Италия, 146

Лени, как те разбирам!  Майка ми, откак съм си дошла, непрекъснато ми повтаря как готвила на децата каквото си поискат, как не ги оставяла и им настоявала непрекъснато, и колко били слабички, като съм ги довела, а сега се били заградили.... (Разбирай, аз ги държа гладни, а тук при нея са си добре, и как само нейният начин на гледане на деца е най-правилният).  Аз от това подлудяват, но се сдържам, колкото мога, щото иначе значи непрекъснати скандали. Вчера опява цял ден колко било опасно с колелата в метрото и колко трябвало да се внимава.... Ама разбирайте цял ден! Даже сега продължава, как била видяла деца с каски и наколенници, и как ако Бобо падне, щял да се пребие....

  Виждам, че всички са във ваканция - пътувания, баби, нередовно (или нетипично) ядене...

Аз тази година удивително добре се погодих с майка ми, нещо не сме имали проблеми  . Освен ако не се брои отчаянието им, че никой освен мен не се справя с племето, в смисъл, ако се сготви нещо, което не ядат, трябва да съм аз там като ангел-отмъстител с огнения меч, за да хапнат, иначе се изнизват изпод масата ни лук яли, ни лук мирисали. Същото е и за приспиването (на Мила, основно) - ако не съм аз там, тя ще врънка и крънка всички за всичко, само и само да задържи по-дълго вниманието.
Това, разбира се, е частично вярно, защото децата моментално усещат при кого могат да минат метър. Дотолкова, че майка ми не искаше да остава сама с тях, но в крайна сметка я 'убедих', ходиха за два дни на планина, и всичко мина като по ноти, всички се държали отговорно и прилично.
Доволна съм, играха, разхождаха се, ядоха хубава храна, решаваха разни задачки и слушаха много приказки. Матео като най-голям бе въздигнат в ранг придружител на дядо по всякакви (по-незначителни) дела, ходиха да купуват пясък, да поливат домати на село, да косят трева, всякакви такива мъжки отговорности .

Завиждам на всички, които имат 'химия' с Париж, ние с този град така и не намерихме пресечна точка.

Вчера ходихме на екскурзия до Аахен, понеже имахме гост, но нещо не бяхме във форма и не се получи добре, има и такива дни.

Ами към мен има и едно отношение тип "тя няма деца, не разбира" не знаят, че съм instant mom отвсякде аз:)) Тя ми се сърди, когато й направя забележка, че ако някой не я крънка специално за желирани бонбонки не е ОК да им напомня и пита 'искате ли?!". Демек лишавам децата, които много обичат желирани бонбонки и обяснения що е инсулин не й правят впечатление, ако е решила, че те понеже обичат тя ще ги пита искат ли оцветена желирана вода и захар. Освен това понеже са слабички ( според мен нито са слабички, нито злояди), следва постоянно нещо да дъвчат.
Едно слабичко дете чудесно може да набута 3000 калории до 11ч. сутринта и пак да изглежда "злоядо", ама няма смисъл от дискусии ....

Лени, сега се логвам за 1ви път от едно място, случайност... Иначе на теория има фрее уи-фи почти из цял Париж, но на практика аз още не съм успяла да се логна. Феиам? ... Другото да кажа, че който е ползвал Амстердам Сити Пасс и знае удобствата и предимствата му, може само да се разочарова от Парис Музеум Пасс, ама нищо, де - няма да останем невидели и неразходени.

Искам да ви кажа, че бг поколението 50+ не признават отказ от хранене не само на деца, но и на възрастни хора на по 30+ години. Сестра ми и приятелят й сега са във Варна при майка ми и майка ми се оплаква, че не изяждали всичко, а тя "приготвяла, че приготвяла". Сега и мен ме чака същото след 2 седмици, че ще се приберем за една сватба до Варна за 5 дена. Като че ли хората идват гладни или заради храната. А това със зареждането на всякакви продукти и консумативи ме смазва психически. 

Ние вчера за първи път ядохме индийска храна. Ами супер странна е. Непознати вкусове и аромати, не беше лошо, но някак си във всички тези подправки ми се губи вкусът на истинските продукти. Много от нещата, които ядохме, наистина не знаехме какво е. После на Ц. много зле му се отрази нашата вечеря на стомаха, поду се като балон и изкара тежка нощ . Аз съм добре. Бих хапнала пак, но със сигурност не е нещо, което бих яла всеки ден.

В събота си купихме блендер и сега се чудя какви шейкове и супи да забъркам. Опитваме се да се вкараме в режим някакъв, ядем доста чисто, без да сме крайни (справка - индийската вечеря). В сряда ни идват приятели на гости, най-накрая някой освен нас ще влезе в тази света обител. Купихме едно двойно надуваемо легло, което е супер. По-голямо е от нашето и супер удобно.

Весело на пътуващите и отпускарите!   

Барбич, не знам, аз рядко сърфирам, докато съм на екскурзия, но в Париж уотсап-ът не ми е давал отказ, докато в Амстердам изобщо го нямах 
сити пас не съм ползвала и на двете места, та не мога да направя сравнение.
ако не си била още до Монмартр и не си си записала ресторантчето, което бях препоръчала на Реджи (м/у другото, къде е Реджи, в Щатите ли вече?), ще ти го пусна на лични, пък после ти си решавай дали да спреш там 

Лени, майка ми е И-Д-Е-Н-Т-И-ч-Н-А, но мисля, че съм се оплаквала достатъчно вече. разбирам те, де 


да, и при мен е така, затова и се чувствам постоянно виновна, че не предлагам такова обслужване на бг-те гости 


аз обожавам индийска кухня, даже се научих да използвам техни подправки в почти всички манджи (не в спагети, де  )
всеки ден не, но 2 пъти в седмицата, бих 
което ме подсеща, че съм сама и мога да се поглезя и да отида да поръчам поне за 2 дена да си начеша крастата. със солено ласи', ех, всичко се поема безпроблемно 

Ето ме, малко по-подробно (в квартирата имаме wi-fi, не е проблем).
Отседнали сме в една мансардичка в 4-ти квартал, близо до Центъра Помпиду, островчето Ситé с Нотр Дам също е мн. близо. Музеят Пикасо също е тук, но ще го пропуснем, понеже видяхме колекцията му в Милано (даже два пъти). Но най-вече сме в сърцето на гей квартала с куп барчета и клубове (мъже танцуват по масите ), в събота вечер беше страшна лудница. Така или иначе ние влизаме през един много каширан вътрешен двор, скрит от улицата зад солидна порта, така че при нас е тихо и спокойно.
Метрото е много удобно, има спирки навсякъде, но ние досега сме се качили веднъж, ходим много пеша. Изморително е малко, дистанциите не са малки, но не и прекалено големи. Вече бяхме в Помпиду + прилежащото "Ателие Бранкузи (Брънкуш)", което препоръчвам с три ръце - много е мъничко, не трябва да му се отделя специално голямо време, входът е безплатен. Бяхме в музея на Роден и в музея Клуни (средновековно изкуство), който ми хареса изключително много. Там са прочутите arazzi на Дамата с еднорога. Имаме намерение още за визита на Нотр Дам (вътре, кули, подземия), Монмартр + Сакре Кьор, музея Орсе + Оранжери, както и, разбира се, Айфеловата кула ))) ... За Лувъра имаме неразбирателства с мъжа ми, понеже той иска, а аз не искам, така че не съм сигурна какво ще правим, но вероятно ще го пропуснем. ))) За други неща, ако остане време, може Катакомбите и корабче по Сена, но не са ни приоритетни. Пропускам ли нещо готино и съществено?
От ресторантите и кафетата впечатлението ми е средна хубост, но за сметка на това скъпи , но получих препоръката на Феиам, та ако се случим в подходящото време около това място, ще се възползваме. За тази вечер сме си купили багети, сирена, грозде и някакво розé от Екс-ен-Прованс с гаранция за сребърен медал на етикета и ще вечеряме на масичка във вътрешното ни дворче.
Французите се държат бая сопнато с туристите, но се намират и любезни, които искрено се напъват да вържат някое изречение на английски.
Като цяло впечатленията ми са силно положителни.

Барбич, ами наздраве тогава! Леле, как ми се дояде и на мен багета, сирена, грозде и вино на някакво френско дворче  . Пропускаш Версай и Дисниленд бай дъ уей  .

Ау, fei, забравихме да пием ласи. Нищо, следващия път.

Права си! Което ми напомня да отчета в протокола, че минах вече по Шанз Елизе и покрай Триумфалната арка. Ако се случи да се върнем тук и сме с детето, ще го заведем в Дисниленд Версай и той няма да е този път, струва ми се прекалено времеотнемащ и давам предимство на интересните неща в рамките на широкия център.

Да кажа, че на мен музеят Клюни ми беше направил изключително впечатление, без да отварям уики бих предположила, че е нов, понеже е чудесно организиран. А докато си се любувах на Дамата с еднорога, пристигнаха дечица на 7-8 години, организирани от училище, насядаха по средата на залата в кръг, и почнаха много руси и живички да разглеждат. Тогава си помислих за пръв път - ей, на някои хора световното наследство им е баш родно. Клюни ми беше харесал повече от Орсе, а от Лувъра останах доволна, понеже нищо не очаквах (в смисъл, нито добро, нито лошо). Но аз Лувъра не съм го и гледала подробно, само го претупах, много приятна разходка си направих вътре, така да се каже.
При едното ми ходене до Париж ходихме до Версай и до някъде там на океанския бряг - тези две излизания от Париж може би са ми любимата част от посещението ми на 'Париж' .
Това, което може би пропускаш, е една капела, но нещо изключих как се казва. С едни сини витражи. Като се сетя, ще се поправя тук.

Тралала, гледам в картата: Sainte-Chapelle? Мерси, щях да я пропусна, вярно!
Сетих се за теб в музея на средновековието и си мислех дали си го посещавала... Радвам се, че си! Изключителен наистина!

ПРЕДПОЛАГАМ за Sainte  Chapelle говори Тралала  
аз харесвам и зоната около  Madeleine и Saint-Lazare (и там има една капела, на която пък аз не зацепвам името  ), и зоната около Дефанс, за която силно се сетих тези дни, обикаляйки около небостъргачите на Porta Garibaldi, където, за мой срам, не бях стъпвала.
метрото на Abbesses е много живописно, Gran Palaise ako не си го видяла днес, ще го видиш докато отиваш към Айфеловата кула. както винаги, да напомня за Marais. не знам какво са направили в зоната на Халите, последния път беше кантиере аперто, но аз и там обичах да ходя, пък и ти е наблизо. въобще, отивам да гладя, че се присетих, че от 1 година не съм ходила до Париж и като нищо ще се изнеса другата седмица  

пс. аз обикалям почти само пеша, да, разстояния са, но не ми тежи. (за музеи съвети нямам, даже си записвам)

пс2. а, ти си предположила същото, сори, ама като не чета новите мнения и съм бавна 

Познали сте ми капелата, браво .

Льоле, като говореше за твоя квартал, ми напомни за квартала на Саманта от Сексът и градът  . В момента си преглеждам епизодите в уморените вечери .

Е, Marais е точно където сме отседнали ние, нали? И при това в най-горещата му зона може би (rue de la verriere) В стаята ни имаме постер "Gay Paris" с един балетист, който прави еленски скок на фона на Айфеловата кула. Нали беше споменавала, че твоят авер тук е гей, явно той е открехнал на готините барчета. Много забавно място наистина. Халите още са в ремонт.
Сега ще проверя другите зони къде са, не съм била още.
Пред (или зад?) Гран Палас минах днес, минавайки от Лувъра към Триумфалната арка. Може би все пак е отзад, понеже не забелязах палацото, а само, че подреждат експозиция на Хокусай.

Добро утро и аз ще взема да си запиша, защото нямам никакво време да чета сега, а когато имах ме мързеше. Децата си заминават на 13ти, ние на 14ти и даже ще взема да си принтирам постовете ви, да ги обсъдим с нашата домакиня там.  Аз понеже все пак съм на гости не смея много много да планирам сякаш я ползвам за място за спане .. така че мисля бон тон е да се вслушам в нейния план/идеи за Париж как да ни го покаже, като все пак внимавам и държа на няколко места, посещение в Лувъра имаме дебат да/не, като Дамиано не иска, а на мен направо ми се струва неприлично да не вляза   Париж дано ме изненада. Толкова е дъвкан този град в литературата и киното, че не мога изобщо да се развълнувам за него. Което обикновено значи, че после ми става супер любимо място:)

Истинска индийска храна съм яла 1х в Сохо май беше ( Кафе Спайс се казваше мястото,  Льоли:) и храната беше топ. Аз не мога да ям такава храна много,  но си спомням, че всичко е люто и подправено до неузнаваемост и после със стомаха не бях ОК. Поле сме пробвали и в София инд. р-т, но слаба ракия ми се стори на фона на СпайсКафе и повече не съм опитвала.