Тази сутрин видях на терасата ни малко мишле, пробяга под парапета и отиде в на съседите терасата (терасата ни е 30на квадрата, не е отделена от тази на съседите със стена, а с парапет, под който малко животно може да мине). Излезе и купи капан за мишки, само че голям. Вътре пъхна кутийка, като къщичка, пълна с памук, закачи кашкавалче, сложи водичка и заложи капана. Знае, че обичам гризачите и че държа да хванем мишлето - хем защото съм джермофоб и ме е страх от зарази, хем и за да не ни изпреварят съседите и да му навредят. Но пък направи така, щото мишлето да бъде хванато по най-малко стресиращ за него начин и да му е комфортно, докато го изнесем навън и пуснем.

ПС - съзнавам, че за повечето от съфорумките толкова внимание за една мишка е нито смислено, нито мило, но аз се трогнах много.
Моят затова търпи дори и насекомите вкъщи и само ги гони през прозореца.
А това не бе лесно тъй като бе студено, пали печки, затопля етажа на къщата, носи завивки ...
Видяла ме баба ми, че спя по тениска и решила да ме спаси от нощния студ. Стана ми мило, защото аз съм висока и едра, а тя е много дребничка, а със годините още по-дребна бе станала ала ми бе пъхнала най-новата си нощница и едни топли чорапи
). Пристигаме в София и приятеля с който бях ме оставя на Цариградско да си хвана автобус и до централна гара, че той имаше ангажимент. Качвам се в автобуса, с екипировка, каска, раница, хората ме гледат странно, но не ми пукаше тогава.