Университети в Германия и в други държави с немски език 3

Не ви трябва никакво пълномощно от детето за процедурата по легализация на дипломата. В НИТО една от инстуциите-МОН, външно, немско посолство....
За тегленето-потвърждавам-никакво теглене оттам, състудент на сина ми е получил глоба за това....
Това, което е теглено оттук-няма проблеми....синът заминава яко натоварен
За телевизията знам от него следното. Дори да си на общежитие МОЖЕ да получиш искане за плащане. Може и да не получиш Било малко като лотария....Ако получиш-то е на твое име и другите дето си с тях на етажа може и да не си го поделят с тебе....тоест да откажат, ако са тъпанари/ цитирам сина/....Но ти си дължиш сумата. Това знам от детето....

big 67 трудно им е , но децата са смели, оправни и си помагат, така че ще се справи.
Нашата девойка замина без общежитие, без окончателно да е приета, че имаше интервю и се справи детето. И твоето ще се справи, бъди сигурна и спокойна

big_67, моето дете замина сама с един съученик. Живя две седмици в хостел и висеше всеки ден в Studentenwerk, за да врънка за квартира. Справят се децата, не се тревожи.
Относно тегленето на книги, филми, музика - не го правете!
Филми и сериали има възможност да се гледат онлайн. Музика и други неща, свалям по заявка  и изпращам посредством страници, предлагащи изпращане на големи файлове. Така няма проблем за тях.

Точно така е. А като изтеглиш късата клечка, не трябва да си правиш оглушки и да чакаш да ти се размине  , а да направиш всичко възможно да си поделиш сумата. Моят син (по съвет на хаусмайстера  ) дълго време се правеше, че не е получил такава честитка  , та се наложи накрая да плати накуп доста солена глоба, глътнала му спестявания от няколко месеца труд. Слава богу, съквартирантите не се оказаха  тъпанари  , та поделиха парите да е по-поносимо.

Blanka, не мога да съм полезна по отношение изучаването на ландшафтна архитектура в Германия, но ако ще и е интересно на девойката, може да дойде на сбирките на клуба на ландшафтния архитект. Провеждат се всеки втори вторник от месеца в дома не техниката/ако не бъркам, че сте от Пловдив/. Може да се запознае с водещите ланд. архитекти в града и да получи представа какво се случва с тази професия в момента в бг и в Пловдив. Хората са много готини и с удоволствие ще откликнат. Ако беше писала малко по-рано, можеше още миналия вторник да го направим. Ще следя с интерес какъв ще е крайният ви избор:))

Здравейте!
Чета ви отдавна и съм много благодарна на всички мами споделящи опита си.  Вашите съвети са изключително ценни и полезни за  тези , на които тепърва им предстои да минат по пътя на кандидатстването а и след това. 
Дъщеря ми завършва английска гимназия и още в началото на 10 клас знаехме за решението и да учи в Германия, но с английска програма. Вече придвижихме дипломата за превод и легализация, платихме таксата към уни асист и сега остава да чакаме. Тя е изключително спокойна но за сметка на това мен непрекъснато ме човъркат някакви въпроси. Спомням си, че някъде по темата беше обсъждан въпроса за месеците, през които ние трябва да им внасяме здравните осигуровки /училището ги осигурява до края на юни/ и за уверенията, които се представят от университета след това пред НАП. Ще съм изключително благодарна ако можете да ми разясните как процедирате вие  и има ли още нещо, за което не се сещам а е желателно да подготвим освен пакета от документи за кандидатстване. Благодаря ви предварително

Благодаря ви, Таня и Ваня. 
Не знам как е възможно да имаш 5 години за избор и да тръгнеш в последните няколко дни преди пускане на документите спешно да избираш друга специалност. 

Дъщеря ми се колебае, така че ако я натисна, ще остане на архитектура, но аз от самото начало не вярвам, че тази професия е за нея. Представям си я твърде техническа, изискваща сериозност и съсредоточаване, точност и търпение, а дъщеря ми е творческа натура, подвластна на емоциите и припряна в новите си начинания. Сега, даже не е огледала какво е това ландшафтна архитектура. С помощта на гугъл преводача разбирам, че става въпрос за озеленител, а пък това, за което тя си мисли, се нарича градско планиране, което продължава с магистратура примерно Урбан дизайн.

Таня, може би ако във фейс групата посочат конкретни хора, които учат ландшафтна архитектура и градско планиране, аз ще мога да им пиша на лични и да ги разпитам.

Днес размисляйки за това,че детето трябва да го пуснем с лаптоп от Бг. Искам да ви попитам - как стои въпроса, ако този лаптоп не е с лицензиран софтуер. Визирам windous-а. До колкото си спомням когато го купихме лаптопа ми казаха, че ни слагат такъм уиндоус , които е минал доста време и може да се качва свободно или нещо такова. Вече не си спомням.

Като гледам, не влизам в нито една от групите, щото вече завърших в Карлсруе, ама нищо, пак да се изкажа  .

Заминах без квартира и без общежитие, отговорът от унито дойде през септември, семестърът почваше от 02.10., нямаше кога да организирам каквото и да е. Още през юли дойдох да търся квартира, очаквах, че ще бъда приета, стоях към 7 дни на хотел, нищо не намерих и се върнах в Бг. Септември (след офиц. потвърждение) дойдох пак, 2 дни на хотел, пак нищо, после 5 дни у една приятелка. На предпоследния ден излезе нещо, сключихме договор за наем и така.
Бях с приятеля ми, това следва да се отбележи, но той също получи потвърждението през септ. и беше в същата ситуация.

Аз лично не исках да живея в общежитие, но знам, че ако всеки ден висиш на главата на лелките от Auslandsamt-a, ще ти дадат най-накрая стая в общежитие.

За Карлсруе специално знам, че много българи са намерили жилище от други българи, които завършват или се местят. В самия град е адски трудно да се намери, едно от най-лошите съотношения на търсене и предлагане за Германия, много търсене, малко предлагане. Аз лично живях извън града, с ходене до спирката и прехвърляне на транспорт ми отнемаше 42мин пътуването.

И още нещо за Ка - има понякога българи, които предлагат да станеш част от ВГ при тях, тва е във форума на българската организация, Кирил и Методий май се казваше, не помня точно. Те правят и срещи там редовно, помагат на други българи, но нищо конкретно не мога да кажа, не съм ходила никога.

Криси, виждам в подписа Мюнхен. И за там споделят, че неуспелите да се дорeдят до общежиетие играят малко театър, ревейки с куфар в ръка в Studentenwerk, в резултат на което се сдобиват със стая... Дали е така или са градски легенди?

Нямам представа, тук не съм учила. Но принципно номерът с театъра, родителите, които не могат да те издържат и ревовете са помогнали на много хора. Сериозно бих препоръчала сайтовете, в които си търсиш ВГ - момичетата особено имат големи шансове, защото се предпочитат като съквартиранти пред момчетата. Особено ако човек от примерно юли-август почне да търси, има добър шанс да намери. Като пари ще излиза може би малко по-скъпо от общежитие, но и условията са съвсем други.

Благодаря

А в какво се изразява толкова осезаемата разлика в условията в общежития и във Wohngemeinschaften?
Предвид недостига на стаи в Studentenwerk, дъщеря ми писа и пусна заявления  и към  няколко частни общежития. Разгледах с нея снимките на съответните интернет страници и ако отговарят на истината, не бих казала, че условията са лоши. Кое е нещото, което дава съществена преднина на ВГ-тата в това отношение?

Да споделя опит като майка на студентка в Германия - миналото лято се пекохме на този огън , но всичко се оказа по-лесно от очакванията. За месеците юни, юли и август не сме плащали здравни осигуровки. Записа се в университета в Бон през септември и от там ни дадоха уверение, което занесох на преводач и след това с двата документа немското уверение и превода отидох в НАП по местоживеене - и както ми обясниха там - държавата я осигурява като редовен студент. Това се повтори и втория семестър.

А, това е просто личното ми мнение, аз не исках лично да живея в общежитие, друг може да иска. От това, което съм виждала като съм била на гости на приятели от общежития и 5те дни, които живях в общежитие, търсейки жилище, не ми харесва следното:

- стаите са малки, има легло, един гардероб и едно бюро - всичките долепени едно до друго и като се сложи един голям куфар на земята, няма място да минеш - буквално! За да съм конкретна - стаята беше 8 кв. м.
- мебелите в общежитието са стари, но, не мога да си кривя душата - функционални. Не ми хареса на мен лично, много грозно и потискащо, вкъщи (в бг) мебелите също са били стари, но аз се почувствах адски гадно тая една седмица.

- баните са общи на етаж, това за конкретното общежитие означаваше над 10 стаи с общи бани (3 кабинки за къпане, 4 кофти тоалетни и 2 малко по-добри) - не стигаха, изчакваше се вечер, а и сутрин, дори мивките не бяха достатъчно
- кухнята (о, кухнята!) - ако се абстрахираме от миризмата на готвещите странности китайци, което обаче понякога е трудно, то тя беше нонстоп пълна с неизмити чинии на купчина в мивката, ножове дефакто нямаше, ако не си измиеш, микровълната се запали!!! при първия ни опит да я ползваме, защото грил-реотаните й бяха толкова мазни, че се запалиха от вдигащата пара вътре храна... Няма да продължавам... Жалко, че не успяхме да направим снимка тогава 
- има няколко хладилника за етажа, в тях всеки има "отредени" по 2 рафтчета, някъде 50тина см широки, т.е. ако си купиш 2 пици, едното рафтче е вече заето и утре тр да пазаруваш пак.
Чувала съм, че на места ти взимат уж случайно твоята храна от твоя рафт, щото е по-готина, на мен не ми се случи.

Нямам представа дали при всички е така, но хората, които съм питала, дори и да не са гнусливи, вс се оплакват от кухните. Ясно, че има ред за почистване, хвърляне на боклук и пр. за етажа, но това не пречи пак да е кочина.

А ВГ-то си е просто един апартамент:
- там делиш банята с хора, които или познаваш, или предварително ти САМ си си избрал да направиш ВГ с тях
- стаите са по-големи
- често може да откупиш мебелите на предния наемател и да не мъкнеш
- ставаш, по мое лично мнение, по-самостоятелен, заради таксите, които плащаш сам (прим за тв), търсенето на доставчик на ток сам и т.н.
- чистотата зависи от 3ма души, не от 15
- няма купони вс вечер...

Та моето лично предпочитание беше да се изнесем 2ма души леко извън града и да живеем на 40 мин. път от унито, но да живеем като хора, друг ще предпочете друго - да е сред повече хора, да е нонстоп купон, да има всяка вечер разни събирания по стаите - който каквото. 

Това е просто един частен случай. Общежитията са различни, както и цените им. Има боксониери, ВГ-та и стаи с общи тоалетни на етажа за по 10-15 човека. Има малки стаи, има и големи. Има напълно обзаведени, частично (само с легло и гардероб) и необзаведени общежития. Като при необзаведените мебелите липсват само в стаите, а кухнята е оборудвана с необходимите уреди. Късмет е на какво ще попаднеш. Но трябва да се знае, че в повечето случаи е добре да не се отказва общежитие, независимо какво е. Веднъж влязъл в системата, студентът може да се премести в друго по-хубаво общежитие. Обаче ако откаже, шансовете да му предложат друго доста намаляват.