Студенти в UK - 2

  • 71 415
  • 744
# 735
Sandalka, много увлекателно пишеш  Peace
Наистина офертите на някои университети са непредвидими. Миналата година Единбург и Сейнт Андрюз изненадаха с оферти от 5.50 за компютърни науки, а предишните 2 години искаха пълни шестици .А мечтите ви дали могат да се сбъднат ? Никога не се знае как ще се подредят обстоятелствата. Познавам момче ,което 99 % е покрило вашите мечти. Преди 3 години завърши компютърна специалност в университета в Единбург , като се дипломира беше един от първите 10 по успех  , взеха го на работа в една голяма финансова институция в Лондон, там работи 1 година, после се прибра в България и работи 1 година по проекти. Сега от октомври записа магистратура в Кеймбридж в същата сфера, като си плаща сам таксата, защото за 2 години е успял да си изработи парите. Така ,че и вашите мечти могат да се сбъднат. Синът ми, например, искаше да учи в Англия, не искаше в Шотландия ,но заради таксите се пренасочи. Поне засега се справя добре и мисля, че е бил правилният избор. И кой знае, един ден може да учи магистратура в някой добър английски университет и неговата мечта да се сбъдне също .
Успех и дано получите изпълними оферти от всички университети, които сте избрали   bouquet

foxysilver , питай смело , този форум е затова, като помня в началото аз колко въпроси задавах, добре че имаше кой да ми отговаря  bowuu

Виж целия пост
# 736
Сребърна паричка, благодаря за добрите думи.  Hug
В началото много питах и много четях, сега мисля че влизам най-вече защото намирам сродни души.

Един разказ преди малко ме подсети за моето дете, вече голям човек.
Като си говорихме наскоро сподели, че е пробвал много интересни сосове в УК и като си идва ще донесе от тях и ние да ги опитаме. А като беше много малък и в ресторантите ме питаше за разни ястия със завързани имена - Мамо, аз това харесвам ли го. Боже, колко бързо пораснаха децата!

 
Виж целия пост
# 737
Foxy, твоето дете какво учи?
Виж целия пост
# 738
Ironic, Management,
Копирам разказа от другата тема, защото истински ме трогна:
Заповядай. Разказът е стар, но винаги актуален.

След 21 години брак съпругата ми поиска да заведа друга жена на вечеря и кино. Тя каза: "Обичам те, но знам, че тази жена те обича и ще бъде щастлива да прекара малко време с теб".

Другата жена, която жена ми искаше да поканя, беше майка ми – вдовица от 19 години, която аз, улисан в служебни ангажименти и грижи около трите ми деца, можех да виждам само от време на време.

Същата вечер й се обадих и я поканих да излезем на вечеря и кино.

"Какво става, добре ли си?", попита тя.
"Мислех, че ще се зарадваш да прекараш малко време с мен", отговорих аз. "Само ние двамата".

Тя помисли малко и после каза: "Много ще се радвам".

В петък, след работа, отидох да я взема с колата и бях малко нервен. Тя беше накъдрила косата си и беше облякла роклята, която носеше на честването на последната годишнина от сватбата й. На лицето й грееше ангелска усмивка.

"Казах на приятелите си, че ще излизам със сина си, и те бяха много впечатлени", каза тя и влезе в колата. "Те нямат търпение да им разкажа за нашата среща".

Отидохме в ресторанта, който, макар че не беше елегантен, беше много хубав и уютен. Майка ми ме хвана под ръка, сякаш беше Първата дама. След като седна, тя започна да чете менюто. Очите й можеха да четат само големи букви. Като прегледах половината меню аз вдигнах поглед и видях, че мама седи и ме гледа. "Когато беше малък, аз ти четях менюто", каза тя. "Значи е време да си починеш и аз да ти върна жеста", отговорих аз.

По време на вечерята водихме приятен разговор – нищо особено, просто последните събития от живота на двама ни. Говорихме толкова много, че пропуснахме филма. Когато късно вечерта пристигнахме пред нейната къща, тя каза "Ще изляза пак с теб, но само ако ми разрешиш аз да те поканя". Аз се съгласих.

"Как мина срещата ти за вечеря?", попита жена ми, когато се прибрах.

"Много добре. Много по-добре, отколкото можех да си представя", отговорих аз.

Няколко дни по-късно майка ми почина от масивен сърдечен инфаркт. Случи се толкова бързо, че нямах възможност да направя нищо за нея. Известно време след това получих плик с копие от ресторантска сметка от същото място, където бяхме вечеряли с майка ми. На приложената бележка пишеше: "Платих тази сметка предварително. Не бях сигурна, че ще мога да бъда там, но въпреки всичко платих две порции – една за теб и една за съпругата ти. Никога няма да разбереш какво означаваше онази вечер за мен".

"Обичам те, сине".

В този момент разбрах колко е важно навреме да кажеш "Обичам те" и да дадеш на любимите си хора това, което заслужават. Нищо в живота не е по-важно от твоето семейство.



Виж целия пост
# 739
Фокси, разплака ме... Много хубав разказ!

Сребърна паричка, благодаря ти за хубавите думи!  Hug
Аз мисля, че каквото става оттук нататък в живота им, си е чисто тяхно постижение и представяне. Шапка им свалям на толкова амбициозни млади хора!
Виж целия пост
# 740
foxysilver, много ме развълнува историята която сподели с нас. Макар и копиран от друга тема, мисля, че разказът ще развълнува всички мами участващи в точно тази тема, защото всички ние сме хора опитващи се да дадем и помогнем на своите деца да полетят и се надяваме, че сме ги научили да следват мечтите си, но и да  бъдат добри хора и че няма да спрем да получаваме тяхната обич...
Виж целия пост
# 741
foxysilver, страхотен разказ.

Sandalka, успех на младежа, дано да успее, там където най-много иска. На дъщеря ми приятелче, българче, миналата година май завърши, в Манчестър. Започнал работа в компанията, в която си е карал плейсмънта, предложили са му магистратура в МИТ, като те поемат цялото обучение. Така че, никога не се знае  ... Wink

По-късно ще пусна новата тема, ако някой иска да го добавя,
Скрит текст:
SofiaV, rosi_030 и rivalx са ми писали, дано не съм пропуснала някого.
Виж целия пост
# 742
valha, би могла да сложиш в скрит текст някои от списъците, за да се скъси малко първия пост.
Например студентските общности, старите теми и други подобни.
Но както прецениш и ти харесва  Peace

Виж целия пост
# 743
Здравейте, мами и от мен. Дойде времето и аз се престраших да се запиша. Четях, смях се, ревях.... Преминах през всичко. Страхотни сте!  Радвам се, че има хора като Вас. Следя всичко което се изписва. Голямо училище е за мен. Научихте ме на много неща. Трудно е когато детето иска да полети, а аз мога само да подам дланта за старт от която излита...Емоциите са големи. Надявам се с Ваша помощ да се справя и с това предизвикателство в моя живот. Всички сте силни и това дава сила и на мен.Благодаря, че Ви има!
Виж целия пост
# 744
jhbd,добре дошла!

Заповядайте в новата тема!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия