Подаръче, ох, дано се оправи бързо и скоро малката Ади, добре е, че поне млякото си пие, нали е течност и е хранително.
Близначе, честит ти племенник. Да стане голямо и силно момче.
Момичета, много ми липсва ММ. Замина на 18 юнни за Англия и не знам, кога точно ние ще ходим натам, но по-рано от средата на септември няма да е. А може и по-късно даже. Направо не знам, как ще издържа.
А, дребния се забавлява много с баба си, ходят по разходки, при нея в блока има много деца на неговата възраст, а пък бабите там го обожават. Изобщо живота му е купон, по-цял ден се киска и приказва на някои или сам на себе си. И на мен ми липсва, че го виждам токова малко.
Водих го на плажа онзи ден- седяхме 10мин, защото той плака през цялото време. Страх го беше от пясъка, а морето беше бурно и с много вълни и явно и това го притесняваше. Така че отидохме на детската площадка и там се размоза от игра по пързалките
Виж целия пост
Близначе, честит ти племенник. Да стане голямо и силно момче.
Момичета, много ми липсва ММ. Замина на 18 юнни за Англия и не знам, кога точно ние ще ходим натам, но по-рано от средата на септември няма да е. А може и по-късно даже. Направо не знам, как ще издържа.
А, дребния се забавлява много с баба си, ходят по разходки, при нея в блока има много деца на неговата възраст, а пък бабите там го обожават. Изобщо живота му е купон, по-цял ден се киска и приказва на някои или сам на себе си. И на мен ми липсва, че го виждам токова малко.
Водих го на плажа онзи ден- седяхме 10мин, защото той плака през цялото време. Страх го беше от пясъка, а морето беше бурно и с много вълни и явно и това го притесняваше. Така че отидохме на детската площадка и там се размоза от игра по пързалките
, никога няма да го забравя този мирис. Не успях да му видя хубаво лицето, виждах само едни малки крачета и едни големи ташаци. 
Обаче този път не ревнах като с Калин, е застана ми буцата естествено, но с Калин си беше рев, даже бяха решили, че ще го оставям за осиновяване и за това рева. А, аз просто го бях чакала две години. И така се роди Лазар. Пренесоха ме в реанимация, да се чудиш на тези доктори излязоха и щангисти, как ме вдигнаха 
С кеф!
В 12:30ч., както си говорехме със съседката по легло, чух едно звучно пук...Станах и тръгнах към тоалетната. Тамън стигнах и като текнаха едни ми ти води, край нямаха. Изчаках 10мин. да поспрат, че то пък не върви да се придвижвам с река Дунав след себе си и отидох в кабинета, дето ме гледаха сутринта. Там потвърдиха, че разкритието вече е почти 4см и ме пратиха в родилното. В същото време звъни баща ми да ме пита как съм, аз му съобщих, че започвам да раждам и да не казва на майка ми. Тръгнах към родилното с целия си багаж. С мен беше и едно цигане първескинче, чиито води изтекоха 20мин. след мен. До 13:30ч. нямах болки и изведнъж като се почнаха едни ми ти контракции...дръжките на леглото щях да извадя, за да не викам, че ме беше и срам да ОХ-кам и ПЪШ-кам 
Момата до мен имаше по-силни контракции, а гък не казваше, как го правеше не знам. Тя роди към 14:00ч. - тихичко и кротичко, а й беше първо бебе. Но моите неволи продължаваха, а санитарките ме шегуваха как съм могла да позволя на първескинята да ме изпревари 
Три часа по-късно Магито започна да излиза. Аз започнах да губя съзнание, ама пискливия, сякаш детски глас на лекарката ме връщаха на магарето. Петнадесет минути напъвах и ето на - Маги изплака 
с учебника ми по информатика за 9 клас 
Вече болеше много. 
Много ми стана мъчно, така се надявах да се размине!