АВГУСТ чука на вратата и скоро всички бебчета ще са си по леглата!

В неделя цаял ден брисахме с ММ по автосалоните, че търсим кола, след което седнахме на плажа в Хепи и се натъпках като за последно  прибрахме се към 7 вечерта, решихме да гледаме филм легнах и към 22 ч усетих една доста болезнена контракция, ама си викам е то си гурно си въобразявам, след 5 мин хоп още една на третата отидох до WC и гледам алена кръв, викам на ММ отиваме в болницата, горкия каква стресната физиономия направи  Отиваме в МД и дежурния ме гледа и вика абе кръв не виждам, ама я чакай то имаш 4 см разкритие айде лягай тука за тонове. викам се ражда ли, той ми се смее и вика ами да така се ухилих нямах търпение (това чувство изчезна 3 мин по късно със следващата контракция ) поисках си упойка (която се оказа не ме хвана както трябва и си усещах контракциите до последно, но пък бяха кратки) предупредих че ще повърна, защото динята ми се качваше нагоре и се връщаше, което пък доктора прие за много забавно та  през цялото време ме бъзика с тая диня. Преместиха ме в пред родилна и ми сложиха упойка след 30 мин., но пък продъкжих да си усешам контракциите до последно, накраха ме да стана защото вече в 12 ч. бях с пълно разкритие а не усещах напъни та се поразходих за 3 сек., и уповръщах чак стените  горките хора, хем ми се смяха, че се извинявах през цялото време хем трябваше да чистят  . та дойде момента за напъни и на 5 път човека се появи, всичко това отне 3 часа, за което много се радвам, че не се мъчих. Сега вече сме си в къщи и се мъчим да засукваме, че чак днес ми излезе малко кърма а той вече почва да свиква с шишето