура, отпаднал, все лежи, не мъцка. Тъжна гледка. . Взехме решение и на следващата сутрин настояхме да ни изпишат и се прибрахме в Сф.  Тук пък взе да дриска  , едва го овладяхме да не ходим пак в болницата  .
 Както и да е, бавно и славно вече сме почти напълно възстановени и почти захранени. Аз отслабнах още и вече ще се счупя от слабост.
 Приятен ден и стискам палци на майчетата с децата на яслите. Да свикнат по-бързо и да не се разстройват.

П.С. Пишете ни и нас без памперс. Много бързо свикна и съм много щастлива, че ги махнахме 

Mozi не мога да те добавя,защото не си ми приятелка във Фб.

Ха здраейте!
Четвърти ден Плами на ясла....всичко беше наред, докато не стигнахме до ъгъла за входа, от където се влиза, за неговата група. Почна да пищи и реве и вика "Не-не-не". Не можах да го успокоя. Паникьосах се. Грабнах го като чувал с катофи (въпреки съпротивата) и беж вътре в яслата. Сестрата ни чу и излезе. Помогна ми да му обуем сандалите за вътре, че Пламен си стискаше сандалите, с които го заведох и не дава да го събуя  Тя го обу, взе го и вкара при другите деца. Обясняваше му, че ще играят и т.н., но рев голям за мама. Буквално избягах. Не можах да слушам и гледам какво става, как протяга ръце към мен. Изчаках под терасата, на групата му. След 2-3 мин. заглъхна и тръгнах. Сърцето ми се сви. Очаквах да се случи (да се освести какво става, точно днес). Аз като го оставих, срещнах приятелчето му у майка му. Детето ревеше още от блока  Днес уж поотделно ги заведохме, за да не реве Плами, като чуе Бобо, но днес при нас беше голяма драма. Майката ми каза, че като оставила нейното дете, моето не плачело, а се заиграло. Сърцето ми е свито утре какво ще е.
Иначе дребното пиша в гъренто там (което е метално от яслата). Навън си казвало и го изпишвали  Мъжа ми вика "Това не е нашето дете, не може да е вярно", ама на 4-ден- няма напикани гащи. Нещо ми се е запекъл, от стрес ли от какво
Фейт, браво, че сте открили причинителя и бързо да се възстановява, и повече никакви болести 
Рошли, честито зъбче на Дария. Да никнат все така леко и останалите бисерчета.
Ох, Пеца, какво си преживяла  Дано сте здравички и да не се налага прием в болница, никога вече 
Стаси, споко. Трябват железни нерви. С Плами 2 седмици ми отне, докато се научи вкъщи на гърнето. Бях го оставила без гащи и 2 следобеда, както си играе и бум, акото на ламината. Направих забележка и със сълфетка го местих в гърнето. Обяснявах, показвах, карах се с нисък тон...абе  , ама ме разбра накрая де  По същият начин с пишото, взимах гърнето и отивах до локвата и показвах, че трябва там. Накрая ината му мина и на 2-та седмица (10- ден) му светна лампата. Навън ми беше проблемен. Срам ли какво все се стискаше, но и там се отпуши, даже вече сме акали 3 пъти и навън  (Имам в пред вид само той де  )
Нубче, радвам се за теб...маникюр, а 

Ооооо Стасиии няма да ми е дълго царството... скоро се връщам на работа.. така, че се възползвам максимално от свободното време да се шлая където ми скимне.
Фейт - не си права за памперсите. Напротив, около 2-то години и лелите се опитват да ги отучат. Аз питах преди да тръгне как да постъпя и казах, че в началото най-вероятно ще се напикава, защото е нова среда и ще е ошашавен, лелята ми каза, че веднъж махнат ли е не е хубаво да се връща назад, да нося повече гащи и така. Ако Пламен не се напикава на обед, спокойно можеш да го махнеш, просто като започне да спи там ще носиш памперс пелени, а не памперси.
Поколоко - стискай зъби ще мине...
Пецата браво и на вас за памперса, успех с яслата... Знам какво си преживяла с това дрискане и системи и искрено ти съчуствам. Сигурно ако имам второ дете ще му направя ваксина за рата-вируси.
От другата седмица ще искам да оставям Ники по-цял ден, вече 3-ти ден спи само 1-1,30 и става, явно не се уморява достатъчно.... да си го държат там...

Ами да де, и аз това искам да кажа ... че сега махна ли го, после няма да иска памперс, а казват, че самите лелки искали да се носи памперс, за да не ставали аварии, точно заради стреса  За това не го махам изцяло, а и не мисля, че още е напълно готов. Просто ще изчакам да се климатизира ... когато и да е това 

Поколоко ... адаша нещо е размислил да е кротък май  а така добре тръгна  дано утре е по-добре 

Пецата, много кофти почивка сте имали  дано се оправя бързо 

Ми аз това ти пиша - че няма да ти искат памперси, а повече гащи. Че и те самите са на мнение, че е подбре да се напикава в гащите, отколкото пак с памперс. Пък то аварии ще стават още много време...

Фейт и Тони имаше зимата същата бактерия, тогава ходихме в Каспела и от там лекарствата го  оправиха . За памперсите - ти си го научи без и като отиде на ясла кажи на лелите, че е без памперс и даже и да ти искат памперси няма да носиш, ще занесеш 5-6ф чифтагащи и да се оправят там , то много им е лесно с памперси на тях 

Зори почивай сега, че после като тръгнеш на работа наистина много ще се изморяваш и няма да има време 

Фейт,браво,че си открила причината за хремата на Плами.
За памперсите-аз също ще нося повече дрехи,а не памперси.За авариите-момичетата са прави,че все ще има,че са на ново място.
Пецата,леле,какво сте преживили с Пепи.Дано е добре и да не се налага да влизате повече в болница.
Нубче,е чак пък принцеса.
Дени сутринта се събуди и нещо кихаше и му излезнаха едни сополи,ама сега няма нищо.Дано само да не се разболява точно сега.

Halloooo
Голямо писане сте му дръпнали, чак се изморих да чета 
Няма поименно да споменавам, че да не объркам някое име 
За яслата- малката няма да тръгва още, но да ви кажа, че големия плачеше 2-3 години, почти всеки ден. А голямата не е плакала никога. Всичко си е до детенце- дори и да му харесва там, не му пречи да си пореве- ей така- за всеки случай 
За гърнетата- купих и 2 тук(1 за нашата тоалетна и 1 за нея), ама нито аз, нито майка имаме някакво желание да я отказваме. Баба само мърмори от БГ, че е дърто магаре с памперс, ама мен това не ме притеснява много.
Голям инат е, чак на моменти прекалява. Пищи и реве и се тръшка за всичко, което не и се угоди. Ама при толкова хора в къщи, все се намира един да и угоди на ината и тя знае това... и ни прави на маймунии всички. Гледам да и обяснявам всичко с добро, ама понякога не ми издържат нервите. Дори баща и(господин спокойствие)  не я изтрайва на моменти.
Големите и те нещо започнаха да ми се качват на главата, но добре че брат ми е още тук, та ги извежда и се занимава с тях  Като се прибере, не ми се мисли какво ще е 
Сега ги чакам да се приберат от разходка и да ходим да ги записвам при личен лекар. Не знам точно как ще стане, но се надявам да ги вземе и 3-мата, че и нас покрай тях. Нямаме още ЛЛ за 5 месеца тук. Сега като го написах, осъзнах, че днес стават точно 5 месеца...
Доста е трудно в чужда държава с чужд език, но поне имат закони и правила, които се спазват. А аз много държа на законното.
Стига за мен вече 

На всички желая късмет с яслата. Да са като голямата ми- с кеф да ходят, много да се забавляват там и да са здрави всички.

Бързо оздравяване на болничките и здравите да не се разболяват.

Много имам още да ви разказвам, но рискувам да стана досадна 

Здравейте!
Тази сутрин ходихме при педи,че снощи от хремата не можа да спи,но е нямаше и имаше някаква заместничка.Според нея е от зъби и ни изписа Макситрол и Стеримар.Иначе гърдите и гърлото му са добре.
Стефи,леле,цели 5 месеца вече сте там.Дано и мине ината скоро на малката и да започне да ви слуша,а и кака и бати също.
Зори,Поколоко,драснете два реда как са децата?Посвикнаха ли вече с яслата?

Ден пети.... от оградата Плами се разрева и не искаше да влиза....историята се повтори малко от вчера. Но поне се поддаваше да слуша обяснения 

Поколоко,май Плами взе да се усеща и да не иска да ходи на ясла.Сега два дена вкъщи и дано в понеделник да тръгне с кеф.
Фейт,как е Плами?Дано и той се оправи скоро и да го приемат на ясла.

Ох, като ви чета взех да се отказвам аз да я водя на ясла. Ще  пратя кака ѝ или баща ѝ  .
Стефи 5месеца,а ми се  струва, че те няма цяла вечност вече. А и отдавна не сме си писали  . радвам се ,че сте добре. Разказвай, какво е това досадна?Поне на мен ми е интересно, как ни приемат нас българите в чужбина, по-готини хора ли са от нас?
И да разправя - новост. Вчера бях на работа. Свърших една услуга на майка и така се озовах на работа. Еми какво да ви кажа , беше супер яко. Цял ден дупето ми се схвана от стоене. През целия ден бях на фейса и дебнах Стефито, тя пък за капак я нямаше, четох книга , дори накрая от чудене взех да си оформям веждите. Голям кеф ми беше, няма мърморене , няма скубане на коси. Та ми хареса, но за жалост като отида на моята си длъжност няма да е така.

Тета,е тя пък Герито може да не плаче и да и хареса на яслата.
Стефи,и аз искам да разкажеш как е там.
П.С.Аз днеска нямах време за компа,че свекъра почина днеска и викам сега няма да мога да изчета,а вие не сте писали.

Данаека моите съболезнования за свекъра ти 
Стефи разказвай как е положението там и как се приспособявате, то ако не на нас да разкажеш на кого Аз искрено ви се възхищавам че сте предприели тази стъпка, аз лично немога. Като се преместих в Пловдив (само на 300км от къщи) се чувствах много гадно, но сега ми липсва тоя град де Сега ми е същото във Варна ама покрай децата има с какво да се занимавам и не ми е толкова криво, а сега съм даже и по-близо до нашите. Немога да си представя да съм на хиляди километри