На море с гаджето

Значи нищо не знаеш и ти, ама дрън-дрън как не ставало със забрани! Обаче и с обяснени, пак й забранявате, нали! Не я оставяте да си прави каквото й хрубне!

Аз не съм казала, че знам точната рецепта, това ти го твърдиш.   Аз  й обяснявам, че не трябва да прави това, защото... И тя се съгласява.

Аз не мога да разбера ти защо толкова се ядосваш - нали си сигурна в себе си.

А аз се питам, защо Andariel говори така, сякаш нейните възгледи и методи за най-правилните и единствените?!?

Загрижена е за нашите деца - да не ги упущим.   

Просто искам да разбера кое е правилното решение, коя е рецептата. Щом моята рецепта не струва, то нека да видим какви са вашите рецепти! Като гледам, не сте се отказали от забраните, просто гледате да ги гарнирате с морковче.

Така е, и това има своето въздействие. Прилъгваме ги да ни се доверяват.   

Това е казано с ирония, но е вярно. Много по-лесно е възпитанието на собствените деца, когато средата им е нормална.
А рецептата е повече самочувствие, породено от повече умения и убедителен добър пример. Обикновено към лошите неща посягат децата без самочувствие, може би като знак на протест към родителите, че са ги "създали такива", опит да докажат, че "не са като тях" или да се изфукат пред другите, че "на мен всичко ми позволяват" или "на мен никой нищо не може да ми каже". Това е критика към родителя, упрек. В тази възраст са чувствителни на тема "кой съм аз и с какво съм значим" и когато не намерят отговора, посягат към най-лесното - бунта срещу родителя (срещу средата е по-трудно и децата без самочувствие не си го позволяват), един вид подмяна на "това, което са направили от мен, та никой да не ме харесва".
Затова до пубертета е добре да им помогнем да се чувстват добре в кожата си, да ни имат доверие (не ние на тях, това - на по-късен етап). И когато дойде сблъсъкът с различните, да могат и те да си покажат индивидуалността, без да им е неловко. Да не се страхуват, че средата ще ги отхвърли, да не се страхуват и да я напуснат, ако не им харесва. Да имат самочувствието да създадат своя среда, а не непременно да се впишат в чуждата.

Ще дам простичък пример: Когато навън вали и попитат 16-годишния защо е с чадър, той спокойно отговаря: "Защото вали." Но ако го попитат защо не пие, му е много трудно да отговори: "Защото съм непълнолетен." Много родители вместо да подготвят детето да отговаря така, го подготвят да не му се налага да отговаря. Къде е логиката

Аз да дам пример -  напил се е, въпреки,  му  е забранено.  Кое е по-добре - да се обади и да ми каже да го прибера или да не смее? Или другарче се е напило - да извика Бърза помощ или да избяга да не разбере мама?

И? По този случай му разписваш разрешителното да се напие? Цинично е такова мислене - дай да знае, че му е разрешено да пие, че ако се напие, да има смелост да ми се обади! Ми, така да я караме и с другите неща, примерно с кражбите - да приемем, че може да крадне, и то да знае, че може дакрадне, обаче после да ни се обади, ако стане напечено. В това няма нищо положително.

Ти си съвършено права.

Той ако се е напил, нито ще може да се обади, нито да даде адекватно обяснение къде се намира. А ако се е напило другарче, по-добре да се обади на родителите му и да не ангажира Бърза помощ, която  ще е по-полезна другаде.

Андариел, ако децата са живи, здрави и имат малко вроден акъл в главата, всичко останало е бял кахър. Влагам много смисъл в това изречение, просто не ми се обяснява(отново).

Ми, те, ако имат достатъчно акъл в главата си, няма да имат нужда от родители, а ще са достатъчно зрели да се оправят самми в живота! Акълът им е точно толкова, колкото може да има един обикновен пубер - незрял и все още по-податтлив на вредни влияния, импулсивност и обикновеена глупост.

Щастливи са тези, които могат да отгледат децата си по твоите постулати, Андариел.  Нас другите, хеле децата ни, ни пиши пропаднали.

Ми, оставяш ги на мира и гледаш как ще се оправят. Или цял живот им повтаряш, че нямат акъл и за нищо не стават.