Детската градина- всичко, което ни вълнува- 8

  • 25 992
  • 739
# 405
И при нас по цял ден от първия ден.Комшийката реши да се изтарикати на
полвин ден да го води.Ами свикна на полвин ден.И повече от 3месеца отиде да
свикне цял ден.Големи са и разбират.При нас в първа група само 2деца ревяха.
Иначе и аз си бях взела отпуска.
Виж целия пост
# 406
Няма универсален отговор и верният такъв е, че зависи от детето. Съдейки по собствените ми деца, важат и двата варианта. Съдейки по чуждите- също.
Виж целия пост
# 407
Те ако плачат много или не заспят ще се обадят.
Сетих се че първата седмица искаха да ги водим към 8.30ч и да ги
вземаме в 16ч.После да удължаваме времето.Ревящите ги викаха под час.
То само 2 плакаха по дълго от 2седмици.
Виж целия пост
# 408
Няма универсален отговор и верният такъв е, че зависи от детето. Съдейки по собствените ми деца, важат и двата варианта. Съдейки по чуждите- също.
  Peace
На нашата първа родителска среща директорката ни раздаде по едно листче с разработки относно градинското поведение на децата. Беше добро и доста изчерпателно, доколкото вече имах поглед върху една кошмарна яслена адаптация. Е, в реала положението не е толкова лесно за възприемане, колкото да го прочетеш на хартийката и да се съгласиш с него.
Нашите хора дружно тръгнаха на 15-ти септември или какъвто им се падаше тогава първия учебен ден. Имаше и дечица, които бяха започнали от по-рано. По това време бях започнала да пиша в една тема за първия градински ден и там взех, че открих тревогите на майката на двете братчета в нашата група. Тя беше решила да ги спира от градина. Обаче в стаята им колкото пъти ги видех сутрин, спокойни хора си бяха. Дори си водеха самостоятелен живот, а не бяха закачени един за друг. Никаква конкретна нужда от отписване нямаха. Просто преди или след градина правеха родителите си да пАдлудееш.
Всъщност най-неадаптирани и към момента са дечицата, които бяха приети след масовото тръгване на градина, а като цяло пак си го има това с нуждата дребосъците да се отпуснат и разтоварят пред най-близките хора след дългия им градински работен ден.
Тези дни ще трябва да се чуя с г-жа сестра, за да видя какво ще се иска от нас, че си направихме ваканцията доста дълга и се очертава да тръгнем не по рано от 10-ти септември.   
 
Виж целия пост
# 409
Нито в ДГ на голямата, нито сега на малката някой е поощрявал вземането на обяд. Напротив- обяснено е, че това не е в полза на детето, независимо колко реве и се тръшка. Разбира се, има изключения, но те са наистина единици и за наистина тежки случаи.
Виж целия пост
# 410
Аз си мисля, че ние ще сме от тежките случай. Синът ми не може да заспива сам. Досега винаги е приспиван с четене на книга, гушкане и пр. Освен това заспива в час, в който му се спи.
Не е оставян по клубове, при непознати хора. Гледан е само в семейна среда. Приятелствата му са създавани с времето, не знам как ще реагира в среда с непознати учителки, непознати деца, непроигравани правила.
Иначе е самостоятелен в хранене, обличане. Говори много, за да може да ми разкаже всичко, което му се е случило. Няма проблем с това да се вслушва в мнението на възрастните. Общо взето има представа за допустимо и недопустимо от социална гледна точка. По-малките деца са свикнали и да делят играчки, пространство и пр.
Но самото обгрижване досега е било съвсем различен тип от това в детската градина- с много повече близост, повече контакти с по-големи деца, отколкото с малки. Той и не проявява много интерес към заниманията на връстниците. И от тук смятам, че ще има проблем....
ох, ужас, уникалното на мама Laughing, знам как звуча
Виж целия пост
# 411
Моят хубавец го преместиха от ясла в първа група още началото на юни - със същите дечица от яслата, при нови госпожи, които той хареса, аз също.

Ходи оттогава без прекъсване цяло лято, като от юли беше в сборна група, която по мое мнение му понесе.

Спрях го от 14 август до днес, тъй като ходихме при бабите.

От утре го пускам пак и си мисля, че няма да има проблем с адаптация.

В тази връзка да попитам - за отсъствието от 14 август до днес, съм подала бележка за отсъствие  по семейни причини. Медицинската бележка, че е клинично здрав, при нас изискват за отсъствие повече от 10 дена - въпросът ми е тези 10 дни работни или календарни да ги смятам?

Истината е, че в петък говорих с педка по телефона и тя обеща да ми напише бележка и да я остави на регистратурата, от където татко да я вземе, но като е отишъл, бележка не е имало Rolling Eyes

И сега съм  притеснена малко да не го върнат утре малкия  Thinking

Идеи как да процедирам? newsm78
Виж целия пост
# 412
valerie, изчакай и ще видиш как ще бъде. Нямаш идея колко масово вече децата са от такъв точно мамешки тип. Имай предвид, че децата усещат родителската несигурност и това им влияе.  Peace
teta75, календарни са дните. Водиш утре детето в градината и се правиш на разсеяна или отиваш до педиатърката преди градина (ако имате късмет да е на смяна) и взимаш въпросната бележка. 
Виж целия пост
# 413
На мен ми направиха компромис, заведох го сутринта, а следобед взех и занесох бележка.
Виж целия пост
# 414
Аз си мисля, че ние ще сме от тежките случай. Синът ми не може да заспива сам. Досега винаги е приспиван с четене на книга, гушкане и пр. Освен това заспива в час, в който му се спи.
Не е оставян по клубове, при непознати хора. Гледан е само в семейна среда.

Споко!Само не се напрягай предварително.Много е вярна максимата,че психическото състояние на майката ,оказва влияние и на децата..донякъде разбира се  Peace
Останалото е до адаптация.
И двете ми деца са гледани по абсолютно същия начин който описваш ти.В началото,като започна ДГ,синът ми се тръшкаше почти до Нова година...рев,сълзи..кошмар... ooooh!
Около седмица го вземах на обед и щом ме видеше се успокояваше веднага.После беше трудно,но определено влезе в комуникация с децата и нещата се нагласиха постепено.


С дъщерята предполагах,че пак ще бъде същата ситуация,но ме изненада определено.Първия учебен ден бях с нагласата да я взема на обяд.Когато отидохме с баща ѝ,ме посрещна със сълзи...но за да остане при децата... Crazy
И така ,от раз!
И след като мина емоцията и осъзнаването/т.е седмица от посещенията/ситуацията бе същата.Само дето ставането сутрин ѝ е мъка все още.... Blush

И двамата обаче не са ходили на ясла.

Децата са много различни и индивидуални в това отношение.

Виж целия пост
# 415
Рони, Дари П, благодаря ..

Мисля да не казвам нищо сутринта, ако ме попитат - ще се направя на недоразбрала и ще кажа, че съм мислела, че дните са работни...ако и това не мине, ще помоля мило да занеса бележката следобед, когато го вземам..

Досега съм била изрядна, и затова ми е малко свито, но дано се оправя утре.. Confused
Виж целия пост
# 416
Аз се чудя в какъв вариант на престой в началото адаптацията е по-успешна и по-безболезнена - полудневно  или целодневно от първия ден.
Чувам различни мнения.
Според мен е по-добре постепенно, но дългогодишен учител в детска градина ми каза, че ако почнат от първия ден целодневно кризата е няколко дни и след това всичко се успокоява, а при полудневен престой адаптацията се проточва с месеци.
В идеалния случай си го представям детето само да поиска да спи на обяд в градината.

Да, това е идеалния случай, мойта си искаше да спи там от първия ден и въобще не сме имали никакви емоции около адаптацията. Но ако детето не иска и всеки ден му угаждаш на желанието, ще свикне с полудневния престой и после няма отказване.
Това, дето си мислиш, че синът ти ще бъде от тежките случаи, е погрешна нагласа. Предварително си определила поведението на всички участници, а не отчиташ, че е много вероятно да те изненадат  Simple Smile. Мисля, че трябва да се настроиш по-позитивно и ведро и да предадеш на детето тази нагласа. Изчакай да видиш как ще потръгне и тогава решавай как да действаш.  

teta, бели кахъри! Laughing Кажи им, че си забравила пустата бележка и ще я занесете по-късно  Wink.
Виж целия пост
# 417
Little wingels , то това си мислех тъкмо и аз - да са здрави дечицата, пък другото - както дойде.

Благодаря за съвета, май така ще направя   bouquet
Виж целия пост
# 418
валери, и аз бих ти казала да не си отработваш предварителна нагласа, защото децата са непредвидими. Моята дъщеря, при все, че е една глезанка, направо ме шокира с адаптацията си в градината. Пред първите 10-ина дни само очите й бяха леко тъжни. После като каза, че вече има приятелчета и да видиш каква любов необяснима я обзе към градината. Толкова ентузиазирана беше, че думи нямам. Сега също няма търпение да тръгне, но е на гости при баба си и дядо си, затова ще закъснее с една седмица за градина.

Друг случай в нашата градина от миналата година. Едно момченце всяка сутрин толкова много плачеше, направо си беше в истерия, дори повръщаше от напрежение ли, от напъване ли... Цял месец, че и повече продължи това, но слава богу, родителите му бяха непреклонни, явно по съвет на учителките. После детето се адаптира и нямаше никакъв проблем, но наистина в началото сърцето ми се късаше като го гледах. Ако беше моето дете, със сигурност нямаше да издържа и щях да го оставя вкъщи. Така че при всички положения бъди корава и търпелива.  Wink
Виж целия пост
# 419
Момичета, благодаря ви. Аз си го знам това с предварителните нагласи. Но понеже вече имам опит с трудно адаптиращо се дете, не мога да не залитна в тази крайност. Спирам да ви занимавам с терзанията ми , ще пиша после как е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия