Ляту жарко, ила де, де си ти? Искам дупи да ми загури! - 51

Днешната ми ,прясна прясна муньовщина!!!
Още не съм на себе си.

Лятно - мързелива сутрин , в гр Перник.
Прекарала съм цялата нощ в задушевни разговори ,
тип " Искрено & Лично"с една френдка .
Сутринта тръгвам за София с нежелание , но имам часове и работата ме чака.
Вече знаех за съществуването на така наречените "частни маршрутки " по оста София-Перник-София!!!
Знам къде се намира стартовата им позиция в града , и чинно и безропотно се строявам
на спирка на градския транспорт, с гръмкото име- ШАХТЬОР!!!
След малко до мен се приближава гладко избръснат чичко , и започва да ми говори "НЕЩО НА НЯКАКЪВ СТРАНЕН ЕЗИК".
С усилие на волята и животинско впрягане , на всичките си лингвистични познания ,
успявам да разбера, че чичкото е шофьора на частната маршрутка ,и учтиво ме кани да ползвам неговите услуги.
След още няколко казани думи разбрах ,че чичкото Не говори чужд език ,
просто има само ЕДИН ЕДИНСТВЕН ЗЪБ В УСТАТА , и от там произлизат странните шъшкащо съскащи (в стил Любен Дилов -син) звуци.
Кротко изчаквам да се съберат още трима човека , за да се напълни колата и да тръгнем.
През това време Еднозъбия , ей така между другото ми споменава , че няма смисъл да се тревожа ако бързам ,
защото така или иначе ще стигнем "МНООООГО ПО-БЪРЗО" от официалната маршрутка до София.
( Боже, само ако знаех колко съспенс драма и кървави сълзи се крият зад това изречение!!!)
Появиха се още две баби и една леличка .
Еднозъбия ни поведе , като овце за жертво приношение, към една скрита уличка където в цялата си прелест ни очакваше....... една уморена и силно страдаща лада -2105!!!!
Еднозъбия, кавалерски ни отваряще вратите и ни настаняваше ( нас овците ) в автомобила реликва. След което с мощен трясък затваряше всяка врата. Тъй като мен ме настани първа , се наложи да чуя всеки трясък на врата. Освен това след всеки трясък , с още по-голям трясък се отваряше вратичката на жабката и ми изпадаше в краката...... А там вътре в жабката...!!! Е@@@и м@@@а - ИМАШЕ ИЗВЪН ЗЕМНА ФОРМА НА ЖИВОТ!!!! НЕОПРЕДЕЛИМА!!!
Както и да е , тръгнахме към София иииииии О ГОСПОДИ !!!!!! Реликвата притежаваше РЕАКТИВЕН ДВИГАТЕЛ , ВЕРТИКАЛНО ИЗЛИТАНЕ и ускорение 0-120 , за една милимундра от секундата. И Еднозъбия знаеше всички тези предимства..... и ги използваше.... в града..... сред пешеходците и други автомобили!!! Двигателя ревеше не човешки , и буталата периодично надничаха страхливо през предния капак.
Изпънах се на предната седалка , като струна .
Опитах с ужас да се докопам до колана за да си го сложа - оказа се почти не съществуващо разтегливо понятие (колана). Следващия ми отчаян опит , бе да се хвана за горната дръжка с две ръце .... Цъ , греда. Дръжката я нямаше .
Някой друг обречен , преди мен я беше изтръгнал в ужаса си. На нейно място имаше "нещо" омотано яко с бояджийско тиксо. Хванах се за него , с ясното съзнание , че "то"няма да издържи адреналина ми , и в някой момент ще се предаде....
От изпъването ми , като струна стелката под краката ми започна да потъва, в някаква космическа черна дупка на пода .
Тая същата ( дупката) заплашваше да ме погълне и мен и да ме изплюе , някъде между Драгичево и Владая!!! Капака на жабката продължи периодично да изпада и да ме треска ,по някакъв нерв на капачката на дясното коляно , от което аз , чисто рефлекторно ,
набивах все по-навътре в космическата дупка стелката.
От жабката ми се хилеше извън земната форма на живот, а Еднозъбия видимо вече се дразнеше от падащия капак , и ме гледаше лошо , несправедливо подозирайки че аз провокирам с нещо падането му!
По едно време нещо изтряска жИстоко !!! Оказа се че е пропаднал моя страничен прозорец , посегнах да го затворя .
Цъ пак греда . Нямаше я врътката на прозореца.
Еднозъбия ми крещеше нещо. Оказа се че ми дава инструкции , как със собствените ми две ръце трябва да изтегля нагоре  стъклото.
Да ама аз ръце нямах. Те бяха изтръпнали и с липса на кръвообращение и сетивност , от ужас и стискане на "нещото омотано с бояджийско тиксо". Оставих прозореца ...ъъъъ ... паднал .
Само метнах с периферията , как са бабите отзад. Едната се държеше за двете уши , другата се държеше за врата. Явно им духаше.
Но нищо друго не ги смущаваше. Явно бяха пътували и друг път с Еднозъбия. Влязохме в Сф.
Ладичката летеше по паветата на Борис , а моите бъбреци крещяха неистово ......: " Помоооощ хемодиализа помощ!!!
Усещах как всеки момент , левият ми яйчник ще изчезне в черната космическа дупка на пода.
А по хода на гръбначния ми стълб нещо припукваше зловещо!
Целият ми живот преминаваше на лента , и си мислех за това ,че мама много ще ми се разсърди , че съм я вкарала " в излишни разходи за погребение , по никое време"!!!
Светофарите по Борис , представляваха досадна подробност за Еднозъбия и той игнорираше червените им светлини категорично.
Към Павлово намали и аз мислено се зарадвах , че най-после ще спре.
Уви радоста ми беше временна . Той просто изхвърли едната баба в движение. И багажа и изхвърли. Тя му помаха приятелски за довиждане.
На Красно село , пак намали и изхвърли другата баба леличката и техния багаж. И те му помахаха приятелски за довиждане.
Стекоха се сълзи на умиление , по обветрените ми скули. Тези жени обичаха Еднозъбия!!!
Продължихме да летим по паветата на Борис , вече виждах сградата на Пирогов и по цялото ми тяло се разля блажено успокоение (помислих че съм се напишкала). Поне бях близо до медицинска помощ.
В този момент "нещото омотано в бояджийско тиксо" се откъсна и ми остана в ръцете.Предаде се.
Еднозъбия ме изгледа лошо , ама много лошо. Обаче на мен не ми пукаше .
Виждах Руски паметник т.е. крайната спирка.
Обичах света . Обичах хората. Преоткрих смисъла живота. И обичах много силно Еднозъбия. Този човек ме докара жива.
Петичката спря и аз се изсулих от нея , като желирана безгръбначна подобна на малеби маса. Липсваха ми няколко хиляди нервни окончания , имах безброй скъсани мускулни влакна на крайниците и няколко зъба ми се бяха напукали от стискане.... Но нямах вече проблеми с гръбначния стълб и шийните прешлени . И бъбреците ми функционираха нормално.
Помахах приятелски на Еднозъбия за довиждане.
Мисля да го намеря някога , и да го офертирам да ми продаде петичката. На тая МАШИНА трябва да и се издигне паметник ... На спирка Шахтьор!