Защо бихте имали /имате второ дете ?

Права си и оЩе как На първо място моята цел е да си направя детето 4овек,ЛИ4НОСТ,която е отговорна и може да се справя с живота.4ак тогава Ще мисля дали да й дам къЩа,нова кола и т.н.,важното е да оцени какво полу4ава.
А колкото до дрехите_сега на тази възраст какво разбират те.И най_скъпите и красиви дрехи стават на ниЩо,когато играе в захлас.

Искам защото децата са смисъла на живота, радостта на деня и подкрепата в делата.
Аз самата съм от многодетно семейство и вярвайте ми майка ми беше най-щастливата майка, когато се прибархме вкъщи след изпит.
А в дома ни винаги е имало песни и винаги е имало време за всички, вкъщи беше пълно.

И моето бебче е съвсем малко и въпреки че се разделих с таткото съм твърдо решена, че ще си имам второ детенце и дано този път да е момиченце!
Имах ужасно "нормално" раждане, но и това не ме уплаши, този път ще опитам с операция
Раждането на детенце е такава радост, искам да я изживея отново!
След всички притеснения покрай раждането ми, майка ми каза: И да не съм те чула, че ще имаш второ дете!
Тогава аз само я попитах, тя защо е родила брат ми след като с мен е била на косъм. Тя повече не каза нищо!

Искам още едно дете,защото е хубаво да си има братче или сестриче,за да си играят,споделят....да знае,че някой ден когато нас няма да ни има ще има на кой да разчита....и т.н., друго си е

Ами защото след 11 години най-после пораснах и поумнях  това в кръга на шегата (но и не съвсем)
По принцип от край време съм мислила за поне 2 деца, но понякога не всичко се подрежда както и когато го искаш 
Но важен е резултата  имам най-прекрасните две момчета на света 

Защото знам колко е хубаво да си имаш братче или сестричка и не искам да лиша дъщеря си от това.

много искам второ детенце ако е живот и здраве може и трето а ако някои попита мъжът мми той ще каже поне 5. хубаво е и да не им е голяма разликата ама в тея пусти безпарични времена. егпистично е да го кажа ама искам момиченце. амам прекрасно момченце което изцяло е одрало кожата на баща си и ако не носеше моята буква нямаше да има нишо от мен. не това беше в кръга на маитапа наистина много искам второ дете за да не е самотен малкия пък и наистина ми беше хубаво докато бях бременна

Имам второ дете, защото то взе че се появи три минути след първото без въобще да ме пита дали може
А сега сериозно - и трето искам да си имам, а защо не и още една двойка близнаци! Пожелали сме си другите две да са близнаци - момчета!!!
Просто и двамата с таткото искаме да имаме още деца, няма някаква конкретна причина.

Имам две момиченца-на 4,6г и на 1,4г.И двете бяха запланувани,но и да не бяха бих ги родила.Смятам,че децата имат нужда едно от друго,смятам,че така се научават да делят всичко-играчки,вещи,а и вниманието на родителите си.Истината е,че голямата ми дъщеря се промени в положителна насока-вече не е такъв егоист,стана и по-самостоятелна.Аз лично не смятам,че най-важно е да осигуриш всичко на детето си -скъпи дрехи и играчки,но мога да им дам токова много обич...Много познати са ми казвали,чее лудост на 26г да имам две деца,да уча и прочие.На всички тях казвам ГОРДЕЯ СЕ ЧЕ СЪМ МЛАДА МАЙКА И НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЗА НИЩО.Разбира се всеки има право на мнение и аз бих го уважила.

Аз имам две момченца Честно да си призная второто ми дете стана ненадейно за нас, макар че винаги съм искала да имам три момчета....и още го искам Реших се да имам второ дете защото аз съм само такова и ми беше адски скучно да раста сама...защото исках моите деца да имат опора в живота и да имат човек до себе си, на когото да могат да разчитат винаги...на кого другиго ако не на брат или сестра? Това, разбира се е въпрос на възпитание, но все пак...предполага се че щом като искам да имам повече от едно дете ще се постарая да ги възпитам по този начин

Защото обичам децата.ако мога бих родила и трето.Децата осмислят живота ми.Не мога да си представя да живея без тях.

 Ами може би защото сестра ми е най-близкия ми човек и много, много я обичам. И тя мен също, всичко си споделяме и когато има проблем, първо на мен казва - не на нашите.
Липсва ми, защото живее извън БГ и нямам търпение утре да си дойде и да я нагушкам. Знам, че отношението между братя и сестри е въпрос на възпитание и съм сигурна, че дъщеря ми много ще обича братчето/сестричето си. Тя и сега почти бсеки ден ни пита кога ще и родим сестричка.

Единствената причина е,че и двамата много обичаме децата!
Бихме гледали и повече от две,ако имахме възможността.
Мъжът ми си мечтаеше за 4,а аз за 3,но...

Аз съм едно дете и винаги ми е било много кофти от това .Всички около мен си имаха брат, сестра, кака, батко, само аз не и се чувствах много самотна понякога .Още от тогава си казвах, че живот и здраве, ако зависи от мен ще имам 2 деца.

Със сестра ми имаме разлика 11г. Честно казано не сме си много близки, все едно съм израсла сама. Когато вече бях достатъчно голяма да си споделяме тя беше отишла да учи в друг град, после се омъжи... Колко съм завиждала на съученичките ми, които имаха по-малки братчета и сестричета и как жадно попивах врявата и суматохата, която постоянно цареше в тях...
От друга страна винаги си зная, че мога да разчитам на сестра ми и това ме крепи в тежки моменти. Имам ли добра новина ще се пръсна докато не споделя с кака. Когато майка ни почина тя ми беше голяма утеха.
Сега делим и радости и неволи. По празници се събираме и ни е весело, ако се случи нещо лошо пак го посрещаме заедно.
Никога не бих лишила детето си от тази духовна връзка. Само съм се погрижила да не е толкова голяма разликата /живот и здраве ще е 3г.!/
А относно осигуряването - аз не съм получавала всичко, което съм искала от родителите си. Много пъти са ми предлагали да си изкарам паричките и да си купя  желаното нещо. И съм ги изкарвала - през лятната ваканция ходех по бригади и т. н. Чувствах се толкова горда със себе си!
Моето дете не е издокарано с различен тоалет всеки ден. Ако ми се върне чиста от ясла на другия ден е със същите дрешки. И честно казано слабо я вълнува! Всичко е до това как ще ги научиш и кое ще им покажеш ти като приоритет в живота - дали ще ги превърнеш в разглезени материалисти или ще ги научиш да поглеждат по-навътре в нещата.
Естествено, не става дума за основните неща - да е сито, облечено, нагушкано и нацелувано, изслушано и разбрано - тях всеки дребосък трябва да ги получава в големи количества и без уговорки!