Юлските ни бебета са вече на 1 годинка! - тема 24

Ники, чудесно е, че не разчиташ на родителите си да ти отглеждат децата. Хвала на такива дъщери като теб, които гледат повече от едно дете, ходят на работа и ползват единствено платен персонал за помощ. Искрено се радвам, че има такива самоотвержени дами (макар и вече не в майчинство). В случая на Лъки става въпрос именно за еднократна помощ от страна на майка й, така че не виждам как може да се оправдае подобно отношение. Също не разбирам защо смяташ, че ходенето на почивка с родител е егоистично. Може би аз съм в грешка. Сигурно говориш за случаите, когато бабата робува на децата, а родителите си клатят краката и си гледат кефа. В моя случай, ако до мен няма втори човек, който да помага за децата и то целодневно, нито може да се излезе на разходка, нито да се случи нормално хранене, нито заспиване, нито нищо. Гледала съм си ги и сам - сама, но ходех гладна, недоспала, нервна, карах се постоянно с ММ, у нас беше като в Бейрут, разболях се и пак се наложи някой да дойде и да ми помага. В този период децата три пъти падаха от спалнята, Е. почти си изкълчи ръката по моя вина и на нито една от тях не успявах да обърна достатъчно индивидуално внимание. В същото време намирането на целодневна бавачка се оказва нелека задача, да не говорим, че е и финансово разоряващо (поне за моя скромен бюджет) и е придружено от лишения и органичения не само за родителите, но и за децата, да не говорим пък за напрежението в семейството.  Не разбирам кое е егоистичното в това майка ми, която има отпуска 3 месеца, да ми помага с децата. Къде е проблемът в това бабата да дойде с нас на море, на планина? Като ходи с приятеля си и неговите внуци, мислиш че не се грижи за тях ли? Нима й е лошо да се разхожда на чист въздух, да излезе от града, да се разнообрази? Да се плацика в басейна по няколко часа, да иде на джаз фестивал или да си хапва цаца на плажа? Самата тя ни предложи да идем заедно на почивка и да помага. Но ето, че след това се бие отбой. Аз нямам нужда някой да ме изслушва и да му рева на рамото два пъти седмично. Имам нужда някой да е физически до мен и да държи едното дете за ръката, докато аз държа другото, да му обърне внимание, когато аз обръщам внимание на другото. Може би аз съм неоправна и неорганизирана или пък имам ниско ниво на енергия, но това е положението. С две бебета не мога да се справя сама - толкова са ми силите. Но ако не мога да разчитам на собствената си майка, на кого? Това, че "мама помага" по никакъв начин не ме задължава да си кръстя детето на нея или да се съобразявам с нейните виждания. Тя идва, за да ми е в помощ, а не да ме товари с подобен род отживели изисквания, които, ако не друго, то са под интелектуалното й равнище.

Днес ми беше адски кофти ден.Детето мрънка почти през цялото време,не искаше да яде,не искА и да спи,а капакът беше,когато към 19ч понечих да я изведа на разходка.Облякох я,сложих я в количката,приготвих багажа и излязохме.Заключих вратата и хоп!асансьорът не работи!Честито!Красотичка просто.Как да сляза с бебе и  количката от 6-тия етаж.Ади мрънка в количката,аз търча по етажите да го търся къде е,да не би някой да е забравил вратата отворена...В един момент нещо ме стегна в гърдите.Дишането ми се учести,сълзите сами тръгнаха.Осъзнах,че съм на ръба на нервен срив.Прибрахме се обратно вкъщи,седнах на пода и се наревах хубаво.

Тъкмо за майките влизах да пиша и гледам,че темата вече е зачекната.Моята й се обадих днес да дойде да гледа детето утре,че ще ходя на гинеколог.Дойде тя и както ми беше прикипяло,си казах всичко,което ми тежеше.Значи само аз единствена вечно съм над печката и мивката,все гладя,чистя,подреждам,храня,преобувам...Само аз от всичките майки в блока.Все  нямам време за разходки.Не,че имам желание да вися на вън,но имам желание да видя един филм или да прочета една книга.А от друга страна детето има нужда да излезе малко.Два месеца е Бг,дали е седяла 2 седмици при нас.И сега и казах,че вместо да си погледа внучето,преди да си замине пак,тя си отишла на село,на курортец.Там предимно си почиват под асмата,на обяд спинкат също като в дг и изобщо живот на клечки.А когато на мен ми се наложи да отида до магазина или до болницата или имам някаква работа,трябва да оставя детето на комшийката.На чуждия човек!!Било й неудобно да стои при нас.Ами и на мен ми е неудобно,когато всички ме питат "замина ли си майка ти",аз да казвам "не,на село е".Неудобно ми е!Попитах я като твърди,че толкова много обича Аделина,с какво си мисли,че й го показва??С подаръците,които й прави ли??Ади не разбира от подаръци,не се интересува от материалното,чифт златни обеци не биха заменили емоциите,които изпитва,когато баща ми идва да си играе с нея.(от това,знам,я заболя много,но това и беше целта ми)
Съвсем не казвам,че трябва да ми гледа детето.Но все ми се иска да мога поне веднъж да се изкъпя на затворена врата,да отида на кафе с приятелка за един час без деца,да мога докато бъркам манджа на котлона,кълцам салата на плота,да не трябва да гледам на 16 места и да следя всяко действие на детето за да не се нарани.Поне сега,за краткото време,което е тук,можеше да дойде да я погледа,а не като си отиде да й праща целувки по телефона.
Казах й всичко това,казах и още много,по-стари неща,защото вече много ми е писнало да бъда пренебрегвана.Още ми горчи и случката от преди няколко седмици,когато ни тръшна вируса и й се обадих да дойде,а тя не само,че не дойде,но дори и не се обади на другия ден да види как сме.Обади се след седмица.Нямала ваучер! Думи нямам!!!Просто нямам!

И Терп,прости но няма да се съглася с теб.Защото моята майка много пъти не ми вдигала телефона,много пъти е знаела,че съм в трудна ситуация и е обръщала гръб без изобщо да се поинтересува какво се случило след това.Казвала съм ви,че на два пъти за по близо две години единственото,което знаех за нея е че е жива.Никога,ама никога през живота ми не ме е подкрепяла.Някога играехме на улицата.Бяхме голяма тайфа.Имаше едно момиче,беше много лошо.Все всяваше интриги.С нея често се сбивахме,защото аз не й търпях номерата.Когато се биехме и децата викаха или някоя от нас плачеше, излизаше майка й,хващаше я за ръка ръка и водеше при моята да я пита"Как може така?Защо не е възпитала детето си"
Моята....Моята ме хващаше за ухото,биеше ми един шамар пред всички ме прибираше.Без да пита какво е станало,без да пита кой е виновен,без да изслуша моята версия нито веднъж.За нея аз бях виновна винаги.Така й до днес.
Миналата година,една вечер мм си сипва да яде.Бях готвила две манджи.Едното беше супа,другото не си спомням.Нашият както бръкна в черпака в едната манджа,така после сипа и от другата.Със същия черпак,без да го мие.Ей,полудях!Много мразя таква мурдарска работа.Направих забележка,съответно трябваше да отговарям на въпроса"какъв е проблемът?"...На следващия ден,когато изхвърлих едната манджа,защото се беше развалила,бях набедена за виновна,понеже не съм станала да сипя на мъжа си.Било моя работа и сега проблемът си бил мой.Както и вината.Значи въртим-сучем вината ми е в кърпа вързана.
Аз съм виновна дори и когато брат не ми се обажда да ми честити рд.
Винаги хората са прави,те знаят най-добре..Кои сме ние?

Здравейте,
хайде и аз на отчет - чета си ви от телефона

За отчета, аз почти не слагам сол в храната (съвсем малко), свикнала съм баткото да яде безсолно като мен, надявам се и малчо да е така. Даже успях да го науча и салатата без сол да яде, въпреки оргомнте усилия на свекито и на майка ми да му слагат солллл.  

За помощ от майка ми, ами при все общото ни съжителство (тя живее при нас по стечение на обстоятелствата) не мога да се оплача, но не мога и да се похваля. Ходи на работа и от време на време запазва малкия, примерно в събота или неделя за час, два - за да изчистя или докато готвя. Гледаме с мъжа ми да се напаснем с времето и да си предаваме децата, той ходи на футбол с приятели 2-3 пъти седмично, а аз ходя 3 пъти на фитнес, гледаме да не си засичаме спортовете и си предаваме децата всичко ни е по план и под час, малко като в казармата. Прави се план за седмицата какво и кога ще се прави, кой ден кога трябва да готвя и т.н.
За първи път тази година бяхме на море с майка ми. Тя беше супер доволна (не беше ходила на море от 20 години), почина си, поизпече се, а ние поне успявахме от време на време да се видим с ММ, да хапнем заедно и да си играем с двете деца във водата (имаше кой да ни пази багажа). Най-вероятно другото или по-другото лято пак ще я вземем с нас, хем на нея много й харесва и си почива, а и на нас ни е от помощ.
А за разходките да си кажа, предното майчинство го изкарах в парка, в нашия кварта нямаше изградена нормална инфраструктура, ноооооо сега си разхождам М. редовно по квартала и ми е супер удобно. През ден, два си прескачаме за разнообразие до някъде за кратка разходка и така с двамата мъже се забавляваме. И при нас си има клюкарки, но са малко или поне аз не знам за други. И да се похваля (без да дразня  ) имам си страхотни дружки в квартала, много готини мамчета, различни по професии, по разбирания, но всичките са много интересни и приятни събеседници - може и това да е причината да не търся толкова много обиколко по други паркове.
И все пак и да се оплача поне малко, в последно време нямам време за нищооооо през седмицата (работните дни имам предвид), само редовните занимания - чистене, готвене, разходки, малко спорт и нищо друго, един филм не може да изгледаме с ММ, а за книги да не става и въпрос. Малкия иска внимание и да си играе с мен или с батко му, но все си иска наблюдение, а като спи пък си играя или объщам внимание на баткото и така време за мен ........... Надявам се като първокласникът тръгне на училище да се оправят нещата и да стане по-добре - МРЪН, е сега ми е по-добре  

Мъхче, говоря от позицията на жена, която е много далече от майка си. Като Терп ви казвам да се радвате, когато можете да им чуете гласа и да не им берете грижа, че са болни, а не можете да направите нищо.
Да, за хора, които взимат баби на почивки, за да гледат децата буквално говоря. За да излязат на ресторант с приятели всяка вечер. Никаква грижа за бабата да почине, тя е просто детегледачката.
Иначе аплодисменти не заслужавам. Всяка би го направила ако е поставена в подобна ситуация. На един мъж не му е по силите.

ПС Подаръче, твоят случай е съвсем различен.

Ех, майките....Аз много пъти съм казвала, как с моята така и не намерих общ език. Цял живот се мъча да и се докажа и все съм неразбраната. НИщо мило не чух от нея, все някакви упреци. За боя като малки не ми се говори, помня че е имало случаи в които ни скубеше много жестоко и отскубваше по цели кичури коса.... Примерно защото сме имали четворка или сме разляли вода беа да искаме. Ние бяхме добри деца, но на нея това не и стигаше. Тя искаше идеални деца. Добре, че сме близначки, та със сестра ми вечер една на друга си плачехме на рамото.
Простила съм и, но няма да г озабравя. Още ме боли от ударите с точилката, шамарите, скубането. Още ме боли от думите и, нараняващи ме и оставящи траен отпечатък. Опитах да я разбера. С три деца, двете от които близнаци (Мъхче, разбирам те !) Вероятно е била нещастна, за това така е реагирала. Намерих утеха в баба ми, която ме отгледа. Тя стана моята майка. И когато почина, аз останах сираче, не го криех. От което на майка ми и беше обидно, как можело така да имам баба за майка. Ми така, може. Баба се гордееше с мен, баба не ме биеше, баба винаги ме хвалеше, баба беше всичко, което трябва да бъде една майка.
Когато се роди дъщеря ми, майка много ми помогна. Не отричам. Тогава бях в тежка депресия и се лекувах, съответно не можех да се грижа за малко бебе. Тя беше тази, която я отгледа докато аз се съвзема.  Благодарна съм и. Сега е друго. На пръсти се броят случаите, в които ми е помогнала за Боци. Но и аз не искам. Мога и сама. Да е жива и здрава, друго не искам.
При всяка една от нас случаят е различен. Не може да се даде еднозначен и универсален съвет.
Питам се само, кой или кое направи нашите майки такива? Дали системата тогава беше такава? Но факт е, че масово слушам около мен истории като на Подаръчето,Весето, Мъхчето, моята майка....
Едно знам: преживяното едно време с нея ме накара да се закълна, че никога няма да съм такава с моите деца. Че  никога няма да им посегна, да ги ударя, да ги нагрубя. За сега успявам да го спазя. И се гордея с това. Не станах като нея. И откачам като чуя изказвания от сорта : " Бий гъзе, да не биеш гъзище" Съжалявам, но това не е моят начин. Никога не бих посегнала на детето си, колкото и да ме е ядосало. Знам колко ще го боли после душата. От личен опит знам.

Близначе, не в боя е проблема. Аз като се замисля сега - бая бой съм отнесла като малка и то наред - баща ми, бабите, дядо ми, от майка май по-малко....явно съм била непослушно дете, знам ли....обаче от всички тях съм получила толкова много обич, топлина и внимание, че боя го приемам по-скоро на базара на израза: "боя изгражда", т.е. е бил с възпитателна цел, макар че не съм убедена, че баш от него имаше файда за възпитанието ми. С ръка на сърцето, трябва да си призная, че в много случаи беше, защото ги изкарвах извън себе си от нерви. А пък бях послушно дете, не съм правила кой знае какви бели. Само много ми знаеше устата. най-вбесявах баща ми, когато ме биеше, а аз се смеех. Или си пеех наказана в ъгъла и отговарях. (май не съм била толкова добро дете) да се чудиш как на мен ми се падна такова кротко и добричко. За майките и свекървите, съответно ММ и свекър ми, мога да каже,меч не 6тица, ами 7мица ми се е паднала от тотото. Майка ми го гледа доста малкия през седмицата и много се занимава да го учи на разни неща. А свекърите ми се натискат да го взимат почивните дни или поне да идват да го изведат - голямо глезене пада. А ММ само дето не му готви - всичко друго прави. За сметка на това готви на мен.
За простирането на прането - и аз си го простирам по типно на въжетата. А ММ както му падне и направо ме влудява.  Но ние простираме на псевдо балкон, та съседите няма как да ни клюкарят за това.
Ние пролетта ходихме три дена на ски и си взехме баба - да гледа детето докато караме. Ми всички бяха доволни - ние се пързаляхме, а тя малко да смени обстановката и на чист въздух. Сега ще ходим със свекитата на море и с двете деца. Ще се гледаме заедно. Даже каката ще си спи при тях.
Истината е, че ние бяхме готови да вземем бавачка, когато се върна на работа, но баба е готова и иска да си гледа внучето и октомври директно ни го предавам на нея. Не че ми е длъжна, но когато има желание, не виждам нищо лошо.

Добро утро

Снощи най-сетне успяхме да се разходим. След като Жорето сука в продължение на цели 4 чАса (да, 4 чАса изобщо не слезе от цица), накрая яко се наплющя и заспа. Излязохме спокойно, да не повярваш. Обиколихме целия град на лов за плакати. Сега започва ферията в Малага и започват коридите. Следователно разлепват навсякъде плакати. Едни такива с красиви картини на тореадори и бици. И отдолу пише къде и кога ще се проведе. Е такова чудо като си го сложиш в рамка, става чудна картина  Иначе долу на плажната алея има такива картини, дето струват майка си и баща си.
След дълго обикаляне успях да си отлепя един от една витрина. Довечера отивам за още 
Оказа се, че далеч не бях единствената дето отлепя плакати, срещнахме и други ентусиасти.

Ники, до някъде съм съгласна с теб за бабите. Да, права си, те са баби, не роби.
Но и с Мъхчето се съгласявам. Две бебета са повече от едно. Ако аз и ти можем да кажем на по-голямото дете "Изчакай да нахраня сестра ти", тя не може да го направи. Пък и отпускът и е три месеца, има достатъчно време за почивка и за малко помощ. Лъкината майка не мога да я разбера също. В крайна сметка дъщеря ѝ се оправя сама откакто се е родило детето, а тя да иде да курортува, ми и аз така ще ида да помагам на варненки, само да свирнат.
Подаръче, добре, че си пряма и си си казала какво ти тежи. Дори и да не се променят нещата, поне не го държиш вътре в себе си.
Аз пък се дразня, че според мен, за мм помоща от майка ми не е кой знае какво. Бяхме на гости и наши приятели започнаха да се дивят как така гледа и двете накуп /едното става в 7, другото спи до 10ч, с едното учи таблицата, с другото пее хей рачички/. А, мм мълчи. Виж, ако стане въпрос нещо за неговата майка, веднага ще извади торбата със суперлативите. Иначе тя жената не изисква нищо. Веднъж не предяви някаква претенция за каквото и да е.
Близначе, като те чета, имам чувството, че един ден Бранка ще пише това, което пишеш ти. Не я бия, но съм много критична към нея. Това не е защото не я обичам, напротив защото искам да стане добър и разумен човек. Предполагам, че и майка ти е искала същото.
Ани, ти с твоята структура е нелепо да даваш съвети за диети. Шегувам се.
Бебо, стягате ли ученика?
Бени къде изчезна, не се е разписвала.

сефте го чувам това, и аз слагам подправки в началото за да поемат продуктите

Относно клюките, мразя клюки и винаги съм ги мразела. Не харесвам хора които само това си търсят да обсъдят някой, кой как бил облечен, пък мъжа му, пък свекърва му, пък не знам си кво...страня от такива хора.

На площадките ако не съм с някой от дружките за разходка много внимателно подбирам с кой да комуникирам. Мразя простакеси, не комуникирам с майки пушещи срещу децата си, държащи зрънчо, биещи децата си и крещящи. Ако има такива се дърпам настрана. Истината е че те се оформят по групи, спрямо това как си облечен, детето ти как е облечено, каква количка караш, дали с прическа, грим и маникюр....въобще страня от всякави такива категоризирани подборки. Май съм голям аутсайдер

Моята майка е освободена от всякакъв ангажимент към мен и семейството ми. На сватбата само дойде. подарък донесе, както гостите. Не съм я молила за пари и за помощ в организацията. В края на бременността щеше да идва да помага да чистим, но чакаше да се стопли?!?! Така и не се стопли достатъчно. Ева се роди и колкото бях изчистила, толкова. Тя дойде 20 дни след раждането. Доведе и брат ми, че да има компания за плажа. Постояха и си тръгнаха. тя Ева сучеше и спеше, нямаше какво да се помага. Сега обаче ден през ден реве по скайп, че не може да я вижда и гушка. Поканих я да дойде, за да я види. На плаж пак можеше да отиде, ама не да виси по цял ден на плаж. Нас с брат ми нейната майка ни гледа 3 години от до. Тя беше в Либия. Та, не е като да не е получавала помощ и не е като да не се сеща, че имам нужда от такава.
Ако бяхме в добри отношения бих предложила да отидем заедно на почивка, защо не. Ще се редуваме да я гледаме и всеки ще си почине, какво толкова егоистично има?!
Какви жени има... на консултация сама не отива, трябва някой да отиде с нея. Не съм такава. Ставаше въпрос тя да се нарадва на внучето, а ние с мм да излезем за 2 часа. Не съм я занимавала нито с хранене, нито с приспиване, къпане... да си играят навън 2 часа. Това беше цялата работа.
А, ако ми се бяха родили близнаци щях да си оскубя косата. Всички ми пожелаваха да са две, но никой нямаше да дойде да помага. И последно- намирам за изключително долно да чакаш да кръстят на теб и ти в замяна да ходиш да помагаш, както и обратното- да кръстиш със задна мисъл, че ще ти помагат. Бляяяяяяя!!!!!!!!


На площадки ходя. Не ми е неприятно да общувам с майките. Ако някой ми е кофти не говоря с него. Носим играчки. Децата играят с нашите, Ева с техните. Бих ходила в морската, но е адска жека сега. Докато стигна и трябва да се връщам, а Ева не я устройва да се вози само. Иска да играе. Зимата ще е студено. Ще си ходим на гости. Или поне аз ще ги каня да идват, не знам мен ще ме канят ли.  Ще излизаме за час-два и после ще пием чай с ябълков сладкиш, а децата ще играят. Това е положението.

Оризът го ям с пресни зеленчуци, без олио, с малко сол. Запек нямам. Много добре се чувствам.

Сега да ви кажааа, че Ева пиша на дървото цял предиобяд. 5 пъти на дървото и 1 в гащите  Следобедния сън го спа без памперс. Всичко е точно за сега.

https://www.facebook.com/groups/310329935812119/?fref=ts
Здравейте ,мили майки 
Аз съм Ноемврийка 2013г ,и една от нас се нуждае от помощ за лечение в чужбина ,вашите деца станаха на 1г и може би имате дрешки с които бихте се разделили ,които иска може да го направи в тази ФБ група ,а парите ще са за лечението на Ивелина -майка на две деца от Бургас .Чета ви и знам,че тук има майки с широко сърце .Благодаря ви ,предварително!Ако пък познавате майки ,които искат да купят нещо ...просто им кажете за тази група ,дори и това е помощ в този труден за Ива момент.

Гледам от снощи майките обсъждате, аз нали съм далеко и не разчитам нито на майка ми, нито на свекърва ми, нямам мнение по въпроса. Не очаквам помощ, а и не искам. Харесва ми сама да се грижа за детето. С първото някак си бях толкова неосъзната, майка-студентка, бабата го гледаше редовно, а на мен ми се живееше та 2 не виждах. Сега се наслаждавам на майчинството, не искам да изтърва нито минута от живота й, не искам да ходя на почивка без нея, изобщо луда работа. 

Здравей, Стефи! Начинанието с дрешките е много благородно, но мисля, че така ще стане доста бавно. Видях, че има и банкова сметка. Защо не направите тема при закованите в клюкарника? Извинявай, ако вече има такава, просто в този раздел почти не влизам. Дано повече хора се включат и всичко да бъде с щастлив край!
Аз днес готвя.   Да не повярваш. Свински пържоли на фурна с гъби и топено сирене+ задушени картофи. Стискайте палци да се получи.
Отделно за първи път си правих сама кола маска на рацете. Купих от ДМ някакъв рол он за 12лв и се щавих, получи се. Но пък моите косми са руси, тънки и редки.
Да кажа, че площадките в БГ са "опасни" не за бебета /до към 2г/, а за по-големи деца, като Бранка. Тогава се натъкваш на истинската простотия и лошотия дори и в деца, които са огледало на родителите си. Не слагам всички под общ знаменател, но определено в панелните комплекси преобладават хората, които са декласирани, необразовани, лишени от амбиции и недопускани до никакви социални асансьори.
Лъки, какво е това "дърво"?

Не искам да съдя и осъждам, всеки сам решава според собствените си приоритети и разбирания за живота (за майките говоря).

Моята е страхотна, майка героиня- по комунистически стандарт. Отгледа ни сама, баща ми почина като бях на 13г. Помага изключително много на сестра ми за първото и дете, а сега почти три месеца гледа денонощно моето, аз работя, а мъжа ми замина в Англия да ни търси късмета. Днес почивам, и съответно Е. е при мен, а тя довечера ще гледа 2те деца на сестра ми, че не са излизали цяло лято. (на 6г и на 11месеца). Нямам думи да опиша колко неверояна жена е майка ми и колко много съм и благодарна. Понякога, чак и се дразня, че никога не ни отказва.... Много ми е гузно, че я натоварих толкова много това лято и искам да и се отблагодаря. Смятам да и взема пакет от 5 масажа- тя обича такива неща. Ако имате някакви други идеи- чакам  

П.С. Вчера ме блъснаха докато се прибирах от работа, верижна катастрофичка, няма пострадали. Обаче ми изкривиха багажника и сега не се отваря, т.е. не мога да прибирам количката на Е. Та съм свалила облегалките на задните седалки и през врата. УЖАСССС. И кога ще я закарам да я оправят не ми го побира ъкъла. Почивам 1 ден в седмицата.


Дребния вече 2 часа не може да заспи- сигурно му е много горещо. Както и на мен.

Джине, ще се получи, как няма! Много вкусно ще стане
Дървото е дървото, до което изпикавах Ева.
Много скъп този рол-он. Аз си купувам италианска кола за 3 и нещо. Много съм доволна. Навсякъде сама се щавя.