С какво помагат половинките вкъщи?

   Е, и аз съм много щастлива с моя мъж, но той наистина се старае във всеки житейски аспект, повече от мен дори, затова и споделих, че не знам как бих гледала на мъж, който очаква да съм му лична прислужница.

   Не е въпрос на "идеалност", а на старание.

Лична прислужница , личен банкомат  ..... 


Бива ли така да охарактеризираме  фУ

   Аз лично точно като такава бих се чувствала, ако мъжът смята, че е редно цялата домакинска работа да пада на моите плещи – познавайки се, такъв не бих го търпяла и ден.

Е аз не се чуствам така , в момента съм 100% домакиня спрях да работя   за известно време .  
По форумските критерии - прислужница и инкубатор трябва да съм  
'щото моя не покрива таргета от темата  



Аз па не бих търпяла мъж който да разчита на доходите и на жената  за справяне със семейните финанси/бюджет.

   Desss, не се засягай. Аз пиша как стоят нещата при мен, не давам оценки на другите.

   Няма нищо лошо в това да искаш да си домакиня и да се грижиш за семейния уют, но мисълта ми е, че дори и при това положение, при което приемаме, че мъжът е единственият финансов извор за семейния бюджет, пак не го смятам за редно да не намира смисъл и желание да си вдигне мръсните чорапи от пода или да изхвърли боклука, особено, ако има и деца на хоризонта, отговорността за които се пада само и единствено на теб в една такава хипотетична ситуация.

   А и тонът, струящ от повечето постове на потребителките, чиито мъже не помагат в домакинството, ми говори, че те никак не са ок с тази ситуация, но по някаква причина си мълчат за момента.

аз съм на същото мнение. Това че си жена не значи че си прислужница.  В къщи винаги ми е помагал мм. Всичко ни е по равно. А сега понеже съм малко по тромава тои чисти и оправя а аз готвя .  

при първия ми брак нямаше нито една домашна работа за нея, освен онази, за която и дойде непреодолимо желание, веднъж на няколко месеца; после ме обвиниха, че и дошли 'лошите мисли', щото видиш ли, нямала за какво да се грижи у дома, та ......
мисля си, че остава важна целта на едно или друго поведение, действие, постъпки, грижи..;
няма универсална схема на разпределение на домашните битовизми; целта е важна; нали ви е ясно, че едно и също действие в един момент може да бъде за добро, в друг да бъде зловредно; предполагам на почти всички ни е ясно и почти никой от нас не го живее ); почти като с децата - уж да им е лесно, а чрез криворазбраното 'лесно' /безгрижие/ сме ги тласнали в търсене на 'нетрадиционни' забавления ....... ; и стана тя  'да обичаш на инат' )
по подобен начин много често сме си правили мечешка услуга;
сега се сещам колко често старите хора ни говореха /като младо семейство/ - 'обичайте се'; не ни казваха кой какво да върши у дома, а ни повтаряха все същото 'обичайте се'; че пред любовта кои проблеми могат да устоят ?!?! домашно-битовите ли !??! )

   Така е...

igochev - това е най-смисленият постинг тук на тема отношения мъже-жени, който съм прочела от много дълго време. Всеки, който го прочете, ще го разбере. Дано повече хора го прочетат.
И дано сте щастлив  !

Отначало се ядосвах на съпруга си - нищичко не хващаше у дома. Ако яде сандвич - чинията ще си остане празна на дивана с дни. Ако готви - когато приключи, в кухнята, която е отворен план с дневна, беше като след полесражение - с купчини мръсни съдове, разрязани плодове и зеленчуци и мръсни прибори за готвене, пръснати зловещо наоколо. А защо да мием петната от паста за зъби от мивката, когато те мистериозно изчезват сами (някой идва и чисти, но кога и как?)

После разбрах, че той просто не е научен, нямало е откъде да гледа как един мъж помага на една жена у дома. Постепенно, отначало със сълзи и викове, после с умоляване и оплакване, а накрая - със смях - успях да го накарам да "вижда" къщната работа. Ако някой ми беше казал, че ще се научи - нямаше да повярвам, но факт.

Затова - жени - бъдете търпеливи! Огромна част от мъжете никой не ги учи да помагат в къщи, те не разбират, че времето може да не ти стига - просто не го проумяват. Когато успеете да им покажете и проумеят, че ги обичате и не се опитвате да ги "прецакате" да вършат нещо "безполезно" според тях - а че това е труд в семейството - ще започнат да вършат домашна работа, без да мрънкат и да броят кой, кога, какво и колко. Желая ви успех от сърце!

Готви, пуска пералня,чисти с прахосмукачка и моп,а банята си е негово задължение,но отказва твърдо да мие чинии. В началото не искаше да помага много,но с времето свикна и взе да се справя по добре и от мен

Такава си, каквато се чувстваш.
За мен е съвсем нормално жена на определена възраст да си остане вкъщи, докато децата станат самостоятелни. Това е отговорна професия и в никакъв случай не бих определила подобна жена като домакиня.
Домакинстването през това време е отделен въпрос. Ясно е, че през деня в движение ще направи повечето неща, но елементарно уважение към нея е да бъде поглезена в почивните дни на мъжа, защото тя работи не по-малко от него.
Вечер също. Не виждам никаква причина да не се включи в съвсем човешки неща като да вдигне масата, да измие чиниите/зареди миялната. В подобна ситуация аз (пак казвам аз, не ти или друг) бих се чувствала прислужница. Да се наядат всички и никой да няма усещането, че не е на ресторант и сервитьорката няма да дойде да отсервира.
Също, ако бях мъж, бих се грижила за най-личните си неща, като например да си гладя дрехите. След всичко, което й е на главата, остана и да ми "бърше задника".
За децата -  тук вече съм много категорична. Тях не ги интересува кой работи, кой не, не бих лишила умишлено дете от грижите на родител, освен ако физически е невъзможно по здравословна или др. причина. И не става дума да си поиграе с него за малко, то и комшията може да си поиграе с него пред блока. Това не са играчки, контактът при ежедневните грижи, усещането на детето, че ги получава И от баща си е много важен, както и за бащата всъщност. Поне за мен.


Да де, но какво значи обичайте се? Защото всеки може да повтаря едно празно "Обичам те!", но да се скатава и да трупа на гърба на другия всичко. Аз под любов разбирам И да гледаш да направиш живота на половинката си по-лек, да направиш така, че да ви остане повече свободно време, да покажеш, че тя, домът и децата ви са важни за вас, да глезиш и т.н. Ама не с приказки, действията са важни. И то не отбиване на номера с банкнота, парфюмче или някое парцалче.
Така че този съвет е ок, когато всичко е наред, но когато всичко е струпано само в едната половина, нещата са малко по-спорни.

"Обичайте се!" означава всичко.
И да го казваш, и да го показваш, и да се грижиш за другия, и да се опитваш да го правиш щастлив....тогава, когато всеки един от двойката обича и иска другия да е доволен и щастлив, и прави всичко, за да е така, битовизмите изобщо не са на "дневен ред".
Когато истински обичаш , не седиш с крака на масата, тъпеейки пред тв/компа, докато другия се върти като 100-ръкия Шива да те обслужва.

Не готви - не умее, съдомиялна не пуска - не умее да реди съдовете, не пере -не умее да сортира. Само детето взима от градина - и това му тежи. За протокола - работя и изкарвам повече пари от него.

Казах - 'обичайте се', а не - повтаряй на половинката си че я обичаш! Това съветваха и онези стари хора. А за разликата - Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие! - го казва и Майка Тереза. Откакто свят светува, безброй поети са описвали любовта и не са успели да я опишат пълно и еднозначно. В голямата книга също пише, че накрая ще останат само вярата, надеждата и любовта, но най-голяма от всички е любовта.
Харесва ми и друго изказване по въпроса - да обичаш, значи да искаш да живееш за другия/обичания. Едва ли и днес някой ще успее да дефинира еднозначо любовта, но когато тя е основата на всичко в семейството, шансовете за хармония, разбирателство, радост са големи. Те липсват, когато не любовта е семейната основа.
Повечето мъже правят една и съща груба грешка в сексуалната любов - търсят единствено своето и са брутално неадекватни към сексуалните нужди на половинката си. После мрънкат - ама тя не иска, ама все 'я боли главата', ама все измисля извинение...  Ако някой често ме води на ресторант, но поръчва само каквото той харесва, или на кино, но само на харесвани от него филми и има претенции, че ми обръща голямо внимание ....... да върви да скача. Малко грубо сравнение, но поне частично съм сигурен, че улучих. Или някой да ви предлага компанията си за 'по едно', което винаги завършва 'в отрезвителното' за него - няма що, страхотно внимание. А после да тръби и разгласява, как ви обръща постоянно внимание, а вие не го оценявате. Можем да си ровим в детайли буквално до безкрайност, и ?!? Ше забравим откъде сме започнали, за какво говорим, ще минем през войната в Украйна и т.н. и пак без градивни, поучителни крайни изводи. Особено ние мъжете, пъртвио сваляме всички звезди, по няколко пъти най-малко, подчертаваме по какви ли не глупави/детски начини какви мъже сме, а 'после' тонове обяснения, че не можем това, другото, по-другото и по-по-по.... Нещо, като партийно поведение преди и след избори - да си вземем нашето, пък после пак народът да му мисли. За дамите не се осмелявам да давам примери в случая. Но твърдо съветвам всички - обичайте се, и не забравяйте, че любовта не е чувство, като омраза, гняв, радост или пък като чувство за студ, глад, а нещо много много много по-голямо, по-дълбоко, по-силно, по-значимо!

Ако го чуеш как се хвали в 'мъжка компания' какви неща се е научил да 'умее' ....... паметник да му вдигнеш! Но явно точно готвенето е нещо безкрайно непостижимо за него. А изкарването на повече пари какво означава за семейната любов и хармония - !? Бих казал/ /чисто провокативно/ щом имаш акъл да изкарваш повече пари, значи имаш и за всичко останало - тогава за какво не ти стига, че се оплакваш от толкова дребнави битовизми. Явно нямаш чак толкова. Но пък имаш, но... Е ?! Толкова е глупаво да се робува на тази долна лъжа - който изкарва повече, той ще 'командва' в семейството! А после и за любов си говорим - че за какво ти е любов, като всичко опира до печелене на пари и пряко произтичащата от това семейна власт !? Особено грозни картинки съм наблюдавал в случаите, когато дамите печелят повече и решат да натрият носовете на половинките си първо от време на време, после все по-често, все по-'назидателно', все по-болезнено и все по-глупаво. Не че другия вартиант е особено приятен, но може би поради по-масовото му битуване е по-безболезнено приет..... Обичайте се!