
Момичета да ви попитам имате ли ведомост вече в ной за 2-та година от майчинството,защото мои приятелки вече имат ведомост а аз сега влязох в сайта и все още нямам пусната ведомост.




ММ буквално преди минути ми каза ,че другата снаха е бременна,на никой обаче да не казвам
Така се вълнувам ,че ще гушкам пак малко бебе ,място не си намирам значи
И пак и пак си мисля и за мен дали ше има още едно бебе ,не съм в ред ,простете ми 
Докъде стигнахте с книгите от списъка ,как върви гимнастиката ,или сте във ваканция?

нямам нито един номер, как ще ги възстановя сигурно ще ми трябват години
ако беше друг нямаше да му говоря цяла година, ама на нея не знам какво да й кажа, нито е да се карам, нито да не й говоря
Майчинството е 4 месеца тук. После ще поиска отпуска от работата поне 2-3 месеца. Смята до към поне 7 месеца да го гледа. После на ясла. Не знам.
Че даже и параноя, все си мисля че никой не ме обича, че всички са срещу мен и прочие. Като ми дойде се оправям де, но преди това съм за психодиспансера 
Дано всичко е наред и да си имате едно здраво племенниче 
Толкова много е пораснал ! Свекърите бяха у нас в София, че нали в селото им няма интернет. Та те да видят Жорето, аз - Бобко. Няма по-голяма мъка от това да не можеш да си погалиш детенцето, да го гушнеш, да го целунеш...а само да го гледаш през компютърния екран
Много се разстроих и изнервих. Сестрата на ММ пък се почувства виновна, че ме била извикала тук и не мога да бъда до детето си. Аз пък се почувствах виновна, че тя се е почувствала виновна.....и така. Накрая поплакахме, побъбрихме си и се успокоихме.
ТРъгнахме до магазина и като писна това дете ! Ама врещи ви казвам до небето ! Нахранен, преобут, спал...обаче реве та се къса ! не ще в количка и това си е. И ние на бегом из магазина, хвърляме в кошницата каквото видим, препОтихме се целите. Майка му как не получи удар не знам......Прибрахме се с вряскащото бебе на ръце, плувнали в пот. Изобщо ако в градчето се види майка с новородено на гърда, залепнало като пиявица, и с нея една шматка дето бута празна количка....е ние сме
А иначе все се държеше някъде и ако е далече, стигаше с пълзене дотам. Установих, че тя предпочита с обувчици да ходи, отколкото босичка
Вчера й купих нови и тя пък взе да ме пуска и си ходи като пич с тях. А вкъщи ми ги носи да й обуя, ако ли не, обува мойте джапанки.. Явно й е дискомфортно боса? 
Мъхчето ме успокои до известна степен 







за капак от снощи насам имам 7 неприети повиквания на вайбър от племенника, който е на 2г и 2 месеца, изобщо нация техническа.
Тоз Жорко ще ви разкатае фамилията
ти както си свикнала на кротко бебе, ще ти мине мерака за бебета 
малко ми е мъчно, че това време мина толкова бързо.


Препоръчани теми