Всеки пост пълни очите ми със сълзи от щастие.Живеех на квартира в един блок, а съседката ми беше възрастна жена, на около 90, тя пък живееше със дъщеря си и съпруга й, но те по цял ден бяха на работа.Помагах и с дребни неща, да купя нещо, да изхвърля боклука, виждаше се, че е самотна и постоянно ме канеше на гости.Беше ми неудобно някак си, но пък исках да я зарадвам и така се сприятелихме.Беше много интелигентна жена и макар възрастна, със съвременни разбирания, но преживяла и страдала много.Наложи се да напусна квартирата си , но на раздяла ми каза много хубави неща, които няма да забравя.Каза: Ти си много добро и хубаво момиче, ще срещаш много хора и много ще искат да те стъпчат, но никога не гледай надолу и не се задоволявай с малко , защото заслужаваш повече.
Странно приятелство между 20 годишно момиче и възрастна жена
цял месец си ме гледаше като бебе.
Винаги прави страшно мили неща,как да не го обичам...
Имахме си ритуал да го целувам по бузките винаги след като се е обръснал.Толкова много обич ми е дал за тези 10 години,обич която да ме топли за цял живот.
! И за трогателната история! Както впрочем и на всички момичета, писали тук!
