ИСТАНБУЛ Магнетичният [тема 33]

Александра, картата ISIC важи само в Долмабахче - плащаш 5 лири за комбиниран билет (дворец + харем) вместо 40 лири. На другите посочени от теб места няма намаления с нея. На небостъргача Сапфир можеш да се възползваш от намаление за зодията, стига да пътуваш около рождения си ден - комбиниран билет тераса + 4Д за 23 лири вместо за 28.

Искам да изкажа огромните си благодарности на всички, които допринасят темата за Истанбул да е така богата, изчерпателна и полезна 
Успях да организирам за семейството си + майка ми незабравими три дни в този магичен град основно на база информацията оттук. При това за мен е първо посещение 
Подробен разказ в скрития текст по-долу

О,ДъраБъра ,благодаря за разказа

Здравейте на всички,


Аз се върнах от Кападокия - място, което трябва да се види. Щом всички тук сме влюбени в Истанбул съм сигурна , че и Кападокия ще ви хареса много.За познахме се с Пепел от рози и си изкарахме много , много хубаво.Навръщане имахме един ден и съвсем малко в Истанбул и сега ще ви разкажа за моята програма.
За съжаление имахме нощен преход към Истанбул , което означава, че бяхме много изморени, аз предната вечер бях да гледам Дервиши, на сутринта станах рано за да летя с балон (който се чуди дали да го направи - НЕПРЕМЕНО,  уникално преживяване) и като цяло след дремането в автобуса  бях много изморена. Но с пристигането в Истанбул умората изчезна, бързо преобличане, миене на зъбите и напред.
Аз си бях запланувала ден в Азия и  успях с всичко, което исках да видя.
Първо, пеша от Лалели към Мармарай.Исках да видя неща, които бях пропуснала - кулата на Баязид, джамията на Баязид (реставрират я), Нуросмание джамия, тюрбето на един от султаните, (забравих му името, намира се на самата улица с трамваите), Фонтанът на Палачите в Топкапъ (най - накрая в един пътеводител видях къде точно се намира), оттам по Соукчешме и към Мармарай. Истанбулкарт не важи за Мармарай, билетът е 4 лири.Слязох на следващата спирка, която е Юскюдар, веднага се качих на един автобус (15Н мисля че беше) за двореца Бейлербей.
Целият транспорт , който ползвах беше то сайта buradanoraya.com, много удобен, защото освен маршрута, виждаш за колко време стигаш и по колко средно чакаш по спирките.
За двореца Бейлербей - много приятен, работното време е от 9 до 16, почива понеделник и четвъртък.Не може да се посети индивидуално, правят групи за съответния език. Аз отидох към 9:30, питах за група, те ме питаха за резервация, аз им обясних , че съм сама, показах им прескартата си за по - голяма тежест, питаха ме с какъв език съм и обявиха час за група с английски за 10. До 10 разгледах градината, много приятна, и прословутите осмоъгълни сгради, по една от двете страни, едната за мъжете, другата за жените - оттам са се качвали в лодки, корабчета и т.н. В десет часа се оказа, че съм само аз за групата с английски и си имах индивидуален тур с гид. Много хубаво се получи, защото можех да питам , ако нещо ме интересува, да си разгледам хубаво - много ми хареса този дворец, въпреки че за мен най - хубавия дворец е Топкапъ.
После тръгнах пеша обратно , защото през две спирки беше квартала Kuzguncuk. Eврейски квартал, случайно ми попадна информация за него. Много лесно откриваем, разходих се нагоре по главната му улица icadiye caddesi - красиви къщи и много приятна атмосфера, тунел от дървета...Пак бих се върнала в този квартал да го разгледам по - добре.За съжаление нямах много време, чакаха ме Юскюдар и Кадъкой. Не видях най - известното за този квартал - Fethi Ahmet Paşa yalı, пак защото трябваше да вървя до там и ме достраша , че времето напредва. Така или иначе, заслужава си разходка в този квартал.
Взех си автобуса за Юскюдар (няколко спирки са , бързо се стига, номер 15 с всякакви букви). Там влязох в Миримах джамия, Шемси паша джамия (много малка и много китна), тръгнах по крайбрежната за да намеря кафенето с килимите - беше си там, където пише тук във форума.
Да вървиш по крайбрежната към Кулата на девицата в слънчев Истанбул - няма нужда да ви обяснявам чувството.
След това се върнах обратно към Yeni Valide Camii, (в реставрация е, не можа да се види), нагоре към пазара Мимар Синан (бивщ хамам), встрани от него е Гюлфем джамия - нищо особено като джамия, даже не влязох вътре, просто исках да я видя заради легендата, която четох за нея.
Гюлфем била една от жените на султан Сюлейман.Много искала да направи джамия на нейно име, но нямала достатъчно пари.Затова продала реда си за нощ със султана на друга жена от харема. Сюлейман се разгневил на това и заповядал да убият Гюлфем.След това довършил нейната джамия....Дали е вярно или не не знам, но това ме провокира да  открия тази джамия.
След това тръгнах към Atik Valide Camii. Само да кажа, че се оправях предимно с карта и с приложение на телефона, нещо като gps за Истанбул.Двете в комбинация вършат идеална работа.Техните сокаци са ми като малки пресечки. Понякога се чудех как на картата изглежда нормална улица, а всъщност е някаква малка пресечка.  Аtik Valide Camii я намерих предполагам по не най - лесния начин (по едно време катерих огромен баир), но си заслужаваше. Една от най - красивите джамии, които съм виждала. Намира се на високо, с хубава градина, където имаше много мъже, които си говореха, седнали около масички.
След това тръгнах към Чинили джамия, за съжаление също в реставрация.Оттам маршрута ми беше към Женската джамия.Минах покрай Чинили хамам - доста западнала сграда, не съм я обикаляла, само надписа видях...Съмнявам се дали се използва за нещо, толкова окаян вид имаше. Пътя до Женската джамия беше много колоритен -  по едни улички, не много широки, стръмни и не толкова, по които вървяха продавачи с колички и подканяха хората от къщите с викове да излязат да видят и да си купят от стоката им....Много приятно беше.Разбира се, гледаха ме странно, явно там не е много туристически район.
Женската джамия я открих лесно, на входа на гробището. Внимавайте - има отделен вход за жени, за малко много да се изложа. Въпреки че е съвременна като архитектура, джамия  е  много красива. Женското отделение е на втория етаж, долу няма как да сляза, но може би отгоре е по - красива гледката. Светла и лъчезарна джамия....
Четох, че е много приятно да се разходиш из гробището, но това не е по моята част да вървя сред мъртъвци, така че продължих към Музея на Флорънс Найтингейл.
За този музей четох в един пътеводител.Тъй като се намира във военна база, трябва да изпратиш факс с копие от паспорта, адрес и телефон в Истанбул минимум два дни предварително.  Оказа се, че трябва и да се обадиш за потвърждение, аз това не го знаех.
Доста се повъртях докато намеря откъде се влиза, тъй като е огромно пространство.Едно от войничетата, които пазеха единия от многото входове  ми каза - "right, rght, right", мъж от квартала - "само с такси" , друга жена тръгна с мен да го търсим...В крайна сметка се оказа, че входът е откъм морето. Влизаш през един патрул, обясняваш за какво си, после през друг, в чакалнята изчакваш дали ще те приемат...Оставяш си фотоапарата и телефоните, дават ти бадж с надпис "посетител на музея". Една лъскава кола те чака, войник ти отваря вратата, кара те до сградата на музея...Там те чака  офицер, отваря ти вратата, подава ръка - изобщо голямо приключение....Самият музей представлява две стаи - много шум за нищо...На долния етаж има фигура на Флорънс Найтингел, надвесена над ранен войник с прословутата си лампа, на горния е нейната стая, откъде е виждала кога пристигат корабите с ранените войници. Гледката е към Топкапъ и Света София...
После по обратния ред - офицерът те изпраща до колата, отваря ти вратата и т.н...За този музей по - голямото изживяване е влизането , отколкото това, което виждаш, но за мен беше приятно.
След това се отправих към Хайдарпаша гара. През цялото време съм вървяла пеша - разстоянията не са големи за човек, който е свикнал да върви пеша, определено е по - бързия начин, отколкото с автобус.
Самата гара сега не се използва. Отпред има мотриса, самата сграда е много красива, вътре имаше мъже, облечени като яничари.
Оттам продължих към пристанището Кадъкой, което е на две минути пеша.Нямаше го балона само стойката седеше. За Кадъкой - там трябва повече време. Аз отидох до бика, оттам намерих Moda Cd и се спуснах към крайбрежната.За нея няма какво да ви разказвам. И  Юскюдар има къде още да се обикаля, но за Кадъкой не ми стигна съвсем времето.Юскюдар ми се стори по тих и уютен квартал, Кадъкой - шумен и много европейски, но това е съвсем общо впечатление -  за малките улички не ми стигна времето.Около 18 часа исках да си хвана корабче към Европа за да хвана залеза...Това ми е едно от най - любимите неща в Истанбул - залез над Босфора...
Слязох на Еминюню, отидох да купя кафе от Мехмед Ефенди, постоях на моста Галата да доизгледам залеза, после с Тюнел към Таксим, по точно към антикварната уличка за да купя нещо, пеша надолу към моста Галата...Оттам тръгнах към цветните стълби , исках да намеря още едни, на Камондо, но не успях. Пише , че са от другата страна на моста, но не ми се вярваше, затова тръгнах да ги търся от тази...И тъй като си стана доста тъмно, хванах си трамвая към Чемберлиташ хамам, което ми дойде повече от добре след безсънна нощ и цял ден ходене.

На другия ден помолих да ми сложат багажа в автобуса за да изляза малко по - рано и да използвам времето, в което групата щеше да е на разходка с корабче по Босфора.
Отидох до музея Panorama 1453. До там се стига много лесно - с трамвая , но в обратната посока, слиза се на спирка Topkapi.Самият музей се вижда от спирката.Работи от 8 сутринта. Там не бяха чували за прескарта, нямаха free билети и просто ми казаха  -"Today is free". Аз ги питах - Ама цял ден ли е free, а те - ади, ади...Забавно беше.
За този музей трябва да си вземете аудио гид, 5 лири струва.Иначе няма да разберете нищо. Всичко е написано на турски, а самата панорама  е само музика и шум от битка, като си със слушалки ти обясняват факти от превземането на Константинопол. Аз научих неща, за които не бях чела преди. Например, че там където е султана има развято бяло знаме...войниците, които го пазят отляво са левичари за да могат по - добре да го охраняват....Първи в битка тръгва един отряд(забравих точното име), в който воините имат страховит вид за да всяват паника във врага...Има и оркестър, който свири през цялото време за да надъхва турците и да изнервя врага...Интересен музей...
Оттам трябваше да стигна до Карие музей.Питах хората от Panorama 1453, въпреки че имах маршрут от Buradanoraya...Те ми препоръчаха с метрото за две спирки, доверих им се, даже едното момче ме заведе до спирката. Да кажа, ако някой не знае, аз лично не знаех - като си зареждаш Истанбулкартата на автомат, не връща ресто - каквато банкнота сложиш, за толкова ти зарежда картата.
Карие музей не е съвсем лесен за намиране, но с питане всичко става.Слизайки от спирката на метрото, която е на едно кръгово, просто  намерете табелка коя улица от кръговото води към Карие.Третата пресечка е музея...Много хубава църква, уникални фрески, заслужава си да се види. Аз съм го отлагала досега, защото се губи време в пътуване до там.....
После пак питах на касата как да стигна от Еминьоню, момчето ми обясни същия маршрут, който имах от buradanoraya и се смъкнах до Босфора. Тъй като имах още 30 минути до срещата с групата, набързо се изкачих до Сюлеймание джамия да намеря гроба на Мимар Синан - след три ходения, най - накрая го намерих. Гробниците на Сюлейман и Хюрем са затворени за реставрация, но може да се гледа през прозореца. Ще ги отворят за посещение  след няколко месеца.

Това е моето пътешествие за ден и малко в Истанбул.Ако съм полезна на някого - ще се радвам. Пак ви препоръчвам пътеводителите на английски за Истанбул - там има карти кое къде точно се намира...Скоро ще кача и снимки.

Du Как така Истанбулкарт не важи за Мармарай, юни месец го ползвахме с картата и нямаше проблем, това явно е нещо ново, макар, че за мен няма логика.

ДъраБъра и Du, много благодаря за хубавите разкази!

Du, беше огромно удоволствие за мен да прочета за местата, които си посетила!   

От много време тук никой не беше разказвал нещо ново, непознато и интересно! Благодаря ти!

Не знам, от станция Сиркеджи се качих, извадих си картата, охраната каза"No Istanbulcart" и ми посочи гишето с билетите. На 24.09. бях там...

Du, превъзходен разказ, искрени благодарности!

Благодаря и аз за разказите.   
Обаче това за Истанбулкарт е много странно, преди месец я ползвахме от Юскюдар към Сиркеджи и нямаше проблем.

Du , прекрасен разказ благодаря ,че го сподели с нас!Много ми хареса разходката ти в азиатската част на Истанбул.Може би наистина пешеходните обиколки в този чудесен град са по-вълнуващи.
Ас също ги предпочитам въпреки напредналите ми години.При следващото си посещение в любимия ми град непременно ще посетя еврейският квартал.Може ли да споделиш повече подробности от посещението си в хамама.Много ми се иска да го посетя,но не обичам масажите,дали може да се избегнат.

Да , може да се избегнат, даже цената ще е по - ниска.За Чемберлиташ хамам, който е скъп защото е туристически, цената беше 40 лири - само да се ползва банята...Намерих още един хамам около Таксим, Ага хамам, също туристическа, но смесена и трябва да си носиш ти бански - пак е 40 лири...Там не съм ходила, информацията ми е от интернет - http://www.agahamami.com/. Чемберлиташ хамам е в Лалели и ми е удобно...



А за Истанбулкарт - освен да са ме излъгали...Сигурна съм, че това ми каза, даже ме подкара към касата...

Du, още веднъж ти благодаря за бързият отговор. Хамамът Чемберлиташ е много удобен защото е близо хотелите в Лалели.При следващото ми посещение  в  Истанбул ще  рискувам с едно посещение
  Тъй като сигурно съм най- възрастната от пишещи и четящи в бг-мама много добре си спомням задължителното посещение  на турската и гръцката баня в град Варна въпреки,че в къщи имахме баня.Според баба ми къпането в домашната баня не можеше да се сравни с това в турската баня.Помня курните от които гребвахме вода с тасове и се поливахми,виковете на телякините и горещата пара ,която изпълваше огромното кръгло куполно помещение.
Бих ти предложила да разкажеш по-подробно за Кападокия,сигурна съм ,че и други се интересуват
от тази дестинация.Може да откриеш нова тема .

Du, ДъраБъра, напълнихте ми душата! Страхотни разкази, чакам и снимки. И аз си правя тънки сметки следващият път да се разходим пеша из азиатската част, защото Султан Ахмед- площада на Републиката вече го знам като петте си пръста. Супер сте, момичета. 

Du, стълбите на Камондо се намират в една от стръмните улици, които се спускат от кула Галата към Каракьой - Bereketzade Medresi sokak, където се пресича с Bankalar caddesi. Ние случайно се натъкнахме на стълбището първата вечер, но беше доста тъмно за снимки.

Благодаря много, записвам си го за следващия път...