Нещо много мило... -?

*Ирина*, толкова мили думи, че ми се затъркаха сълзи по бузите. Благодаря ти  Дано наистина сме добри родители.

Много пъти съм си го мислила искрено и реших да ти го кажа. 

Не бях писала тук, но:
Тинта, разрева ме, момиче! Дано съвсем скоро видите двете чертички! Дано! Дано!
И всички други, които го искат!

Извинете за спама.

Благодаря на всички отново от все сърце, много сте мили, радвам се, че моята история ви докосна и вас! Той милия е много чувствителен, но все се държи едно студено и строго и си крие емоциите, може би от страх да не се сметне за слабост.
Днес, като му казах, че може и да сме успели и тоя месец, стана пак като детенце, с един ококорен поглед, с едно звънливо гласче, взе да припка вкъщи, като пеперудка. Казала съм му да не се настройва от сега така, че после пак ще му е гадно- но кой те слуша.
Пратих го за една вафла да ми вземе- той взел 4- детето да ядяло.  Големи скици сме.
Само живи и здрави, скоро да го разплача с някой  положителен тест за бременност! 
Съжалявам, че се отклоних от темата, чакам да чета историите ви  с нетърпение!  

На Тинта, Цвети и всички останали, борещи се за бебе - пожелавам ви много скорошен успех, а покрай него и други поводи да споделяте в тази тема.

Много благодаря на авторката за темата - превърна се в една от любимите ми във форума!

И накрая все пак и да споделя нещо. Днес беше рожденият ми ден и поканих няколко приятели на по кафе и торта. Те ме изненадах с подарък в две части. Едната още не е пристигнала (поръчана по интернет...), но другата ме трогна изключително много. Те знаят, че съм любител - фотограф (където и да отида, съм с фотоапарат в ръка) и заради това ми подариха ваучер, с който мога да си поръчам, отпечатам и рамкирам собствена снимка в студио, специализирано в тази област. Много ми стана мило, защото с това ми показаха, че считат поне някои от снимките за достойни за тази чест. Много съм им благодарна!

Момичета, много благодаря за хубавите пожелания. Всички сте много мили!

Една прясна случка от днес. Пътувам в трамвая и на една от спирките се качва баба. По-скоро опита да се качи, никой не й подаде ръка а жената беше трудно подвижна. Подадох й ръка, докато другите зяпаха напред и се правеха, че не я виждат. Жената благодари и се разплака. Не го очаквах това и честно казано и на мен ми заседна буца на гърлото. Заведох я да седне и ми сподели, че се връщала от болницата, където бил мъжът й. Казах, че се надявам да се оправи. Като наближи моята спирка, си казахме довиждане а бабата ми пожела да съм жива и здрава. Както и цялото ми семейство. Мъчно ми стана много, такава една мила изглеждаше...

Много хубаво си постъпила, Цвети.
Много сме оскотели, м**ка му. Ще я гледа жената цял автобус с хора и никой няма да й помогне  Мъчно ми стана за бабата и за болния дядо, особено като знам какво е отношението към възрастните по болниците. Едва ли не "Какво да им се привтрисаме като са станали на по 100 години".

като прочетох за бабата и на мен ми стана много мъчно, милата, сама и притеснена за мъжа си...
джули, и аз все до този тъжен извод стигам - хората оскотяха, обезверяха. немотията ли докара хората дотук, не знам.

Не мисля, че е от немотия. Познавам и бедни, и богати хора. Всичко е опира до човечност и добро сърце. Или го имаш, или го нямаш.

На мен ми е мъчно за възрастните хора в България. Всички знаем, че на повечето от тях животът не е розов. А това да помогнеш на някого да се качи или слезе, да станеш на пенсионер или бременна жена, са съвсем нормални човешки неща. Опира и до възпитание. Не ми пречи да стана, млада и здрава съм. Отплеснах се малко... давайте още хубави истории.

Момичета, простете, че нахлувам така в темата! Чета Ви, но не съм писала до сега тук.
За това, че сме оскотяли е факт- гледма как хората вървят-забързани и замислени само за себе си.. мъчно ми е, че сме такива. Има хора, на които можем да помогнем, никой не е защитен и трябва да сме човечни преди всичко.

Аз..имах малко проблеми напоследък с нервите, случиха ми лоши неща и исках да се абстрахирам от всички лоши новини и т.н за малко.Но днес във Фейсбук видях статия за едно момиченце от Бургаско село, което пести и не се храни, за да ходи на училище- 9 клас е и ще учи сега в Бургас. Винаги помагам от сърце, но обикновено ми е трудно да се свързам с хората, да им предлагам помощ, защото не знам как ще реагират и не искам да ги обидя. Но нещо ме накара да звънна на момиченцето- имаше телефон. Боже...ако знаете колко е мила!!! Едно сладко, невинно гласче. Попитах я от какво имат нужда, каза само парички да си направи карта за рейса и да пътува. Аз настоях и и я питам- кажи, нещо искаш ли, дрешка, яке, обувки..,а тя едно супер скромно ми казва, че якенце са и дали, няма нужда. Момичета..буца ми заседна в гърлото. Знам, че има много нуждаещи се, разбирам, че не мога да помогна на всички, но в моменти като този, при срещата с едно такова чисто същество ми става гузно за цялата меркантилност около нас. Решила съм да и помогна- ще и купя учебници, помолих я да ми каже кои и липсват. Мисля да и взема и нещичко дребно- чантичка, парфюмче, хубави тетрадки, писалки.. 

Исках да споделя! Простете за този дълуг пост.   

Много се радвам, че отново се пораздвижи темата.

Историите тук ме зареждат положително, понякога ми става и малко мъчно де, но истината е, че рядко в една тема тук в БГ-Мамма няма нито един отрицателен герой - хейтър/принцеса/"различна"/грубиянка или пък даскалица, размахваща непрестанно показалката.

Пожелавам на темата да навърти поне 100стр.!   

Захир, сутринта гледах репортаж за същото момиче. Искаше единствено да ходи на училище, а мечтата му е да стане танцьорка на народни танци. Ужасен е факта, че тя и майка й гладуват, за да пестят пари. Добро впечатление ми направи момичето, изглеждаше умно и добро. Домът им беше чист и подреден. Адмирации за това, че си решила да помогнеш. Дано мечтата й се изпълни!

Може ли да дадете линк?

П.П. Не знам дали е заради 15-ти септември, но тона във форума е доста добър напоследък. Дано се запази така.

miss july, ето един линк:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1325268