АВГУСТинче е вече на финала! Коя ли ще е следващата горда мама?
- Публикувана: 9 авг. 2014, 16:31 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2014, 19:51 ч.
# 510
21 авг. 2014, 12:40 ч.
Ana-Sofia, честита рожба! Да те радва много!
Мartin Vali, и на теб честито! Много хубаво име, наистина!
elliee, за колко време е това наддаване? Страхотно звучи! Макс ми беше с жълтеница и след изписването. Вече е поизчезнала, но все още леко жълтее в сравнение с брат си. Аз не давам никакви води и т.н. Само кърма и видимо му се изчиства кожата.
Виж целия пост
Мartin Vali, и на теб честито! Много хубаво име, наистина!
elliee, за колко време е това наддаване? Страхотно звучи! Макс ми беше с жълтеница и след изписването. Вече е поизчезнала, но все още леко жълтее в сравнение с брат си. Аз не давам никакви води и т.н. Само кърма и видимо му се изчиства кожата.
# 511
21 авг. 2014, 13:16 ч.
fionaреално за 24 дни, първите 5 е спадала и остават 2 до месечинката. Тя видимо се е изчистила, по ръчички и крачета си е беличка, но по телцето като натиснеш леко и остава жълто петно и склерите на очите и жълтеят.
Забравих да честитя на Ana-Sofia и Мartin Vali. Да са ви здрави рожбите!
Виж целия пост
Забравих да честитя на Ana-Sofia и Мartin Vali. Да са ви здрави рожбите!
# 512
21 авг. 2014, 14:04 ч.
При нас има още 8 дни до месечинка, и положението с жълтеницата е почти както и ти го описваш. Марти нямаше изобщо след изписването, но той беше по-дълго в кувьоз и имаше прием на няколко АБ, както и разни имуностимуланти пак с вливания. Явно при него е повлияло. И засега на пръв поглед по жълтеенето на Макс ги различавам. 
Колкото повече се изчиства обаче, започвам да се притеснявам, че ще си объркам децата. Вързах им на крачетата конци- единия е със син, другия със зелен. Два пъти сутрин им обърквам леглата и после в просъницата си говоря с едното бебе, сякаш е другото и свалям гащите, виждам конеца и разбирам, че съм объркала името. 
Мъжът ми предложи да им татуираме по един баркод.
Понеже и ели и мама ирина споменаха за важността на чорапките, ще може ли да ми обясните точно защо са важно. Бях чела, че особено за по-малки бебета е хубаво да имат шапки, но за чорапките нищо не съм срещала.
Вече уточнихме кръстника на децата. Аз не съм много вярваща, но така или иначе ще трябва да се кръстят в някакъв момент, предпочитам да е сега като са съвсем малки и нищо не разбират. Дъщеря ми пак така е кръстихме септември, беше най-малкото бебе, а кръщаваха сигурно 20 деца тогава. Всички други се скъсаха да плачат, само малката мишка си кротуваше, понеже беше гушната и не разбираше какво се случва. И да ви питам за някоя хубава църква/манастирче около София. Чувала съм за Боянската хубави неща. Има ли някой с впечатления от нея, че аз не съм ходила лично? Май ще набележа няколко и ще направим една обиколка след погачата, че нали не може да се влиза в църква до 40тия ден на родилката.
Виж целия пост
Колкото повече се изчиства обаче, започвам да се притеснявам, че ще си объркам децата. Вързах им на крачетата конци- единия е със син, другия със зелен. Два пъти сутрин им обърквам леглата и после в просъницата си говоря с едното бебе, сякаш е другото и свалям гащите, виждам конеца и разбирам, че съм объркала името. Мъжът ми предложи да им татуираме по един баркод. Понеже и ели и мама ирина споменаха за важността на чорапките, ще може ли да ми обясните точно защо са важно. Бях чела, че особено за по-малки бебета е хубаво да имат шапки, но за чорапките нищо не съм срещала.
Вече уточнихме кръстника на децата. Аз не съм много вярваща, но така или иначе ще трябва да се кръстят в някакъв момент, предпочитам да е сега като са съвсем малки и нищо не разбират. Дъщеря ми пак така е кръстихме септември, беше най-малкото бебе, а кръщаваха сигурно 20 деца тогава. Всички други се скъсаха да плачат, само малката мишка си кротуваше, понеже беше гушната и не разбираше какво се случва. И да ви питам за някоя хубава църква/манастирче около София. Чувала съм за Боянската хубави неща. Има ли някой с впечатления от нея, че аз не съм ходила лично? Май ще набележа няколко и ще направим една обиколка след погачата, че нали не може да се влиза в църква до 40тия ден на родилката.
# 513
21 авг. 2014, 15:00 ч.
Като стана въпрос за празници и ритуали какво мислите за правенето на пита, какво точно се прави и кога се прави?
Виж целия пост
# 514
21 авг. 2014, 15:11 ч.
Честито на новите мами! Да са ви живи и здрави бебоците 
!
elliee, да не съм чула повече, че бебето е недохранено
! Браво на малката, страхотно е наддала:). За жълтеницата - на голямата ми дъщеря си спомням, че й давах глюкоза, но това беше след като ни изписаха. Тогава не знаех къде се намирам. Сега не бих дала нито глюкоза, нито вода.
Много сладко , но представям си какво ти е. Ще свикнеш да ги различаваш, не се притеснявай:).
За питката - с голямата ми дъщеря не правих, но този път ще правя. Каката иска да "представи" бебето на приятелките си
. elliee, и аз не съм много наясно, но знам, че се събират само жени, приготвя се погача и се черпи с нещо сладко. Знам, че е на 40-я ден. Не знам дали задължително се спазва деня, по-вещите да споделят.
Виж целия пост
!elliee, да не съм чула повече, че бебето е недохранено
! Браво на малката, страхотно е наддала:). За жълтеницата - на голямата ми дъщеря си спомням, че й давах глюкоза, но това беше след като ни изписаха. Тогава не знаех къде се намирам. Сега не бих дала нито глюкоза, нито вода.Колкото повече се изчиства обаче, започвам да се притеснявам, че ще си объркам децата. Вързах им на крачетата конци- единия е със син, другия със зелен. Два пъти сутрин им обърквам леглата и после в просъницата си говоря с едното бебе, сякаш е другото и свалям гащите, виждам конеца и разбирам, че съм объркала името. Мъжът ми предложи да им татуираме по един баркод.
Два пъти сутрин им обърквам леглата и после в просъницата си говоря с едното бебе, сякаш е другото и свалям гащите, виждам конеца и разбирам, че съм объркала името. Мъжът ми предложи да им татуираме по един баркод. , но представям си какво ти е. Ще свикнеш да ги различаваш, не се притеснявай:).За питката - с голямата ми дъщеря не правих, но този път ще правя. Каката иска да "представи" бебето на приятелките си
. elliee, и аз не съм много наясно, но знам, че се събират само жени, приготвя се погача и се черпи с нещо сладко. Знам, че е на 40-я ден. Не знам дали задължително се спазва деня, по-вещите да споделят.
# 515
21 авг. 2014, 16:26 ч.
Честито на новите мами! Живи и здрави бебета пожелавам!
ymemansi бях със същите болки повече от седмица и като отидох на ЖК изместихме секциото за следващия ден, защото вече главата беше направо излязла. АГ каза, че ако тръгне сам може и да излезе докато стигна до болницата и ми направят секциото.
Защо ви теглят бебетата с дрехи и памперс?
Единия път ще е с по-пълен памперс и ще има 'а сега защо наддава по-малко' или 'много е наддало'...
За еднократната трябва ли друго освен удостоверение за раждане, бележка за броя деца и бележка за сметката?
fiona до 40ден на бебето не може да влиза в църква, но ти можеш. Аз вече ходих и там говорих с една служителка, която разбра, че съм родила преди 10 дни, но каза за бебето да не го водя преди да направи 40дни, а аз пред нея си купих свещи и влязох. За чорапите принципа е, че най-лесно се настива от краката и трябва да се държат топлички. Не случайно дори и да им е добре ръцете и носа им са хладни, но не трябва и краката да се оставят хладни. Педи също ми каза да го пускам по боди с къс ръкав, но чорапки, за да пазя краката. Оросяването им оше не е както трябва и може би и за това трябва повече пазене. Ако е с ританки примерно, няма чорапи, но по боди е с тях, за да няма боси крака. Аз иначе не го обличам много. Облечен е както мен и навън спи с ръзможно най-тънката пелена(тензухените на квадратчета на 'Минене'), а вкъщи е с чаршаф, но краката ги пазим.
Виж целия пост
ymemansi бях със същите болки повече от седмица и като отидох на ЖК изместихме секциото за следващия ден, защото вече главата беше направо излязла. АГ каза, че ако тръгне сам може и да излезе докато стигна до болницата и ми направят секциото.
Защо ви теглят бебетата с дрехи и памперс?
Единия път ще е с по-пълен памперс и ще има 'а сега защо наддава по-малко' или 'много е наддало'...За еднократната трябва ли друго освен удостоверение за раждане, бележка за броя деца и бележка за сметката?
fiona до 40ден на бебето не може да влиза в църква, но ти можеш. Аз вече ходих и там говорих с една служителка, която разбра, че съм родила преди 10 дни, но каза за бебето да не го водя преди да направи 40дни, а аз пред нея си купих свещи и влязох. За чорапите принципа е, че най-лесно се настива от краката и трябва да се държат топлички. Не случайно дори и да им е добре ръцете и носа им са хладни, но не трябва и краката да се оставят хладни. Педи също ми каза да го пускам по боди с къс ръкав, но чорапки, за да пазя краката. Оросяването им оше не е както трябва и може би и за това трябва повече пазене. Ако е с ританки примерно, няма чорапи, но по боди е с тях, за да няма боси крака. Аз иначе не го обличам много. Облечен е както мен и навън спи с ръзможно най-тънката пелена(тензухените на квадратчета на 'Минене'), а вкъщи е с чаршаф, но краката ги пазим.
# 516
21 авг. 2014, 16:29 ч.
Привет момичета, честити рожби на новите майчета, успех и кураж на все още бременелките, ще мине само спокойствие сега ви е нужно:-)
за хемороидите да ви кажа седмица след раждането взеха да се прибират, бяха 4 и ме боляха. Сега са много по-добре. Не съм ги мазала с нищо. Външния шев ме боли като сега зараства, конци няма вече пръскам с Оксикорт спрей.
Имам въпрос относно пъпа, днес падна, сега лепенка слагате ли? Само със 70% спирт и/или антибиотична пудра?
Днес излязохме в двора и нс малкото момченце много му хареса, после спа 2.30 без да мигне;-)
Благодаря на ЛЛЛ за отговорите, понеже постоянно се променят нещата пак ще имам въпроси
За питката, за момичетата вважното е да е навършило 40 дни и да е неделя, тоест може и на 42 или 45 ден за момчетата може неделя да е 39 ден например, но може, сутринта се ходи на църква, оставя се малка питка хляб, кутия бонбони и бутилка червено вино, попа пее нс майката о бебето, след това се събират жени само на сладко да е сладък живота на бебето, питката се чупи над главата на майката гушнала бебето от две момичета със живи родители, трябва гостите преди залез слънце да са си тръгнали.
Това знам ние на каката така го правихме.
Виж целия пост
за хемороидите да ви кажа седмица след раждането взеха да се прибират, бяха 4 и ме боляха. Сега са много по-добре. Не съм ги мазала с нищо. Външния шев ме боли като сега зараства, конци няма вече пръскам с Оксикорт спрей.
Имам въпрос относно пъпа, днес падна, сега лепенка слагате ли? Само със 70% спирт и/или антибиотична пудра?
Днес излязохме в двора и нс малкото момченце много му хареса, после спа 2.30 без да мигне;-)
Благодаря на ЛЛЛ за отговорите, понеже постоянно се променят нещата пак ще имам въпроси
За питката, за момичетата вважното е да е навършило 40 дни и да е неделя, тоест може и на 42 или 45 ден за момчетата може неделя да е 39 ден например, но може, сутринта се ходи на църква, оставя се малка питка хляб, кутия бонбони и бутилка червено вино, попа пее нс майката о бебето, след това се събират жени само на сладко да е сладък живота на бебето, питката се чупи над главата на майката гушнала бебето от две момичета със живи родители, трябва гостите преди залез слънце да са си тръгнали.
Това знам ние на каката така го правихме.
# 517
21 авг. 2014, 16:30 ч.
Ти пък! Ако само е искал да е до теб, виж дали не му е било студено в креватчето. Увий го повече и колкото по на тясно се чувства, ще спи по-добре, усещайки се на сигурно място. Много бебета не се чувстват комфортно в първите месеци в креватчетата си - разперват ръчичка и се стряскат. Моите първите 2 спяха първите 2-3 месеца в шезлонка. №3 засега също там спи.
А ако суче и заспива, също не се притеснявай - малко е още и се изморява бързо. За 1-2 седмици може да укрепне така, че да изсуква всичко за 5-10 минути и пак да не мисли за спане след това всеки път.
Но да го държиш зорлем буден - недей. То това да не си ти да се вардиш да не си развалиш нощния сън със следобеден. Бай да не те стига кокорене с часове денем - ние сме на този хал. Душата й плаче за сън, но не заспива с часове, само я разнасям и не смея да седна, че почва да реве.
Виж целия пост
Бебока го взимахме на всеки 3 часа за хранене и снощи като за първа вечер заедно се побърках и не съм спала. Само мрънкаше, сложа го на гърда и заспива, след това се повтаряше отново. Днес ще търся инфо как да го държа повече време буден през деня
Ти пък! Ако само е искал да е до теб, виж дали не му е било студено в креватчето. Увий го повече и колкото по на тясно се чувства, ще спи по-добре, усещайки се на сигурно място. Много бебета не се чувстват комфортно в първите месеци в креватчетата си - разперват ръчичка и се стряскат. Моите първите 2 спяха първите 2-3 месеца в шезлонка. №3 засега също там спи.
А ако суче и заспива, също не се притеснявай - малко е още и се изморява бързо. За 1-2 седмици може да укрепне така, че да изсуква всичко за 5-10 минути и пак да не мисли за спане след това всеки път.
Но да го държиш зорлем буден - недей. То това да не си ти да се вардиш да не си развалиш нощния сън със следобеден. Бай да не те стига кокорене с часове денем - ние сме на този хал. Душата й плаче за сън, но не заспива с часове, само я разнасям и не смея да седна, че почва да реве.
# 518
21 авг. 2014, 16:34 ч.
ymemansi, пробвай с продуктите на Хималая Пайлекс кремче и таблетки - много бързо помагат и са напълно билкови и няма проблем да се приемат по време на бременност и кърмене. Ако са ти много зле хемороидите при нормално раждане ще станат още по зле. Те даже препоръчват секцио при много обострени хемороиди. Пробвай това много помага.
Ние днес бяхме на консултация с бебока. Нашата лекарка винаги ни мери голи. Качил е 1 кг от както ни изписаха и на 21 дни сме 4420 гр. Каза че има силни колики и че общо взето каквото и да даваме е временно облекчение и няма универсално средство. Всичко било за успокоение на родителите. Сложи ни лепенка на пъпчето, че от много рев да не развие херния. Каза, че е абсолютно здрав бебока, ама един рев пада ужас. Баща му откри че може да го оставя по корем и така е по спокоен, сега спим по корем, довечера ще го пробваме да видим как ще е през ноща.
На всички момичета, които са в очакване ще кажа наслаждавайте се на последните спокойни дни. Толкова е хубаво да гушкаш бебо, но просто неспането ти изсмуква силите, така че наистина се отдайте на хубавите дни на бременноста. Скоро ще ги гушкате и ще се борите с коликите като нас
Виж целия пост
Ние днес бяхме на консултация с бебока. Нашата лекарка винаги ни мери голи. Качил е 1 кг от както ни изписаха и на 21 дни сме 4420 гр. Каза че има силни колики и че общо взето каквото и да даваме е временно облекчение и няма универсално средство. Всичко било за успокоение на родителите. Сложи ни лепенка на пъпчето, че от много рев да не развие херния. Каза, че е абсолютно здрав бебока, ама един рев пада ужас. Баща му откри че може да го оставя по корем и така е по спокоен, сега спим по корем, довечера ще го пробваме да видим как ще е през ноща.
На всички момичета, които са в очакване ще кажа наслаждавайте се на последните спокойни дни. Толкова е хубаво да гушкаш бебо, но просто неспането ти изсмуква силите, така че наистина се отдайте на хубавите дни на бременноста. Скоро ще ги гушкате и ще се борите с коликите като нас
# 519
21 авг. 2014, 18:41 ч.
eli70o0, за еднократната освен това ми дадоха и на място някаква бланка да попълня.
За чорапките- мерси за обяснението. Същото го четох за главата и за шапката.
За меренето- нас ни мериха с памперс, единия тъкмо се беше изакал и тя каза- все едно сме го премерили преди 5 минути и не е бил акан Но реално това е много малко от теглото на бебето, та може би влиза в грешката на кантарчето.
За погачата-аз знам, че трябва да си е точно на 40тия ден. Ходи се сутринта в църква, пее се някаква молитва на бебето за "добре дошъл". След това се събира само женско парти( може деца момчета), хапва се сладко. Има сладка погача. Тя се разчупва над кърпа, която е над главата на майката, която държи детето. Отделя се едно парче, малко коматче се топва в мед и се подава ритуално към устата на бебето, дава се така и на майката. След това се подава на всяка гостенка парче и купичка с мед да си топне парчето. Всяка гостенка дава метална паричка. Събират се паричките, заедно с парчето пита, завързват се в някаква кърпичка и се поставят на най-високото място у дома. Гостите не се изпращат. И всеки гост носи нещо бяло- някакво лакомство примерно, за да са бели зъбите на детето. Не съм носила нищо в църквата, така ми бяха казали в нашата църква. Това съм правила аз на щерката. Четох доста тогава и всъщност в различните краища има различни варианти на този обичай. Но основното е точно представяне на бебето.
Иначе и родилката не влиза в църква до 40тия ден заради лохиите, че се води нечиста . На мен в църквата не ми разрешиха да вляза миналия път, като ходих да запиша час за тази молитва, та бабата изнесе тетрадката навън и така се уговаряхме.
Виж целия пост
За чорапките- мерси за обяснението. Същото го четох за главата и за шапката.
За меренето- нас ни мериха с памперс, единия тъкмо се беше изакал и тя каза- все едно сме го премерили преди 5 минути и не е бил акан
Но реално това е много малко от теглото на бебето, та може би влиза в грешката на кантарчето.За погачата-аз знам, че трябва да си е точно на 40тия ден. Ходи се сутринта в църква, пее се някаква молитва на бебето за "добре дошъл". След това се събира само женско парти( може деца момчета), хапва се сладко. Има сладка погача. Тя се разчупва над кърпа, която е над главата на майката, която държи детето. Отделя се едно парче, малко коматче се топва в мед и се подава ритуално към устата на бебето, дава се така и на майката. След това се подава на всяка гостенка парче и купичка с мед да си топне парчето. Всяка гостенка дава метална паричка. Събират се паричките, заедно с парчето пита, завързват се в някаква кърпичка и се поставят на най-високото място у дома. Гостите не се изпращат. И всеки гост носи нещо бяло- някакво лакомство примерно, за да са бели зъбите на детето. Не съм носила нищо в църквата, така ми бяха казали в нашата църква. Това съм правила аз на щерката. Четох доста тогава и всъщност в различните краища има различни варианти на този обичай. Но основното е точно представяне на бебето.
Иначе и родилката не влиза в църква до 40тия ден заради лохиите, че се води нечиста
. На мен в църквата не ми разрешиха да вляза миналия път, като ходих да запиша час за тази молитва, та бабата изнесе тетрадката навън и така се уговаряхме. 
# 520
21 авг. 2014, 19:19 ч.
Здравейте 
Честито на всички които са родили вече. Да сави живи и здрави бебоците и много да ви радват
Не съм изчела темата, но и това ще стане. Няколко пъти сядам да пиша и все нещо става, че не мога да довърша.
Аз и Михаела сме добре. Мъчат я колики. На периоди е. Започнат ли по 10-12 часа не спи добре. Буди се през 15-20мин или изобщо не заспива. Гърчи се. Свива си крачетата, проплаква на сън ако е успяла да заспи. Иска само на ръце и ако може да се движиш с нея из апартамента А понякога си стой еи така ококорена, как не му се спи на това дете не знам. Инъче като не я боли е ангелче само спинка и става за ядене, пободува понякога малко и пак заспи Но и запек има, който вече се пооправя. И като ака пак проплаква, пръцка си и я наболява милата, ама няма как. За коликите бяхме на Лефакс отначалото, педито го смени с Колийф. Не виждам разлика сякаш. Давам и Био Баланс да регулира малко стомахчето. Най-лошото е, че не е на кърма... Нещо не ми се получи. Тя не дърпаше изобщо, аз цедях като ненормално и не излизаше и това е. Слагах я на гърда ама... Накрая ми изплюваше гърдата и си лапаше ръцете. Ревеше от глад постоянно, не знам защо така ине тръгна тази кърма, може би аз нещо неправех както трябва. Ама предпочетох наядено и спокойно дете, от колкото нонстоп гладно и ревящо. Сменихме млякото от Лактана Био на ФризоВио понеже много повръща. Особенно като я хванат коликите, но и не само тогава. На фонтани и по много. Видях се в чудо с това повръщане. Но вече виждам ефект от това мляко. И като изключим всичко това, си имам ангелче сладко Това е най-прекрасното нещо - да гушкаш рожбата си, да ти стиска пръста докато яде и да те гледа в очите Уникално е
А сега за раждането, който иска да прочете
На всички, който са в очакване да видят свойте ангелчета -имайте търпение. Заслужава си чакането Чувството да си мама е неописуемо Успех ви желая, всичко да мине наред
Виж целия пост
Честито на всички които са родили вече. Да сави живи и здрави бебоците и много да ви радват
Не съм изчела темата, но и това ще стане. Няколко пъти сядам да пиша и все нещо става, че не мога да довърша.
Аз и Михаела сме добре. Мъчат я колики. На периоди е. Започнат ли по 10-12 часа не спи добре. Буди се през 15-20мин или изобщо не заспива. Гърчи се. Свива си крачетата, проплаква на сън ако е успяла да заспи. Иска само на ръце и ако може да се движиш с нея из апартамента
А понякога си стой еи така ококорена, как не му се спи на това дете не знам. Инъче като не я боли е ангелче само спинка и става за ядене, пободува понякога малко и пак заспи Но и запек има, който вече се пооправя. И като ака пак проплаква, пръцка си и я наболява милата, ама няма как. За коликите бяхме на Лефакс отначалото, педито го смени с Колийф. Не виждам разлика сякаш. Давам и Био Баланс да регулира малко стомахчето. Най-лошото е, че не е на кърма... Нещо не ми се получи. Тя не дърпаше изобщо, аз цедях като ненормално и не излизаше и това е. Слагах я на гърда ама... Накрая ми изплюваше гърдата и си лапаше ръцете. Ревеше от глад постоянно, не знам защо така ине тръгна тази кърма, може би аз нещо неправех както трябва. Ама предпочетох наядено и спокойно дете, от колкото нонстоп гладно и ревящо. Сменихме млякото от Лактана Био на ФризоВио понеже много повръща. Особенно като я хванат коликите, но и не само тогава. На фонтани и по много. Видях се в чудо с това повръщане. Но вече виждам ефект от това мляко. И като изключим всичко това, си имам ангелче сладко Това е най-прекрасното нещо - да гушкаш рожбата си, да ти стиска пръста докато яде и да те гледа в очите Уникално е А сега за раждането, който иска да прочете
Скрит текст:
На 01.08 отивах пак за тонове. Следяха ми ги всеки ден, че нещо не бяха от най-добрите последните дни. Към 10 бях в болницата, половин час запис и не и харесаха пак на лекарката ми. Този път освен, че нямаше много активност бяха и по ниски тоновете. Изпрати ме на разходка и след час отново запис. Върнах се, направихме запис и отново същия. Та реши вече да ме приема и да предизвиква раждането. По цикъл термина ми беше 30.07. Започна се попълване на документи, аз се обадих на мъжа ми да ми до есе багажа. Те ми дадоха всичко необходимо, направиха ми клизма. Лекарката ми спука мехура, изтекоха води и продължиха да си изтичат по малко до края. Към 1:30 някъде вече бях в предродилна. Анестезиолога ми сложи катетър в гръбнака, за да може после като започнат болките направо да ми сложи упойка, а не тогава да ме дупчи. На два пъти нацелва,е нещо,понеже изпитах ужасна болка в целия ляв крак. Беше нещо брутално!! Каза, че явно имам някакво стеснение и улучва нещо. От третияпът се получи Сложиха ми система окситоцин и зачаках. Аз си имах разкритие около 2 см от седмица преди това. Та започнаха болките, много болеше. Няма какво да си кривя душата и да се правя на герой я - болеше ме много, и контракциите бяха много на често ине можеш да си починеш от болката Сложиха ми упойка, подейства за три, четири контракции и пак същото. Сложиха ми още и явно това беше грешка. Започнаха да намаляват болките, усещах само края на контракцията и болката беше много кратка. Но започнах и да губя чувствителност от кръста надолу. Лекарката идваше постоянно да ме проверява как съм и разкритието вървеше много бавно. И в един момент идва пак да ме провери колко см е станало и какво установявам,че изобщо не чувствам нищо, все едно никой не ми бърка отдолу. Лелее, викам си как ще раждам. Казах и аз, че нямам чувствителност, а и с разкритие една 6см нямаше смисал да чакаме повече ирешихме секцио. Започнаха да подготвят операционната и след около половин час казаха да ставам да ходя до тоалетната и в операционната. Станах аз и краката ми като кашкавал,не можех да вървя. Явно първата упойка е щяла да ме хване по-късно и не е трябвало втора, ама аз "боли, та боли, направете нещо" Сложиха ме на масата, анестезиолога вече да ме подготвя и лекарката решава пак да провери какво се случва от долу и изведнъж извиква"Чакай, пълно разкритие има" И се започнаха едни чуденки да раждам ли нормално, дали ще успея да напъвам, чак на базик го обърнахме, че ще експери ентираме с толкова упойки как ще родя В крайна сметка решихме, понеже и аз исках нормално, да се местим в родилна зала. Айде пак в количката и в родилна. Започнаха да ми обясняват какво трябва да правя, а аз да им обяснявам, че не знам дали ще успея понеже не чувствам нищо 
Започнаха се контракции инапъни, контракции и напъни. Само дето аз изобщо не знам къде напъвам. Напъвам ама не се получаваше много. Отначало и падаха и тоновете на малката. Много ми помагаха всички в залата, много ме надъхваха, успокояваха ме, че ще успеем, изобщо много съм доволна от всички. Накрая се видя, че няма да стане така а и лекарката се притесняваше за малката. Преди това като проверяваше за разкритието, само катобръкнеше и веднага и падаха тоновете. Тя вика " не дава да го пипнеш това дете, какво ще го прави " И накрая извикаха още една лекарка, тя да ме натиска отгоре за да излезе бебка. Така ме натиска тази жена, че още ме наболяват ребрата в ляво Буквално имах чувство, че ще умра под ръцете и. Казах и, че не искам повече да ме натиска , че ще ме смачка. И анестезиолога реши той да ме натисне (той беше голям шегаджия, доста ме разведряваше ) Той се справи много добре, натискаше както трябва, без да ме смачка. Благодарна съм и на двата, че ако не бяха те, щеше да е голяма мъка явно. И след две контракции с тяхна помощ и с разреза който направи лекарката ми, в 17:45 видях моето ангелче Само като се сетя за този моменти ми се насълзяват очите, и вмомента също. Беше емоционално раждане, с веселите си моменти и с напрегнатите. Не мога да ви го пресъздам тук с думи. Това е нещо, което не може да се сравни с нищо друго в живота на един човек.
Но като цяло аз нищо не усетих от към болка от раждането. Болкитеми бяха ко тракциите преди самото раждане и ГАДНИТЕ хемороиди след като ме отпусна упойката. Е такава болка няма!! Бяха в ужасно състояние. Изжекции ми биха за обезболяване, лидокайни, свещички и какво ли не - не можех до тоалетната да стана. Но за няма и 10 дена болката изчезна. Всичко се забравя, всичко се преживява Концитеми сами паднаха. С козметичен шев ме заши. Каза ми, че ще ми направи пеперудката красива Забавлявахме се общо взето. Останах с много положителни емоции отраждането,от екипа от болницата от всичко Сега се радвам на малката си чъвица, която от сега е с характер
Май стана дълго, но няма как да се опише раждане с две думи. Да не казвам,че съм спестила много неща, защото ще стане роман
Сложиха ми система окситоцин и зачаках. Аз си имах разкритие около 2 см от седмица преди това. Та започнаха болките, много болеше. Няма какво да си кривя душата и да се правя на герой я - болеше ме много, и контракциите бяха много на често ине можеш да си починеш от болката Сложиха ми упойка, подейства за три, четири контракции и пак същото. Сложиха ми още и явно това беше грешка. Започнаха да намаляват болките, усещах само края на контракцията и болката беше много кратка. Но започнах и да губя чувствителност от кръста надолу. Лекарката идваше постоянно да ме проверява как съм и разкритието вървеше много бавно. И в един момент идва пак да ме провери колко см е станало и какво установявам,че изобщо не чувствам нищо, все едно никой не ми бърка отдолу. Лелее, викам си как ще раждам. Казах и аз, че нямам чувствителност, а и с разкритие една 6см нямаше смисал да чакаме повече ирешихме секцио. Започнаха да подготвят операционната и след около половин час казаха да ставам да ходя до тоалетната и в операционната. Станах аз и краката ми като кашкавал,не можех да вървя. Явно първата упойка е щяла да ме хване по-късно и не е трябвало втора, ама аз "боли, та боли, направете нещо" Сложиха ме на масата, анестезиолога вече да ме подготвя и лекарката решава пак да провери какво се случва от долу и изведнъж извиква"Чакай, пълно разкритие има" И се започнаха едни чуденки да раждам ли нормално, дали ще успея да напъвам, чак на базик го обърнахме, че ще експери ентираме с толкова упойки как ще родя В крайна сметка решихме, понеже и аз исках нормално, да се местим в родилна зала. Айде пак в количката и в родилна. Започнаха да ми обясняват какво трябва да правя, а аз да им обяснявам, че не знам дали ще успея понеже не чувствам нищо Започнаха се контракции инапъни, контракции и напъни. Само дето аз изобщо не знам къде напъвам. Напъвам ама не се получаваше много. Отначало и падаха и тоновете на малката. Много ми помагаха всички в залата, много ме надъхваха, успокояваха ме, че ще успеем, изобщо много съм доволна от всички. Накрая се видя, че няма да стане така а и лекарката се притесняваше за малката. Преди това като проверяваше за разкритието, само катобръкнеше и веднага и падаха тоновете. Тя вика " не дава да го пипнеш това дете, какво ще го прави " И накрая извикаха още една лекарка, тя да ме натиска отгоре за да излезе бебка. Така ме натиска тази жена, че още ме наболяват ребрата в ляво Буквално имах чувство, че ще умра под ръцете и. Казах и, че не искам повече да ме натиска , че ще ме смачка. И анестезиолога реши той да ме натисне (той беше голям шегаджия, доста ме разведряваше ) Той се справи много добре, натискаше както трябва, без да ме смачка. Благодарна съм и на двата, че ако не бяха те, щеше да е голяма мъка явно. И след две контракции с тяхна помощ и с разреза който направи лекарката ми, в 17:45 видях моето ангелче Само като се сетя за този моменти ми се насълзяват очите, и вмомента също. Беше емоционално раждане, с веселите си моменти и с напрегнатите. Не мога да ви го пресъздам тук с думи. Това е нещо, което не може да се сравни с нищо друго в живота на един човек.Но като цяло аз нищо не усетих от към болка от раждането. Болкитеми бяха ко тракциите преди самото раждане и ГАДНИТЕ хемороиди след като ме отпусна упойката. Е такава болка няма!! Бяха в ужасно състояние. Изжекции ми биха за обезболяване, лидокайни, свещички и какво ли не - не можех до тоалетната да стана. Но за няма и 10 дена болката изчезна. Всичко се забравя, всичко се преживява
Концитеми сами паднаха. С козметичен шев ме заши. Каза ми, че ще ми направи пеперудката красива Забавлявахме се общо взето. Останах с много положителни емоции отраждането,от екипа от болницата от всичко Сега се радвам на малката си чъвица, която от сега е с характер Май стана дълго, но няма как да се опише раждане с две думи. Да не казвам,че съм спестила много неща, защото ще стане роман
На всички, който са в очакване да видят свойте ангелчета -имайте търпение. Заслужава си чакането
Чувството да си мама е неописуемо Успех ви желая, всичко да мине наред 
# 521
21 авг. 2014, 19:44 ч.
Ох момичета не знам какво ще правя. Цял ден рева у дома и се побърквам с тези хемороиди. От 2 седмици почнах точно кремчето на Хималая, но явно про мен не помогна. От днес почнах Проктогливенол, който е с лидокаин и правя студени компреси, но се притеснявам дане навредя нещо на бебе и гледам да не прекалявам, особео с леда. Мисля утре да звъня на АГ да ми каже има ли рискове и ако трябва да правя нещо друго. Едвам се движа. Явно бебето се е придвижило вече понадолу и от тежестта стана проблема. Иначе си очаквах проблем, но чак след раждането. То аз така и си ги получих тези хемороиди - в следствие от раждането.
Астинед, къде си? Цял ден следя дали ще пишеш след тая паднала тапа. Стискам ти палци
Аз погача на 40-тия ден не съм правила, но също знам,ч е може да е няколко дни след него. В нашия край това се прави на 3-тата вечер на бебето. И понеже ние бяхме още в болницата просто помолих едно момиче да ми помогне да разчупим една обикновена малка пита, която майка ми беше донесла и я раздадох там на другите да я изядем за здравето на бебето. А бялата молитва, която се прави на майката също в нашия край е на 20-тия ден. Тогава точно бяхме там /Петрич/ и цялата церемония се състоя в предверието на църквата. Аз стоях гушнала бебето и попа ни заметна с някакво платнище май беше и ни попя. Не сме влизали вътре, само там където продават свещите и това беше. Сега мисля пак да направя същото. Нещо това с 40тия ден не ми допада като идея.
Виж целия пост
Астинед, къде си? Цял ден следя дали ще пишеш след тая паднала тапа. Стискам ти палци
Аз погача на 40-тия ден не съм правила, но също знам,ч е може да е няколко дни след него. В нашия край това се прави на 3-тата вечер на бебето. И понеже ние бяхме още в болницата просто помолих едно момиче да ми помогне да разчупим една обикновена малка пита, която майка ми беше донесла и я раздадох там на другите да я изядем за здравето на бебето. А бялата молитва, която се прави на майката също в нашия край е на 20-тия ден. Тогава точно бяхме там /Петрич/ и цялата церемония се състоя в предверието на църквата. Аз стоях гушнала бебето и попа ни заметна с някакво платнище май беше и ни попя. Не сме влизали вътре, само там където продават свещите и това беше. Сега мисля пак да направя същото. Нещо това с 40тия ден не ми допада като идея.
# 522
21 авг. 2014, 20:41 ч.
Момичета, при вас след преглед за разкритие случвало ли се е да кърви-то даже не кръв, а едно мътно такова кафяво.Мисля си, че може тапата дае паднала.Иначе съм с 3 см.разкритие, така че едва ли ще изкарам до29-ти чак, прегледа не ми беше неприятен, но се учудих от това кървене.
Виж целия пост
# 523
21 авг. 2014, 21:00 ч.
ymemansi, баба ми прави нещо на третия ден. Каза, че събрала приятелки и някакъв ритуал е правила, но не знам подробности. За погачата на мен ми допада идеята, защото си е празник и повод да се събера с хора, малко да се разнообразя. Освен това някои от моите приятелки все още не са идвали да ни видят и така ще комбинирам няколко неща накуп. А пък щерката вече прави списък кой да покани, че да си играе с децата.
Аз ползвах проктогливенол по време на бременността с разрешение на лекарката. Но беше в по-ранен етап от бременността. Също ползвах и едни свещички, ако те интересува мога да потърся рецептаат да ти ги кажа. Имаха ефект при мен. Облекчаваха ме.
Астинед е с паднала тапа ли? Аз това съм го пропуснала явно. Ами успех тогава! Дано всичко мине много леко и бързо!
Lunno momi4e, на теб също успех! Бързо и лесно рждане!
Виж целия пост
Аз ползвах проктогливенол по време на бременността с разрешение на лекарката. Но беше в по-ранен етап от бременността. Също ползвах и едни свещички, ако те интересува мога да потърся рецептаат да ти ги кажа. Имаха ефект при мен. Облекчаваха ме.
Астинед е с паднала тапа ли? Аз това съм го пропуснала явно. Ами успех тогава! Дано всичко мине много леко и бързо!
Lunno momi4e, на теб също успех! Бързо и лесно рждане!
# 524
21 авг. 2014, 21:07 ч.
фиона, ще съм ти благодарна ако споделиш за свещичките.
Да, Асти вчера последно каза, че тапата й е паднала и отива да се разхожда. Дано си гушка бебето вече, че да се успокои
Виж целия пост
Да, Асти вчера последно каза, че тапата й е паднала и отива да се разхожда. Дано си гушка бебето вече, че да се успокои
Препоръчани теми