Къщи за циганите

Основни ромски групи

ДАСКАНЕ РОМА

Преведено буквално даскане рома днес означава български/християнски роми. Думата дас се използва по време на Османската империя и в първоначал-ния си смисъл означава слуга, роб, но с течение на времето е свързана с турската дума гяур – неверник, немюсюлманин. С това обобщаващо понятие се идентифи-цират приблизително 26 подгрупи, говорещи различни наречия от балканския тип ромски диалекти, със значимо влияние от местния български диалект. Даска-не рома са преобладаващото ромско население в Северозападна и някои райони на Централна Северна България и приблизително половината от ромското насе-ление в Югозападна България.

Специфични подгрупи с предпочитана друга идентичност

• Сиви гълъби

В Югоизточна и Централна Южна България съществува група от хора, която българите наричат български цигани, ромите наричат даскане рома, а турците гяур ченгенеси. Самите те се назовават аспарухови българи или стари българи, а околното население често пъти ги обозначава като „сиви гълъби“ или демир-джии. Групата обитава относително концентриран ареал по долината на р. Ма-рица с приблизителни граници на изток – гр. Чирпан, на запад – гр. Пазарджик, на север – Средна Стара планина и на юг – Родопите. Сивите гълъби предпочитат браковете в собствената си група и избягват браковете с другите етнически групи в страната, с изключение на българите, каквато е и предпочитаната им идентич-ност. По традиция представителите на групата са членове на източноправослав-ната църква, макар че, под влияние на Евангелските петдесятни църкви, в някои села протича процес на евангелизация. Особеното при тази група е, че в някои селища майчиният език е ромски, а в други – напълно отсъстват следи от ромски език, но въпреки това те се разпознават като представители на една и съща група и се женят помежду си, като местоживеенето определя и езика, който бива гово-рен у дома.

• Цуцумани

В трите области на Северозападна България живее група от хора, която бъл-гарите наричат български цигани или покръстени цигани, а ромите обозначават като цуцумани. Цуцуманите са източноправославни християни, които българи-те не приемат за „истински“ българи, а ромите не приемат за „истински“ роми. Техният майчин език е български, но имат запазени в говора си няколко думи с ромски произход. В общия случай цуцуманите не живеят в етнически обособени махали, а разпръснато сред българското население. Значително по-интегрирани са от останалите роми в региона – размерът на домакинствата, образователното равнище и нивото на безработица се сходни са тези на българите в съответната област.

ХОРАХАНЕ РОМА

Преведено буквално хорахане рома днес означава турски/мюсюлмански роми. С това обобщаващо понятие се идентифицират приблизително 36 подгрупи, го-ворещи различни наречия от балканския тип диалекти, със значимо влияние от местния турски диалект. Хорахане рома са преобладаващото ромско население в Североизточна, Югоизточна и Централна Южна България и приблизително поло-вината от ромското население в Югозападна България.

Специфични подгрупи с предпочитана друга идентичност

• Миллет

В районите, където живеят хорахане рома, съществуват групи от хора, които наричат себе си миллет (на турски – народ). Обикновено българите ги обознача-ват като турски цигани или турчеещи се цигани, турците ги наричат миллет ченге-неси. Ромите имат двузначно отношение и някои ги приемат за роми, но други ги считат за турци. Майчиният език на миллет е турски, но в някои населени места сред по-старите поколения се използва ромски като „таен“ език, а в други групи като жаргон е запазена употребата на малък набор от ромски думи.

• Агупти

В района на Родопите живее група роми, която нарича себе си и бива нари-чана от другите агупти. В средата на ХХ в. те са класифицирани като роми/цигани въз основа на пасаж от една народна песен: „Турци си Рада плениха,/ та я агупка сториха/ агупка чорна циганка…“ (вж. Хипотеза за произход от Египет – гюп-ти, егюпци.) Агуптите са пример за смяна на първичната групова идентичност с предпочитаната турска идентичност в рамките на няколко поколения. Ако в сре-дата на ХХ в. изследванията регистрират египетска идентичност, съчетана с „чист и старинен родопски говор“, то в края на ХХ в. агуптите се отличават със стремеж за сливане с околното турско население и употребата на турски език. Решаващ фактор в случая вероятно е ислямът. Подобно на миллета, употребата на ромски е като „таен“ език, използван от по-възрастното поколение.
 

КАЛДЕРАШЯ

Името на тази общност произлиза от румънската дума калдера [котел] и е пряко свързано с тради-ционния занаят на мъжете в миналото – изработва-нето на котли и съдове от мед (бакър). Поради спе-цификата на своя занаят, въпреки държавните пос-тановления, до 1975-1976 г. повечето семейства чер-гарстват в рамките на страната, съседна Югославия и Унгария. В общия случай днес калдерашите не живеят в етнически обособени махали, а разпръснато сред българското населе-ние, макар че в периода след 1989 г. в някои райони на страната (варненско, пловдивско, софийско) се образуват микроквартали от роднински калдерашки семейства, които наброяват до 10–12 къщи.
 




ЙЕРЛИИ

Следвайки една класификация на ромите в България, направена от британския вицеконсул във Варна – Бърнард Гилиът-Смит през 1916 г., в българската етнография след 1989 г. е въведен терминът йерлии, с цел да се улесни обозначаването на ромските групи, които отдавна водят уседнал живот, за разлика от групите, които са били насила заставени да уседнат в периода 1958-1976 г. Терминът произлиза от турската дума yerli [кореняк, местен човек], а основание за неговата употреба е фактът, че в София и Югозападна България част от ромите се самоопределят като ерлидес, а в Македония има група, която нарича себе си арли. В този случай е важно да се подчертае, че терминът е въведен само с цел академично удобство и такава група не съществува. На практика терминът механично обединява групите, които се назовават даскане и хорахане рома, т.е. принадлежащите към т.нар. балканска диалектна общност на ромския език.
 

Калдерашите са поз-нати сред околното им население като сръбски или унгарски цигани и като върбани, което вероятно произлиза от румънското вър бун [първи братовчед]. По-нятието е обобщаващо за приблизително 16 подгрупи, които в този случай имат характера на кланове.

Калдерашите говорят ромски език, принадлежащ към т.нар. северни (или нови) влашки диалекти, които търпят силно влияние от румънския език.

КАЛАЙДЖИИ

В различни класификации на ромските групи калайджиите биват класифи-цирани различно – като част от даскане рома, хорахане рома или калдерашите. Причината за това е, че онези подгрупи, които живеят в Североизточна и Югоза-падна България, са мюсюлмани; тези, които живеят в Югозападна и Централна Южна България (познати още като тракийски калайджии), са православни хрис-тияни; а калайджиите от Северозападна България имат спомен за миналата си мюсюлманска принадлежност, но фактически на спазват мюсюлманските обичаи и традиции. Това, което обединява различните калайджийски общности, от една страна, е традиционната мъжка професия, която е дала и името на общностите, а от друга страна – принадлежността на четирите регионални говора към групата на южните (или стари) влашки диалекти, в които има запазени голям брой думи от турски произход. Въпреки езиковото сходство, тракийските калайджии и дру-гите калайджии не сключват бракове помежду си, поради различната религиозна принадлежност.

РУДАРИ/ЛУДАРИ

Предимно в селските райони на областите Пловдив, Стара Загора, Нова Заго-ра, Бургас, Варна, Добрич, Велико Търново и Плевен живеят групи от хора, които околното население нарича румънски цигани. Представителите на тази общност наричат себе си рудари или лудари – в зависимост от местния диалект. Поради характерните за тях занаяти, за околното население са познати по-скоро като копанари и мечкари, за което техните самоназвания са съответно лингурари и урсари.

По време на преброяванията и социологическите изследвания рударите/ру-дарите се идентифицират обикновено като румънци, власи или българи, но ви-наги настояват на разграничаването си от ромите. Обикновено по-старите поко-ления приемат за себе си названието румънски цигани, защото думите цигáн и цигáнка – означават съответно съпруг и съпруга в техния говор (каквото впрочем означават и думите ром и ромни в ромския език). Рударите/лударите използват диалект на румънския език.

Макар че живеят в относително обособени етнически махали, те са вероятно най-интегрираната в българското общество ромска група по отношение на ниво-то на образование, нивото на заетост, както и по размера на домакинствата, по който не се различават от българското население в дадените населени места.