Честит ПЪРВИ рожден ден, ЮЛСКИ бебета 2013 - тема 23

- често поставяне на гърда за стимулиране слизането на коластра
- правилно слагане на бебето за да може да захапе ефективно, а и без да се разраняват зърната
- пиене на течности, вкл. лактогонен чай (аз съм пила българския, с билки)
- спокойствие и сън
За това, че може и да няма кърма - пълни глупости

Терминът ми беше 02.07.,но през цялото време знаех,че няма да изкарам до края(също както знаех,че е момиче,още когато видях двете чертички на теста )Последният месец беше ужасен.Току-що завърнали се от чужбина,нанасяне,ремонт,поръчване на мебели...Първата стая,кочто оправихме беше спалнята.Веднага след това,сглобихме и детското креватче и зачакахме спалнята.Всеки ден се молех на Ади(тя тогава се казваше с друго име.Това Аделина го избрахме буквално 4 дена преди да родя)да не излиза преди да дойде и нашето легло,защото иначе ще трябва да спя на табуретка .
Точно в дена,в който леглото пристигна,аз прокървих.Беше чиста,ясна,светла кръв,а знаех,че тапата не е с такъв цвят и малко се стреснах.Излазох от банята и казах на мм :"Бебка изчака леглото".Обадих се на доктора,който ме следеше след идването ми в Бг и той каза да отида да ме види.Бях избрала да раждам в друг град.Отидохме,той ме прегледа и каза,че нямам разкритие,както и никакви симптоми за раждане и ,че скоро няма да родя.Съмнявал се за отлепена плацента.Би ми една инжекция и ме прати у дома да си почивам.Прибрахме се,но аз така и не мигнах цяла нощ.Знаех,че този греши и рано сутринта станах,без да будя мм и отидох в болницата в нашия град.Тук никой не ме познаваше.Идвах буквално в последния момент,за това носех всички документи и изследвания през цялата бременност(познайте дали разбираха нещо )Прегледаха ме 3-ма доктори.Не има стана ясно от къде идва тази кръв,не виждаха отлепяне на плацентата,но и раждане не било започвало..Казаха ми да отида да си взема багажа и да се върна за да съм им под наблюдение.Върнах се вкъщи,мм ми направи закуска,взех багажа и към 11ч.се върнах в болницата.Минахме през всички процедури по настаняване и тогава началникът на отделението ми предложи "да действаме" Много добре разбрах,какво има предвид,но се направих на разсеяна.Започна да ме убеждава,че това сега било "модерното раждане",че нямало смисъл да чакаме и т.н.Попитах дали има някакъв проблем с мен или бебето,което да налага това"модерно раждане" и след като получих отрицателен отговор,помолих да бъда оставена "демоде".Конкретния доктор така и не дойде повече да ме види.
Бях само и аз една циганка,родила второто си момиченце преди няколко часа и която изписаха на другия ден,докато съм раждала.В отделението беше чисто и приятно.Акушерките минаваха през половин час да ме питат добре ли съм и имам ли нужда от нещо.По принцип на тукашното АГ не се носи добра слава и подозирам,че се опитваха да спечелят точки.
Към 16ч една докторка ме извика да ме прегледа.Пуснаха ми тоновете на бебето и ми каза,че имам конктракции и се учуди,че не боли.Не знам защо й позволих да ме бърка.Този преглед,който ми направи ме болеше повече и от самото раждане. Бях си забила ноктите в ръката на акушерката,която ми повтаряше"спокойно,още малко,помага ти".С какво точно ми помагаше разбрах малко по-късно.
Вечерта заспах хем спокойна,хем не толкова.Леглото беше удобно,имах книга имах и телевизор.По едно време през нощта усещам едно силно пук.Събудих се,но си помислих,че са газове и се завъртях на другата страна.Тогава усетих,че ми мокрее.Разбрах,че са водите и влязох в банята.Там доизтекоха още малко.После отидох и събудих дежурната акушерка,направи ми теста,каза,че са води и ме прати да легна.Върнах се в стаята си,беше 3:05ч.Написах съобщение на мм"Започва се." Болките ми започнаха почти веднага.Бяха силни,но се търпяха.Рекор си даже"Еее,че това ли са родилните болки,от които всички толкова се страхуват??Хехе,ще ги изтърпя" Започнах да се разхождам и след няколко минути влезе сестрата и ме попита какво правя.Каза,че не трябва да се разхождам Брех!Аз бях убедена след всичко прочетено,че трябва да се разхождам,за да родя по-лесно,но тя ми каза,че това било,когато водите не са изтекли.С изтекли води се лежало.
Болките бяха на 5 мин. до 4:30.После станаха на 4мин,в 5:30 вече бяха на 3мин и бяха значително по-продължителни.Разбрах,че съм грешала,че ще мога да ги изтърпя и към 6ч помолих за някакво обезболяващо.Точно тогава беше смяната и застъпващата докторка прати една от акушерките да направи ....нещо си.Тази така и не се върна.Докторката ме прегледа и каза,че към 10ч съм щяла да родя.Събраха се в тяхната стаичка и започнаха да си говорят коя какво е готвила вчера,какви буркани са затваряли и колко лъжици оцет слагат на киселите краставички. Отидох при тях и пак помолих за болкоуспокяващо,а докторката с един спокоен глас ме попита"Ама ти защо не викаш?Тук се вика,пъшка,охка..Не се притеснявай!"През цялото време не казах гък.Просто не можех да си поема въздух по време на контракциите,та какво остава да викам.Пазех си силите.
Около час изкарах с контракции на 2мин.,гледаха ме през 10 мин,слушаха тоновете,но явно нямаше разкритие.Свикнали да израждат необразованите сестри ромки,нямаха практика да уведомяват родилката с подробности от сорта на "см-разкритие" В 7:15 вече бяха непонсими болките.Извиках им,че раждам.Все още си бях в стаята и се лежах.Докторката дойде да ме прегледа,а една акушерка дойде с нея да ми чуе тоновете и започна да ме разпитва."Ти от къде си,от тук ли си,къде живееш,защо не съм те виждала,къде си се следяла..." Познайте дали я отразявах!Докторката ми каза да напъвам.Напънах,но се оказа,че не съм напъвала правилно и ми каза да спра,защото така само ще си пукна някой капиляр на очите.Обясни какви трябва да бъдат напъните и ми каза да чакам нейна команда за да започна.Пак напънах,но май пак грешно и тогава тъпата акушерка ми се скара.Не съм им била помагала,не съм участвала в раждането,трябвало да съдействам поне малко" Леелее.А кой раждаше?Тя ли?Явно се притесних и ми секнаха контракциите.Спраха болки-молки,просто спрях да раждам.Ядоса се и докторката,изгони акушерката и й каза да приготвят система.Вдна друга сестра дойде да ми сложи абокат и докато ме бодеше болките се върнаха.Още по-интензивни,още по на често и още по-продължителни.Докторката ми каза да стана,отиваме в родилна зала.Това ми беше по-трудно и от самото раждане.Така ме болеше,усещах,че главичка е слязла и имах,чувството,че ще родя в коридора на път за родилна зала.Оказа се и далечко,м*** му.Все пак ми сложиха системата.Не разбрах защо.На магарето не са ме връзвали.От вас сега разбирам,че има такава практика.Слушах командите на д-рката и напъвах,когато ми кажеше.Сигурна съм,че щях да успея и без да ми ляга на корема,но все пак тя реши да го направи.В онзи момент усетих голяма помощ от нейна страна,защото почувствах едно облекчение.Бебето излизаше.Не помня колко напъна съм направила,но в родила зала не съм била повече от 20мин преди да се роди беба.Когато я извадиха се свих за да я видя.Беше тооолкова грозна. Помислих как е възможно.Аз уж съм симпатична,а баща й е направо красив.За още по-голям ужас леко ми приличаше на свекърва ми(до сега не го бях споделяла,защото ме беше страх де не се окажа права .)Беше сиво-синя,една никаква такава,а за капак и тази пъпчица на ушето...Ми да ви кажа,хич не ми хареса.А като се замислих и че съм сама в отделението и няма и с кого да я сменя,лошо ми стана
Акушерката ми я подаде почти веднага,попитах за часа,беше 7:55.Запознахме се с грозното патенце и мен,след като ме позашиха,ме оставиха да лежа с една торба лед и една пясък на корема,а нея я отведоха.
Обадих се на мм и на леля ми.Не знаех,че майка ми вече тук.След час всички бяха в отделението и така 3 дни през,които лежах болницата се извървя цялата рода,сякаш кралицата беше родила наследник на трона През деня не можех да спя от посетители,а нощем от бебето,което което беше обърнало деня в нощ и нощта в ден.
Нито за миг не съм се страхувала от раждането.По съвет на някои от вас тук,отидох да раждам с нагласата,че "ще се срещна с бебето".Че боли-боли,но се забравя.А днес малкото ми грозно патенце е истински бял лебед.
Засука 3 или 4 часа след раждането.Кърмата ми слезе на втория ден.Ам не са ми предлагали,дори ми отказаха,когато поисках.Казаха ми да й дам да суче.
Искам да благодаря на всички вас,за които това беше второ,че споделихте за ражданията си.На Среч за безценните съвети и това,че постоянно повтаряше, м/у контракциите да  почиваме и да дишаме.Бяха ми от полза и за това и раждането ми мина сравнително леко.