АВГУСТ чука на вратата и скоро всички бебчета ще са си по леглата!

След голямо мислене най- накрая в четвъртък вечерта се предадох и разписах за секцио. Мъжът ми, за да хване момента и да не си променя решението пак, насрочи операцията за следващата сутрин. Стегнах си багажчето набързо, поспах и в 8:45 бях в болницата. Настаниха ме в стая, облякоха ме в бяла нощница без гръб, със задника навън, легнах на леглото, включиха ми система с антибиотик, от който ако не ме беше срам щях да се изповръщам, ама стиснах зъби. Прехвърлиха ме на носилка, и ме закараха в операционната. Викам на мъжа ми- операционното легло е много малко, той- то си е стандарт, ти си много дебела   Биха ми специална екстра- кеталар, упойка преди спиналната, от която се изстрелях в друго измерение, беше най- странното преживяване, което съм имала някога. Чувах и усещах миризми, но бях в някакъв друг свят, усещах се все едно вися закачена за краката и с провесена надолу глава, и усещах как ме побутват и поклащат в корема, после една лекота и дойдох в съзнание, когато чух бебето да плаче. Анестезиологът и мъжът ми се мотаеха около масата, и ми говореха, а аз гледах опериращия екип в отраженията на едни витрини с лекарства. Виждах ги наведени как работят, и се протягат за инструменти, нищо повече. Донесоха ми синчето, целунах го, разгледах го на какво прилича. Един малък 3 килограмов мишок, гледаше намръщено, но не плачеше твърде. Казаха, че ги е изненадал много. Докторът очаквал да хване главичката, когато бръкнал да го вади, а набутал краката. И до сега не могат да си обяснят как е станало това, кога и как се е завъртяло бебето, 2 дни преди това на видеозона си беше с главата надолу. После ме зашиха и отнесоха бебето да му резнат пишока (стандартна процедура тук, която се извършва на всички момчета, от всички религии). Цялото раждане е записано на видео, с най-малки подробности от операцията, 25 минути.
Качиха ме обратно в стаята, дъщеря ми чакаше там и грабна бебока, любов от пръв поглед Сестрата ме пита дали искам да го сложа да суче, казвам искам, защо не. Сложих го, засука, не е ясно какво, аз признаци за кърма нямах. През целия ден ми вливаха банки с нещо си, и проверяваха как отминава упойката, караха ме да си мърдам първо пръстите, после стъпалата, после да свивам краката. Някъде към обяд ме накраха да пробвам да стана и да направя няколко стъпки. Тогава и видях, че имах катетър, не съм усетила кога са го сложили дори. А клизми не правят изобщо, нито за нормално, нито за секцио, ако се налага ползват свещички. Отидох до тоалетната сама, отказах количката, която по принцип ползват за помощ. Помогнаха ми да се измия и обратно на леглото. И от там почнаха мойте мъки- упойката мина, и започнаха адски болки. Сложиха ми болкоуспокояващо. През цялото време трябваше да правя упражнения със стъпалата надолу- нагоре, било важно. Бебето беше с мен в стаята, даваха ми го да суче, след обяд ми донесха една чаша чай от анасон, да я изпия бавно,  за половин час. Вечерята беше в 7 часа, пилешки бульон, половин варено пиле, варени зеленчуци. Имаше още две жени със секцио него ден, тях ги изписаха вечерта, след 12 часа престой, по протокол. Аз отказах да си ходя, исках да остана, да се грижат за мене, да ми покажат кое как. През нощта не съм спала изобщо от болки, разхождах се напред назад, трябвало да се движа колкото се може повече, за да спадне корема.
Няма такива болки, няма такова гадно чувство за инвалидност, ставането от леглото и до днес е кошмар, ходенето до ВЦ също. Краката ми са понички, а си въобразявах, че веднага след  раждането всичко ще спихне. Да съм очаквала всичко да отмине след 2 седмици- отоците, болките. Две седмици, че две седмици след първото ми нормалано раждане бях забравила, че съм раждала и ходех на фитнес. Като извадиха бебето беше червено, нямаше нито едно бледо петно по него, и никакви признаци да страда. Щом и се беше обърнало, значи баш си е било добре вътре, и още повече ме хваща яд, че не си послушах вътрешния глас да чакам.
С две думи- не ми стана ясно кое му е по- лекото на секциото от нормалното раждане, колкото и да боли при нормалното минава за ден, а при секциото не усещаш нищо от раждането, обаче после си инвалидизиран парцал за минимум седмица, ако имаш късмета да си кон като мене, бързо възстановяващ се. И от там насетне цял живот страставания, опъвания... Всеки си преценява обаче, това е моя опит. Ако реша сега да имам още едно дете единственото, което ще ме спре, е втора операция. Като гледам и как ровят из мене, бляк.
Изписаха ме втората вечер, излязох си със същите чехли и рокля, с която влязох. От целия огромен несесер с гримчета, гребени, обеци, чудеса, (да съм красива на снимката, а не като привидение), ползвах само пастата и четката за зъби. Роклята за изписването и новите обувки си останаха в куфара, само до тях ми беше, както ходех като пребит пес.