Любители на Котки Тема 87

Миленка, смрази ми кръвта в разказа си... наистина. Оцеля ли котето? Не мога да си представя... ако се случи с моето коте... какво ще се случи със този, който го е сторил. Ще пледирам после временна невменяемост поради шок. 

миленка333 и аз питам дали котето е оживяло

подобен случай на моята съседка - оставила си котето на приятел да го гледа и като си го взела вече било без зъби, после си я гледаха доста години беззъба и беше добре, и друго коте не си взеха

Oooo, това мъниче е само за гушкане и за целувки!!! А Бела как важно-важно гледа отгоре
Трябва да си сигурен, че човека, на който оставяш животинката, обича животните...иначе рискуваш да се гаври с бедната душица

Влизам в темата ви защото смятам, че ще получа най-адекватен съвет:
Някой е оставил до кофите ни за боклук кашон с 5 новородени котенца. Има ли някаква организация, на която да се обадя за да се погрижи за тях?

За съжаление няма такава. Единственото, което ти и те могат да направят, е да разпространите снимки на малките и да чакате някой да ги вземе. Но дотогава някой трябва да се грижи за тях...

Анимъл Хоуп в съответния град, опитайте все пак.

Специално за котки организации няма, а всички организации, помагащи на бездомни животинки, са претрупани със случаи. Този сезон беше особено плодовит откъм котенца - не си спомням да съм виждала друга година толкова много изхвърлени новородени. Днес 3 намерени, утре 6, вдругиден - още 4... Много е тежко. Особено, когато видиш човешката жестокост към слепи, глухи бебенца, нуждаещи се само от майчина топлина и мляко.

Все пак... Ето няколко страници, където можете да потърсите помощ:

https://www.facebook.com/cat.friends.bulgaria?fref=ts

https://www.facebook.com/Kotkiad?fref=ts

https://www.facebook.com/LetsAdoptBulgaria?fref=ts

https://www.facebook.com/groups/838946409452474/?fref=ts

Въпреки, че хората, които са най-активни там, са изключително претрупани със случаи.

Ох, леле, как не сте го убили тоя изрод, не знам, щях да ревна, докато четях. Изверг!

Благодаря,  Sway. Ще пиша на всичките. Дано да се намери някоя добра душа, която да се погрижи и за тези мъници. 

Бих помогнала ако можех, но съм на работа от 9-19 ч. А те искат човек вкъщи да ги топли/храни/изпишква. Предполагам и при вас е невъзможно да се приютят, макар и за малко?

Стискам палци да имат късмет мъниците.

Уви, не всяко коте може да бъде гледано и обгрижвано от чужди хора.
Моят котарак е четиримесечен, но вече проявява трайна непоносимост към външни хора. Не само хъска, но и напада, драска и бяга като спринтньор. Не е само страх.

Аз и друг път съм писала-моите са изключително страхливи и дори като се прибира някой от нас, обикновено в първия момент се крият в "апартаментите". Магито май е по-дружелюбна към гости, засега, освен ако не се е заразила от страхливостта на Женя и Мила.
Още помня как стояха часове наред укрити, когато дойде свекървата на гости преди време у дома. А тя обожава котки и нямаше търпение да ги помилва.

И Мъро се крие от чужди хора. Когато се е случвало да го гледа брат ми, изобщо не се е показвал. Криел се е на най-скришното място под спалнята. Но пък брат ми му сменяше тоалетната, водата, слагаше следващата храна и го поглеждаше с фенерче дали е жив  (то и по тоалетната и купичките се разбира  ). Това ми беше достатъчно. Знаех, че е добре. Може и да му е било самотно, но не е бил на непознато чуждо място. Сигурна съм, че когато е сам ежедневието му не се различава коренно от всеки друг ден - спи, яде и се мести от кълка на кълка. 

Стейси, с годините се променя страхливостта. Спомням си времето когато Мъро лягаше в скута на всеки гостенин, а Мацо се криеше. След това стана обратното. Мацо любопитно душеше всеки новопристигнал и даваше да го галят, а Мъро се крие в миша дупка.

  Без думи просто .

Ето я моята Рагинка,  която кастрирах скоро, сега с надежда за дом в Германия. Малко е стресирана на снимките, иначе е много игрива и гальовна. Никак не ми се дава, но е пренаселено в нас  :

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.689262564497283.107374 … 531118&type=1

Bubbly ,много правилно си написала че е маниак с комплекс за малоценност.Всичко което си написала е истина!Вярвай:идваше ми да го убия,да го размажа като муха.Моя едва ме спираше...С него установихме че този индивид е един много,ама наистина много болен мозък.Не можехме да повярваме че е способен на това.И казваше:"Но какво му е,нищо му няма."Само аз и моя знаем как се излекува това коте.Колко болка и тъга имаше в неговите очи...Как като го гушнах от онзи гараж усетих че е на края на силите си,как впиваше с последни сили нокти в мен и леко мъркаше.Спомням си и пак ми се пълнят очите.
А тази история я разказах не защото не вярвам че няма добри хора,които обичат да гледат животни.Напротив-вярвам!Но я написах за да имате "едно на ум"!Аз не съм очаквала подобно зверско отношение.Дори на моя не му е минавало през ума че неговия,първи братовчед който все казва че моя му е като брат би постъпил така.Като го оставихме му каза да внимава с нашето мъниче.Да го обгрижва по най-добрия начин...Ако се съмнявахме щяхме на секундата да запалим колата и да се приберем.
И на мен не ми е жал за такива индивиди.Що клетви съм изредила по него...Една да го стигне!
Относно оплакването-подавах жалба.Писах ли писах-никаква файда.То закони само при нас няма!Няма и присъди!Няма нищо!
Писаната ти е много хубава,с едно красиво име-Белла.Да те радва,да си я обичаш много,ама много.И все така игрива да бъде.Как и подадеш пръстче да подскача.

Усетих подкрепа и от други потребители:Sway ,Bamzita ,DreamComeTrue ,adelinda .Благодаря Ви!Аз обожавам животните!И се радвам че има хора като вас!Хора,които подкрепят другите!

Иначе той оживя...С много грижи.Нежно миене на лапите,защото от тях течеше кръв от това че е стояло 4-ри дни в пиканото си.А в него има амоняк.Беше разранен къде ли не...Няма да поствам повече снимки в това състояние.Имаше кръв под цялата опашка и гениталии,нослето,ушите.Не стана цели 8 дни!Дори да пие вода,защото не можеше да ходи.Аз топвах кърпичка с вода и му слагах на муцунката.Така беше...Оздравя!!!
Това лято ходихме на море за 4-ри дни.И как го измислих...Оставих му много вода и храна.И пуснах Скайпа.По него всеки Божи ден го гледахме и си говорихме.Той щастлив,ние също.Мислеше си че сме в другата стая май...Постоянно го виждахме и той мяука,ние говорим.Прибрахме се,не се сърдеше,не беше правил бели и прочие.Мисля че беше добре премислено,заради случката от миналото лято!