ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема 17

  • 80 735
  • 766
# 630
Утре ще звъня и силно се надявам, че нещата загрубяват. Преди много време бяха ми хвалили една д-р Димитрова тя е началник на психиатрията май в Плевен, но никъде нищо не намерих за нея.
Виж целия пост
# 631
Страх ме е да се сменя лекаря. Нямам смелост и още пред някой да обяснявам проблемите, пък камо ли естеството на натрапчивите мисли.
Нещо хич не ми е добре напоследък.

Но вчера се разсеях като се разходих към екопътеката на Луковит и после пеш до Карлуково. Пих бира в Пещерния дом. Терасата на ресторанта гледа точно към психиатричната болница.
Няма страшно, на много хубаво място е построенa Wink
Скрит текст:
Виж целия пост
# 632
Привет отново, днес сутринта ходих при невроложката, направи ми пак преглед и ми каза, страх ме беше да не изпаднеш в депресия, защото е много лошо и така и пак така -трябва търпение. Поне насрочи дата за ЯМР-21 другата семица-но нямало да има нищо там каза. На диагнозата ми беше написала множествена склероза, добре че ме предупреди преди да прочета,че щях да умра направо. Заради ЯМР е написано така каза. Ние й поискахме направление за психиатър и тя ни изпрати при Алина Десимирова-отидохме -жената 20 минути ме слуша без да каже нищо, абсолютно пасивно, накрая каза, аз вярвам че няма да има нищо на ЯМр, че това е много упорито нещо вестибуларния апарат, ще ти предпиша АД - Тритико - 1 блистер и спираме ксанакса. Защото смятам, че ти не си в депресия, а си в силна тревожност, понеже нямаш диагноза. Почти не ми зададе никакви въпроси, просто ме гледаше, мери ми кръвното 120-90, то вика от напрежението. Наблегнах сто пъти на задуха и болката в гърдите и тя просто нищо, писа 20 минути на компютъра и накрая ми даде рецептата с думите-ами аз имам така една пациентка, която имаше това чувство на люлеене непрекъснато, ноотропил в огромни дози стигнахме да пие даже и нищо, просто нищо не й помогна, така си остана, няма обяснение. Аз се опулих и направо не знаех, какво да кажа. Излезнахме си.
Виж целия пост
# 633
Съжалявам ама май не си уцелила правилния лекар.
Виж целия пост
# 634
Какво говориш, то направо беше пълна пародия. Особено това да ми каже накрая, че не могла да излекува онази жена, колкото и да чела, колкото и да се консултирала със София. Не знаму какви са страничните реакции на това Тритико, каза ми че нямало да ми има нищо от него, но като чета замаяност, главоболие, виене на свят, аз така или иначе сега от тях искам да се избавя. Сега ще звъня и на Духленски.
Виж целия пост
# 635
Според мен не почвай лекарството без да си се консултирала с друг.
Виж целия пост
# 636
Няма, купих един блистер де, но няма да го почна. Карам на ксанакса, мента глог и валериан засега. Записах част за консултация с Духленски утре в 17:30 часа. Тук прегледа си беше просто мълчание, без никакви въпроси и направо....накрая успокоението,че не се излекувала жената.
Виж целия пост
# 637
Чакам с нетърпение какво ще кажеш.Аз също си чакам посещението с нетърпение.Някак си се чувствам чудесно и спокойно там.
Виж целия пост
# 638
Иначе невроложката не посика да ми изпише АД, чудеше се какво да направи. Каза да внимавам с психиатрите, защото те изписват изведнъж много лекарства и нещата понякога се задълбават.
Виж целия пост
# 639
Евак, не искам  да се меся и да те обърквам, но при мен всичко започна със задуха и сърцебиене, не можех да си поема въздух на моменти, все едно не ти стига въздуха- но мен това не ме плашеше чак толкова де, около една година продължи и си изчезна от само себе си, защото ми се появиха други неща, които ме плашеха повече. В момента една колежка е със абсолютно същите симптоми като твоите преди половин година влиза дори в болница за всякакви изледвания гледаха я какви ли не светила и нищо, сега преди една седмица нови болки  сега пък на друго място уж- пак в болница, нищо и няма, рева милата цяла седмица, изписаха я,нищо не и откриха- здрава- сега изведнъж тези силни болки изчезнаха - пратиха я на психиатър- но тя пък е убедена,че и има нещо и продължава с лекарите.Аз лично се опитах да поговоря с нея да отиде на психиатър, но тя вика да не съм луда,че да ходя- мен наистина нещо ми има.

Психиатърката ,която си посетила, нещо не е много в час  ми се струва. Не почвай да пиеш предписаното от нея лекарство, преди да си се консултирала с друг. Ако ти кажат,че всичко е на психична основа вече е добре да се опиташ да се справиш без лекарства, само с билки.Иначе с лекарствата ще се въртиш в един омагьосан кръг.
Виж целия пост
# 640
Сега погледнах диагнозата, която ми е поставила- Смесено тревожно-депресивно разстройство.
Аз реално имам отклонение при изследването за вестибуларния апарат, но тогава ми казаха,че нямам типичните симптоми и не протича нормална картина и че било страшно упорито това виене на свят и трябва да имам търпние, ама нещо търпението не издържа.Не изключваме версията вестибуларен апарат,никой не я изключва, но сега се намесва и психогенен стрес или както го наричат там и тези симптоми на тревожност, задъхване, стягане в гърдите, замайване и нервност. Утре се надявам на обстоен разговор първо с психиатъра-психотерапевт и тогава ще мисля,какво ще правя. Но пак казвам, не е допустимо един психиатър така да завърши пегледа си с тези думи, че имала пациентка, която така била и така си останала въпреки всичко.
Виж целия пост
# 641
Те първоначално, като си притеснен от нещо винаги тази диагноза слагат, ако мога да те успокоя с нещо. Mr. Green

Като цяло психиатрите, психотерапевти са открити хора, на мен какво ми бе казано от една прехвалена съвсем в началото, когато бях много уплашена и не знаех, какво се случва с мен- че ще се влоша, ако не започна да ходя точно при нея на психотерапия - само тези и думи ме отказаха, да не ходя при нея. Вече съм се убедила,че много от терапевтите са имали или имат своятадушевна  драма- покрай толкоз пси-та дет обиколих и аз вече мога да им вляза в кожите и да ги опозная що за хора са.
Виж целия пост
# 642
maria7787, за задъхването искам да те попитам. Ти постоянно ли го усещаше. Далее нужно да се правят някакви изследвания, при условие,че кардиограмата е добре. Прикашлям постоянно, защото ми е трудно дишането през целия ден, къде по-слабо, къде по-силно. Като говоря повече направо ми се замайва главата, особено ако се смея, все едно въздуха не ми стига и се замайва. Сигурна съм, че всичко е на психо основата, но все пак да те попитам. Досега не ми се е случвало никога.
А относно психитата, ми как няма да психясат и те, то при тях човек с положителни емоции никога не ходи. А тя реално изглеждаше като супер спокойна, успокоена и бавна, рисуваше ми хапченцето на листче като на олигофрен и ми слагаше чертички ,къде да го разделя.
Виж целия пост
# 643
А и сега ми се случва, особено,като почна да говоря по-бързо и се задъхвам, аз дори като се закашлям много ми се замайва главата, като си поема по-силно въздух- аз поне два пъти в годината правя снимки на дробовете не по собствено желание,  аз и преди съм писала,че аз като почна да кашлям няма спиране.Може да ти е странно, но когато  съм хремава и си духам по-силно носа пак ми се замайва главата и ми се завива свят, ей сега втора седмица изкарам големи количества сополи, и при всяко едно такова духане на носа ми се завива  свят и трябва да си поседна- но аз толкова съм свикнала с това,че не ме плаши, просто посядам за 5 мин и ми се оправя главата.. Аз това не го отдавам на нервите, но пък и не го мисля- нали съм си направила всички изследвания и те показват,че ми няма нищо. Аз знам,че също имам някакво слабо нарушение на вестибуларния апарат, преди години съм пила и аз лекарства за вестибуларния- само бетасерк де, но го пих 2.3 месеца и толкоз повече не съм го мислила. Но виж примерно аз не мога и едно завъртане да направя, веднага ми се завива свят.
Виж целия пост
# 644
Абе за сополите ме беше страм да кажа, ама и на мен ми се замайва като си издухам сега носа и особено сутрин като стана все едно като блеменна ми се повдига леко и се закашлям, направо се замотва всико. Сега викам отивам до магазина, мога, на 100 метра е. До там що годе добре, ама вътре така ми се зави всичко, че направо все едно тялото ми не е в реалност и си излезнах набързо  половината продукти. В начаото, перди два месеца бях спокойна, след повечето изследвания, не ми ставаше изобщо така, ама много спокойна явно допълтелно и от ксаакса и сега изведнъж като бомба експлоадира всичко. Аз пък имам толкова енергия и искам да правя всичко, ама не мога като люлка съм и ме е страх, че ще падна всеки момент от люлеенето. Трябва да го преодолея. Но нали писах, че имам период с две годишни непрекъснати болки в кръста от дискова хериня, които от нищо не се повлияха и ми скапаха живота и го затвориха много ограничено от преди и само си виках, мале колко много не мога сега, искам си стария живот. И то явно в един момент и тялото ми се предаде от мислите.
Прекрасен ден е днес, само да можех да се разходя навън.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия