Аз също съм от падащите, но напоследък успявам да се задържа на крака.
Моята история - преди 2 години, 3-4 дни преди рождения ми ден,хубаво лятно време навън... отивам в обедната почивка да си купя пълнители за кола маска. Влизам в магазина, купувам 10 бр., излизам и виждам как трамваят се задава (по принцип съм на кратко разстояние от работата- 2 спирки с трамвай и около 15 мин бавен ход пеша) и си викам - ще тичам да го хвана. Но... издокарана в пола-панталон не отчитам факта, че вдигайки крак за тичане, стъпалото ми ще заседне в крачола и с цялата си грация се приземявам на четири крака върху бетона. През това време трамваят вече минава покрай мен, а цялата случка се разиграва на спирката на тм 20/22 на Женския пазар в посока Халите.
Та падам си аз, бързо ставам поизтупвам се
, бабите и дядовците ме гледат, една жена ме пита "Добре ли сте?", отговарям "да" и фиксирам трамвая, който все още разтоварва/товари пътници и решавам, че все още имам шанс да го хвана ако притичам 20-30 метра.Да, ама не! На третата крачка се повтаря същата история "за тези, които не видяха първия път"
Е, реших да не се качвам в трамвая, а да повървя. Мъка мъка... Ред сълзи, ред сополи, боли едва ходя, но най-накрая се добрах до офиса и реших да поугледам щетите - доста сериозно ожулено коляно, вече подуто, ожулени длани,глезени... Абе всичко както си трябва.
Колежката ми се спука да се хили докато й разказвах и се бинтовах.
На рождения си ден бях с дълга рокля....
В скоро време не съм се ''излагала'', обаче при първи случай ще се похваля
Иначе страхотно се забавлявах с вашите истории.
Поздравления за чудесната тема и за смелостта ви да разказвате така забавно за паденията си
раничката метната на единия свит лакът,цялата от глава до пети в кал,походка-тип насрана