Нещо много мило... -?

  • 45 611
  • 332
# 255
Като заговорихте за кучета, се сещам и за моето. Отдавна го няма, беше прекрасен голдън. Винаги когато бях тъжна, идваше и сядаше в краката ми с омърлушен вид. А когато съм плакала, съм го чувала да скимти. Cry Истината ви казвам.
Охх, разревах се...

Темата е чудесна!
Виж целия пост
# 256
 Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 257
Колко мили истории...

Най-прясното, за което се сещам е, хващаме се вчера да ходим на разходка с МП до една крепост и първо спираме до магазина за някои неща, Влизаме , обръщам се- няма го. След малко влиза  с бодра стъпка, питам го "Къде изчезна?" , а той ухилен до уши ми дава малко синьо цветенце  Heart Eyes След това отидохме на въпросната крепост, разхождахме се и по едно време пак ухилен до ушите - намерил ми още едно, розово цветенце  Heart Eyes Simple Smile Стана ми много мило  Hug Hug

Друг случай, за който се сещам, само че свързан с баба ми - да ми е жива и здрава - гледаше ме и ме гледа сякаш съм най-скъпото  в живота й. Тичала е посред нощите да ми търси лекарства като съм била болна. След като се преместихме да живеем с родителите ми в друг град, докато бях ученичка, ако имаше някакъв проблем, веднага захвърляше всичко и хващаше автобуса да дойде и да "замажем" заедно положението  Mr. Green  И много много истории, различни, мили  Hug Hug
Виж целия пост
# 258
Без думи

Виж целия пост
# 259
Отиваме на разходка до Истанбул. Аз и баща ми. В магазина плодовете на народни цени. Товариме 4 пълни торби и почваме да кретаме едвам едвам по една тясна улица разбира се нагорнище до колата. Настигат ни две млади момчета /около 20-25 годишни/ и всеки хваща по две торби и започва да катери улицата. Аз разбира се шок - #2gunfire #2gunfire #2gunfire.
Не им разбрахме езика - но до колата ни занесоха всичко и с усмивка всеки по своя път.
Оттогава - веднъж съм видяла една баба в нашето метро да катери стълбите с пазарска количка и аз направих същото което сториха и на мен. Бих го направила пак.
Виж целия пост
# 260
Отиваме на разходка до Истанбул. Аз и баща ми. В магазина плодовете на народни цени. Товариме 4 пълни торби и почваме да кретаме едвам едвам по една тясна улица разбира се нагорнище до колата. Настигат ни две млади момчета /около 20-25 годишни/ и всеки хваща по две торби и започва да катери улицата. Аз разбира се шок - #2gunfire #2gunfire #2gunfire.
Не им разбрахме езика - но до колата ни занесоха всичко и с усмивка всеки по своя път.
Оттогава - веднъж съм видяла една баба в нашето метро да катери стълбите с пазарска количка и аз направих същото което сториха и на мен. Бих го направила пак.

В България имаме лошия навик да се изказваме с недобри думи за турците, но аз лично ги смятам за много добри хора, отраснали и възпитани с морални ценности, които за съжаление не виреят особено на родна почва. Често ходим до Турция и винаги се изумявам от хората там - добри, работливи, винаги да ти помогнат.
Виж целия пост
# 261
На мен подобно нещо ми се случи в Англия. Слизаме ние от метрото с огромните куфари с приятелка и едва ги тътрузим, а пред нас се изпречва едно направо безконечно стълбище, а асансьор не виждаме. Тъкмо се видяхме в чудо и откъм метрото като рояк се появиха тумби футболни запалянковци, ама от тези, типично британските с бирите, крясъците и целия им разкош, за наш ужас един от тях ни забеляза, посочи и стремително тръгнаха към нас.

На часа забравих и прежалих куфарите и само се вцепених, дори не посмях да се огледам за помощ, просто безучастно очаквах да дойдат, да ни разпарчетосат, и да си отминат. Едната част от агитката шумно потегли по стълбите, а няколко от момчетата се засилиха към куфарите ни и взимайки по две стълби наведнъж, ги оставиха най - отгоре. Докато още бях стъписана, само видях как набързо махнаха за поздрав и отпрашиха. Та от тогава съм с особено мнение за ''лудите'' английски фенове.
Виж целия пост
# 262
Ох, момичета-много хубави истории!  bouquet

И аз се сетих за милата ми баба, която отдавна не е жива.Спомням си следната случка-преди да започнем училище аз и сестра ми, баба ни гледаше на село.Дойде време за училище, аз щях да бъда в първи клас и родителите ни дойдоха да ни вземат.Аз махах на баба през задното стъкло на колата и с детския си акъл се чудех защо стои на пътя и бърше сълзите си! Cry Сега разбирам.
Виж целия пост
# 263
Мъжът ми днес стои пред лаптопа и ми вика :"Много зле ми стана". Поглеждам го, той един посърнал и си мисля, че нещо му е паднало кръвното, а той продължава : "Гледам сега във Фейсбук някакво клипче. Някакви момчета работят на автомивка и покрай тях минава жена, която явно не е добре психически и проси храна. Те й се присмиват и я питат дали не иска да я изкъпят и започнаха да я пръскат с някакъв маркуч. Много гадно ми стана за горката жена, а коментарите под клипчето масово са от сорта на "хахаха"."
Стори ми се много мило начина, по който съчувстваше на жената. С такава болка в гласа говореше, все едно тази жена му е супер близък човек. Стана ми кофти за жената и същевременно ми стана мило, че имам такъв човек до себе си.
Виж целия пост
# 264
Мъжът ми днес стои пред лаптопа и ми вика :"Много зле ми стана". Поглеждам го, той един посърнал и си мисля, че нещо му е паднало кръвното, а той продължава : "Гледам сега във Фейсбук някакво клипче. Някакви момчета работят на автомивка и покрай тях минава жена, която явно не е добре психически и проси храна. Те й се присмиват и я питат дали не иска да я изкъпят и започнаха да я пръскат с някакъв маркуч. Много гадно ми стана за горката жена, а коментарите под клипчето масово са от сорта на "хахаха"."
Стори ми се много мило начина, по който съчувстваше на жената. С такава болка в гласа говореше, все едно тази жена му е супер близък човек. Стана ми кофти за жената и същевременно ми стана мило, че имам такъв човек до себе си.

И моят мъж е такъв и страшно много го обичам И поради тази причина. Преди години бях омъжена за човек, който беше много жесток, а на мен такива неща много ми тежат. И затова просто сега съм много благодарна, че вече съм с човек, който е така добър и прекрасен.
Виж целия пост
# 265
В петък съм се наредила на опашка в една банка и след мен се нарежда една възрастна жена с бастун. Предложих й да мине преди мен, а тя толкова се трогна, благодари ми няколко пъти, а после каза на касиерката "младото момиче ми отстъпи реда си, много мило. Вече са рядкост такива хора". Хем ми стана хубаво, хем се замислих наистина ли вече са рядкост хората, които правят подобни жестове.

Същия ден вървя по един тротоар, а насреща ми една жена води на каишка един голдън ретрийвър /обожавам ги тези кучета/, при което пухкавелчо нещо се заинати и легна на земята. Жената тръгна да го увещава да става и да тръгва, но той лежи на земята и не иска. Накрая му откачи каишката и му каза "Стой си тогава. Тръгвам без теб". Сетих се за майките на инати деца, които се тръшкат по улиците как ги заплашват, че ще ги остават и ще си тръгнат  Laughing Ами те кучетата са си същински деца.
А няколко дни по-рано пред мен вървеше жена с кучето си и му говореше нещо. Много мило ми стана. И аз така си говорех с кучето си.
Виж целия пост
# 266
Наистина са рядкост такива хора вече.Доста съм висяла по опашки в институции и магазини с дете на ръце Simple Smile
Поне в близкия магазин ме познават и първо мен питат за какво съм.
Виж целия пост
# 267
Наистина са рядкост такива хора вече.Доста съм висяла по опашки в институции и магазини с дете на ръце Simple Smile


Сигурна съм, че все ще се намери някой, който да си помисли и дори да каже, че си цъфнала с детето, за да ти отстъпят ред. Това ми напомня преди години съм се наредила в Търговския регистър на огромна опашка. Идва моя ред, но по едно време пристига един мъж и една бременна жена. Пуснах ги да минат преди мен, при което една леля ми се заоплаква "Този е довел бременната си жена, за да му отстъпят място". Викам й "И така да е, на мен ми е съвестно да държа бременна жена да стои права в тясно и непроветливо помещение." Най-странно ми става от факта, че не съм раждала, а като видя бременна жена или такава с малко дете се привтрисам, отстъпвам място, търча да отварям врати ако жената е с количка и не може да си отвори, а разни възрастни жени, които се предполага, че са раждали - стоят и гледат като дебили.
 
Виж целия пост
# 268
Гледат като дебили, защото са дебили.

Аз също отстъпвам на бременни и възрастни. Мъчно ми е, жал ми е да ги гледам как стърчат по опашки. А и обикновено колкото и да бързам, ако се забавя с 2-3-5 минути няма да свърши светът. Изключение е когато съм с кисело дете или бебе в ръцете, тогава не пускам пред мен и приемам да ми отстъпят ред.

А по темата- на морето в хотела ни имаше една двойка младоженци- на по 85 години бяха. Сутрин дядото  слизаше рано-рано за кафе, така се вълнуваше да зарадва любимата, че забравяше и бастун и всичко тичайки с кафето към стаята. На плажа ги видях да се прегръщат, той я шляпна по дупето, а тя кокетничеше с него сякаш е на 15. Миналата година тя била ходила в хотела сама, без него. По този повод дядото разпитвал камериерките дали са забелязвали мъже да се навъртат около жена му. изключително мили и сладки бяха, трогателно е да гледаш влюбени хора на тази пределна възраст Simple Smile
Виж целия пост
# 269
И аз много се радвам на такива възрастни двойки. Става ми мило, и се убеждавам, че все пак има истинска любов. В тази връзка преди няколко дни, пътувах в автобус а пред мен седяха баба и дядо. Държаха се за ръце, а дядото я гледаше влюбено през цялото време. Като дойде тяхната спирка, слезе пръв, и веднага й подаде ръка. Много сладки бяха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия