Ти нали знаеш, че можеш да ги съдиш? Доколкото съм чувала, вероятността да спечелиш е много голяма! Успех, ако решиш!
Ами аз съвсем скоро четох за Талант. Странна работа. как от 5 години няма? От нашия пункт не ти е много далече, но зимата при -10 градуса не ми е ясно как ще взимаш храната, освен ако не правят доставки. Четох и за Стрелбище, 127-ма детска градина - там имало също, но не я знам колко ти е близо. Ако познаваш някоя майка с малко по-голямо дете, около теб, тя може да знае.
Относно проблемът на marjan357, зависи как са я "изгонили". Някои работодатели те принуждават да си напуснеш сам по най-подлия начин.
bebetoo, м да, точно така се чувствах.
))). От упойката не можех да се изкашлям, но щом мина и се почна кашлицата на пристъпи с рязан корем - няй-кошмарната ми болка. И се чувствах изоставена в болницата, плачех още там, при все, че идваха хора. Кърменето не потръгна - треска, температура, кърма никаква почти, малкия реве и не ще да суче и т.н. Не бих казала, че е бил по-ревлив от другите, имаше периоди и така, и иначе. Но първите месеци ставането на 3 часа беше убийствено, а и той си будуваше нощем по няколко часа понякога и плаче, иска да го нося. Не ми се събираше сън повече от 3-4ч на нощ. Абе общо взето само плачех и се чувствах нещастна. Направо не можех да с епозная. (Сега се обръщам назад и виждам, че не съм била аз. Не само след раждането, а и преди това.
) Една от мамите тук ми се обаждаше и ми обясняваше, че това е нормално с първо бебе и само трябва да потърпя. Много съм й благодарна, че ми отдели това време. За съжаление се намериха и такива, които да ме критикуват на ЛС и едва ли не се оказа, че съм някаква лигла. Не знам как може да има такива безочливи хора, но ето че ги има.
Със сигурност знам, че при евентуално второ раждане ще е различно, усещам го, но в момента съм на кантар. Засега по-скоро клоня към не. Не ми се ще и не ми се ще това пак да го преживявам. А много искам Яни да не е сам. Аз съм малко по-възрастна от повечето в темата (след 3 месеца ставам на 38) и ако чакам, като теб 7 години, ще стана на 45. На тази възраст не бих се наела да забременявам и да раждам, като знам че на 36 не беше лесно. Е нищо де, каквото - такова. Времето ще покаже. Благодаря ти за включването!Ей, днес ми е първи ден от диетата. Харесах си една, в която все пак се яде. Но е моно. Днес съм на спагети със сирене - мммм
))))

, това добре, но тази Т направо го съсипа малия, че покрай него и мен. Не беше висока 38, но не му беше комфортно на детето, само мънкаше, никъде неискаше да стои, само на ръце...а аз вече немога просто! Вечер искаше да спи върху мен, то ясно че иска да се гушка, но...получаваше се нещо от рода на един час спане, два часа рев. От които аз не получавах нищо... Т почнах да му давам панадол, но само го отпускаше да спи, затова минах на нурофен и за два дена мина. С това се справихме, нооо от вчера е обринат
.Обичам наистина много дъщеря си и правя всичко за нея, просто адаптацията беше трудна в началото.Хората са различни и възприятията са различни, единственото важно сега е да се напаснем с новите членове на семейството и да бъдем щастливи заедно 
така да не ми се занимава...пък всичко съм включила вече. Някои да е чувал за алергии с натрупване? Принципно давам от месец кисело мляко...но не вярвам чаак сега да проявява някаква нетърпимост. Изписа ни калции и фенистил за обрива. И на всичкото отгоре бил с много червено гърло, за което никакви признаци нямаше
та правихме пълна кръвна картина и гледа CRP дали да изписва антибиотик. Там поне всичко е в норми и се разминахме с вит C и сироп. И всичкото това в най-големия дъжд!

Сравнително е много по добре, жив е и се смееше на вечеря! Просто като за първи, така да го кажа неразположения, се бях ушашавила и в рамките на една седмица направо незнам къде се намирах... И забравих да спомена първата дума на малкия, предполагам неосъзната от него, е "баба"