Любители на Котки Тема 87

Много са сладки мъниците, от сърце им желая късмет! 

Моята сивушка ми липсва. Понеже заминаваме на море за седмица, я заведохме на гости при баба й (майка ми  ) Фрея много харесва и двамата ми родители, мърка им, гали се, а с баща ми направо флиртува, върви му по петите като кученце, ляга и обръща коремчето пред него 

На нас обаче ни е тягосно без нея. Станала е неизменна част от нас, от семейството ни. Носи ни толкова положителна енергия, нежност и смях, че в момента сякаш е пусто тук. Вече си мечтая да дойде 20-ти септември и да идем да си я видим и вземем 

   Здравейте, всички котешки мами и вашите пухкави красавчета! Само да ги набарам, колко гушки и целувки ще претърпят само!Отдавна не бях се отбивала тук, така че изчетох като роман писанията дотук. Страхотни сте всички, много се възхищавам на хора с толкова любов към животните и най-вече котките. А когато е придружено от информирано разбиране за тяхната природа, навици и проблеми - прекрасно е! На фона на толкова жестокост, и към хора, и към животни, тук ми е като някакъв оазис на любовта и спокойствието. Пожелавам на вас и семействата ви, котешки и човешки, здраве и щастливи дни! И ще си позволя да ви разкажа един виц, е така, за добро настроение:
   Приближава някакъв към едно засукано маце и я пита:  извинете, обичате ли животни? Да, разбира се, отговаря мацето. Ами тогава защо не ме вземете у вас, знаете ли какво животно съм само!

  Много са красиви, дано скоро намерят дом.

B l a n k a, като по поръчка ми се явяваш със снимките. Снощи си мислих за вас и се питах как сте с малките котета  
Много са хубави! Сигурна съм, че ще намерят дом, в който да са обичани! Сивото и на мен ми грабна погледа  
Голяма любов между Дунди и Малчо 

А какво става с детската градина при tyzarka ?

Sway, при вас раздялата е по-дълга. И Стейси беше при "баба си и дядо си", но за седмица.
Не съм ви разказвала. Пренасянето беше екстремно, напишка се в клетката си, срам   Ама това, защото не беше ходила до тоалетна през деня и следобед от стреса се изпусна.
Затова като пристигнахме в апартамента на родителите ми преживя второто си къпане в живота. Цялата беше подгизнала ... Бързо се ориентира в обстановката и си спомни всичко /все пак е живяла там 4 месеца/. Веднага намери кашона с играчки и джунджурийки, започна да си рови и да вади.
Първата беля на Стейси като малка беше счупено разклонение на една драцена. Е, сега драцената остана и без второ разклонение  
Та, добре си прекара ваканцията при "баба и дядо".

Хаха, милото Стейси. 
Явно и тя като Фрея не обича пътя. Но при нас тоя път мина доста по-гладко от предишните. Може би защото ние самите променихме малко отношението си и направихме някои компромиси спрямо нейното удобство.
На нашата котанка това й беше третото пътуване в живота, като първите 2 бяха като беше съответно на 3 и 4 месеца, т.е. - бебе. Сега обаче си е на една годинка, освен това е изкарала дълго време без да пътува. Като се качихме в колата се разкрещя в клетката. Бяхме направили уговорка с мъжа ми, че ако видим че крещи и плаче много, ще я извадя, ще я гушна и ще я успокоявам в скута си (въпреки, че сме против да ходи свободно из колата).
Така и направихме... Предварително й бяхме взели нейното си одеалце от вкъщи. Сложих го върху коленете ми, а нея - върху него. Тя проточи вратле и започна жално да плаче, ама едно силно и гърлено... Гледаше с уплаха преминаващите коли, а явно и самото бучене на колата я плашеше - ние сме свикнали, ама за нея си е силно.
Аз обаче я гушнах полека, сложих я да легне със съвсем лек натиск и я задържах така. Любител съм на алтернативната медицина и имам I ниво рейки. Положих ръце и започнах да й давам рейки по гръбчето. Тя продължаваше да се дърпа, да става, да се оглежда. Аз съвсем леко я придържах, без да я насилвам да лежи, дори по едно време се изкатери по рамото ми и гледаше назад  Продължавах обаче да държа ръце на гръбчето й. След 5 минути спря да проплаква. След 10 - легна на одеалцето, позволявайки ми по-лесно да държа ръцете си (които супер много се затоплиха!). Вече само си въртеше главичката наляво и надясно, но си лежеше спокойно, без да мяука. Местех си ръцете по гръбчето, под брадичката й, върху главичката между ушичките... И съвсем се успокои Започна дори да мърка. 3-те часа път изкарахме така, тя от време на време дремеше с глава върху лапичките си, от време на време се гушваше към мен (глава забодена в корема ми), от време на време пак надигаше вратле да гледа какво става... Но като цяло - много добре мина!

Първата вечер изкарахме у свекърите и там обаче хич не й хареса - сви ушите, изсъска и започна да гледа сърдито всеки, посмял да я погали. (Mисля, че просто енергията там не й харесва, свекърва ми има малко особено отношение към животните, но да не задълбавам).

После я заведохме у нашите... Ей, това като се размърка, като опери уши и опашка, като започна да подскача наоколо, да се закача, да си гризе играчките... Оставих я със спокойно сърце, наистина. Само дето многооооо ми липсва!

Ето един данък, да ме извините за многословността (лееекичко размазана снимка, пратена ми вчера от баба й  ).

Като се има предвид, че пътуването е в рамките на града и трае не повече от 5-6 минути. Ако е на дълъг път нямам представа как ще се държи.

Колко са дълги, от носа до края на гръбнака/началото на опашката вашите пораснали котки?
Питам, защото имам спомен, че тук четох за възрастна котка дълга 40 см., но може и да бъркам. В уикипедия и разни други сайтове срещам дължина от средно 60 см. На позната котаракът е над 70 см. на годинка. А Мъртока, сега на начеващи 4 месеца изглежда като шарена пантера- дълъг 40 см. от носа до края на гръбнака, около 2,5 кг., с дълги крайници и леко слабоват. А по мерки и теглилки си е направо голям младеж.

Бях обещала снимка на Хеван ,но имахме разни болнични премеждия...първо аз,после детето и така....сега се включвам от офиса с въпросче Ще пътуваме за 20-тина дни и котето ще остане в развъдника от който го взех,но искам да се застраховам,ако се издъни работата...бихте ли препоръчали хотел?

Няма ли някой, който да идва вкъщи да храни мацито? Дори на 2 дена ако идва да сипва храна, вода и да чисти тоалетната?

Поне ще бъде в собствената си къща и ще се шири. В хотелите стоят в клетка и на непознато място. Вариантът с развъдника е добър. Сравнително скоро го взехте от там и може би все още помни майка си и дома си.

И аз подкрепям, че според мен котетата не се чувстват хич добре в хотел... И не ги пускат от клетка, доколкото знам. Само кучетата в хотелите се разхождат, котките не. Според мен това трябва да е супер, супер краен вариант, но вие си знаете в крайна сметка.

Да, както ние, така и те се чувстват най-добре у дома. Там се чувстват сигурни и защитени. Засега съм отсъствала най-много 4 дни от къщи, но винаги оставям Вики у дома. Не обича чужди хора и чужди къщи. Оставям и много гранули и вода, а тя ми оставя много акита (ако има 1 аки в тоалетната, следващите са пред тоалетната ). Не обичам да я оставям сама, и на мен ми липсва страшно много - поне пестим от дълги почивки

Ох, стискайте ни палци.

Стискаме!     Надявам се, че няма проблем! Осиновител ли ще идва?

Да се похваля , на Бети очичките се оправиха , бяхме на доктор, каза ,че е добре вече