ИСТАНБУЛ Магнетичният [тема 33]

Вторият ми ден в Истанбул..
Тръгвайки от Лалели първо минхме през Сюлеймание джамия. Това ми беше третото ходене там, все я показвам на някого, и всеки път откривам по нещо ново.Този път беше отворена и градината с тюрбетата на султан Сюлейман и Хюрем султан. През прозорците се вижда много добре вътре.Тюрбето на Хюрем наистина е много пищно с плочките от Изник. Като съм  чела историята на Хюрем, искрено се възхищавам на тази жена, която успява да преодолее предразсъдъци и да надрасне времето си.
След това се насочихме към Султанахмет за да видим Синята джамия и Музеят на мозайките, за който предния ден не стигна време. В Синята джамия влизам за трети път, пак за да я покажа на някого…Този път пода не беше покрит с найлон. Предполагам всички знаят, но да напомня, че специално тази джамия е затворена за немюсюлмани по време на молитва.В петък сутринта съюо беше затворена. В някои джамии може да се влезе по време на молитва, но тук специално я затварят . Музеят на мозайките се намира  встрани от  Араста базар – това е базара зад Синята джамия. Някъде по средата на базара има изход вдясно и музеят се пада пак вдясно.Входът е 10 лири.Според мен може и да не се ходи там. Не е голям, а и след Синята джамия доста бледнее.
След това дойде ред за най – любимото ми преживяване – корабче по Босфора. Разбира се, пак ми беше за трети път. Винаги, когато ходя в Истанбул бих се качвала на корабче. Аз съм от Варна и морето е част от мен.А там с тази гледка, е просто нещо което трябва да се види.Първият път в Истанбул агенцията искаше много пари – мисля , че беше над 20 евро и реших да отида сама. Спазарих се за 10 евро с хората, които те прихващат на кея.Сега знам, че там доста лъжат, аз изкарах относителен късмет, можеше и повече да ми вземат…Всъщност реалната цена е 10 лири. Вторият път ходих с агенцията, искаха ни 15 лири, беше с екскурзовод, който обясняваше какво гледаме.Сега се качихме за 10 лири и аз можех да обясня на другите кое какво е.Кварталите не съм ги запомнила, но дори и така това е нещо, което трябва непременно да се види.
След корабчето, отпочинали, тръгнахме към Рюстем джамия.Тя се намира на площада , където е Пазарът на подправките, само че от другата страна. Чела съм за тази джамия, че е по – различна от другите заради сините плочки от Изник, с които е облицована вътре. Джамията е с едно минаре, малка, но много хубава.Малко трудно се намира входа заради сергийките.Тръгнахме по една малка и тясна уличка между сергиите и попаднахме в дворче, където имаше 5 – 6 мъже, все едно от миналия век – с мустаци, тюбетейки, леко криминален вид. Аз лично малко се стреснах, защото реално си на 10 метра от оживената улица, но ако ти се случи нещо, нито ще те видят, нито ще те чуят…Минава се през едно тъмно тунелче, след което по едни стълби, където вече си стана съвсем криминално , все едно влизаш в изоставена сграда, и най – накрая си отдъхваш, защото виждаш врата на джамията. Предполагам, че има и по – цивилизован вход, но ние намерихме този.  Заслужава си да се види….
След това минахме през Пазара на подправките, на мен пак ми беше за трети път, но изобщо не си падам по тази блъсканица…Три пъти съм ходила в Истанбул и умишлено избягвам Капалъ чаршъ, точно по тази причина. Намерихме Кафето на Мехмед ефенди, за което разбрах от форума, на същата уличка е и препоръчаното във форума кюнефе – наистина е много вкусно. Движението по тази уличка, на която се намират тези две места си е истинско преживяване. Много тясна, по която виждаш река от хора. Трудно излизаш от редицата за да влезеш в магазинче, но още по – трудно се „вливаш” обратно. Опашката за кафето се движеше постоянно – как успяваха да ти вземат поръчката, да ти дадат съответния грамаж кафе, да ти вземат пари и да ти върнат ресто  за сигурно около 5 секунди – направо невероятно.
После влязохме и в Йени джамия – джамията до Пазара на подправките, след което минахме по моста Галата и напред към Истиклял. Първо се качихме на кулата Галата. Едно от местата, които задължително трябва да се видят в Истанбул. Опашката върви сравнително бързо, билетът е 18 лири, но и чакането , и парите си заслужават. Гледката отгоре не може да се опише, трябва да се види.Пак ще дойда тук…
Продължихме нагоре по Истиклял към площад Таксим, покрай Лицеят на Галатасарай завихме вдясно и намерихме много лесно Музеят на Орхан Памук , Музеят на Невинността , едно от най – хубавите места в Истанбул, на които съм била. В интернет има достатъчно информация за да може всеки да си прецени дали ще му е интересно: http://www.masumiyetmuzesi.org/?Language=ENG
След това минахме през Френската уличка, за която четох във форума – наистина е колоритна малка, стръмна уличка.
След това по план беше Пера музей, където имаше гостуваща изложба на Анди Уорхол. Много приятен музей, особено етажа за Кафето. Разположен е на 5 етажа, всеки със своя тематика.Качваш се с асансьора на последния и постепенно слизаш надолу.
Минахме покрай Пера хотел, но не сме влизали, на мен не ми е интересно. Музеят е съвсем близо до хотела.
Исках да влезем и в Католическата църква, но нямахме време – имахме среща за вечеря с останалата част от групата и бързахме към хотела.Прибрахме се по описания във форума начин – с метрото от Таксим. Леко неразбираемо ми е това метро, но с питане всичко се намира. ( не върви да кажа „С питане и Цариград се стига”).
Намерихме по трудния начин Ортаклар – аз бях забравила пресечката, по която трябваше да завием и попаднахме из едни тъмни и пусти улици, като зад гърба ни вървяха двама младежи , които, въпреки че не им повярвахме, ни заведоха до мястото. Групата не одобри ресторанта, въпреки че аз другият път ще отида и там. Хапнахме в един ресторант до Синята джамия  с уникална гледка. Това беше втория ден. Не намерих съмишленици да повторя турската баня, и тя остана за следващия път. За наргиле също нямаше желаещи. А на мен тези две неща са ми любими в Истанбул...

Бяхме заедно с Добруджанка, но от страната на къщата, която е и страната към Босфора, пътувахме ние. Ето и откъс от разказа ми за това пътуване:
"Слязохме на Юскюдар, където задоволихме глада и жаждата с доста прилични дюнери и чудесен айран. След това застанахме на спирката на 15М, където пишеше, че автобусът трябва да тръгне в 15:15, а часът беше около 14:50... Надявах се да дойде по-рано, ама „йок”. Даже закъсня, не спря на спирката, а насред нищото, по диагонал на стоянката и ни помаха да отидем. Следваше „юруууш”, таксуване и заемане на места... ние седнахме откъм Босфора. Пътуването е дълго, но като си седнал, не тежи. Внезапно, както си зяпах разсеяно, забелязах рекичка с множество лодки, странно позната, а след нея наредени за продажба големи керамични саксии. Веднага ми светна лампичката и не се излъгах – къщата на Фатмагюл от „Пепел от рози” (намира се налко по-навътре, зад саксиите, но се вижда добре). Та, непланирано, записахме в тефтера и „забележителност” от сериал... нали, да не изоставаме от модата. Wink
     Малко остана да пропуснем спирката на Отаатепе, защото такава, реално, няма, а таблото в автобуса спря да работи в един момент (на оградата на училището, до което спира автобуса има малка жълта табела, формат А3... ако не знаеш, че е там...). Последните метри преди спирката автобусът се движи по търговската улица на квартала, а в една от пресечките й видяхме огромен пазар, очевидно седмичен... така че, петък, квартала преди Отаатепе... Naughty
     Все пак слязохме на правилното място и повървяхме 100-150 м до входа на парка. Самият той не е така впечатляващ като Гюлхане, Емиргян, Йълдъз, но е приятен - много зелен, но не и цветен. За сметка на това гледката си заслужава  Love и разходката до там е добро решение за един следобед.    
     Направихме доста снимки, най-вече на стълбичките, станали причина да открием този парк, насладихме се на гледката и пушихме по цигара, въпреки забраната... Разходка обратно, малко питане къде е спирката за връщане, защото там и табела, формат А5, няма. Добре е, че поне спира срещу другата... и дойде навреме. (Местните услужливо даже разписанието ни извадиха от нета.)  Добричлии бяха ситуирани от страната на Босфора, с включени апарати, да снимат къщата... да, ама не – на връщане движението е по другото мостче, което е зад къщата, но доста по-далеч и нищо не се вижда. Та, на отиване трябва да се види (ако трябва Whistling). На места задръстването беше уникално, но пък където нямаше такова автобусът се движеше бързо и не се проточи много пътуването. "

Du, благодаря и за останалата част от пътеписа!   

Искам да те попитам, когато влязохте в гробището на Сюлеймание беше ли празник? Ние го улучихме отворено по време на 3-те последни дни на Рамазана. Интересно ми е дали вече са го отворили или и ти си улучила подобен момент?  Подразбирам, че най-после скелетата около тюрбетата са махнати, щом сте надничали през прозорците. 

Като се замисля, освен че беше празник, имаше много близки на погребаните, които бяха отишли на гробовете в гробищния парк, макар че всички гробове там са много стари. Беше около 10 часа, малко след като беше свършила празничната им молитва. В един момент някакъв пазач взе да ни гони (не само нас) и заключиха вратите. Може да са били отворили заради близките. 



Белята, значи правилно съм запомнила. 

До тези, които са посетили Отаатепе - видяхте ли дървото със силуета на коня със Султан Мехмед? Намира се някъде около заведението до училището. Аз така и не успях да го видя. Сетих се за него много късно, когато слизахме към Анадолу Хисаръ.





На мен повече ми прилича на катеричка, но местните вярват, че това е Фатих Мехмед Султан - Завоевателят на Истанбул, яхнал кон. Неслучайно паркът, както и мостът наблизо, са кръстени на негово име.

Завърнах се от Истанбул. Това беше първото ми ходене там. Определено беше над очакванията ми Истанбул е невероятен микс от различни култури, старинни паметници, красоти и в същото време порутени постройки и боклук. Определено не бях си представяла такова нещо.

Мятам и една на червения трамвай с един позьор на него
Taksim/Istanbul by _ell_, on Flickr

нещата, които не очаквах да видя там:
- ваксаджиите
- скачащи от скалите в морето дечурлига
- абсолютно хаотичното движение по улиците на всички участници в движението - пешеходци и мпс-та

Допълвам и снимка от моста Галата

View from Galata bridge/Istanbul by _ell_, on Flickr
Невероятно място. Със сигурност пак ще го посетя този град.

Как беше името на другия аквариум,не тюркоазо(във форум Истабул),немога да се сетя а ми трябва спешно.И ако може някой да  ми каже с автобус или кола е по-добре да отида от лалели до там.

http://www.istanbulakvaryum.com/en/iletisim

С автобус предполагам ще избегнете задръстванията, има директен от Лалели.

Благодаря тинтириинтири,а кой номер е автобуса?

http://www.istanbulakvaryum.com/en/ucretsiz-servis - това са шатъли до аквариума

Благодаря и аз за информацията за безплатния шатъл. Това определено не го знаех. Следващия път като ходим до Истанбул, ще се възползваме и ние

Да ви предупредя нещо, в случай, че се наложи да теглите пари в Истанбул. Аз теглих от банкомат - взе ми 3% такса, а курса на който обмени парите беше доста неизгоден - 70ст за 1 лира. Изтеглих малко, че ми се налагаше за нещо спешно (вечеря ) и реших да търся чейндж бюро на другия ден. Оказа се по-доброто решение. Курсът в чейндж бюрото се оказа 68ст за 1 лира и не ми взеха такса. Отпред нямаше обявен курс. Питах колко лири ще ми даде за определена сума в лева, момчето ми каза, разменихме парите и това беше. А, и бележка получих.

Toва зависи от условията на твоята банката. Към коя банка си? И в ПИБ има такса за теглене, но курсът е близък до централния на БНБ. Но при всички случаи избягваме да теглим. С карта само плащаме, защото няма такси, а курсът, както казах, е нормален (важи за ПИБ). Имала си късмет, че си попаднала на изгоден курс за български левове в чейндж бюрото. Обикновено (не само в Турция) е изгодно да се сменят евро или долари.

Не разбрах - с чендж бюрото ли съм имала късмет или с банкомата? А курсът от моята банка ли се определя? Не че не съм теглила от други държави, но само от ЕС и не съм проверявала досега.

С чейндж бюрото си имала късмет. Както и при нас, основно се заменят долари и евро и горе-долу държат еднаква цена заради конкуренцията. Всичко останало е какъвто ти е късмета. 
Курсът при теглене от банкомат и таксата, която взима зависи от твоята банка. Както и дали има такса при пазаруване. Разрови се в сайта на банката ти и ще ги видиш.

Тaня, ние го зaвaрихме отворено нa първи мaй т.г., четвъртък. Нямaше хорa по гробовете. Групa туристи и единични посетители се въртяхa и нaдничaхa в тюрбетaтa. Ние отидохме зa първи път тaм и не знaех кaкво дa очaквaм, но явно сме улучили.